Дали на еволюцията не ѝ липсва основата?

КАКВО представлява същността на Дарвиновата теория на еволюцията? „В своя пълен биологичен смисъл . . . еволюция означава процес, при който животът е възникнал от нежива материя и впоследствие се е развил докрай чрез природни средства.“ Дарвиновата еволюция постановява, че „на практика животът, или поне неговите най–интересни качества, е резултат от естествения подбор, работещ върху случайни вариации“. — Darwin’s Black Box—The Biochemical Challenge to Evolutiona [„Дарвиновата черна кутия — предизвикателството, което биохимията поставя пред еволюцията“] от Майкъл Бихи, доцент по биохимия към Университета Лихай (Пенсилвания, САЩ).

Неподлежащата на опростяване сложност — спънка пред еволюцията?

Когато Дарвин развил своята теория, учените почти не познавали смайващата сложност на живата клетка. Съвременната биохимия — изследването на живота на молекулно ниво — разкри части от тази сложност. Освен това тя повдигна сериозни въпроси и съмнения относно Дарвиновата теория.

Съставните части на клетката са изградени от молекули. Клетките са строителният материал на всички живи същества. Доцент Бихи е католик и вярва, че еволюцията обяснява по–късното развитие на животните. Но той повдига сериозни съмнения относно това дали еволюцията може да обясни съществуването на клетката. Той говори за молекулни механизми, които „пренасят товари от едно място в клетката до друго по ‘магистрали’, изградени от други молекули . . . Клетките плуват, използувайки механизми, възпроизвеждат се чрез механизми, поглъщат храна чрез механизми. С две думи, изключително комплексни молекулни механизми контролират всеки клетъчен процес. Така подробностите от живота са фино настроени и механизмите на живота са изключително сложни“.

Но в какъв мащаб се извършва цялата тази дейност? Диаметърът на една обикновена клетка е само 0,03 милиметра! В това миниатюрно пространство се извършват сложни функции, необходими за живота. (Виж диаграмата, страници 8 и 9.) Не е чудно, че е казано: „Въпросът е в това, че клетката — самата основа на живота — е смайващо сложна.“

Бихи твърди, че клетката може да функционира само като завършена цялост. Следователно тя не може да е жизнеспособна, бидейки формирана от бавни, постепенни промени, налагани от еволюцията. Той използува за пример един капан за мишки. Този прост уред може да работи само когато всички негови части са сглобени заедно. Всяка част сама по себе си — основата, пружината, задържащата тел, удрящата скоба, запънката — не е капан за мишки и не може да функционира като такъв. Необходимо е всички части да са налице едновременно и да бъдат сглобени в едно, за да съществува работещ капан. Подобно на това, и една клетка може да функционира като такава само ако всички нейни съставки са сглобени в едно. Той използува този пример, за да обясни какво нарича „неподлежаща на опростяване сложност“b.

Това представя сериозен проблем пред хипотетичния еволюционен процес, който включва и появата на постепенно придобити, полезни характеристики. Дарвин знаел, че неговата теория на постепенната еволюция посредством естествен подбор е изправена пред голямо предизвикателство, когато казал: „Ако би могло да се покаже, че съществува някакъв сложен орган, който не би могъл да бъде формиран посредством многобройни, последователни, леки промени, тогава моята теория би рухнала напълно.“ — „Произход на видовете“.

Неподлежащата на опростяване сложна клетка е основна спънка за вярата в Дарвиновата теория. Първо, еволюцията не може да обясни скока от нежива към жива материя. След това идва проблемът за първата сложна клетка, която би трябвало да е възникнала наведнъж като цялостна единица. С други думи, клетката (или капанът за мишки) трябва да се е появила изведнъж, сглобена и действуваща!

Неподлежащата на опростяване сложност на съсирването на кръвта

Друг пример на неподлежащата на опростяване сложност е един процес, който повечето от нас приемат за даденост, когато се порежат — съсирването на кръвта. Обикновено ако има течност в някой пробит съд, тя ще изтича, докато съдът бъде напълно празен. Когато пробием кожата си обаче, дупката бързо бива затисната от образуването на съсирек. Но лекарите са наясно, че „съсирването на кръвта е много сложна, комплексно изградена система, съставена от редица свързани помежду си протеинови частици“. Те задействуват един процес на съсирване, състоящ се от много етапи. Този деликатен лечебен процес „зависи изцяло от времето и скоростта, при които стават различните реакции“. Иначе цялата кръв на човека би се съсирила и втвърдила, или пък, от друга страна, той би умрял от изтичане на кръвта. Времето и скоростта са жизненоважни фактори.

