Библейска книга номер 35 — Авакум

Писател: Авакум

Място на написване: Юда

Завършена: ок. 628 г. пр.н.е. (?)

АВАКУМ е друг пророк от т.нар. малки пророци от Еврейските писания. Но неговото видение и изявление, вдъхновени от Бога, в никакъв случай не са малки по значение за Божия народ. Тъй като насърчава и дава сили, неговото пророчество подкрепя Божиите служители, когато са под натиск. Книгата подчертава две възвишени истини — че Йехова Бог е Върховният владетел на вселената и че праведните живеят чрез вяра. Записаното служи и като предупреждение за противниците на Божиите служители и за онези, които лицемерно твърдят, че са от неговия народ. То дава пример за силна вяра в Йехова, който заслужава всички песни на възхвала.

² Книгата Авакум започва с думите: „Наложеното пророчество, което пророк Авакум чу във видение.“ (Авак. 1:1) Кой бил този пророк Авакум (на еврейски Хаваку̀к), чието име означава „сърдечна прегръдка“? Няма сведения за семейството, рода, обстоятелствата в живота или за смъртта на Авакум. Не може категорично да се твърди, че той е бил левит и музикант в храма, но именно това се подразбира от послеписа в края на книгата: „За първия певец, на моите струнни инструменти.“ (Ве–2000)

³ Кога Авакум направил своите пророчески изявления? Посоченият по–горе послепис и думите „Господ е в светия Си храм“ показват, че по онова време храмът в Йерусалим все още съществувал. (2:20) Тези неща, заедно с посланието на пророчеството, предполагат, че то е било изречено не много време преди унищожението на Йерусалим през 607 г. пр.н.е. Но колко години преди това унищожение? Пророчеството трябва да е било изречено след управлението на боящия се от Бога цар Йосия (659–629 г. пр.н.е.). То само̀ ни помага да разберем това, като предсказва едно „дело“, за което хората в Юда няма да повярват, дори и да им бъде разказано за него. Какво е това дело? Това е издигането на халдейците (вавилонците) от Бога, за да бъде наказана невярната Юда. (1:5, 6) То съответства на първата част от управлението на цар Йоаким, който се покланял на идоли — време, през което липсата на вяра и несправедливостта били широко разпространени в Юда. Йоаким бил поставен на престола от фараон Нехао, а народът бил под влиянието на Египет. При такива обстоятелства хората биха могли да смятат, че имат причина да се съмняват във възможността за нападение от страна на Вавилон. Но през 625 г. пр.н.е. Навуходоносор победил фараон Нехао в битката при Кархамис, като по този начин потушил силата на Египет. Следователно пророчеството било изречено преди това събитие. Така сведенията сочат към началото на управлението на Йоаким (което започнало през 628 г. пр.н.е.) и правят Авакум съвременник на Йеремия.

⁴ Как можем да разберем дали книгата е боговдъхновена? Древни списъци на Еврейските писания потвърждават каноничността на книгата Авакум. Макар че не я споменават по име, тя очевидно е включена в техните препратки към „дванайсетте малки пророци“, които без нея нямаше да бъдат дванайсет. Апостол Павел признал пророчеството за част от вдъхновените писания и цитирал думите от Авакум 1:5, смятайки ги за нещо, което е „казано в книгите на пророците“. (Деян. 13:40, 41) В своите писма той се позовал няколко пъти на тази книга. Несъмнено изпълнението на изказванията му против Юда и Вавилон определя Авакум като истински пророк на Йехова, който е говорил от негово име и за негова слава.

