Дали Бог винаги превъзхожда Исус?

ИСУС никога не е твърдял, че е Бог. Всичко, което казал за себе си, посочва, че той не смятал себе си за равен на Бога в нито един аспект — нито в сила, нито в познание, нито във възраст.

Във всеки период на своето съществуване, било то на небето или на земята, неговите думи и поведение отразяват подчинение на Бога. Бог винаги е превъзхождащият, а Исус по–малкият — онзи, който бил създаден от Бога.

Исус бива различаван от Бога

ИСУС неведнъж показал, че той бил създание, отделно от Бога, и че той, Исус, имал над себе си Бог, Бог, на когото се покланял, Бог, когото наричал „Отче“. В молитва към Бога, тоест, към Отеца, Исус казал: „Тебе, единия истинен Бог.“ (Йоан 17:3) В Йоан 20:17 (СИ–93) той казал на Мария Магдалина: „Възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.“ Във 2 Коринтяни 1:3 апостол Павел потвърждава тези взаимоотношения: „Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос.“ След като Исус има Бог — своя Отец, — той не би могъл в същото време да бъде този Бог.

Апостол Павел нямал резерви, когато говорил за Исус и за Бога като за ясно различими две личности: „За нас има само един Бог, Отец, . . . и един Господ, Исус Христос.“ (1 Коринтяни 8:6, БП–24) Апостолът посочва разликата, когато споменава „пред Бога, пред Христос Исус и пред избраните ангели“. (1 Тимотей 5:21, „Верен“) Така както Павел говори за Исус и за ангелите като за различаващи се едни от други в небето, така се различават и Исус и Бог.

Думите на Исус в Йоан 8:17, 18 също са показателни. Той заявява: „Във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно. Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.“ Тук Исус показва, че той и Отецът, тоест Всемогъщият Бог, трябва да са две различни същества, защото как иначе би могло да има наистина двама свидетели?

По–нататък Исус показал, че е отделна личност от Бога, като казал: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.“ (Марко 10:18, СИ–93) Така Исус казал, че никой не е толкова благ, или добър, колкото е Бог, дори самият Исус. Бог е благ по начин, който го отделя от Исус.

Поко̀рен божи служител

ИСУС многократно правил изказвания като следните: „Не може Синът да прави нищо от самосебе си, ако не вижда Отца да прави това.“ (Йоан 5:19, „Цариградско издание на Библията“, 1871 г.) „Слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.“ (Йоан 6:38) „Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.“ (Йоан 7:16) Нима онзи, който изпраща, не е по–главен от онзи, който е изпратен?

Тези взаимоотношения са очевидни в притчата на Исус за лозето. Той оприличил Бога, своя Баща, на собственик на лозе, който заминал в чужбина и го дал под наем на земеделци, които представяли юдейското духовенство. Когато по–късно собственикът изпратил един слуга да вземе от плода на лозето, земеделците набили слугата и го отпратили с празни ръце. Тогава собственикът изпратил втори слуга, а по–късно трети, но и към двамата се отнесли по същия начин. Накрая собственикът казал: „Ще изпратя възлюбения си син [Исус]; може него да почетат.“ Но покварените земеделци казали: „Това е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството наше. Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.“ (Лука 20:9–16, „Верен“) Така Исус онагледил своята собствена позиция — че е някой, изпратен от Бога да върши божията воля, точно както баща изпраща послушния си син.

Последователите на Исус винаги гледали на него като на поко̀рен божи служител, не като на равен на Бога. Те казали за него в молитва към Бога: „Твоя свят Служител Исуса, Когото си помазал, . . . и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Служител Исуса.“ — Деяния 4:23, 24, 27, 30.

Бог е превъзхождащ по всяко време

ВСАМОТО начало на службата на Исус, когато той излязъл след покръстването си от водата, гласът на Бога казал от небето: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“ (Матей 3:16, 17) Дали Бог тогава казал, че е собственият си син, че одобрява сам себе си, че е изпратил сам себе си? Не, Бог Създателят казал, че той, като превъзхождащ, одобрява по–нисшия, своя Син Исус, за предстоящото дело.

Исус посочил върховенството на своя баща, когато казал: „Духът на Господа [Йехова — NW] е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите.“ (Лука 4:18) Помазването е даване на власт или пълномощия от някой по–висш на някого, който още няма власт. Тук Бог съвсем явно е по–висшият, тъй като той помазва Исус, давайки му власт, която той преди това не е имал.

