Божието име през вековете

ЙЕХОВА Бог иска хората да знаят и да използуват неговото име. Това личи от факта, че той разкрил името си още на първите двама души, живели на земята. Ние знаем, че Адам и Ева били запознати с името на Бога, защото след като Ева родила Каин, според оригиналния еврейски текст тя казала: „Родих човек с помощта на Йехова.“ — Битие 4:1, NW.

По–нататък четем, че верни мъже като Енох и Ной ‘ходили по Бога [с истинския Бог — NW].’ (Битие 5:24; 6:9) Значи те също трябва да са знаели божието име. Името преживяло Великия потоп заедно с праведния човек Ной и неговото семейство. Независимо от големия бунт, станал след време във Вавилон, верните служители на Бога продължавали да си служат с Неговото име. То се среща стотици пъти в законите, които Бог дал на Израел. Само в книгата Второзаконие то се появява 551 пъти.

В дните на съдиите, израелтяните не се страхували да употребяват името на Бога. Те дори го използували, когато се поздравявали един друг. Например, четем (в оригиналния еврейски текст) как Вооз поздравил жътварите: „Йехова да е с вас!“ Те отвърнали на поздрава му с думите: „Йехова да те благослови.“ — Рут 2:4, NW.

През цялата история на израелтяните чак до завръщането им в Юда след вавилонския плен, името на Йехова продължавало да се употребява широко. Цар Давид, човек според сърцето на самия Бог, много често употребявал божието име — то се среща стотици пъти в псалмите, които той написал. (Деяния 13:22) Божието име се включвало и в много израелтянски лични имена. Така ние четем за Адония[х] („Моят Господар е Ях“ — „Ях“ е съкратена форма от Йехова), Исаия[х] („Спасение от Йехова“), Йонатан („Йехова е дарил“), Михей [Микаях] („Кой е като Ях?“) и Исус [Йехошуа] Навиев („Йехова е спасение“).

Извън Библията

Има доказателства и от небиблейски източници за честата употреба на божието име в древни времена. Според съобщение на Israel Exploration Journal [„Израелско изследователско списание“] (том 13, № 2), през 1961 г. недалеч от Йерусалим в югозападна посока била открита погребална пещера. По стените ѝ имало надписи на еврейски, които изглежда датират от втората половина на осми век пр.н.е. Надписите съдържат изказвания като „Йехова е Богът на цялата земя.“

През 1966 г. в Israel Exploration Journal (том 16, № 1) е публикувано съобщение за керамични фрагменти с еврейски надписи по тях, намерени в Арад, южен Израел. Те датират от втората половина на седми век пр.н.е. Един от фрагментите представлява частно писмо до мъж на име Елиашиб. Писмото започва с думите: „До моя господар Елиашиб. Дано Йехова поиска мир за теб!“ И завършва: „Той обитава в дома на Йехова.“

През 1975 и 1976 г. археолози, работещи в Негев, откриха колекция от еврейски и финикийски стенни надписи, големи делви–хранилища и каменни съдове. Надписите съдържаха еврейската дума за „Бог“, както и божието име, ЙХВХ, изписано с еврейски букви. Не толкова отдавна в самия Йерусалим беше открита малка, навита сребърна лента, вероятно датираща отпреди времето на вавилонското изгнание. Изследователите казват, че когато тя била развита, вътре било намерено името на Йехова, написано на еврейски. — Biblical Archaeology Review [„Библейски археологически преглед“], март/април 1983, стр. 18.

Друг пример за употребата на божието име се намира в т.нар. Лахишки писма. Тези писма, написани на глинени чирепи, били намерени между 1935 и 1938 г. в руините на Лахиш — укрепен град, с важна роля в израелската история. Изглежда са били писани от служител в юдейски граничен пост до неговия началник на име Яош, намиращ се в Лахиш, по време на войната между Израел и Вавилон към края на седми век пр.н.е.

От осемте четливи парчета, седем започват съобщението си с поздрави като този: „Дано Йехова даде на господаря ми да види този сезон в добро здраве!“ Божието име се появява общо 11 пъти в седемте послания, което ясно показва, че името на Йехова се радвало на ежедневна употреба към края на седми век пр.н.е.

Дори езически владетели знаели божието име и си служели с него, когато споменавали Бога на израелтяните. Така например, върху Моавския камък цар Меша от Моав се хвали с военните си подвизи срещу Израел и между другото казва: „Хамос ми каза: ‘Иди, отнеми Нево от Израел!’ Така че аз отидох през нощта и се бих срещу него от зазоряване до пладне, завладявайки го и избивайки всички . . . И взех от там [съдовете] на Йехова, и ги замъкнах пред Хамос.“

По отношение на тези извънбиблейски употреби на божието име Theologisches Wörterbuch zum Alten Testament [„Теологичен речник към Стария завет“] в том 3, графа 538 казва: „Така че около 19 документални доказателства за наличието на тетраграматона във формата йхвх свидетелствуват в това отношение за надеждността на М[азоретския] Т[екст]; повече документални доказателства могат да се очакват, най–вече от архивите Арад.“

Името на Бога не било забравено

Познаването и използуването на божието име продължили чак до дните на Малахия, който живял около 400 години преди времето на Исус. В библейската книга, носеща неговото име, Малахия отдава голямо значение на божието име, използувайки го общо 48 пъти.

С течение на времето все повече юдеи се преселвали далеч от израелската земя и някои от тях вече не можели да четат Библията на еврейски език. Затова през трети век пр.н.е. било поставено началото на превеждането на тази част от Библията, която съществувала тогава („Старият завет“), на гръцки — новият международен език. Но името на Бога не било пренебрегнато. Преводачите го запазили, изписвайки го в еврейската му форма. Древни преписи на гръцкия превод „Септуагинта“, запазени до наши дни, свидетелствуват за това.

Но какво било положението, когато Исус живял на земята? Как можем да разберем дали той и неговите апостоли използували божието име?

[Снимка на страница 12]

В това писмо, писано върху керамичен фрагмент през втората половина на седми век пр.н.е., името на Бога се среща два пъти.

[Източник]

(Снимката се публикува с любезното разрешение на израелския Отдел по антиките и музеите.)

[Снимки на страница 13]

Божието име се намира също в Лахишките писма, както и на Моавския камък