Изследвайки тайните на миграцията

ОТ КОРЕСПОНДЕНТ НА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИСПАНИЯ

ИМА една стара песен, която разказва как лястовичките се връщат в старата сграда на мисията „Сан Хуан Капистрано“ в град Сан Хуан Капистрано (Калифорния, САЩ). Говори се, че те неизменно се връщат в гнездата си там на 19 март всяка година.

Европейските лястовички след-ват подобен график. В една испанска поговорка се предсказва, че на 15 март пак ще се чуе песента на лястовичката.

В северното полукълбо хората от народа винаги са приветствували завръщането на лястовичките — традиционните предвестници на пролетта. Но по–любознателните хора освен това и са се чудили къде са били лястовичките по време на зимното си отсъствие. Някои смятали, че те спят зимен сън. Други предполагали, че отиват на луната — някой дори изчислил, че те биха могли да долетят до там за два месеца. Един шведски архиепископ от 16–и век твърдял, че лястовичките прекарват зимата под водата, сгушени една до друга на дъното на езерата и блатата. В неговата монография дори имало илюстрация, изобразяваща как един рибар измъква от водата мрежа, пълна с лястовички. Колкото и чудати да изглеждат днес тези идеи, истината се оказала почти толкова необикновена, колкото и измислицата.

През този век орнитолозите опръстениха хиляди лястовички. Малък, но значителен процент от тези опръстенени птици после бяха намерени в техните зимни райони на обитаване. Колкото и невероятно да изглежда, лястовички от Англия и Русия бяха намерени да зимуват заедно на хиляди километри от дома — на далечен югоизточен нос на африканския континент. Някои от техните северноамерикански роднини летят на юг чак до Аржентина и Чили. А лястовичките не са единствените птици, които предприемат такива смели пътешествия. Стотици милиони птици от северното полукълбо прекарват зимата в южното полукълбо.

Орнитолозите с учудване открили, че такава малка птица като лястовичката може да измине общо 22 500 километра, преди да се върне отново в същото гнездо през следващата пролет. Това, че станало известно къде отиват лястовичките, повдигнало още по–озадачаващи въпроси.

„Лястовичке, защо оставяш своето гнездо?“

Какво кара птицата да пътува до другия край на земното кълбо? Или както казва испанската поговорка: „Лястовичке, защо оставяш своето гнездо?“. Дали е заради студа, или заради намирането на храна? Без съмнение, причината е тяхната нужда от надежден източник на храна, а не началото на зимното студено време, тъй като множество малки птици, за които е трудно да оцелеят през студените зими, не мигрират. Но миграцията на птиците не е само странствуване в търсене на храна. За разлика от човешките емигранти, птиците не чакат, докато времената се влошат, за да се преселят.

Учените откриха, че скъсяването на дните всъщност задействува миграционния импулс. През есента птиците, държани в неволя, започват да стават неспокойни, когато светлите часове на деня намаляват. Същото се наблюдава дори когато този ефект се постига с изкуствена светлина, и то при птици, които са били отглеждани от изследователите. Птицата в клетка дори се обръща към посоката, в която тя знае по инстинкт, че би трябвало да поеме по време на своя прелет. Явно този подтик за миграция в определено време на годината и в определена посока, е вроден.

Как птиците успяват да насочват полета си при такива големи разстояния? Много от тях летят над еднообразни океани и пустини, и то както през деня, така и през нощта. При някои видове младите птици пътуват сами, без помощта на по–опитните възрастни представители. И по някакъв начин те се придържат към курса, въпреки бурите или страничните ветрове.

Навигацията — особено при пресичането на огромни океани или пустини — никак не е лесна. На човека са му били необходими хиляди години, за да я усвои. Несъмнено Христофор Колумб не би се осмелил да предприеме такова далечно презокеанско пътешествие без навигационни помагала, като астролабията или магнитния компас.a Но дори и с тях, към края на първото му пътешествие именно птиците му показали пътя към Бахамските острови. Следвайки обичая на древните моряци, той променил своя курс на югозапад, когато забелязал мигриращи сухоземни птици, летящи в тази посока.

Успешната навигация изисква система за поддържане на постоянен курс, както и средства за определяне на собственото местоположение. Накратко казано, трябва да знаеш къде се намираш по отношение на своята цел, както и в каква посока да поемеш, за да стигнеш там. Ние, човеците, не сме в състояние да се справим с такава задача без съответните уреди, но птиците явно могат да правят това. Учените търпеливо събират и съпоставят данни, които хвърлят светлина върху въпроса как птиците определят правилната посока на своя полет.

Някои от отговорите

Пощенските гълъби са нещо като „морски свинчета“ за онези учени, които са решени да разкрият тайните на миграцията на птиците. На многострадалните гълъби слагат например „очила“ с матови стъкла, за да не виждат конкретни ориентири. Други биват екипирани с магнитни раници, за да не могат да използуват за насочването си земното магнитно поле. Някои дори са упоявани по време на пътуването до мястото, където ще бъдат пуснати, за да е сигурно, че не са имали възможност да запомнят пътя. Находчивите гълъби преодоляват всяка от тези спънки поотделно, макар че комбинирането на някои от тях наистина им пречи да се върнат успешно в дома си. Ясно е, че птиците не зависят само от една навигационна система. Тогава какви методи използуват те?

