Проповедници на добрата новина

ЙЕХОВА ни е дал съвършен образец, който да следваме — Сина си Исус Христос. (1 Пет. 2:21) Когато човек стане последовател на Исус и Божи служител, той проповядва добрата новина. Показвайки, че това е духовно освежаващо, Исус казал: „Елате при мене всички вие, отрудени и обременени, и аз ще ви освежа. Сложете върху себе си моя ярем и се учете от мене, защото аз съм с мек нрав и смирено сърце, и ще намерите освежение за душите си.“ (Мат. 11:28, 29) Никой, който е откликнал на тази покана, не е останал разочарован!

² Като Главен проповедник, Исус призовал някои хора да бъдат негови последователи. (Мат. 9:9; Йоан 1:43) Той ги подготвил за службата и ги изпратил да вършат същата работа, която той вършел. (Мат. 10:1 — 11:1; 20:28; Лука 4:43) По–късно изпратил 70 други ученици да известяват добрата новина за Божието Царство. (Лука 10:1, 8–11) Исус им казал: „Който слуша вас, слуша и мене. А който отхвърля вас, отхвърля и мене. Нещо повече, който отхвърля мене, отхвърля и онзи, който ме е изпратил.“ (Лука 10:16) Така той подчертал колко сериозна била отговорността на учениците. Те щели да представят Исус и Всевишния Бог! Същото се отнася и за всички днес, които откликват на Исусовата покана: „Ела и ме следвай!“ (Лука 18:22; 2 Кор. 2:17) На тях Бог е възложил задачата да проповядват добрата новина за Царството и да правят ученици. (Мат. 24:14; 28:19, 20)

³ Щом приемем поканата на Исус да го следваме, имаме чудесната възможност „да опознаем“ него и Йехова Бог. (Йоан 17:3) Учени сме на пътищата на Йехова. С негова помощ сме в състояние да обновим ума си, да облечем новата личност и да приведем поведението си в хармония с праведните му стандарти. (Рим. 12:1, 2; Еф. 4:22–24; Кол. 3:9, 10) Подтикнати от искрена признателност, отдаваме живота си на Йехова и символизираме своето отдаване чрез покръстване във вода. При покръстването си сме назначени като служители на Бога.

⁴ Винаги помни, че службата за Бога трябва да се принася с невинни ръце и чисто сърце. (Пс. 24:3, 4; Иса. 52:11; 2 Кор. 6:14 — 7:1) Чрез вяра в Исус Христос сме придобили чиста съвест. (Евр. 10:19–23, 35, 36; Откр. 7:9, 10, 14) Апостол Павел подканил християните да вършат всичко, за да прославят Бога, така че да не стават препятствие за другите. Апостол Петър посочил колко е важно образцовото поведение, за да спечелим невярващите на страната на истината. (1 Кор. 10:31, 33; 1 Пет. 3:1) Как можеш да помогнеш на някого да отговори на изискванията да бъде проповедник на добрата новина?

⁵ От момента, в който започнеш библейско изучаване със заинтересуван човек, го насърчавай да споделя с другите нещата, които научава. Може да говори неофициално с роднини, приятели, колеги и други. Това е важна стъпка в обучението на новите да бъдат последователи на Исус Христос и проповедници на добрата новина. (Мат. 9:9; Лука 6:40) Когато напредне духовно и придобие опит в неофициалното свидетелстване, изучаващият без съмнение ще изрази желание да участва в проповедната служба.

⁶ Преди да поканиш някого да проповядва от къща на къща за първи път, трябва да се увериш, че отговаря на определени изисквания. Човек, който ни придружава в проповедната служба, се идентифицира публично като Свидетел на Йехова. Следователно вече е привел живота си в хармония с праведните стандарти на Йехова и може да стане непокръстен вестител.

⁷ Щом изучаваш с един човек и обсъждаш с него библейските принципи, вероятно си запознат с обстоятелствата му. Може би си забелязал, че живее в хармония с нещата, които научава. Но има някои аспекти на живота на изучаващия, които старейшините ще искат да обсъдят заедно с вас двамата.