Биохимичните изследвания показват, че в кръвосъсирването участвуват много фактори, никой от които не бива да липсва, за да бъде резултатен процесът. Бихи пита: „Какво прекъсва започналия вече процес на съсирване, преди цялата кръв . . . да се е втвърдила?“ Той обяснява, че „формирането, ограничаването, уплътняването и премахването на един кръвен съсирек“ образуват една цялостна биологична система. Ако някой от елементите претърпи провал, тогава се проваля и цялата система.

Ръсел Дулитъл, привърженик на еволюцията и професор по биохимия в Калифорнийския университет, задава въпроса: „Как, питам аз, се е развил този сложен и деликатно балансиран процес? . . . Парадоксът е в това — задействуването на всеки протеин зависи от другия, тогава как е възникнала цялата система? Каква полза би имало от някоя отделна част на схемата, без цялото съчетание?“ Използувайки еволюционни аргументи, Дулитъл се опитва да обясни произхода на процеса. Но доцент Бихи посочва, че „би било необходимо огромно количество шанс, за да могат правилните части на гена да попаднат на правилните места“. Той показва, че зад обяснението на Дулитъл и опростеният език се крият огромни проблеми.

Така едно от основните възражения към еволюционния модел е непреодолимото препятствие на неподлежащата на опростяване сложност. Бихи казва: „Подчертавам, че естественият подбор, двигателят на Дарвиновата еволюция, работи само ако има от какво да се избира — от нещо, което е полезно именно сега, а не някога в бъдеще.“

„Тягостно и пълно мълчание“

Доцент Бихи посочва, че някои учени са изучавали „математически модели на еволюцията или нови математически методи за сравняване и тълкуване на данни относно последователността“. Но казва в заключение: „Математиката само предполага, че действителната еволюция е постепенен, случаен процес; но тя не я показва (и не може да я покаже).“ (Курсивът в последната фраза е наш.) Преди това той казал: „Ако човек изследва научната литература относно еволюцията и ако съсредоточи своето изследване върху въпроса как са се развили молекулните механизми — основата за живота, — ще установи, че тук цари тягостно и пълно мълчание. Сложността на основата на живота е парализирала усилията на науката да я обясни; молекулните механизми издигат една все още непреодоляна бариера пред това дарвинизмът да бъде приет навсякъде.“

Това повдига поредица от въпроси, които да бъдат разгледани от съвестните учени: „Как се е развил центърът на фотосинтетичната реакция? Как е започнал вътрешномолекулният транспорт? Как е започнал биосинтезът на холестерола? Как ретиналът е започнал да взема участие в зрението? Как са се развили фосфопротеиновите сигнални пътища?“c Бихи добавя: „Самият факт, че нито един от тези проблеми дори не е обсъждан, да не говорим за разрешаването му, ярко показва, че дарвинизмът не е адекватна основа за разбирането на произхода на сложните биохимични системи.“

Ако Дарвиновата теория не може да обясни сложната молекулна основа на клетките, тогава как може да бъде удовлетворително обяснение за съществуването на милионите видове, които населяват земята? В края на краищата еволюцията не може да произведе дори нови родствени видове, затваряйки пролуките между отделните родствени видове. — Битие 1:11, 21, 24.

Проблемите, свързани с началото на живота

Колкото и защитима да изглежда Дарвиновата теория за еволюцията в очите на някои учени, в крайна сметка те трябва да се изправят пред следния въпрос: Дори и да предположим, че формите на живите неща са се развили чрез естествен подбор, как тогава е започнал животът? С други думи, проблемът не е в оцеляването на най–приспособените, но в появата на най–приспособените и първите! Но както показват Дарвиновите забележки относно еволюцията на окото, той не се занимавал с проблема как е започнал животът. Той писал: „Как един нерв започва да усеща светлината не е предмет на нашия интерес, както не ни интересува и как е произлязъл самият живот.“

