„Да се свети твоето име“ — Кое име?

ТИ религиозен човек ли си? Тогава сигурно, подобно на много други хора, вярваш в една Върховна личност. И по всяка вероятност дълбоко уважаваш добре известната молитва към тази личност, на която Исус учел своите последователи, и която е известна като молитвата на Господаря или „Отче наш“. Молитвата започва така: „Отче наш, който си на небесата, да се свети твоето име.“ — Матей 6:9, [„Български превод на Библията“, 1924 г.].

Замислял ли си се някога, защо Исус поставил освещаването на божието име на първо място в тази молитва? След това той споменал други неща, като идването на божието Царство, изпълнението на божията воля на земята и опрощаването на нашите грехове. Изпълнението на тези други молби в крайна сметка ще означава траен мир на земята и вечен живот за човечеството. Можеш ли да си представиш нещо по–важно от тези неща? И въпреки това Исус ни казал да се молим преди всичко за освещаването на името на Бога.

Не било просто случайност, че Исус учил своите последователи да поставят божието име на първо място в молитвите си. Това име очевидно било от изключителна важност за него, тъй като той нееднократно го споменавал в собствените си молитви. В един случай, когато публично се молел на Бога, го чули да казва: „Отче, прослави името си!“ И тогава сам Бог му отговорил: „И го прославих, и пак ще го прославя.“ — Йоан 12:28

В нощта преди да умре, Исус се молел на Бога в присъствието на своите ученици и те отново го чули да подчертава значението на божието име. Той казал: „Изявих името Ти на тия човеци, които ми даде от света.“ По–късно той повторил: „И явих им твоето име, и ще [го] явя.“ — Йоан 17:6, 26, [„Бълг. превод на Библията“, 1885 г.].

Защо името на Бога било толкова важно за Исус? Защо той показал, че то е важно и за нас, като ни казал да се молим за неговото освещаване? За да разберем това, ние трябва да си изясним как се е гледало на имената в библейските времена.

Имената в библейските времена

Очевидно Йехова Бог заложил у човека желание да дава имена на нещата. Първият човек имал име — Адам. Както съобщава разказът за сътворението, едно от първите неща, които направил Адам, било наименуването на животните. Когато Бог дал на Адам съпруга, Адам веднага я нарекъл „жена“ (на еврейски ишша̀х). По–късно той ѝ дал името Ева, означаващо „жива“, защото тя трябвало да стане „майка на всички живи“. (Битие 2:19, 23; 3:20) Дори днес ние следваме обичая да даваме имена на хората. Наистина, трудно е да си представим, как бихме се справили без имена.

По времето на израелтяните обаче имената не били просто названия. Те означавали нещо. Например името на Исаак, „смях“, напомняло за смеха на неговите доста възрастни родители, когато те за пръв път чули, че ще се сдобият с дете. (Битие 17:17, 19; 18:12) Името на Исав означавало „космат“, и описвало физическа характеристика. Другото му име, Едом — „червен“, или „червеникав“, напомняло, че той продал първородството си за паница червено вариво. (Битие 25:25, 30–34; 27:11; 36:1) Макар че бил съвсем малко по–млад от своя брат–близнак Исав, Яков купил правото на първородство от Исав и получил благословията за първородния от баща си. Още при раждането си Яков получил име, което означавало „хващащ петата“, или „измествач“. (Битие 27:36) Подобно на това името на Соломон, през чието управление Израел се радвал на мир и благоденствие, означавало „мирен“. — 1 Летописи 22:9.

Затова The Illustrated Bible Dictionary [„Илюстрован библейски речник“] (том 1, стр. 572) казва следното: „Изследването на думата „име“ в С(тария) З(авет) разкрива колко много означава то на еврейски. Името не е просто етикет, а е изразител на действителната личност на онзи, на когото принадлежи.“

Фактът, че Бог придава голямо значение на имената личи от това, че посредством ангели той инструктирал бъдещите родители на Йоан Кръстител и Исус какви трябва да бъдат имената на техните синове. (Лука 1:13, 31) Понякога той сменял имена, или давал допълнителни имена на хората, за да покаже мястото, което те трябвало да заемат в неговите намерения. Например, когато Бог предсказал, че неговият служител Аврам („възвишен баща“), ще стане баща на много народи, Той променил името му на Авраам („баща на множество“). Той променил и името на Авраамовата съпруга Сарайя („обичаща да спори“) на Сара („княгиня“), тъй като тя щяла да бъде майката на Авраамовото семе. — Битие 17:5, 15, 16; сравни Битие 32:28; 2 Царе 12:24, 25.