⁸ Координаторът на старейшинското тяло ще уреди двама старейшини (единият от тях трябва да е член на Комитета по службата) да обсъдят тези неща с тебе и изучаващия. В сборове с малко старейшини това може да направят старейшина и способен помощник–служител. Избраните братя трябва да се постараят да проведат обсъждането възможно най–скоро. Всъщност, ако научат за желанието на изучаващия на събрание на сбора, може би ще е възможно да говорят с вас двамата още след събранието. Разговорът трябва да се проведе в спокойна обстановка. Преди да бъде одобрен за непокръстен вестител, от изучаващия се очаква:

1. 1) Да вярва, че Библията е вдъхновеното Слово на Бога. (2 Тим. 3:16)

2. 2) Да познава основните библейски учения и да вярва в тях, така че, когато му бъдат задавани въпроси, да отговаря в съгласие с Библията, а не според фалшиви религиозни учения или според собствените си възгледи. (Мат. 7:21–23; 2 Тим. 2:15)

3. 3) Да изпълнява библейската заповед да присъства на събранията на народа на Йехова, ако е в състояние да прави това. (Пс. 122:1; Евр. 10:24, 25)

4. 4) Да знае какво казва Библията за блудството, или сексуалната неморалност, в това число прелюбодейството, полигамията и хомосексуализма, и да живее според тези учения. Ако съжителства с човек от противоположния пол, който не е негов роднина, двамата трябва да са сключили законен брак. (Мат. 19:9; 1 Кор. 6:9, 10; 1 Тим. 3:2, 12; Евр. 13:4)

5. 5) Да спазва библейската забрана за пиянството и да не използва с немедицинска цел естествени или синтетични вещества, които водят до пристрастяване или влияят на психиката. (2 Кор. 7:1; Еф. 5:18; 1 Пет. 4:3, 4)

6. 6) Да съзнава колко е важно да се пази от общуването с лоши приятели. (1 Кор. 15:33)

7. 7) Да е прекратил членството си във фалшиви религиозни организации, с които може да е бил свързан. Да е престанал да посещава службите им и да не участва в дейностите им, нито да ги подкрепя. (2 Кор. 6:14–18; Откр. 18:4)

8. 8) Да е прекратил всякакво участие в политическите дела на света. (Йоан 6:15; 15:19; Як. 1:27)

9. 9) Да е неутрален спрямо конфликтите на народите. (Иса. 2:4)

10. 10) Наистина да иска да бъде Свидетел на Йехова. (Пс. 110:3)

⁹ Ако старейшините не са сигурни какво мисли изучаващият за някои от тези неща, трябва да ги обсъдят по–подробно с него, например като използват горните стихове. Важно е той да разбира, че онези, които участват в проповедната дейност на Свидетелите на Йехова, трябва да живеят в съгласие с тези библейски изисквания. Думите му ще помогнат на старейшините да определят дали той знае какво се очаква от него и дали в разумна степен отговаря на изискванията да започне да участва в проповедната дейност.

¹⁰ Старейшините трябва без отлагане да кажат на изучаващия дали е одобрен за вестител. В повечето случаи това е възможно в края на разговора. Ако човекът отговаря на изискванията, старейшините може да го приветстват сърдечно като вестител. (Рим. 15:7) Той трябва да бъде насърчен да започне да участва в проповедната служба възможно най–скоро и да предаде отчет в края на месеца. Старейшините може да му обяснят, че когато един изучаващ стане непокръстен вестител и отчете проповедната си служба за първи път, на негово име започва да се попълва формулярът „Отчети на вестителя в сбора“, който става част от документацията на сбора. Старейшините събират тези лични данни, за да може организацията да се грижи за религиозните дейности на Свидетелите на Йехова по света и за да може вестителят да участва в духовни дейности и да получава духовна подкрепа. Освен това старейшините може да напомнят на новите вестители, че всички лични данни се обработват съгласно Световната политика на Свидетелите на Йехова за защита на данни на jw.org.

¹¹ Като опознаем по–добре новия вестител и се интересуваме от напредъка му, може да му окажем положително влияние. Това може да го насърчи да предава отчет за проповедна служба редовно и да полага още по–големи усилия да служи на Йехова. (Флп. 2:4; Евр. 13:2)

¹² Щом старейшините са решили, че изучаващият отговаря на изискванията да участва в проповедната служба, той може да получи личен екземпляр от книгата „Организирани, за да изпълняваме волята на Йехова“. След като отчете проповедната си служба за първи път, пред сбора ще бъде направено кратко съобщение, че той е нов непокръстен вестител.

