Най–дългият тунел в света

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В НОРВЕГИЯ

АКО искаш да видиш забележителни планини и фиорди, ела в западна Норвегия! Ще бъдеш изпълнен със страхопочитание! Освен това тесните извиващи се пътища и многобройните тунели свидетелстват за човешката изобретателност. Наскоро беше завършен нов автотунел, който е надминаващо всичко по рода си постижение на инженерството. Това е Лердалският тунел, най–дългият тунел в света — магистрала от 24,5 километра, издълбана в твърда скала! Представи си да влезеш в тунела, като знаеш, че само след няколко минути над тебе ще има планина, висока повече от 1000 метра!

Защо имаше нужда от толкова дълъг тунел? Той е важна част от главната връзка между двата най–големи града в Норвегия — Осло (столицата, намираща се в източната част на страната) и Берген (на западния бряг). Поради снега и вятъра е трудно през зимата между тези два града да се кара по другите планински пътища. Затова имаше нужда от нов маршрут, който да бъде надежден в лошо време. През 1992 г. норвежкото правителство реши, че новата магистрала ще включва тунел между малките общини Аурланд и Лердал. След пет години строеж тунелът беше официално отворен през ноември 2000 г. Как се осъществи това постижение на инженерството? До каква степен тунелът е безопасен? Какво е усещането да караш в него? Нека да видим.

Проблемите на строежа

Тунелът свързва Лердал и Аурланд, но работниците започнали всъщност да дълбаят на три места едновременно. От всеки край започнал по един екип и трета група започнала работа по вентилационен тунел, дълъг 2 километра, който трябвало да се срещне с основния тунел на 6,5 километра от входа откъм Лердал. Как трите екипа можели да съгласуват пробиването, така че със сигурност да се срещнат навътре дълбоко в планината? За да се определи точното място, от където да започне всеки екип, били използвани сателитни навигационни системи и посоката на пробиването била насочвана с лазерни лъчи. Тези лазерни лъчи направлявали движението на пробивните машини, за да е сигурно, че дупките, пробити за експлозивите, ще бъдат на точните места.

За всеки взрив били пробити около сто дупки, като всяка от тях била дълбока 5,2 метра. Дупките били напълнени с около 500 килограма експлозиви, които откъртили приблизително 500 кубични метра скала. След това натрошените камъни били извозвани с камион. Преди пробиването да започне отново, стените и покривът на тунела трябвало да бъдат подсигурени. Използвали се дълги стоманени болтове, а повърхностите се напръсквали с торкретобетон. Всеки екип напредвал с 60–70 метра на седмица. През септември 1999 г. бил разбит и последният скален участък, когато двата екипа, работещи по главния тунел, се срещнали с отклонение от около 50 сантиметра! Четиринайсет месеца по–късно тунелът бил отворен навреме. До този момент цената била достигнала 140 милиона евро.

Как се прочиства въздухът?

За инженерите на тунели винаги е предизвикателство да осигурят добро качество на въздуха. Тъй като са необходими приблизително двайсет минути, за да се мине през Лердалския тунел, особено важно е въздухът да бъде достатъчно чист за дишане. Как било постигнато това?

Дългият 2 километра вентилационен тунел, който се намира на 6,5 километра от входа откъм Лердал, достига до съседна долина и служи като комин, или отходен канал. Свежият въздух се издърпва в тунела от двата му края, а замърсеният въздух излиза през вентилационния тунел. Когато въздухът е силно замърсен, за да се увеличи въздушният поток, могат да бъдат използвани два мощни вентилатора, които са монтирани във вентилационния тунел и са с общ максимален капацитет от 1,7 милиона кубични метра в час. Тази система осигурява достатъчно свеж въздух от страната на тунела откъм Лердал, но трябвало да се направи нещо за страната откъм Аурланд, която е по–дълга. Затова в покрива на тунела били монтирани трийсет и два по–малки вентилатора, които да увеличат въздушния поток към вентилационния тунел. Но докато пропътува дългото разстояние от Аурланд до входа на вентилационния тунел, въздухът става все по–замърсен. Как можело този проблем да бъде разрешен?

Разрешението било да се построи пречиствателна станция в успореден тунел, дълъг сто метра, намиращ се на 9,5 километра от входа откъм Аурланд. В двата си края тунелът е свързан с главния тунел. Въздухът от главния тунел се отвежда в този успореден тунел, където се премахват до деветдесет процента от праха и въглеродния двуокис.