Експериментите, при които се използуват изкуствено слънце или изкуствено нощно небе, показват, че птиците могат да насочват полета си по слънцето през деня и по звездите през нощта. А ако небето е облачно? Птиците могат да определят курса си, като използуват земното магнитно поле, все едно, че имат в себе си вграден компас. За да се върнат в същото гнездо или в същия гълъбарник, те трябва също така да могат да различат познатите ориентири. Освен това изследователите откриха, че в сравнение с хората птиците притежават много по–висока чувствителност към звуци и миризми — макар че не е известно до каква степен те използуват тези способности за насочване на полета си.

Тайната на „птичата карта“

Макар и всички тези изследвания да допринесоха много за разкриването на това как птиците могат да летят в определена посока, все още остава неразрешен един озадачаващ проблем. Да имаш надежден компас е хубаво нещо, но за да стигнеш до дома си, имаш нужда и от карта — първо, за да определиш къде се намираш, и второ, за да набележиш най–подходящия курс.

Какви „птичи карти“ използуват птиците? Как разбират къде се намират, след като биват отнесени до някое непознато място на стотици километри от дома им? Как определят най–подходящия курс, след като наглед нямат карти или пътепоказатели, които да ги насочват?

Биологът Джеймс Л. Гулд казва, че птичето „чувство за ориентация изглежда запазва своя статут на най–загадъчната и заинтригуваща тайна в поведението на животните“.

Разумът, който е зад тази тайна

Едно е напълно ясно — че миграцията е инстинктивно поведение. Много видове птици са генетично програмирани да мигрират през определено време на годината, и те се появяват на света вече притежаващи уменията и усещанията, които са им необходими, за да насочват успешно полета си. Откъде идва тази инстинктивна способност?

Логично е да се каже, че тази инстинктивна мъдрост би могла да дойде само от един мъдър Създател, който е „програмирал“ генетичния код на птиците. Бог уместно попитал праотеца Йов: „Чрез твоята ли мъдрост лети нагоре ястребът, и простира крилата си към юг?“. — Йов 39:26.

След сто години интензивни изследвания на миграцията на птиците, учените се изпълниха с уважение към малките птичи мозъчета. След като набелязаха основните миграционни маршрути, учените не могат да не се удивляват на невероятните разстояния, които някои от птиците прелитат. Поколение след поколение, пролет и есен, милиони прелетни птици прекосяват земното кълбо. Те насочват полета си по слънцето през деня и по звездите през нощта. Когато времето е облачно, те използуват земното магнитно поле, освен това бързо се научават да различават познатите отличителни белези на местността. Възможно е те да се ориентират и по миризмата и по инфрачервените вълни.

Как птиците „картографират“ своите пътешествия, остава тайна. Ние знаем къде отиват всички лястовички; как стигат до там, обаче, не знаем. Но въпреки това, когато видим лястовичките да се събират на ята през есента, не можем да не спрем и да не се възхитим на мъдростта на Бога, който е направил възможен техния прелет.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 18]

Световни шампиони по прелет

Разстояние. През лятото на 1966 г. една райска рибарка била опръстенена в Северен Уелс (Великобритания). През декември същата година тя се появила — доста подходящо — в Нови Южен Уелс (Австралия). За шест месеца тя прелетяла над 18 000 км. Такива постижения вероятно са нещо обикновено за райските рибарки. В разстояние на една година някои от тези птици редовно правят пълна обиколка на земното кълбо.

Скорост. Кафявокрилите булки навярно са най–бързите прелетни птици. Някои от тези птици прелитат 3200 км над океана, разделящ Хаваите от Алеутските острови (Аляска) само за 35 часа — със средна скорост от 91 км⁄ч!

Издръжливост. Северноамериканските черноглави коприварчета, които тежат само 20 грама, са най–издръжливите летци–маратонци. По време на пътешествието си до Южна Америка, те прелитат без прекъсване 3700 км над Атлантическия океан само за три дни и половина. Този изключителен тест за издръжливост може да се сравни с издръжливостта на човек, който трябва да пробяга, без да спре, 1900 км със скорост 23 км⁄ч. Полетът на коприварчето освен това е истинска мечта за онези, които се борят с килограмите си — при него то „изгаря“ почти половината от телесното си тегло.

Точност. Освен лястовичката, щъркелът (на снимката горе) също има репутация на точна птица. Пророк Йеремия описва щъркела като птица, която „знае определените си времена“ и „времето на дохождането си“. (Йеремия 8:7) Почти половин милион щъркели все още прелитат през Израел всяка пролет.

Навигационни умения. За обикновения буревестник няма по–хубаво място от дома. Една женска птица, взета от гнездото ѝ във Великобритания, била пусната на около 5000 км разстояние — в град Бостън (САЩ). Тя прелетяла Атлантическия океан за 12 дни и половина и си пристигнала у дома преди писмото, изпратено с въздушна поща, в което се съобщавали подробности по освобождаването ѝ. Това постижение било толкова по–смайващо и поради факта, че тези птици никога не прекосяват Северния Атлантик по време на своите миграции.

[Снимка на страница 16]

Щъркелът с голяма точност се завръща всяка година в своето гнездо

[Снимка на страница 17]

Мигриращи жерави, подредени в типична V–образна формация

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Photo: Caja Salamanca y Soria