¹³ Децата също може да станат вестители на добрата новина. Исус сърдечно приемал малките деца и ги благославял. (Мат. 19:13–15; 21:15, 16) Макар че главно родителите са отговорни за децата си, другите в сбора също може да помогнат на младите, които искрено желаят да участват в проповедната служба. Ако си родител, добрият ти пример в тази дейност ще насърчи твоите деца да бъдат пламенни в службата си за Бога. Какво може да се направи, ако едно дете има образцово поведение и сърцето му го подтиква да говори с другите за вярата си?

¹⁴ Ще бъде уместно някой от родителите да се обърне към един от старейшините от Комитета по службата на сбора, за да се уреди обсъждане дали детето отговаря на изискванията за вестител. Координаторът на старейшинското тяло ще помоли двама старейшини (единият от тях трябва да е член на Комитета по службата) да се срещнат с детето и с вярващия му родител (родители) или настойник. Ако детето има основни познания за библейската истина и показва, че желае да участва в службата, това свидетелства за добър напредък. След като разгледат тези и други фактори, подобни на изискванията към възрастните, двамата старейшини ще преценят дали детето може да бъде одобрено за непокръстен вестител. (Лука 6:45; Рим. 10:10) В разговора с дете не е нужно да се обсъждат някои въпроси, които обикновено се обсъждат с възрастни, но очевидно не се отнасят за деца.

¹⁵ По време на срещата старейшините трябва да похвалят детето за неговия напредък и да го насърчат да си постави за цел да се покръсти. Тъй като родителите му несъмнено са положили много усилия да внедрят истината в сърцето му, те също заслужават похвала. Старейшините трябва да насочат вниманието им към частта „Към родителите“ на 179–181 страница, която показва как да помагат на детето си и занапред.

¹⁶ Ако си опознал Йехова и показваш, че го обичаш, като спазваш изискванията му и участваш в проповедната служба, е необходимо да затвърдиш личните си взаимоотношения с него. Как? Като му отдадеш живота си и символизираш това чрез покръстване във вода. (Мат. 28:19, 20)

¹⁷ Отдаване означава отделяне за свята цел. Човек се отдава на Бога, като се обърне към него в молитва и тържествено му обещае, че ще използва живота си в служба за него и ще ходи в неговите пътища. Това изисква да му е напълно предан завинаги. (Втор. 5:9) Да се отдадеш на Бога, е личен въпрос. Никой не може да го направи вместо тебе.

¹⁸ Но не е достатъчно само да кажеш на Йехова в молитва, че искаш да му принадлежиш. Трябва да покажеш на другите, че си се отдал на Бога, като се покръстиш във вода, както направил Исус. (1 Пет. 2:21; 3:21) Какво трябва да предприемеш, ако си решил да служиш на Йехова и искаш да се покръстиш? Трябва да съобщиш за желанието си на координатора на старейшинското тяло. Той ще уреди няколко старейшини да разговарят с тебе, за да се уверят, че отговаряш на Божиите изисквания за покръстване. За повече информация прегледай „Към непокръстения вестител“ на 182–184 страница и „Въпроси за кандидатите за покръстване“ на 185–207 страница.

¹⁹ Вече години наред сведенията за разпространението на чистото поклонение по целия свят са източник на насърчение за народа на Йехова. Откакто Исус Христос казал на учениците си, че добрата новина ще бъде проповядвана по цялата земя, истинските християни живо се интересуват как ще бъде постигнато това. (Мат. 28:19, 20; Мар. 13:10; Деян. 1:8)

²⁰ Първите последователи на Исус се радвали да чуват за успеха на проповедната дейност. (Мар. 6:30) От Деянията на апостолите разбираме, че когато светият дух бил излят върху учениците на Петдесетница през 33 г., присъствали около 120 души. Скоро броят на учениците нараснал на около 3000, а след това на около 5000 души. Било съобщено, че „Йехова всеки ден прибавял към тях“ онези, които достигали до спасение, и че „голямо множество свещеници“ започнали да се подчиняват на вярата. (Деян. 1:15; 2:5–11, 41, 47; 4:4; 6:7) Само колко насърчени трябва да са били учениците от сведенията за този растеж! Несъмнено вълнуващите новини ги подтикнали да продължават да изпълняват възложената им от Бога работа въпреки жестокото преследване, подстрекавано от юдейските религиозни водачи!

