Мислех, че се наслаждавам напълно на живота

Роден съм в малък град в Полша недалече от германската граница. Живеехме спокойно сред ферми и гори. Грижовните ми родители ме насърчаваха да бъда добър човек и примерен ученик и да се стремя към престижна професия.

Проблемите започнаха, когато отидох да следвам право в един университет в град Вроцлав. Бях далече от родителите си и се сприятелих с неподходящи хора. Винаги съм обичал футбола, но под влиянието на новите си приятели станах фанатик. Любимият ми отбор беше от Варшава и през почивните дни пътувах до местата, където играеше. На тези пътувания се напивахме, вземахме наркотици и понякога се биехме с привържениците на противниковия отбор. За мене това беше начин да избягам от стреса в ежедневието, макар и да знаех, че ако ме арестуват, може да съсипя бъдещето си в правото.

С приятелите ми обичахме да ходим по клубове и дискотеки. Там често се забърквахме в улични сбивания. Няколко пъти ме арестуваха, но винаги успявах да избегна по–сериозни проблеми със закона — понякога с подкуп. Наистина си мислех, че се наслаждавам напълно на живота. Но дълбоко в себе си знаех, че това, което върша, не е правилно. Ходех на църква всяка неделя, опитвайки се да успокоя гузната си съвест.

През 2004 г. двама Свидетели на Йехова почукаха на вратата ми и аз се съгласих да обсъждаме Библията заедно. Колкото по–добре разбирах какво означава да си истински християнин, толкова повече съвестта ми ме измъчваше. Знаех, че трябва да спра пиенето, наркотиците и общуването с хора, които не живеят според библейските стандарти. Виждах също, че трябва да променя буйния си характер. Макар да осъзнавах, че трябва да направя промени, продължавах в същия дух.

Повратният момент настъпи една вечер, когато се сбих с осем мъже. Помня как лежах на улицата, а те ме удряха и ритаха в главата. Мислейки, че ще умра, се помолих: „Йехова, съжалявам, че не вземах на сериозно твоето Слово. Ако оцелея, обещавам да изучавам Библията със Свидетелите и да оправя живота си.“ За мое учудване оцелях. И удържах на думата си да изучавам Библията.

През 2006 г. заминах за Англия. Целта ми беше да спечеля достатъчно пари, за да се върна в Полша и да взема по–висока степен по право. В изучаването ми на Библията един стих ми направи особено силно впечатление. Апостол Павел писал: „Смятам всичко това за загуба заради скъпоценното познание за моя Господар Христос Исус. Заради него се отказах от всичко и смятам всичко това за купчина смет, та да мога да придобия Христос.“ (Филипяни 3:8) Като мене апостол Павел имал правно образование и също бил агресивен. (Деяния 8:3) Но разбрал, че има и по–добър живот: да служи на Бога и да се стреми да подражава на Исус. Примерът на Павел ми помогна да осъзная, че доходната работа и насилието не носят щастие. Щом Павел могъл да се промени, значи можех и аз. Затова реших да остана в Англия и да не продължавам да следвам.

Колкото повече научавах за Йехова, толкова повече исках да се приближа до него. Трогна ме обещанието му да прости на онези, които искрено искат да се променят. (Деяния 2:38) Размишлявах и върху 1 Йоан 4:16, където се казва, че „Бог е любов“, и започнах да разбирам защо той мрази насилието.

Силно впечатление ми направи и поведението на Свидетелите. Беше очевидно, че те се опитват да живеят според високите морални стандарти на Библията. Исках да съм част от сърдечното им братство. След като известно време се борих да направя нужните промени, се покръстих като Свидетел на Йехова през 2008 г.

Благодарение на Библията от амбициозен, агресивен футболен запалянко, който взема наркотици и се напива, станах служител на Бога, който обича да говори с другите за Библията. Все още ми харесва да гледам футбол, но съм решен да поставям това развлечение на правилното му място.

Днес съм щастливо женен за една красива служителка на Йехова на име Естър. Двамата много се радваме да разговаряме за Библията с хората, говорещи полски, тук в северозападна Англия. За първи път в живота си изпитвам истинско удовлетворение. Имам чиста съвест и пълноценен живот.