Божието име — неговото значение и произношение

ЕДИН от писателите на Библията попитал: „Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е утвърдил всички земни краища? Как е името му и как е името на сина му? Кажи, ако го знаеш.“ (Притчи 30:4) Как можем ние да разберем кое е името на Бога? Това е важен въпрос. Сътворението е могъщо доказателство, че трябва да съществува Бог, но то не ни казва неговото име. (Римляни 1:20) Всъщност, ние никога не бихме научили божието име, ако самият Творец не ни го беше казал. И това той е направил в своята собствена книга, Светата Библия.

При един тържествен случай Бог сам изговорил своето име, повтаряйки го в присъствието на Моисей. Моисей написал разказ за това събитие, който е запазен в Библията до наши дни. (Изход 34:5) Бог дори написал своето име със собствения си „пръст“. Когато дал на Моисей онова, което е известно днес като Десетте божи заповеди, Бог ги записал по чудодеен начин. Повествованието казва: „И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, Господ му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с божия пръст.“ (Изход 31:18) Божието име се появява осем пъти в оригиналните Десет заповеди. (Изход 20:1–17) По този начин Бог лично разкрил името си на хората — устно и писмено. И така, кое е това име?

На еврейски език то се пише така: יהוה. Тези четири букви, наричани „тетраграматон“, на еврейски се четат от дясно на ляво и могат да бъдат представени на много съвременни езици като YHWH, JHVH или ЙХВХ. Божието име, представено с тези четири съгласни, се появява почти 7000 пъти в оригиналния „Стар завет“, или Еврейските писания.

Името е форма на еврейския глагол хава̀х (הוה), със значение „да стана“, и всъщност означава „той причинява да стане.“a Следователно името на Бога го идентифицира като Този, който последователно изпълнява своите обещания и неизменно осъществява намеренията си. Само истинският Бог може да носи такова съдържателно име.

Спомняш ли си различните начини, по които се появява божието име в Псалм 83:18, както беше показано в предишната глава (стр. 5)? Два от тези преводи употребяват просто титли („Господ“, „Вечний“) като заместители на божието име. Но в два от тях, Яхве и Йехова, можеш да видиш буквите на божието име. Обаче произношението е различно. Защо?

Как се произнася божието име?

Истината е, че днес никой не знае със сигурност как се е произнасяло първоначално името на Бога. Защо? Защото първият език, използуван за писането на Библията, бил еврейският, а при писането на този език писателите пишели само съгласните, без гласните. И така, когато вдъхновените писатели пишели божието име, те естествено постъпвали по същия начин и пишели само съгласните.

Докато древният еврейски език бил говорен всекидневно, това не създавало трудности. Произношението на името било известно на израелтяните, и когато го виждали написано, те си допълвали гласните, без да се замислят (така, както българският читател знае, че съкращението „вж.“ означава „виж“, а „срв.“ означава „сравни“).

Случили се две неща, които променили ситуацията. Първо, сред евреите се появила суеверната представа, че е погрешно да се произнася на глас божието име; така че когато стигали до него при четенето на Библията, те произнасяли еврейската дума адона̀й („Върховен господар“). След това, с течение на времето, древният еврейски език престанал да се употребява в ежедневното общуване и така накрая оригиналното еврейско произношение на божието име било забравено.

Вземайки мерки срещу това да не се забрави произношението на еврейския език като цяло, юдейските учени от втората половина на първото хилядолетие от н.е. създали система от точки, които да представят липсващите гласни, и ги поставили около съгласните в еврейската Библия. По този начин били записани както гласните, така и съгласните, и произношението — каквото било по онова време, — било запазено.

Когато се стигало до божието име, вместо да поставят знаците за съответните гласни, в повечето случаи те поставяли знаци за други гласни, за да подсетят читателя, че трябва да каже адона̀й. От тук дошла формата Иехоуах, а от нея се стигнало до Йехова като възприето в българския, а и в други езици произношение на божието име. То запазва основните елементи на името на Бога от еврейския оригинал.

Как ще го произнасяш ти?

Откъде обаче са се появили произношения като Яхве, например? Това са форми, препоръчвани от съвременни учени, опитващи се да установят оригиналното произношение на божието име. Някои — макар и не всички — считат, че израелтяните преди времето на Исус вероятно са произнасяли божието име като Яхве. Но никой не може да твърди това със сигурност. Може би са го произнасяли така, а може би не.

И все пак, мнозина предпочитат произношението Йехова. Защо? Защото то е по–разпространено и по–познато, отколкото Яхве. Обаче не би ли било по–добре да използуваме формата, която може би е по–близка до оригиналното произношение? Не е задължително, тъй като традицията при библейските имена не е такава.

