Как да подобриш уменията си за водене на разговор

ДАЛИ обикновено ти е лесно да разговаряш с другите? Мнозина се притесняват само при мисълта да водят разговор, особено с някой, когото не познават. Такива хора вероятно са стеснителни. Те може би се питат: „За какво да говоря? Как да започна разговора? Как мога да го поддържам?“ Уверените и общителни хора може да имат склонност да доминират в разговора. За тях може би е предизвикателство да предразположат другите и да се научат да ги изслушват. Следователно всички ние, независимо дали сме стеснителни, или общителни, трябва да продължаваме да развиваме изкуството да разговаряме.

Ако искаш да подобриш уменията си за водене на разговор, защо не започнеш у дома? Укрепващият разговор може да допринесе много за семейното щастие.

Най–важният ключ за такъв разговор е дълбоката загриженост един за друг. (Втор. 6:6, 7; Пр. 4:1–4) Когато проявяваме загриженост, ние общуваме и слушаме това, което другият човек иска да ни каже. Друг важен фактор е да можем да кажем нещо стойностно. Ако имаме редовна програма за лично четене и изучаване на Библията, ще има много неща, които да споделим. Мъдрото използване на брошурата „Ежедневно да изследваме Писанията“ може да предизвика обсъждане. Може би през деня имаме радостна случка в проповедната служба. Може да четем някакъв информативен или забавен материал. Трябва да си създадем навика да споделяме тези неща по време на ползотворните разговори в семейството. Това ще ни помогне да разговаряме и с хора извън семейния кръг.

Много хора се колебаят да започнат разговор с някой, когото не познават. Но поради любовта си към Бога и към своите ближни, Свидетелите на Йехова полагат искрени усилия да се учат да водят разговори, за да споделят библейските истини с другите. Какво може да ти помогне да напредваш в това отношение?

Принципът, записан във Филипяни 2:4, НС, е много ценен. Насърчени сме да проявяваме личен интерес „не само към своите работи, но и към работите на другите“. Помисли за следното: Ако никога преди това не си срещал този човек, ти си непознат за него. Как можеш да го накараш да се отпусне? От помощ са сърдечната усмивка и приятелският поздрав. Но това не е всичко.

Може да си прекъснал мислите му. Дали откликът ще е благоприятен, ако се опиташ да го накараш да разговаряте за онова, за което ти мислиш, без да се интересуваш от онова, за което той мисли? Какво направил Исус, когато срещнал една жена до един кладенец в Самария? Тя мислела за ваденето на вода. Исус започнал разговора си с нея на тази основа и скоро го превърнал в оживено духовно обсъждане. — Йоан 4:7–26.

Ако си наблюдателен, ти също можеш да разбереш за какво мислят хората. Дали човекът изглежда щастлив, или тъжен? Дали е стар, може би немощен? Дали се вижда по нещо, че в дома има деца? Дали изглежда, че човекът е добре в материално отношение, или се мъчи да си набави нужните за живот неща? Дали украсата в дома или бижутата на човека показват, че е религиозен? Ако при поздрава вземеш предвид такива неща, домакинът може да гледа на тебе като на някой, с когото споделя общи интереси.

Какъв извод може да си направиш, ако не се срещнеш лично с домакина, а може би чуеш само гласа му през заключената врата? Вероятно този човек живее в страх. Не би ли могъл да използваш тази информация, за да започнеш разговор през вратата?

На някои места е възможно да заговориш някого, като му кажеш нещо за себе си — за произхода си, защо идваш на вратата му, защо вярваш в Бога, защо си започнал да изучаваш Библията и как тя ти е помогнала. (Деян. 26:4–23) Разбира се, това трябва да стане с добра преценка и с ясно определена цел. То на свой ред може да подтикне човека да ти каже нещо за себе си и за своите възгледи.

В някои народи гостоприемството към непознати е нещо обичайно. Хората може охотно да те поканят да влезеш и да седнеш. Ако след като седнеш, любезно попиташ как са членовете на семейството и проявиш искрен интерес, като изслушаш отговора на домакина, той може да бъде също толкова внимателен към онова, което ти ще кажеш. Други хора проявяват още по–силен интерес към посетителите, така че може да се наложи да отделиш повече време за встъпителния разговор. В течение на разговора те може да установят, че имат общи неща с тебе. Това може да доведе до ползотворно духовно обсъждане.