²¹ Около 60–61 г. в писмото си до колосяните Павел писал, че добрата новина „дава плод и расте ... по целия свят“ и вече е „проповядвана сред цялото творение под небесата“. (Кол. 1:5, 6, 23) Първите християни били послушни на Словото и светият дух им дал сила да извършат грандиозна проповедна дейност преди края на юдейската система през 70 г. Колко насърчително било за тези верни християни да чуват сведения за онова, което се постига!

²² По подобен начин съвременната организация на Йехова се стреми да събира сведения за дейността, която се извършва в изпълнение на Матей 24:14: „Тази добра новина за царството ще бъде проповядвана по целия свят за свидетелство на всички народи, и тогава ще дойде краят.“ Като отдадени служители на Бога, имаме неотложна работа. Трябва да правим всичко по силите си, за да може службата да бъде извършена изцяло, преди да дойде краят. Йехова ще се погрижи тази дейност да бъде завършена и ако участваме в нея, ще получим одобрението му. (Езек. 3:18–21)

²³ Какво точно трябва да отчитаме? Осигуреният от организацията формуляр „Отчет за проповедна служба“ показва каква информация трябва да включим. Но следните обяснения може да са ти полезни.

²⁴ В графата „Издания (печатни и електронни)“ запиши общия брой на изданията — печатни или електронни, — които си предоставил на хора, които не са покръстени Свидетели. В графата, озаглавена „Показани видеоклипове“, отбележи колко пъти си показал някой от нашите видеоклипове.

²⁵ При отчитането на „Повторни посещения“ посочи общия брой на посещенията, направени, с цел да се развие интересът, проявен от хора, които не са отдадени и покръстени Свидетели. Повторно посещение може да направиш, като посетиш някого лично, напишеш писмо, обадиш се по телефона, изпратиш съобщение или имейл или оставиш литература. Всеки път, когато водиш домашно библейско изучаване, може да отчиташ едно повторно посещение. Родител, който води семейно поклонение, на което присъства непокръстено дете, може да отчита по едно повторно посещение на седмица.

²⁶ Макар че библейското изучаване обикновено се провежда всяка седмица, в края на месеца то се отчита като едно изучаване. Във формуляра вестителите трябва да впишат общия брой на различните библейски изучавания, които са водили през месеца. Отчитат се изучаванията с хора, които не са отдадени и покръстени Свидетели. Освен това можеш да отчиташ библейско изучаване, което водиш с неактивен брат или сестра по указание на член на Комитета по службата или с новопокръстен, който още не е завършил книгата „Радвай се на живота вечно!“.

²⁷ Важно е да попълваш графата „Часове“ точно. В общи линии става въпрос за времето, през което си на служба от къща на къща, правиш повторни посещения, водиш библейски изучавания или по друг начин свидетелстваш официално или неофициално на хора, които не са отдадени и покръстени Свидетели. Ако двама вестители са заедно на служба, всеки от тях може да отчете времето, но само единият ще отчете повторните посещения или библейските изучавания. Ако родителите участват заедно в обучението на децата си по време на семейното поклонение, и двамата може да отчитат до един час на седмица. Когато изнасят публичен доклад, братята може да отчитат времето. Същото важи и за преводачите на публични доклади. Времето за някои важни дейности, като например подготовката за проповедна служба, присъствието на сбирката, вършенето на лични задачи и т.н., не се включва в отчета.

²⁸ Когато преценява колко време да отчете, всеки вестител трябва да се ръководи от своята обучена от Библията съвест. Някои вестители проповядват в гъстонаселени райони, а други — на места с малко жители и трябва да пътуват много. Районите се различават, както и начинът, по който вестителите гледат на службата. Ръководното тяло не налага гледната си точка на вестителите по света, нито пък някой е назначен да определя как да се отчита времето за проповедна служба. (Мат. 6:1; 7:1; 1 Тим. 1:5)

²⁹ Времето, прекарано в службата, трябва да се отчита на цели часове. Изключение се прави, когато вестителят е много ограничен поради напреднала възраст, не е в състояние да излиза от къщи, живее в старчески дом или е възпрепятстван по друг начин. Такъв вестител може да отчита проповедна служба на 15–минутни части. Дори да е проповядвал само 15 минути през месеца, трябва да отчете това време. Той ще бъде смятан за редовен вестител на Царството. Тази уредба важи също за вестител, който е временно възпрепятстван, например не е в състояние да се движи за около месец заради сериозно заболяване или травма. Уредбата е само за тези, чиито възможности са много ограничени. Комитетът по службата определя кой вестител да се възползва от тази уредба.