За да вземем най–известния пример, нека разгледаме името на Исус. Ти знаеш ли, как са го наричали роднините и приятелите му в ежедневното общуване, докато той растял в Назарет? Истината е, че никой не знае със сигурност произношението, макар че може би е било близко до Йешуа (или може би Йехошуа). Във всеки случай не е било Исус.

Обаче когато разказите за живота му били записани на гръцки език, вдъхновените писатели не се опитали да запазят това оригинално еврейско произношение. По–скоро те го предали на гръцки: Иесу̀с. Днес то се предава по различен начин, според езика на читателите на Библията. Испанските читатели на Библията срещат формата Jesús (произнасяна Хесу̀с). Италианците го пишат Gesù (произнасяно Джезу̀). А англичаните го пишат Jesus (произнасяно Джѝзъс).

Трябва ли да спрем да произнасяме името на Исус, защото повечето от нас, или дори никой от нас не знае точно неговото оригинално произношение? Досега никой преводач не е препоръчал това. Ние обичаме да употребяваме името, тъй като то идентифицира възлюбения Син на Бога, Исус Христос, който дал своята кръв–живот за нас. Би ли било проява на почит към Исус, ако името му бъде заличено от всички места, където се споменава, и бъде заменено с обикновени титли, като „Учител“ или „Посредник“? Разбира се, че не! Можем да си създадем лично отношение към Исус, когато употребяваме името така, както е възприето да се произнася на нашия език.

Подобни коментари могат да бъдат направени за всички имена, които четем в Библията. Ние ги произнасяме на собствения си език и не се опитваме да имитираме оригиналното произношение. Така ние казваме „Йеремия“, а не Йирмея̀ху. Също така казваме Исаия, въпреки че по свое време този пророк вероятно е бил познат като Йешая̀ху. Дори и учени, на които е известно оригиналното произношение на тези имена, използуват съвременното, а не древното произношение, когато говорят за тях.

Същото се отнася и за името Йехова. Дори ако днешното произношение Йехова не отговаря точно на оригиналното произношение, това по никакъв начин не намалява важността на името. То идентифицира Създателя, живия Бог, Всевишния, на когото Исус казал: „Отче наш, който си на небесата, да се свети твоето име.“ — Матей 6:9.

„Не може да бъде изместено“

Докато много преводачи отдават предпочитание на произношението Яхве, „Превод на новия свят“ (англ.), а също и редица други преводи продължават да употребяват формата Йехова[х], защото хората от векове са свикнали с нея. Освен това тя запазва, също като други форми, четирите букви на тетраграматона, YHWH, JHVH или ЙХВХ.b

Преди време немският професор Густав Фридрих Ойлер взел подобно решение поради същата причина. След обсъждането на различни произношения, той прави следното заключение: „От този момент нататък аз ще използувам думата Йехова, защото всъщност това име сега вече е придобило гражданственост в нашия речник, и то не може да бъде изместено.“ — Theologie des Alten Testaments [„Теология на Стария завет“], второ издание, публикувано през 1882 г., стр. 143.

Подобно нещо казва и йезуитският учен Пол Жуйон в своята Grammaire de l’hébreu biblique [„Граматика на библейския еврейски“], издадена през 1923 г., в забележка под линия на стр. 49: „Вместо (хипотетичната) форма Яхве, ние сме използували в нашите преводи формата Йехова . . . която е общоприетата литературна форма във френски език.“ Както се вижда от блока на стр. 8, в много други езици преводачите на Библията използуват подобна форма.

Тогава погрешно ли е да използуваме форма като Яхве? Ни най–малко. Просто е по–вероятно формата Йехова да намери по–бърз отклик у читателя, защото това е формата, която е придобила „гражданственост“ в повечето езици. Важното е да употребяваме името и да го провъзгласяваме на другите. „Славославете [Йехова, NW], възгласете името му, изявете между племената делата му. Напомнете, че е възвишено неговото име.“ — Исаия 12:4.

Нека видим, как през вековете божиите служители са действували в хармония с тази заповед.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 7]

Различните учени имат различни схващания за това, как се е произнасяло първоначално името ЙХВХ.

В The Mysterious Name of Y.H.W.H. [„Загадъчното име Й.Х.В.Х.“], стр. 74, д–р М. Райсъл казва, че „произношението на тетраграматона първоначално трябва да е било YeHūàH (ЙеХуаХ) или YaHūàH (ЙаХуаХ).“

Каноникът Д. Д. Уилямс от Кембридж поддържа, че „фактите сочат, дори почти доказват, че Jāhwéh (Йавех) не е било истинското произношение на тетраграматона . . . Самото име по всяка вероятност е било JĀHÔH (ЙАХОХ).“ — Zeitschrift für die alttestamentliche Wissenschaft [„Списание за старозаветна наука“], 1936 г., т. 54, стр. 269.