Исус ясно дал да се разбере, че Баща му е по–главен, когато майката на двама от учениците помолила нейните синове да седнат единият отдясно, а другият отляво на Исус, когато той дойде в своето Царство. Исус отговорил: „Но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец“, тоест от Бога. (Матей 20:23, СИ–93) Ако Исус беше Всемогъщият Бог, той щеше да може да даде тези позиции. Но Исус не могъл да ги даде, тъй като само Бог можел да стори това, а Исус не бил Бог.

Молитвите на Исус са ярък пример за неговата по–нисша позиция. Когато наближило времето Исус да умре, той показал кой е по–висш от него, като се молел: „Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.“ (Лука 22:42) На кого се молел той? На част от себе си? Не, той се молел на някой напълно отдѐлен, на своя Баща, на Бога, чиято воля била по–висша и можела да бъде различна от неговата собствена, на Единствения, който бил в състояние да ‘го отмине с тая чаша’.

След това, малко преди смъртта си, Исус извикал: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“. (Марко 15:34, СИ–93) Към кого викал Исус? Към себе си или към част от себе си? Положително този вик „Боже Мой“ не излизал от някой, който смятал себе си за Бог. И ако Исус беше Бог, тогава от кого е бил изоставен? От самия себе си? Това не би имало никакъв смисъл. Исус също казал: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.“ (Лука 23:46) Ако Исус беше Бог, защо трябвало да предава своя дух на Отца?

След като Исус умрял, той бил близо три дни в гробницата. Ако той беше Бог, тогава казаното в Авакум 1:12 (NW) не е вярно: „Боже мой, Свети мой, ти не умираш.“ Но Библията казва, че Исус наистина умрял и бил в несъзнателно състояние в гробницата. А кой възкресил Исус от мъртвите? Ако бил наистина мъртъв, той не би могъл сам да се възкреси. От друга страна, ако той не бил наистина мъртъв, неговата престорена смърт не би могла да плати откупната цена за греха на Адам. Но той изцяло платил цената чрез своята действителна смърт. Така че „Бог възкреси [Исус], като развърза болките на смъртта“. (Деяния 2:24) Превъзхождащият, всемогъщият Бог, възкресил от мъртвите по–нисшия, своя служител Исус.

Дали способността на Исус да върши чудеса, като например да възкресява хора, показва, че той бил Бог? Апостолите, а и пророците Илия и Елисей също имали тази сила, но това не ги направило нещо повече от хора. Бог дал на пророците, на Исус и на апостолите сила да вършат чудеса, за да покаже, че Той ги подкрепя. Но това не направило никой от тях част от едно множествено Божество.

Исус имал ограничено познание

КОГАТО Исус произнесъл своето пророчество за края на тази система на нещата, той казал: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец.“ (Марко 13:32, СИ–93) Ако Исус бил равнопоставена Синовна част от едно Божество, той щял да знае онова, което знае Отецът. Но Исус не го знаел, защото не бил равен на Бога.

Подобно на това в Евреи 5:8 четем, че Исус „се научи на послушание от това, което пострада“. Можем ли да си представим, че Бог е трябвало да научава нещо? Не, но Исус се научил, тъй като не знаел всичко, каквото Бог знаел. И той трябвало да се научи на нещо, което за Бога никога не е необходимо да научава — на послушание. Бог никога не е задължен да бъде послушен на когото и да е било.

Разликата между това, което знае Бог, и това, което знае Христос, съществувала и когато Исус бил възкресен в небето, за да бъде с Бога. Забележи първите думи на последната книга на Библията: „Откровение Иисус Христово, което му даде Бог.“ (Откровение 1:1, ЦБ–1871) Ако сам Исус беше част от едно Божество, щеше ли да е необходимо да му бъде давано откровение от друга част от Божеството — от Бога? Несъмнено той щял да знае всичко за това, тъй като Бог го знаел. Но Исус не знаел, защото не бил Бог.

Исус продължава да е подчинен

ВСВОЕТО предчовешко съществуване, а също и когато бил на земята, Исус бил подчинен на Бога. След своето възкресение, той продължава да бъде в подчинена, второстепенна позиция.

