Как бива проявявана богоугодната мъдрост?

„МЪДРОСТТА на сиромаха се презира, и думите му не се слушат.“ С тези думи мъдрият цар Соломон завършил историята за един скромен, но мъдър човек, който спасил от унищожение цял град. Но за съжаление ‘никой не си спомнил за онзи сиромах човек’. — Еклисиаст 9:14–16.

Хората са склонни да гледат с пренебрежение на бедните, дори те да вършат благородни дела. Същото било отношението и към Исус. За него Исаия пророкувал: „Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал.“ (Исаия 53:3) Някои хора презирали Исус, просто защото той не притежавал обществено положение или известност, като водачите по онова време. Но Исус бил много по–мъдър от който и да било грешен човек. Хората от родния му град не признали, че този „син на дърводелеца“ проявявал такава мъдрост и вършел толкова могъщи дела. Но това била голяма грешка, защото в повествованието се казва, че Исус ‘не извършил там много велики дела, поради неверието им’. Колко много загубили тези хора! — Матей 13:54–58.

Нека ние не допускаме същата грешка. „Мъдростта се показва праведна чрез делата си“ — казал Исус. Хората, които вършат божията работа и предават на другите небесната мъдрост, се познават не по общественото си положение, а по своите „добри плодове“. — Матей 7:18–20; 11:19, NW.