Глава 42

Исус порицава фарисеите

АКО чрез силата на Сатан Исус изгонва демоните, тогава — казва той — Сатан е разделен срещу самия себе си. „Вие или правите дървото добро и плодовете му добри — продължава той, — или правите дървото гнило и плодовете му гнили; защото дървото се познава по плодовете си.“

Глупаво е да се изказва обвинението, че добрият плод на изгонването на демоните е резултат от това, че Исус служи на Сатан. Ако плодът е хубав, дървото не може да бъде гнило. От друга страна, гнилите плодове на фарисеите — нелепите обвинения и неоснователното противопоставяне на Исус — са доказателство, че самите те са гнили. „Потомство на усойници — възкликва Исус, — как можете да говорите добри неща, щом сте зли? Защото от изобилието на сърцето говори устата.“

Тъй като нашите думи отразяват състоянието на сърцето ни, можем да бъдем съдени въз основа на онова, което изговаряме. „Казвам ви — заявява Исус, — че за всяко безполезно изказване, изречено от хората, те ще дават сметка в Съдния ден; защото чрез твоите думи ще бъдеш обявен за праведен, и чрез твоите думи ще бъдеш осъден.“

Въпреки всичките могъщи дела на Исус, книжниците и фарисеите настояват: „Учителю, искаме да видим знамение от тебе.“ Макар че е възможно точно тези мъже, дошли от Йерусалим, да не са видели лично неговите чудеса, за тях съществуват неоспорими доказателства на очевидци. Така че Исус казва на юдейските водачи: „Едно зло и прелюбодейно поколение не престава да иска знамение, но няма да му бъде дадено знамение, освен знамението на пророк Йона.“

Като обяснява какво има предвид, Исус продължава: „Точно както Йона беше в корема на голямата риба три дни и три нощи, така Човешкият син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.“ След като бил погълнат от рибата, Йона излязъл от нея сякаш чрез възкресение, така че Исус всъщност предсказва, че ще умре и на третия ден ще бъде възкресен. Но дори и по–късно, когато Исус бива възкресен, юдейските водачи отхвърлят ‘знамението на Йона’.

Затова Исус казва, че хората от Ниневия, които се покаяли след проповядването на Йона, ще възкръснат в съда, за да осъдят юдеите, които отхвърлили Исус. Подобно на това той прави паралел със Савската царица, която дошла от другия край на земята, за да чуе мъдростта на Соломон, и се възхищавала на онова, което видяла и чула. „Но, ето! — отбелязва Исус. — Нещо повече от Соломон е тук.“

Тогава Исус разказва притчата за един човек, от когото излиза един нечист дух. Човекът обаче не запълва празнината с добри неща и бива обладан от седем още по–зли духове. „Така ще бъде и с това зло поколение“ — казва Исус. Израилтянският народ бил очистен и претърпял промени — подобно на временното напускане на нечистия дух. Но това, че народът отхвърлил божиите пророци, което достига връхната си точка в противопоставянето спрямо самия Христос, разкрива, че злото му състояние е много по–лошо, отколкото в началото.

Докато Исус говори, майка му и братята му идват и застават в края на множеството. Затова някой казва: „Ето! Майка ти и братята ти са застанали отвън и искат да ти говорят.“

„Коя е майка ми и кои са братята ми?“ — пита Исус. Протягайки ръка към учениците си, той казва: „Ето! Майка ми и братята ми! Защото който върши волята на Баща ми, който е на небесата, той е мой брат, и сестра, и майка.“ По този начин Исус показва, че независимо от това колко са му мили връзките, които го свързват с роднините му, по–близки са му неговите взаимоотношения с учениците му. Матей 12:33–50; Марко 3:31–35; Лука 8:19–21.

▪ Как при фарисеите нито „дървото“, нито „плодовете“ са добри?

▪ Какво е ‘знамението на Йона’, и как по–късно то бива отхвърлено?

▪ Как народът на Израил от първи век е като онзи мъж, от когото излязъл нечист дух?

▪ Как Исус подчертава близките си взаимоотношения със своите ученици?