Говорейки за възкресението на Исус, Петър и онези, които били с него, казали пред юдейския синедрион: „Него [Исус] Бог възвиси до десницата Си.“ (Деяния 5:31) Павел казал: „Бог Го превъзвиши.“ (Филипяни 2:9) Ако Исус беше Бог, как би могъл Исус да бъде превъзвисен, тоест, да бъде издигнат на по–висока позиция от тази, на която се радвал преди това? Та той вече би бил една възвисена част от троицата. Ако преди възвисяването си Исус е бил равен на Бога, по–нататъшното му възвисяване би го направило по–висш от Бога.

Павел също казал, че Христос влязъл в „самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас“. (Евреи 9:24, СИ–93) Ако ти се явиш пред лицето на някой друг, как можеш да бъдеш същата тази друга личност? Не можеш. Ти трябва да си различен и отдѐлен.

Подобно на това, малко преди да бъде убит с камъни, мъченикът Стефан ‘погледнал на небето, и видял Божията слава и Исуса, стоящ отдясно на Бога’. (Деяния 7:55) Ясно е, че той видял две отделни личности — но не и свети дух, не троично Божество.

В повествованието на Откровение 4:8 до 5:7 Бог е показан седящ на своя небесен престол, но Исус не седи там. Той трябва да се приближи до Бога, за да вземе книгата от божията десница. Това показва, че в небето Исус не е Бог, а е отдѐлен от него.

В съгласие с горното, Bulletin of the John Rylands Library [„Бюлетин на Библиотеката на Джон Райландс“] в Манчестър (Англия) казва: „В своя небесен живот след възкресението, Исус е обрисуван като запазващ личната си индивидуалност дотолкова различна и отделна от личността на Бога, доколкото е била и в неговия живот на земята, като земен Исус. Бидейки до Бога и сравнен с Бога, той наистина се явява като друго небесно същество в божия небесен двор, точно както ангелите — макар че като божи Син, той стои в различна категория, и позицията му е далеч по–висока от тяхната.“ — Сравни Филипяни 2:11.

„Бюлетин“–ът казва също: „Но онова, което е казано за неговия живот и функции като небесен Христос, нито означава, нито подсказва, че по божествен статус той е на равнище със самия Бог и че е изцяло Бог. Напротив — в новозаветното описание на неговата небесна личност и служба, ние виждаме една фигура, както отделена от Бога, така и подчинена на него.“

Във вечното бъдеще в небесата Исус ще продължи да бъде отдѐлен, подчинен служител на Бога. Библията изразява това по следния начин: „След това ще бъде краят, когато Той [Исус в небето] предаде царството Богу и Отцу, . . . тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.“ — 1 Коринтяни 15:24, 28, СИ–93.

Исус никога не е твърдял, че е Бог

БИБЛЕЙСКОТО становище е ясно. Не само че Всемогъщият Бог Йехова е личност, отделна от Исус, но и през всичките времена той го превъзхожда. Исус винаги е представен като отдѐлен и по–малък, смирен служител на Бога. Затова Библията ясно казва, че „глава пък на Христа е Бог“ по същия начин, по който „глава на всеки мъж е Христос“. (1 Коринтяни 11:3) И затова самият Исус казал: „Отец е по–голям от Мене.“ — Йоан 14:28, СИ–93.

Истината е, че Исус не е Бог и никога не е твърдял, че е. Това се признава от нарастващ брой учени. Както казва „Бюлетин“–ът на Райландс: „Трябва да бъде приет фактът, че изследването на Новия завет, да кажем за последните тридесет или четиридесет години, довежда нарастващ брой видни изследователи на Новия завет до заключението, че Исус . . . определено никога не е смятал себе си за Бог.“

„Бюлетин“–ът казва също за християните от първи век: „Следователно, когато те дали [на Исус] такива почетни титли като Христос, Човешки син, Син на Бога и Господ, това били начини да се каже не че той бил Бог, но че той вършел божието дело.“

Така че дори някои религиозни учени признават, че идеята, че Исус е Бог, противоречи на цялото свидетелство на Библията. Там Бог винаги е превъзхождащата личност, а Исус е подчиненият служител.

[Текст в блока на страница 19]

‘Изследването на Новия завет довежда нарастващ брой учени до заключението, че Исус определено никога не е смятал себе си за Бог.’ — „Бюлетин на Библиотеката на Джон Райландс“

[Снимка на страница 17]

Исус казал на юдеите: „Слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.“ — Йоан 6:38

[Снимка на страница 18]

Когато Исус извикал: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“, той безспорно не е вярвал, че самият той е Бог