Защо ги очаква унищожение

Исус се е опитвал много пъти да подбуди хората да се замислят за позицията си пред Бога. Това става и след разговора му с множеството пред дома на фарисея.

Някои споменават трагедията с галилейците, чиято кръв римският управител Понтий Пилат „е смесил с кръвта на принесените от тях жертви“. (Лука 13:1) Какво имат предвид?

Вероятно тези галилейци са били убити, когато хиляди юдеи са се надигнали срещу Пилат, защото е използвал пари от съкровищницата на храма за строежа на акведукт, който да снабдява Йерусалим с вода. Той може да се е сдобил с парите със съдействието на управата на храма. Онези, които разказват трагедията, може би смятат, че това нещастие е сполетяло галилейците заради злите им дела. Исус обаче не е съгласен.

Той пита: „Мислите ли, че тези галилейци бяха по–големи грешници от всички други галилейци и затова пострадаха така?“ И отговаря на въпроса си: „Не!“ Но използва този случай, за да предупреди юдеите: „Ако не се разкаете, всички вие също ще загинете.“ (Лука 13:2, 3) След това споменава друга трагедия, която може би се е случила скоро и е свързана със строежа на акведукта. Той пита:

„Или мислите, че онези осемнайсет души, върху които падна кулата в Силоам и ги уби, бяха по–големи грешници от останалите жители на Йерусалим?“ (Лука 13:4) Множеството може би смята, че те са умрели, защото са били лоши. Исус отново не е съгласен. Той знае, че някои неща стават заради „времето и непредвидения случай“ и вероятно и в тази ситуация е било така. (Еклисиаст 9:11) Хората обаче трябва да си извадят поука от нея. „Ако не се разкаете, всички вие също ще загинете“ — казва Исус. (Лука 13:5) Но защо набляга на това сега?

Заради момента от службата си, в който се намира. Той обяснява това със следната притча: „В лозето на един човек имаше посадена смокиня и той дойде да търси плодове на нея, но не намери нищо. Тогава каза на лозаря: ‘Вече трета година идвам да търся плодове на тази смокиня, но не намирам нищо. Отсечи я! Защо да заема мястото напразно?’ А той му отговори: ‘Господарю, остави я и тази година и аз ще я окопая и наторя, и ако след това роди плодове, добре, но ако не роди, ще я отсечеш.’“ (Лука 13:6–9)

Повече от три години Исус се опитва да развие вяра в юдеите. Но сравнително малко от тях са станали ученици и може да се смятат за плод на труда му. Сега, в четвъртата година на службата си, той увеличава своите усилия. Образно казано, окопава и наторява смокинята — юдейския народ, — като проповядва и поучава в Юдея и Перея. Какъв е резултатът? Само малцина откликват. Като цяло народът не се разкайва и го очаква унищожение.

Слабият отклик проличава отново малко след това, в събота. Исус поучава в една синагога. Там вижда жена, която от 18 години е свита на две заради демона, който я измъчва. В израз на състрадание Исус ѝ казва: „Жено, освободена си от своята болест.“ (Лука 13:12) Той полага ръце върху нея и тя веднага се изправя и започва да прославя Бога.

Това ядосва председателя на синагогата, който казва: „Шест дни има, през които трябва да се работи, така че елате тогава, за да бъдете излекувани, а не в съботен ден.“ (Лука 13:14) Той не отрича силата на Исус да лекува, а осъжда хората, които идват да бъдат излекувани в събота. Но Исус отговаря с ясна логика: „Лицемери, кой от вас в събота няма да отвърже бика си или магарето си от мястото му в обора и да го изведе на водопой? Нима тогава не беше редно тази жена, която е дъщеря на Авраам и която Сатана държеше в плен цели осемнайсет години, да бъде освободена от плена в съботен ден?“ (Лука 13:15, 16)

Тогава противниците му се засрамват, а хората се радват на славните дела, които той върши пред очите им. После Исус повтаря и тук в Юдея две пророчески притчи за Царството, които е разказал по–рано от една лодка на Галилейското езеро. (Матей 13:31–33; Лука 13:18–21)