Френският учен Филип Шамбон писал: „Самият Дарвин се чудел как природата е подбрала появяващите се форми, преди те да започнат да функционират съвършено. Списъкът на еволюционните мистерии е безкраен. И днешните биолози смирено трябва да признаят заедно с професор Жан Женермон от Южнопарижкия университет в Орсей, че ‘синтетичната теория на еволюцията не може свободно да обясни произхода на сложните органи’.“

Като се има предвид цялото това безкрайно разнообразие и сложност на формите на живот, не ти ли е трудно да повярваш, че то се е развило в правилната посока просто случайно? Не се ли чудиш как някое същество изобщо би могло да оцелее в борбата за оцеляване на най–приспособения, ако, да речем, очите му тепърва са щели да се развиват? Или ако у него все още се формирали примитивни пръсти на някакво тяло в предчовешки стадий? Не се ли чудиш как са оцелели клетките, ако са съществували в незавършено и непълноценно състояние?

Робърт Нейай, автор на материали в списанието Astronomy [„Астрономия“] и привърженик на еволюцията, писал, че животът на земята е резултат от „дълга поредица от невероятни събития, [които] се случили точно в правилната посока, за да могат да дадат началото на нашето съществуване, сякаш сме спечелили от лотария милион долара милион пъти един след друг“. Тези разсъждения вероятно биха могли да бъдат приложени спрямо всяко същество, което живее днес. Всички шансове са против това. Но от нас се очаква да вярваме, че случайността на еволюцията е произвела мъжки и женски същества по едно и също време, за да могат новите видове да бъдат продължавани. И което е още по–невероятно, ние трябва да вярваме, че мъжкият и женската не само са еволюирали по едно и също време, но също така и на едно и също място! Защото ако не се съберат заедно, няма да има продължение на рода!

Безспорно е изключително невероятно да се смята, че животът съществува в тези милиони усъвършенствувани форми в резултат на милиони успешни хазартни случайности.

Защо повечето вярват на това?

Защо еволюцията е толкова разпространена и приета от толкова много хора като единственото обяснение за възникването на живота на земята? Една от причините за това е, че този общоприет възглед се учи в училищата и университетите и тежко̀ ти, ако се осмелиш да изразиш съмнение относно него. Бихи казва: „Много студенти научават от учебниците как да гледат на света през призмата на еволюцията. Но те не научават как е възможно Дарвиновата еволюция да произведе всяка една от забележителните сложни биохимични системи, които тези книги описват.“ Той добавя: „За да разберем както успеха на дарвинизма като единствената ‘права вяра’, така и неговия провал като наука на молекулно равнище, ние трябва да изследваме учебниците, които се използуват в обучението на бъдещите учени.“

„Ако сред всички учени в света се проведе допитване, огромното мнозинство от тях биха казали, че смятат дарвинизма за истина. Но учените, както и всички останали, основават повечето от своите мнения на мнението на други хора . . . Освен това, и за нещастие, твърде често критиката бива отхвърляна от научните кръгове поради страх да не се налее вода в мелницата на креационистите. Каква ирония е това, че в името на защитата на науката бива пренебрегвана откровената научна критика спрямо естествения подбор.“d

Каква жизнеспособна и надеждна алтернатива на Дарвиновата теория на еволюцията съществува? Последната ни статия от тази поредица ще отговори на този въпрос.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 6]

„Ако би могло да се покаже, че съществува някакъв сложен орган, който не би могъл да бъде формиран посредством многобройни, последователни, леки промени, тогава моята теория би рухнала напълно.“

[Текст в блока на страница 10]

Вътре в клетката действува един „свят, изпълнен с приспособления според последната дума на техниката и смайващо сложни“. — „Еволюцията, една теория в криза“

Инструкциите вътре в ДНК на клетката „ще изпълнят хиляда книги от по 600 страници всяка, ако бъдат записани с думи“. — National Geographic [„Нешънъл джиографик“]

[Текст в блока на страница 11]

„Математиката само предполага, че действителната еволюция е постепенен, случаен процес; но тя не я показва (и не може да я покаже).“

[Текст в блока на страница 12]

„Каква ирония е това, че в името на защитата на науката бива пренебрегвана откровената научна критика спрямо естествения подбор.“

[Блок на страница 8]

Молекулата и клетката

Биохимия — „изследването на самата основа на живота: молекулите, които съставят клетките и тъканите и които служат като катализатори при химическите реакции на храносмилането, фотосинтезата, имунитета и други“. — „Дарвиновата черна кутия“.