А ако в твоя район има много хора, които говорят други езици? Как можеш да започнеш разговор с тях? Ако научиш поне някои обикновени поздрави на тези езици, хората ще разберат, че се интересуваш от тях. Това може да отвори пътя за по–нататъшно общуване.

За да поддържаш разговора, проявявай интерес към мислите на другия човек. Насърчавай го да се изкаже, ако има такова желание. Добре подбраните въпроси могат да ти помогнат. Най–добри са въпросите относно гледната точка, защото за отговора им обикновено е нужно повече от „да“ или „не“. Например, след като споменеш един всеобщ проблем, може да попиташ „Каква мислите, че е причината за тази ситуация?“ или „Какъв мислите, че е изходът от това положение?“.

Когато зададеш въпрос, слушай внимателно отговора. Покажи своя искрен интерес чрез думи, кимване с глава или някакъв жест. Не прекъсвай. Бъди непредубеден към онова, което се казва. ‘Бъди бърз да слушаш, бавен да говориш.’ (Як. 1:19) Когато отговаряш, покажи, че наистина си слушал казаното.

Трябва да приемеш обаче, че не всеки ще отговори на въпросите ти. Някои хора може да отговорят само с повдигане на веждите или с усмивка. Други може да кажат просто „да“ или „не“. Не се обезсърчавай. Бъди търпелив. Не се опитвай да насилваш разговора. Ако човекът е готов да те слуша, използвай възможността да споделиш укрепващи библейски мисли. С времето той може да започне да те възприема като приятел. Тогава може би ще бъде склонен да споделя мислите си по–свободно.

Когато разговаряш с хората, мисли за следващия път. Ако човекът задава много въпроси, отговори на някои от тях, но остави един или два за следващия ви разговор. Предложи да направиш изследване и след това сподели резултатите с него. Ако той не задава въпроси, ти може да завършиш разговора с въпрос, който смяташ, че ще го заинтересува. Предложи да го обсъдите при следващото посещение. Много полезни идеи могат да бъдат намерени в книгата „Как да разсъждаваме върху Писанията“ (англ.), брошурата „Какво изисква Бог от нас?“ и последните броеве на „Стражева кула“ и „Пробудете се!“.

Когато срещнеш за първи път друг Свидетел на Йехова, поемаш ли инициативата да се запознаеш с него? Или просто стоиш тихо настрана? Любовта към нашите братя трябва да ни подтиква да искаме да ги опознаем. (Йоан 13:35) С какво можеш да започнеш? Може да кажеш просто името си и да попиташ за името на другия. Ако го попиташ как се е запознал с истината, това обикновено ще доведе до интересен разговор и ще ви помогне да се опознаете. Дори и това, което казваш, да не звучи красноречиво, усилията ти показват на другия човек, че се интересуваш от него, а именно това е важното.

Какво може да допринесе за смислен разговор с някой от членовете на твоя сбор? Проявявай искрен интерес към него и неговото семейство. Дали събранието е свършило току–що? Говори за мислите, които смяташ за полезни. Това може да е от полза и за двама ви. Може да споменеш интересна мисъл от някой неотдавнашен брой на „Стражева кула“ или „Пробудете се!“. Това не бива да се прави като показност или като проверка на знанията. Направи го, за да споделиш нещо, което ти доставя голяма радост. Може да говорите за някоя задача, която единият от вас има в Теократичното училище, и да обмените мисли относно нейното изпълнение. Може да споделите и случки от проповедната служба.

Разбира се, нашият интерес към хората често води до разговор за тях — за нещата, които казват и правят. Хуморът също може да е част от речта ни. Дали това, което казваме, ще бъде укрепващо? Ако приемем присърце съветите на божието Слово и сме подтиквани от богоугодна любов, речта ни несъмнено ще бъде укрепваща. — Пр. 16:27, 28; Еф. 4:25, 29; 5:3, 4; Як. 1:26.

Преди да участваме в проповедната служба, ние се подготвяме. Защо не си подготвиш някоя интересна новина, която да споделиш в разговор с приятели? Когато четеш и слушаш интересни неща, запомняй мисли, които искаш да споделиш с другите. След време ще разполагаш с много такива, между които да избираш. Като правиш така, ще можеш да разговаряш не само за неща от ежедневието. Преди всичко, нека речта ти показва колко ценно е божието Слово за тебе! — Пс. 139:17.