Исус също съзнавал важността на имената и се позовал на името на Петър, давайки му привилегия в службата. (Матей 16:16–19) Дори духовните създания имат имена. Две от тях, споменати в Библията, са Гавриил и Михаил. (Лука 1:26; Юда 9) А когато човекът дава имена на неживи неща като звезди, планети, градове, планини и реки, той просто имитира своя Създател. Библията ни казва например, че Бог извиква всичките звезди по име. — Исаия 40:26.

Да, имената са важни в очите на Бога, и той е заложил у човека желанието да идентифицира хората и предметите чрез имена. Затова ангелите, хората, животните, а също така звездите и други неживи неща, имат имена. Би ли било логично Създателят на всички тези неща да бъде безименен? Разбира се, че не, особено като имаме предвид думите на псалмиста: „И всяка твар нека благославя [божието] свято име от века и до века.“ — Псалм 145:21.

The New International Dictionary of New Testament Theology [„Нов международен речник на теологията на Новия завет“] (том 2, стр. 649) казва: „Една от най–основните и съществени особености на библейското откровение е фактът, че Бог не е без име: той има лично име, с което може и трябва да бъде призоваван.“ Исус несъмнено е имал предвид това име, когато учел последователите си да се молят: „Отче наш, който си на небесата, да се свети твоето име.“ — Матей 6:9.

С оглед на всичко това, явно за нас е важно да знаем кое е божието име. Ти знаеш ли личното име на Бога?

Кое е името на Бога?

Изненадващо е, че мнозинството от стотиците милиони членове на църквите на т.нар. християнство сигурно ще се затруднят да отговорят на този въпрос. Някои ще кажат, че божието име е Исус Христос. Но Исус се е молел на някой друг, когато казал: „Изявих името ти на човеците, които ми даде от света.“ (Йоан 17:6) Той се молел на Бога в небесата, като син, който говори на баща си. (Йоан 17:1) Името на небесния му баща било това, което трябвало да бъде „осветено“.

Обаче много съвременни преводи на Библията не съдържат това име и то рядко се употребява в църквите. Следователно, вместо да бъде „освещавано“, то остава неизвестно за милиони читатели на Библията. Като пример за начина, по който преводачите са се отнасяли към божието име, разгледай само един стих, където то се появява: Псалм 83:18. Ето как този стих се превежда в четири различни Библии:

„И да познаят, че ти, който едничък имаш име Господ, си Всевишний над цялата земя.“ („Синодален превод на Библията“, 1991 г.)

„За да ги научиш, че ти, о Вечний, ти си Бог всевишен над целия свят.“ (A New Translation of the Bible [„Нов превод на Библията“] от Джеймс Мофат, 1922 г.)

„Нека да узнаят това: само ти носиш името Яхве, и си Всевишен над целия свят.“ (католическата Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“] от 1966 г.)

„За да познаят, че ти, чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя.“ („Български превод на Библията“, 1924 г.)

Защо божието име изглежда толкова различно в тези версии? Дали името му е Господ, Вечний, Яхве или Йехова? Или дали всички те са приемливи?

За да отговорим на това, трябва да си припомним, че оригиналът на Библията не е бил писан нито на български, нито на английски. Библейските писатели били евреи и пишели главно на еврейския и гръцкия език от тяхното време. Повечето от нас не говорят тези древни езици. Но Библията е преведена на множество съвременни езици и ние можем да използуваме тези преводи, когато искаме да четем Словото на Бога.

Християните изпитват дълбоко уважение към Библията и с основание вярват, че „всичкото писание е боговдъхновено“. (2 Тимотей 3:16) Следователно, превеждането на Библията е голяма отговорност. Ако някой умишлено променя или пропуска някаква част от съдържанието на Библията, той си позволява да се меси във вдъхновеното Слово. За него се отнася предупреждението от Писанието: „Ако някой притури на [тези неща], Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга; и ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота.“ — Откровение 22:18, 19; виж също Второзаконие 4:2.

Повечето преводачи на Библията без съмнение уважават Библията и искрено искат да я направят разбираема в тези модерни времена. Но преводачите не са вдъхновени. Също така повечето от тях имат твърди убеждения по някои религиозни въпроси и може би са повлияни от лични представи и предпочитания. Те също така могат да направят човешки пропуски или грешки в преценките.

В такъв случай имаме право да поставим някои важни въпроси: Кое е истинското божие име? И защо различните библейски преводи имат различни имена за Бога? Като установим отговора на тези въпроси, можем да се върнем на първоначалния проблем: Защо освещаването на божието име е толкова важно?

[Текст в блока на страница 4]

Ангелите, хората, животните, а също така звездите и други неживи неща имат имена. Би ли било логично Създателят на всички тези неща да бъде безименен?

[Текст в блока на страница 5]

Божието име несъмнено било от изключителна важност за Исус, тъй като той нееднократно го споменавал в молитвите си