Молекула — „най–малката частица, на която може да бъде разделен един елемент или едно съединение, без да се променят нейните химически и физически качества; група от сходни или различни атоми, съединени чрез химически връзки“. — The American Heritage Dictionary of the English Language [„Речник на американското наследство на английския език“].

Клетка — основната единица на всички живи организми. „Всяка клетка е високо организирана структура, която отговаря за формата и функцията на един организъм.“ Колко клетки образуват един възрастен човек? Сто билиона (100 000 000 000 000)! Във всеки квадратен сантиметър от нашата кожа има 155 000 клетки, а човешкият мозък съдържа от 10 до 100 милиарда неврона. „Клетката е ключът към жизнените процеси, тъй като именно тук съвкупността от вода, соли, макромолекули и мембрани действително се превръща в живот.“ — Biology [„Биология“].

[Блок на страница 9]

„Несравнимата сложност“ на клетката

„За да разберем какво в действителност представлява животът, както ни е разкрит от молекулярната биология, би трябвало да увеличим една клетка един милиард пъти, докато диаметърът ѝ стане двадесет километра и тя започне да наподобява гигантски дирижабъл, достатъчно голям, за да покрие един град колкото Лондон или Ню Йорк. Онова, което бихме видели тогава, ще бъде един обект с несравнима сложност и изключителна приспособимост. На повърхността на клетката ще видим милиони отвори, наподобяващи страничните отвори на огромен космически кораб, които се отварят и затварят, като дават възможност на непрекъснат поток от материали да се вливат и да изтичат от нея. Ако влезем през един от тези отвори, ще се озовем в един свят, изпълнен с приспособления според последната дума на техниката и смайващо сложни. Бихме могли да видим организирани на изключително високо равнище коридори и проходи, разклоняващи се във всички посоки от периферията на клетката навътре, като някои водят към централната генетична банка в ядрото, а други към монтажните цехове и към преработващите възли. Самото ядро би представлявало една огромна сферична камера с диаметър над един километър и би приличало на геодезически купол, в който бихме могли да видим грижливо складирани и подредени километрите навити вериги на молекулите на ДНК. По всички главни проходи и в двете посоки по много организиран начин биват пренасяни огромен асортимент продукти и суровини към и от различните монтажни цехове от външните области на клетката.

Би ни учудило нивото на контрол, което личи в движението на толкова много обекти по многото на пръв поглед безкрайни проходи, като всичко е в съвършена хармония. Бихме видели покрай себе си, в която и посока да отправим поглед, всякакви видове автоматизирани механизми. Бихме забелязали, че най⁠–​простите функционални елементи на клетката — протеиновите молекули — са смайващо сложни молекулни механизми, като всяка от тях се състои от около три хиляди атома, подредени в добре организирана пространствена структура с три измерения. Бихме били още по⁠–​смаяни, като наблюдаваме чудните целенасочени дейности на тези невероятни молекулни механизми, особено когато разберем, че въпреки цялото познание, което сме насъбрали в областта на физиката и химията, конструирането на един такъв молекулен механизъм — тоест, на една единствена функционална протеинова молекула — изцяло би надхвърляло нашия капацитет понастоящем и вероятно не би могло да бъде постигнато поне до началото на следващото столетие. А животът на клетката зависи от съвместните дейности на хиляди, със сигурност десетки хиляди, а може би дори и стотици хиляди различни протеинови молекули.“ — Evolution: A Theory in Crisis [„Еволюцията, една теория в криза“].

[Блок на страница 10]

Факти и митове

„За човек, който не се чувствува задължен да ограничи своето търсене единствено в областта на неинтелигентните причини, ясното заключение е, че много биохимични системи са били създадени според замисъл. Те не са били замислени от законите на природата, нито от случайността и необходимостта; но по⁠–​скоро са били планирани. . . . Животът на земята — на най⁠–​основното си равнище, в най⁠–​необходимите си елементи — е продукт на интелигентна дейност.“ — „Дарвиновата черна кутия“.

