Важно е да се мисли за бъдещето

Притчата за изгубения син, която Исус току–що е разказал, трябва да е показала на данъчните служители, книжниците и фарисеите, че Бог е готов да прощава на разкайващите се грешници. (Лука 15:1–7, 11) Сега той се обръща към учениците си и разказва друга притча — за един богат човек, който научава, че управителят на дома му постъпва нередно.

Исус обяснява, че управителят е обвинен в злоупотреба с притежанията на господаря си. Затова господарят му казва, че ще го отпрати. „Какво да правя — се пита управителят, — понеже господарят ще ми отнеме работата на управител? Не съм достатъчно силен, за да копая, а да прося, се срамувам.“ Той търси решение и намира: „Знам какво ще направя, та когато вече не съм управител, хората да ме приемат в домовете си.“ Веднага вика всекиго от длъжниците на своя господар и пита: „Колко дължиш на господаря ми?“ (Лука 16:3–5)

Първият отговаря: „Сто бата маслиново масло.“ Това са около 2200 л. Човекът може би има голяма маслинова градина или е търговец на маслиново масло. Управителят му казва: „Ето ти писменото споразумение, седни и без да се бавиш, напиши петдесет [1100 л].“ (Лука 16:6)

После пита друг: „А ти колко дължиш?“ Той отговаря: „Сто кора жито.“ Това се равнява на около 22 000 л. Управителят му казва: „Ето ти писменото споразумение, напиши осемдесет.“ Така той намалява дълга му с 20%. (Лука 16:7)

Управителят все още отговаря за финансовите дела на господаря си, следователно има известна власт да намали онова, което някой му дължи. Като прави това в този случай, управителят си спечелва приятели, които може да му правят услуги, след като си загуби работата.

В някакъв момент господарят научава за случилото се. Въпреки че то означава загуба за него, той е впечатлен от управителя и го хвали, защото, „макар и неправеден“, е „проявил съобразителност“. Исус добавя: „Синовете на тази система са по–съобразителни в отношенията си със своето поколение, отколкото синовете на светлината.“ (Лука 16:8)

Исус не одобрява действията на управителя, нито насърчава към нечестност в деловите отношения. Какво тогава има предвид? Той подканя учениците си: „Спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та когато то пропадне, да ви приемат във вечните места за живеене.“ (Лука 16:9) Поуката е да сме далновидни и съобразителни. Божиите служители, „синовете на светлината“, трябва мъдро да използват материалните си притежания, мислейки за своето вечно бъдеще.

Единствено Йехова Бог и Синът му могат да допуснат някого в небесното Царство или в рая на земята, над който то ще владее. Трябва да се стараем да развиваме приятелство с тях, като използваме притежанията си, за да подкрепяме Царството. Така ще сме подсигурили вечното си бъдеще, когато златото, среброто и другите материални богатства пропаднат или изчезнат.

Исус казва също, че онези, които вярно използват каквито и богатства или притежания да имат, ще бъдат верни и в по–важните неща. „Затова — посочва Исус — ако не постъпвате вярно с неправедното богатство, кой ще ви повери истинското [например интересите на Царството]?“ (Лука 16:11)

Той показва на учениците, че от тях ще се изисква много, ако искат да бъдат приети „във вечните места за живеене“. Никой не може да е истински служител на Бога, ако в същото време е роб на неправедното, материалното богатство. Исус завършва: „Никой слуга не може да робува на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще се привърже към единия и ще презира другия. Не можете да бъдете роби и на Бога, и на богатството.“ (Лука 16:9, 13)