Въпроси на читатели
В Исаия, глава 53, се съдържа едно известно месианско пророчество. В стих 10, NW, се казва: „Самият Йехова изпита наслада да го съкруши; той го разболя.“ Какво означава това?
Лесно е да се разбере защо може да възникне въпрос относно Исаия 53:10, NW. Истинските християни не мислят, че нашият състрадателен и нежен Бог би изпитал наслада от това да съкруши някого или да го разболее. Библията ни дава основания за увереност, че Бог не намира удоволствие в измъчването на невинни хора. (Второзаконие 32:4; Йеремия 7:30, 31) Понякога през вековете Йехова може да е допускал страданията поради причини, които са в съгласие с неговата мъдрост и любов. Но той несъмнено не е причинил страданията на своя любим Син, Исус. Тогава какво всъщност се казва в този откъс?
За да схванем смисъла, може да ни е от полза да разгледаме целия стих, като обърнем внимание на двете появявания на думата „наслада“. В Исаия 53:10, NW‚ пише: „Самият Йехова изпита наслада да го съкруши; той го разболя. Ако поставиш душата му като принос за вина, той ще види потомството си, ще продължи дните си и в неговите ръце това, което е наслада за Йехова, ще има успех.“
Цялото послание на Библията посочва, че ‘насладата за Йехова’, спомената в края на стиха, се съсредоточава върху изпълняването на целта Му посредством Царството. Като извърши това, Йехова ще реабилитира своето върховенство и ще позволи наследеният грях — нашите грехове — да бъде премахнат от послушните хора. (1 Летописи 29:11; Псалм 83:18; Деяния 4:24; Евреи 2:14, 15; 1 Йоан 3:8) Ключът към всичко това е, че божият Син трябвало да стане човек и да даде изкупителната жертва. Както знаем, в процеса на това Исус страдал. Библията ни казва, че той ‘се научил на послушание от това, което пострадал’. Затова Исус извлякъл полза от страданието. — Евреи 5:7–9.
Исус предварително знаел, че благородната линия на поведение, която щял да предприеме, ще включва и известно страдание. Това става ясно от думите му, записани в Йоан 12:23, 24, където четем: „Дойде часът да се прослави Човешкият Син. Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно [само едно зърно — NW]; но ако умре, дава много плод.“ Да, Исус знаел, че ще трябва да запази своята морална безкомпромисност, като изпита дори смърт. Повествованието продължава: „‘Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час. Отче, прослави името Си.’ Тогава дойде глас от небето: ‘И Го прославих, и пак ще Го прославя.’“ — Йоан 12:27, 28; Матей 26:38, 39.
Именно в този контекст можем да разбираме Исаия 53:10, NW. Йехова добре знаел, че това преживяване на неговия Син ще включва и съкрушаването му в известен смисъл. Но тъй като имал предвид славното и голямо добро, което щяло да последва, Йехова изпитвал наслада от това, което Исус трябвало да изпита. В този смисъл Йехова ‘изпитал наслада да съкруши’ Месията. И Исус също изпитал наслада от това, което можел да извърши и извършил. Наистина, както завършва Исаия 53:10, NW, ‘в неговите ръце това, което е наслада за Йехова, имаше успех’.