³⁰ Твоят личен отчет за проповедна служба се вписва всеки месец във формуляра „Отчети на вестителя в сбора“. Тези отчети принадлежат на местния сбор. Ако планираш да се преместиш в друг сбор, уведоми старейшините в своя сбор. Секретарят ще се погрижи отчетите ти да бъдат изпратени на новия ти сбор. Така старейшините ще могат да те приветстват и да ти осигурят нужната духовна подкрепа. Ако отсъстваш от своя сбор за по–малко от три месеца, продължавай да изпращаш отчетите си до него.

³¹ Забравяш ли понякога да предадеш отчета си за проповедна служба? Безспорно всички от време на време се нуждаем от напомняне. Но ако гледаме правилно на отчитането на службата и разбираме защо това е важно, по–лесно ще се сещаме да предаваме отчета си навреме.

³² Някои питат: „Защо трябва да давам отчет на сбора, щом Йехова знае какво правя в неговата служба?“ Вярно е, че Йехова знае какво правим и дали службата ни е всеотдайна, или просто формална. Припомни си обаче, че Йехова записал колко дни Ной прекарал в ковчега, колко години израилтяните пътували из пустинята, колко хора му били верни и колко хора били непокорни. Той документирал постепенното завладяване на ханаанската земя и успехите на верните съдии на Израил. Да, Бог записал много подробности за делата на служителите си. Тези писмени сведения ясно разкриват възгледа му за воденето на точен отчет.

³³ Историческите събития, описани в Библията, показват колко прецизно служителите на Йехова записвали случилото се. Много библейски повествования не биха били толкова въздействащи без наличието на конкретни данни. Разгледай следните примери: Битие 46:27; Изход 12:37; Съдии 7:7; 4 Царе 19:35; 2 Летописи 14:9–13; Йоан 6:10; 21:11; Деяния 2:41; 19:19.

³⁴ Ясно е, че отчетите ни не обхващат всичко, което правим в поклонението на Йехова, но те изпълняват полезна цел в неговата организация. През първи век, когато се върнали от една проповедна обиколка, апостолите съобщили на Исус „всичко, което ... направили и поучавали“. (Мар. 6:30) Понякога отчетите може да показват, че трябва да се обърне внимание на определени аспекти на службата. В някои области може да има напредък, но в други, като например в броя на вестителите, той да се е забавил. Възможно е да е необходимо насърчение или да има проблеми, които трябва да се решат. Отговорните надзорници ще обърнат внимание на отчетите и ще се опитат да поправят всяко нещо, което пречи на напредъка на отделните вестители или на сбора като цяло.

³⁵ Освен това отчетите помагат на организацията да определи къде има нужда от повече проповедници. Кои райони са по–продуктивни? Къде напредъкът не е много голям? Какви издания са необходими, за да се помогне на хората да научат истината? Отчетите дават възможност на организацията да прецени каква е нуждата от литература в различните части на света и след това да се погрижи за тази нужда.

³⁶ За повечето от нас отчетите са насърчителни. Нима не сме развълнувани, когато чуваме какво постигат братята ни в проповедната дейност по света? Сведенията за растежа на различни места ни помагат да придобием цялостна представа за напредъка на организацията на Йехова. Случките докосват сърцата ни, изпълват ни с пламенност и ни подбуждат да участваме повече в проповедната дейност. (Деян. 15:3) Важно е да предаваме отчет за проповедна служба. Така показваме, че мислим за братята си по целия свят. С това наглед незначително действие проявяваме послушание към организацията на Йехова. (Лука 16:10; Евр. 13:17)

³⁷ Няма защо да сравняваме своята служба със службата на някой друг. (Гал. 5:26; 6:4) Обстоятелствата на всички са различни. От друга страна, можем да извлечем голяма полза, като си поставяме реалистични лични цели, въз основа на които да определим напредъка си в службата. Като ги постигаме, ще изпитваме удовлетворение.

³⁸ Ясно е, че Йехова ускорява събирането на хората, които ще запази през „голямото бедствие“. Живеем във времето, когато се изпълнява пророчеството на Исаия: „Малобройният ще стане хиляда и незначителният — силен народ. Аз, Йехова, ще ускоря това в съответното време.“ (Откр. 7:9, 14; Иса. 60:22) Каква привилегия е да бъдем проповедници на добрата новина в тези значими последни дни! (Мат. 24:14)