Фарисеите разпитват мъжа, който е бил сляп

Фарисеите не могат да се примирят, че Исус е върнал зрението на слепия по рождение мъж, затова викат родителите му. Те, от своя страна, знаят, че има опасност да бъдат „отлъчени от синагогата“. (Йоан 9:22) Такова изолиране от обществото би имало сериозни социални и икономически последствия за семейството.

Фарисеите задават на родителите два въпроса: „Това ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? Как тогава вижда сега?“ Те отговарят: „Знаем, че това е нашият син и че се роди сляп. Как обаче вижда сега, не знаем, нито знаем кой му отвори очите.“ Дори синът им да им е разказал случилото се, те са предпазливи и казват: „Питайте него. Той е пълнолетен, нека говори сам за себе си.“ (Йоан 9:19–21)

И така, фарисеите отново викат мъжа и се опитват да го сплашат, като твърдят, че имат доказателства срещу Исус. „Отдай слава на Бога! — настояват те. — Ние знаем, че този човек е грешник.“ Без да се съсредоточава върху обвинението, мъжът казва: „Не знам дали е грешник, или не. Едно обаче знам — бях сляп, сега виждам.“ (Йоан 9:24, 25)

Фарисеите нямат намерение да спрат дотук. Те питат: „Какво направи той с тебе? Как ти отвори очите?“ Мъжът смело отговаря: „Казах ви вече, а вие не слушахте. Защо искате да чуете това още веднъж? Да не би и вие да искате да станете негови ученици?“ Фарисеите се ядосват и го нападат: „Ти си негов ученик, ние сме ученици на Моисей. Ние знаем, че Бог е говорил на Моисей, що се отнася обаче до този човек, не знаем откъде е.“ (Йоан 9:26–29)

Просякът е в недоумение: „Наистина е чудно, че не знаете откъде е, но въпреки това той ми отвори очите.“ След това дава логичен аргумент: „Знаем, че Бог не слуша грешници, но слуша онзи, който се бои от него и върши волята му. Никога досега не се е чувало някой да е отворил очите на сляп по рождение човек.“ Тогава заключението е следното: „Ако този човек не беше от Бога, нямаше да може да направи нищо.“ (Йоан 9:30–33)

Понеже не могат да оборят разсъжденията на просяка, фарисеите го обиждат с думите: „Целият си роден в грях, ти ли ще ни учиш?!“ И го изгонват. (Йоан 9:34)

Когато чува за станалото, Исус се среща с мъжа и го пита: „Вярваш ли в Човешкия син?“ Той отговаря: „Кой е той, господине, за да повярвам в него?“ Исус казва недвусмислено: „Ти си го виждал. А освен това той самият говори с тебе.“ (Йоан 9:35–37)

Мъжът заявява: „Вярвам в него, Господарю.“ В израз на вяра и уважение той се покланя на Исус, който прави важно изявление: „Това е съденето, за което дойдох в този свят: да прогледнат слепите, а виждащите да ослепеят.“ (Йоан 9:38, 39)

Фарисеите, които също са там, знаят, че не са слепи. Но какви са в ролята си на духовни водачи? Те питат отбранително: „Да не сме и ние слепи?“ Исус им казва: „Ако бяхте слепи, нямаше да имате грях. Сега обаче казвате: ‘Виждаме.’ И грехът ви остава.“ (Йоан 9:40, 41) Ако не бяха учители в Израил, може би щяха да бъдат оправдани, че отхвърлят Исус като Месията. Но с техните познания върху Закона това е сериозен грях.