Резултатно използване на въпроси

ТЪЙ като изискват отговор — устен или мислен, — въпросите карат слушателите ти да се чувстват съпричастни. Въпросите могат да ти помогнат да започнеш разговор и да се радваш на насърчителна обмяна на мисли. Като докладчик и учител, може да използваш въпроси, за да събудиш интереса, да помогнеш на някого да разсъждава по определена тема или да подчертаеш онова, което казваш. Когато използваш добре въпроси, насърчаваш другите да мислят активно, вместо да слушат пасивно. Определи си цел и задавай въпросите си по начин, който ще ти помогне да я постигнеш.

За насърчаване на разговор. Когато участваш в проповедната служба, бъди нащрек относно възможности да поканиш хората да се изкажат, ако искат.

Много Свидетели започват интересни разговори, като просто задават въпроса „Дали някога сте се запитвали ...?“. Когато изберат въпрос, който занимава умовете на много хора, е почти сигурно, че ще имат приятна служба. Дори ако другият човек не е мислил по този въпрос, може да бъде събудено неговото любопитство. Много различни теми могат да бъдат въведени с такива изрази като „Какво мислите ...?“, „Смятате ли, че ...?“ и „Вярвате ли ...?“.

Когато се приближил до един етиопски велможа, който четял на глас книгата на Исаия, евангелизаторът Филип просто попитал: „Разбираш ли каквото четеш?“ (Деян. 8:30) Този въпрос дал възможност на Филип да обясни истината за Исус Христос. С помощта на подобен въпрос някои съвременни Свидетели са намерили хора, които наистина жадуват за ясно разбиране на библейската истина.

След като им бъде дадена възможност да изразят собствените си възгледи, много хора ще бъдат по–склонни да те изслушат. След като зададеш въпрос, слушай внимателно. Бъди любезен, а не критичен, като проявиш уважение към отговора на събеседника си. Похвали го, когато можеш искрено да направиш това. Веднъж, след като един книжник ‘отговорил разумно’, Исус го похвалил с думите: „Не си далеч от Божието царство.“ (Мар. 12:34) Дори да не споделяш същия възглед като другия човек, можеш да му благодариш за неговото изказване. Думите му може да ти покажат нагласа, която трябва да имаш предвид, когато споделяш с него библейската истина.

За въвеждане на важни мисли. Когато говориш пред група от хора или разговаряш с отделен човек, опитай се да използваш въпроси, водещи към важните мисли. Постарай се въпросите ти да засягат теми, от които слушателите ти искрено се интересуват. Може да използваш и интригуващи въпроси, отговорът на които не е очевиден. Ако направиш кратка пауза след въпроса, слушателите вероятно ще изслушат с повишен интерес онова, което следва.

Веднъж пророк Михей използвал много въпроси. След като попитал какво очаква Бог от онези, които му се покланят, пророкът поставил още четири въпроса, за всеки от които дал предполагаем отговор. Всички тези въпроси подготвят читателите за изпълнения с прозрение отговор, с който той завършил тази част от обсъждането. (Мих. 6:6–8) Би ли могъл да правиш нещо подобно, когато учиш другите? Опитай.

За разсъждаване върху някаква тема. Въпроси могат да се използват, за да се помогне на другите да следват логиката на определено доказателство. Когато говорел много сериозно на израилтяните, Йехова правел това така, както е показано в Малахия 1:2–10. Първо той им казал: „Аз ви възлюбих.“ Те не проявили признателност за тази любов и той ги попитал: „Не беше ли Исав брат на Якова?“ След това Йехова посочил окаяното състояние на едомците като доказателство за това, че поради злите им дела Бог не обичал този народ. После дал примери, сред които били вмъкнати въпроси, подчертаващи това, че израилтяните не откликнали правилно на неговата любов. Някои от въпросите са изразени така, сякаш ги задават неверните свещеници. Други представляват въпроси, които Йехова задава на свещениците. Този разговор събужда чувствата и привлича вниманието ни. Логиката в него е неоспорима, а посланието — незабравимо.

По подобен начин някои докладчици използват резултатно въпроси. Макар че може да не се очаква устен отговор, умовете на слушателите са ангажирани, сякаш участват в разговор.