⁵ Книгата Авакум е съставена от три глави. Първите две от тях представляват разговор между писателя и Йехова. Те разказват за силата на халдейците, а също и за скръбта, която щяла да сполети хората от вавилонския народ, които трупали чужди неща, придобивали неправедна печалба за дома си, строели град с кръв и се покланяли на изваяни идоли. Третата глава обръща внимание на величието на Йехова в ден на битка и е ненадмината по сила и енергичност в своя въздействащ стил. Тази глава представлява молитва под формата на погребална песен и е била наречена „една от най–прекрасните и величествени молитви, намиращи се в цялата еврейска поезия“.a

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

¹² При три различни случая апостол Павел цитирал 2 глава, 4 стих, като така признал, че пророчеството на Авакум е полезно за поучаване. Когато подчертал, че добрата новина е Божия сила за спасение на всеки, който вярва, Павел писал на християните в Рим: „Понеже добрата новина разкрива Божията праведност посредством вярата на човека и това засилва вярата му, както е записано: ‘А праведният ще живее благодарение на вярата си.’“ В писмото си до галатяните Павел наблегнал на мисълта, че благословиите идват с проявяването на вяра, като казал: „Освен това е явно, че никой не бива обявен за праведен пред Бога чрез закон, тъй като ‘праведният ще живее благодарение на вярата си’.“ Павел писал и в своето писмо до евреите, че християните трябва да проявяват активна, животоспасяваща вяра, и отново се позовал на думите на Йехова към Авакум. Но той цитирал не само думите на Авакум „моят праведен служител ще живее благодарение на вярата си“, но също и неговите следващи думи според гръцкия превод „Септуагинта“: „Ако той се отдръпне от мене, няма да е угоден на душата ми.“ После той обобщава с думите: ‘Ние сме от онези, притежаващи вярата, която запазва душата жива.’ (Рим. 1:17; Гал. 3:11; Евр. 10:38, 39)

¹³ Пророчеството на Авакум е полезно най–вече за онези християни днес, които се нуждаят от жизнени сили. То учи на доверие в Бога. Полезно е и когато предупреждаваме другите за Божиите присъди. Предупредителният урок е ясен: не мисли, че Божиите присъди се бавят твърде много, те ‘непременно ще се сбъднат’. (Авак. 2:3, НС) Непременно се сбъднало пророчеството за унищожението на Юда от Вавилон, както и това за превземането на самия Вавилон от мидийците и персийците през 539 г. пр.н.е. Какво забележително предупреждение да вярваме в Божиите думи! Апостол Павел смятал за полезно да цитира Авакум, когато предупредил юдеите по свое време да не бъдат без вяра: „Внимавайте да не ви постигне казаното в книгите на пророците: ‘Вижте това, вие, които показвате презрение, учудете се и изчезнете! Защото във вашите дни аз върша работа, да, работа, за която дори някой да ви разкаже подробно, изобщо няма да повярвате.’“ (Деян. 13:40, 41; Авак. 1:5, „Септуагинта“) Юдеите, които нямали вяра, не обърнали внимание на Павел, както не се вслушали и в предупреждението на Исус за унищожението на Йерусалим, и понесли последствията от неверието си, когато римските войски опустошили Йерусалим през 70 г. (Лука 19:41–44)

¹⁴ По същия начин и днес пророчеството на Авакум насърчава християните да поддържат силна вяра, докато живеят в един изпълнен с насилие свят. То им помага да учат другите и да отговарят на въпроса „Дали Бог ще донесе възмездие върху злите?“, който хората по целия свят задават. Нека отново да обърнем внимание на думите от пророчеството: „Чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее.“ (Авак. 2:3) Каквото и да се случи на земята, помазаният остатък от наследници на Царството, който помни делата на възмездие на Йехова в миналото, си припомня думите на Авакум: „Ти излизаш за спасение на Твоя народ, за спасение на Твоя помазан.“ (3:13, СИ) Наистина, още от древността Йехова е ‘техният Бог, Светият’, и ‘Скалата’, който ще осъди неправедните и ще даде живот на онези, които обгръща с любовта си. Всички, които обичат праведността, могат да се радват на неговото Царство и върховенство и да казват: „Аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си. Йехова Господ е силата ми.“ (1:12, СИ; 3:18, 19)

[Бележка под линия]