Въпроси на читатели
Дали е правилно да се обръщаме към Бога в молитва, без да казваме нещо като „в името на Исус“?
Библията показва, че християните, които желаят да се обръщат към Йехова в молитва, трябва да правят това в името на Исус. Исус казал на своите ученици: „Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“ Той добавил: „Каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.“ — Йоан 14:6, 13, 14.
Относно уникалната позиция на Исус в „Енциклопедия по библейска, теологична и църковна литература“ се казва: „Молитвата е насочена към самия Бог, чрез Исус Христос като посредник. Следователно всички молитви към светии или ангели са не само безполезни, но и богохулни. Всяко поклонение на творението, колкото и възвишено да е това творение, е идолопоклонство и е строго забранено от свещения закон на Бога.“
Как стои въпросът, ако някой след много възнаграждаващо преживяване каже: „Благодаря ти, Йехова“, без да добави „в името на Исус“? Дали това ще бъде неправилно? Не непременно. Да предположим, че един християнин среща внезапна опасност и извиква: „Помогни ми, Йехова!“ Бог едва ли ще откаже да помогне, защото неговият служител не е казал „в името на Исус“.
Но трябва да се отбележи, че говоренето на глас, дори и да е насочено към Бога, само по себе си не представлява молитва. Например, след като бил осъден от Йехова за убийството на своя брат Авел, Каин казал: „Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса. Ето, гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице; и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй, всеки, който ме намери, ще ме убие.“ (Битие 4:13, 14) Въпреки че Каин отправил своите думи към Йехова, неговият емоционален изблик бил едно оплакване относно горчивия плод на греха.
Библията ни казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ Небрежното обръщане към Всевишния, сякаш той е просто един човек, определено ще покаже липса на смирение. (Яков 4:6; Псалм 47:2; Откровение 14:7) Също така ще бъде неуважително, като знаем това, което божието Слово казва относно ролята на Исус, умишлено да се молим, без да признаваме Исус Христос. — Лука 1:32, 33.
Това не значи, че Йехова очаква един особен стил или строго определена формула при молитвите ни. Ключов фактор е състоянието на човешкото сърце. (1 Царе 16:7) През първи век един римски офицер на име Корнилий ‘непрестанно се молел на Бога’. Корнилий, който бил необрязан езичник, не бил отдаден на Йехова. Макар и навярно да не е принасял своите молитви в името на Исус, те ‘възлезли пред Бога за спомен’. Защо? Защото ‘Господ, който изпитва сърцата’, видял, че Корнилий бил ‘благочестив и се боял от Бога’. (Деяния 10:2, 4; Притчи 17:3) След като придобил познание за „Исус от Назарет“, Корнилий получил светия дух и станал покръстен ученик на Исус. — Деяния 10:30–48.
В крайна сметка не хората решават какви молитви слуша Бог. Ако се случи един християнин да отправи думи към Бога и да пропусне да използва такъв израз като „в името на Исус“, не е необходимо той да се обременява със самообвинения. Йехова е напълно наясно с нашите ограничения и иска да ни помогне. (Псалм 103:12–14) Можем да бъдем сигурни, че ако проявяваме вяра в ‘Божия Син и ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша’. (1 Йоан 5:13, 14) Но особено когато представят другите в публична молитва, истинските християни признават подчертаната от Писанията роля, която Исус заема в целта на Йехова. И те послушно се стремят да отдадат чест на Исус, като отправят молитви към Бога чрез него.