Когато водим библейски изучавания, ние използваме метод, който изисква участието на изучаващия. Разбира се, най–добре е, ако изучаващият не чете отговорите на въпросите от самото издание. Любезно използвай помощни въпроси, за да разсъждаваш с изучаващия. При ключовите мисли го насърчавай да използва Библията като основа за своя отговор. Може да попиташ също: „Каква е връзката между това, което обсъждаме, и тази друга мисъл, която сме изучавали? Защо е важно това? Как трябва да повлияе на живота ни?“ Такъв метод е по–резултатен от това да изразяваш собствените си убеждения или ти самият да даваш подробни обяснения. По този начин помагаш на изучаващия да използва своите „мисловни способности“, за да се покланя на Бога. — Рим. 12:1, НС.

Ако някой изучаващ не схваща определена мисъл, бъди търпелив. Той може да се опитва да сравни казаното от тебе с онова, в което е вярвал в продължение на много години. Може да бъде от полза да подходиш към въпроса от друг ъгъл. Понякога обаче е нужен по–опростен начин на разсъждение. Използвай свободно стихове. Използвай примери. Заедно с тях използвай лесни въпроси, които приканват другия да разсъждава върху доводите.

За разбиране на личните чувства. Когато отговарят на въпроси, хората не винаги разкриват какво мислят в действителност. Те може просто да дават отговорите, които мислят, че искаш да чуеш. Затова е необходима проницателност. (Пр. 20:5) Можеш да попиташ, както Исус: „Вярваш ли [в] това?“ — Йоан 11:26.

Когато много от учениците на Исус се обидили от онова, което казал, и го изоставили, той подканил апостолите си да кажат какво мислят за това. Той попитал: „Да не искате и вие да си отидете?“ Петър изразил чувствата им с думите: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние вярваме и знаем, че Ти си ... Светият Божий.“ (Йоан 6:67–69) При друг случай Исус попитал учениците си: „Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?“ След това използвал въпрос, чрез който ги приканил да изразят какво е в техните сърца. „Но според както вие казвате, Кой съм Аз?“ Петър отговорил: „Ти си Христос, Син на живия Бог.“ — Мат. 16:13–16.

Когато водиш библейско изучаване, може да установиш, че е от полза да следваш подобен подход по определени въпроси. Може да попиташ: „Как гледат твоите съученици (или колеги) на този въпрос?“ След това може да попиташ: „Какво мислиш ти за това?“ Когато познаваш личните чувства на някого, имаш възможност като учител да му помогнеш по най–добрия начин.

За наблягане. Въпросите може да се използват и за наблягане на определени мисли. Апостол Павел правел това, както е записано в Римляни 8:31, 32: „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?“ Забележи, че във всеки от случаите въпросът е изграден върху причина, която непосредствено го предшества.

След като записал присъдата на Йехова срещу царя на Вавилон, пророк Исаия изразил силно убеждение, като добавил: „Господ на Силите взе решение и кой ще го осуети? И ръката Му е простряна, и кой ще я върне назад?“ (Иса. 14:27) Със своето съдържание такива въпроси показват, че не може да се отрече изразената мисъл. Не се очаква отговор.

За изобличаване на погрешно мислене. Добре обмислените въпроси са силни средства и за изобличаване на погрешното мислене. Преди да излекува един мъж, Исус попитал фарисеите и някои познавачи на Закона: „Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?“ След като извършил изцелението, той задал друг въпрос: „Кой от вас, ако синът му или волът му падне в кладенец, няма веднага да го извади на сабат?“ (НС) (Лука 14:1–6) На този въпрос не се очаквал отговор, нито пък бил даден такъв. Тези въпроси изобличили тяхното погрешно мислене.

Понякога дори истински християни могат да започнат да мислят погрешно. Някои коринтяни през първи век изправяли братята си пред съд, за да разрешават проблеми, които не можели да разрешат помежду си. Как подходил апостол Павел към този проблем? Той задал поредица от целенасочени въпроси, за да промени мисленето им. — 1 Кор. 6:1–8.

С натрупването на опит можеш да се научиш да използваш резултатно въпроси. Но не забравяй да проявяваш уважение, особено когато говориш с по–възрастни от тебе, с хора, които не познаваш лично, и с такива, които имат власт. Използвай въпроси, за да представяш библейската истина по привлекателен начин.