С тази вентилационна система и пречиствателни процеси Лердалският тунел може задоволително да поеме до четиристотин коли на час. Сензори в самия тунел отчитат състоянието на въздуха и регулират въздействието на вентилационната система. Ако нивото на замърсяване стане твърде високо, трафикът в тунела ще бъде спрян, но досега това не е било необходимо.

Колко безопасно е пътуването в него?

Някои хора се безпокоят да шофират през тунел. Този факт и неотдавнашните сериозни злополуки и пожари в няколко европейски тунела превърнаха безопасността във въпрос от първостепенна важност за Лердалския тунел. Какво е направено, за да се обезопаси тунелът?

В контролен център в Лердал непрекъснато се наблюдават различните системи за безопасност в тунела и ако сигурността е застрашена, тунелът ще бъде затворен. Взети са много предпазни мерки, за да бъде осигурено бързо затваряне на тунела и незабавна евакуация. Освен това са монтирани аварийни телефони на всеки 250 метра и два пожарогасителя на всеки 125 метра. В контролния център автоматично се отчита местоположението на някой пожарогасител, изваден от мястото си. Ако пожарогасителят е изваден, светофари с червена светлина предупреждават шофьорите да не влизат в тунела, а знаци и светлини в самия тунел насочват шофьорите да излязат от тунела в безопасната посока и да се отдалечат от опасността. Шофьорите могат да обърнат в обратна посока, тъй като има обратни завои за автомобили на всеки 500 метра и петнайсет места, които позволяват на по–големи превозни средства да обърнат. Тунелът е снабден и със система с радиоантена, която позволява шофьорите да бъдат информирани чрез радиото в колата им. Изчислителни и наблюдателни системи контролират цялото движение в тунела и извън него. Пътните власти смятат, че това е много добро ниво на сигурност с оглед на сравнително малкото движение.

С какво е различен този тунел?

Какво е усещането да караш през тунела? Важна цел на инженерите била да направят шофирането през тунела приятно преживяване, така че шофьорите да се чувстват сигурни и да карат безопасно. За да се постигне това, сред тези, които помогнали вътрешността на тунела да бъде проектирана, били психолози по движението от един изследователски институт и професионални дизайнери по осветлението, като бил използван и тренажор за шофиране.

Какъв бил резултатът? Тунелът не е съвсем прав. Малки завои помагат на шофьорите да не задремят, като все пак им позволяват да виждат на един километър пред себе си. Завоите помагат и по–лесно да се определи разстоянието до идващите коли. Три големи, наподобяващи пещера планински помещения разведряват монотонното пътуване. Това създава представата, че караш през четири по–малки тунела вместо през един дълъг. Специално осветление в тези помещения с жълта или зелена светлина на пода и синя светлина отгоре дава представа за навлизане на дневна светлина и за изгрев. Тези ефекти и достатъчното количество светлина в целия тунел карат повечето шофьори да се чувстват удобно и сигурно.

Сега пътуващите могат да се наслаждават на уникалното преживяване да минават през най–дългия тунел в света. Резултатът от това постижение на съвременното инженерство е връзка между източната и западната част на Норвегия. Това е силно доказателство какво може да направи човек, когато използва уменията и изобретателността си по градивен начин.

[Диаграма/Снимка на страница 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Маршрут на тунела

Лердал ← → Аурланд

[Диаграма/Карта на страница 27]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Лердалският тунел

Магистрали

↑ към Лердал

→ E16 до Осло

* На тези места има по–малки вентилатори

Посока на въздушния поток

↓

планинско помещение

↓

Вентилатори → вентилационен тунел

↑

*

↑

планинско помещение

↑

*

съоръжение за пречистване на въздуха

↑

*

планинско помещение

*

↑

*

↑

Посока на въздушния поток

Аурланд

↓ E16 до Берген

1 миля

1 километър

[Източник]

Statens vegvesen, Sogn og Fjordane

[Карта на страница 24]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

НОРВЕГИЯ

Лердалски тунел

Берген E16 ОСЛО

[Снимка на страница 25]

Вход откъм Лердал

[Снимка на страница 25]

Скица на съоръжението, пречистващо въздуха

[Снимка на страница 25]

Напречен разрез на тунела, който показва стоманените болтове, подсигуряващи стените и покрива

[Снимка на страница 26]

Тунелът има около 100 аварийни телефона и почти 400 пожарогасителя

[Снимка на страница 26]

Има три планински помещения със специални светлинни ефекти

[Информация за източници на снимките на страница 24]

Снимка от въздуха: Leiv Bergum; съоръжение за пречистване на въздуха: ViaNova A/S; всички други снимки на 24–26 страница: Statens vegvesen, Sogn og Fjordane