„Няма съмнение, че след едно столетие интензивни усилия биолозите не успяха да докажат достоверността [на Дарвиновата теория за еволюцията] по никакъв значим начин. Остава фактът, че в природата не е налице някаква серия от последователни процеси, нужна на Дарвиновия модел, нито пък беше доказано, че случайността е достоверен фактор в съ­тво­ре­ние­то на живота.“ — „Еволюцията, една теория в криза“.

„Влиянието на еволюционната теория върху области, отдалечени доста от биологията, е един от най⁠–​явните примери в историята за това как една твърде спекулативна идея, за която всъщност няма действителни научни доказателства, може да оформи мисленето на цяло общество и да доминира над възгледите на една епоха.“ — „Еволюцията, една теория в криза“.

„Всяка наука от миналото . . . , която априори изключва възможността за замисъл или сътворение, престава да търси истината и се превръща в слуга (или роб) на една проблематична философска доктрина, а именно, на натурализма.“ — Origins Research [„Изследване на произхода“].

„Това . . . , че Чарлс Дарвин е разрешил проблема за произхода на биологичната сложност, е мит. Мит е и това, че притежаваме добро или поне прилично разбиране относно произхода на живота, или че правилните обяснения се отнасят само до т.нар. естествени причини. Несъмнено тези и други митове на философския натурализъм са си завоювали известни позиции. За тях не се говори прекалено сурово в благоприлично общество. Но човек не бива и да ги приема безкритично.“ — „Изследване на произхода“.

„В тесен кръг много учени признават, че науката не притежава обяснение за началото на живота . . . Дарвин никога не си е представял изключително дълбоката сложност, която съществува дори и на най⁠–​основните равнища на живота.“ — „Дарвиновата черна кутия“.

„Молекулярната еволюция не се основава на научен авторитет . . . Налице са твърдения, че такава еволюция била настъпила, но нито едно от тях не е подкрепено чрез подходящи експерименти или изчисления. Тъй като никой не познава молекулярната еволюция чрез непосредствен опит и тъй като няма авторитет, върху който да се основат тези изказвания, наистина може да се каже, че . . . твърдението на Дарвиновата молекулярна еволюция е само големи приказки.“ — „Дарвиновата черна кутия“.

[Блок на страница 12]

Еволюцията

„Игра на случайността“

Теорията на еволюцията несъмнено е мечтата на хазартния играч. Защо? Защото според привърженика на еволюцията тя печели въпреки астрономическите шансове, съществуващи против нея.

Робърт Нейай пише: „Тъй като еволюцията е предимно игра на случайността, всяко наглед незначително минало събитие би могло да се случи малко по–иначе, прекъсвайки еволюционната верига още преди хората да са се появили.“ Въпреки това обаче от нас се очаква да вярваме, че всяка игра е била печеливша милиони пъти. Нейай признава: „Дългата поредица от задънени улици ясно показва, че появата на разумен живот съвсем не е толкова лесна, колкото смятаха някога учените. Вероятно съществуват повече пречки, с които учените дори не са се сблъсквали още.“

[Диаграма на страници 8, 9]

ОПРОСТЕНА СХЕМА НА КЛЕТКА

Рибозоми

Структури, в които се образуват белтъчините

Цитоплазма

Пространство между ядрото и клетъчната мембрана

Ендоплазмен ретикулум

Мембранни пластове, които складират или транспортират протеините, образувани от прикрепените към тях рибозоми

Ядро

То е контролният център, който ръководи дейностите на клетката

Ядърце

Мястото, където се образуват рибозомите

Хромозоми

Те съдържат ДНК на клетката, нейния генетичен строителен план

Вакуола

Складира вода, соли, белтъчини и въглехидрати

Лизозом

Съхранява ензими за храносмилането

Апарат на Голджи

Група от мембранни вакуоли, които опаковат и разпращат белтъчините, образувани от клетката

Клетъчна мембрана

Обвивката, която контролира какво влиза и излиза от клетката

Центриола

Играе важна роля във възпроизводството на клетката

Митохондрий

Център за производство на молекулите на АТФ, които доставят енергия на клетката

[Снимка на страница 7]

Отделните части сами по себе си не представляват капан за мишки — той трябва да бъде цял, за да действува като такъв