В речника към френската „Преработена версия Сегон“, на стр. 9 има следния коментар: „Произношението Yahvé (Йахве), използувано в някои съвременни преводи се основава на няколко древни свидетелства, но те не са убедителни. Ако се вземат предвид лични имена, които включват божието име, като например еврейското име на пророка Илия (Eliyahou), то произношението би могло да бъде също така и Yaho (Йахо) или Yahou (Йаху).“

През 1749 г. немският библейски учен Телер споменал за някои различни произношения на божието име, които той бил чел: „Диодор Сицилийски, Макробий, Климент Александрийски, свети Йероним и Ориген пишат Jao (Йао); самаряните, Епифаний, Теодоретий — Jahe (Йахе), или Jave (Йаве); Лудвиг Капел го предава като Javoh (Йавох); Друзий — Jahve (Йахве); Хотингер — Jehva (Йехва); Мерцер — Jehovah (Йеховах); Кастелио — Jovah (Йовах); и Льо Клер — Jawoh (Йавох), или Javoh (Йавох).“

Следователно е ясно, че оригиналното произношение на божието име вече не се знае. Нито пък е толкова важно. Ако беше важно, тогава сам Бог щеше да осигури това произношение да бъде съхранено, за да го използуваме днес. Важното е да употребяваме името на Бога, според общоприетото му произношение в нашия собствен език.

[Блок на страница 8]

Форми на божието име в различни езици, свидетелствуващи за международното приемане на формата Йехова

авабакал – Yehóa

английски – Jehovah

буготу – Jihova

венда – Yehova

датски – Jehova

ефик – Jehovah

зулу – uJehova

ибо – Jehova

испански – Jehová

италиански – Geova

йоруба – Jehofah

кантонски – Yehwowah

коса – uYehova

маори – Ihowa

мвала–малу – Jihova

моту – Iehova

наринери – Jehovah

нембе – Jihova

немски – Jehova

петатс – Jihouva

полски – Jehowa

португалски – Jeová

румънски – Iehova

самоански – Ieova

суахили – Yehova

суто – Jehova

тагалог – Jehova

таитянски – Iehova

тонган – Jihova

унгарски – Jehova

фиджи – Jiova

фински – Jehova

френски – Jéhovah

футуна – Ihova

холандски – Jehovah

шведски – Jehova

японски – Ehoba

[Блок на страница 11]

„Йехова“ е станало широко известно като името на Бога дори в небиблейски източници.

Франц Шуберт композирал музиката за стихотворението „Всемогъществото“ от Йохан Ладислав Пиркер, където името Йехова се среща два пъти. То е използувано също в края на последната сцена на операта от Верди „Набуко“.

Освен това ораторията на френския композитор Артур Онегер „Цар Давид“ изтъква името на Йехова, а известният френски автор Виктор Юго го използува повече от 30 пъти в своите произведения. И той, и Ламартин написали поеми, озаглавени „Йехова“.

В книгата Deutsche Taler [„Немски талери“], публикувана през 1967 г. от Немската федерална банка, има снимка на една от най–старите монети, носещи името „Йехова“ — имперски талер от 1634 г., сечен в херцогство Силезия. Надписът, отнасящ се за изображението на обратната страна на монетата, казва: „Под лъчезарното име ЙЕХОВА, издигащо се изсред облаците, е коронованият щит с герба на Силезия.“

В един музей в Рудолщадт, Германия, на яката на ризницата, носена някога от Густав II Адолф, крал на Швеция през 17 век, може да се види името ЙЕХОВА, изписано с главни букви.

И така, от векове формата Йехова е международно признатият начин за произнасяне на божието име, и хората, които го чуват, веднага разбират за кого се говори. Или както казал професор Ойлер: „Това име сега вече е придобило гражданственост в нашия речник, и то не може да бъде изместено.“ — Theologie des Alten Testaments [„Теология на Стария завет“].

[Снимка на страница 6]

Детайл от статуя на ангел с божието име, намиращ се на гробницата на папа Климент XIII в базиликата „Св. Петър“, Ватикана

[Снимка на страница 7]

Били са сечени много монети, съдържащи божието име. Тази, датираща от 1661 г., е от Нюрнберг, Германия. Латинският текст казва: „Под сянката на твоите крила“

[Снимки на страница 9]

В минали времена името на Бога във формата на тетраграматона било част от украсата на много религиозни сгради

Католическа базилика във Фурвиер (Лион, Франция)

Катедралата в Бурж, Франция

Църква в Ла Сел (Дюноаз, Франция)

Църква в Дин (Южна Франция)

Църква в Сан Пауло (Бразилия)

Катедралата в Страсбург (Франция)

Катедралата Сан Марко във Венеция (Италия)

[Снимки на страница 10]

Името на Йехова в един манастир в Бордесхолм (Германия);

на немска монета от 1635 г.;

над вратата на една църква във Фемарн (Германия)

и на надгробна плоча от 1845 г. в Харманшлаг (Долна Австрия)