Вземете като пример пророците — Амос
1. Защо примерът на Амос е насърчителен за нас?
1 Чувствал ли си се някога неспособен да проповядваш заради скромния си произход и образование? Ако е така, примерът на Амос може да ти вдъхне смелост. Той бил овчар и сезонен работник, но Йехова му възложил да извести важно послание. (Ам. 1:1; 7:14, 15) Днес Йехова също използва смирени хора със скромен произход. (1 Кор. 1:27–29) Какви други поуки за нашата служба можем да извлечем от примера на Амос?
2. Защо можем да останем непоколебими при противопоставяне в службата?
2 Да бъдем непоколебими при противопоставяне: Когато чул Амос да пророкува, Амасия, свещеник, който участвал в поклонението на теле в северното десетплеменно царство Израил, му се противопоставил. Той един вид казал: „Махай се оттук! Имаме си своя религия!“ (Ам. 7:12, 13) Амасия поискал от цар Йеровоам да забрани на Амос да пророкува, като изопачил думите на пророка. (Ам. 7:7–11) Амос обаче не се уплашил. Днес някои духовници търсят подкрепа от политиците, за да преследват Божиите служители. Но Йехова ни уверява, че в крайна сметка нито едно оръжие, направено против нас, няма да успее. (Иса. 54:17)
3. Кои са двата основни аспекта на посланието, което носим?
3 Да известяваме Божията присъда и бъдещите благословии: Въпреки че Амос известявал присъда срещу десетплеменното царство Израил, в края на библейската книга, носеща неговото име, той писал за обещанието на Йехова за възстановяване и богати благословии. (Ам. 9:13–15) Ние също говорим за наближаващия Божи „ден на съд“, но това е само част от „добрата новина за царството“, която трябва да известяваме. (2 Пет. 3:7; Мат. 24:14) След унищожението на злите при Армагедон ще е възможно земята да стане рай. (Пс. 37:34)
4. Защо сме уверени, че можем да изпълняваме волята на Йехова?
4 Да проповядваме посланието за Царството сред толкова много противници днес, несъмнено поставя на изпитание решимостта ни да живеем според отдаването си и да вършим Божията воля. (Йоан 15:19) Но сме убедени, че както било и с Амос, Йехова ще продължава да ни дава нужните способности, за да изпълняваме волята му. (2 Кор. 3:5)