Народите „ще знаят, че аз съм Йехова“

1, 2. а) В какъв смисъл Израил бил като овца сред вълци? (Виж илюстрацията в началото.) б) Какво позволявали израилтяните и техните царе?

СТОТИЦИ години Израил бил като беззащитна овца сред глутница вълци. Амонците, моавците и едомците го заплашвали от изток. Филистимците, които били неизменни врагове на израилтяните, се били установили на запад. На север се намирал град Тир, богатият и влиятелен център на голяма търговска империя. А на юг се простирал древният Египет, управляван от своя считан за бог владетел — фараона.

² Когато израилтяните се уповавали на Йехова, той ги защитавал от враговете им. Неведнъж обаче народът и царете му позволявали да бъдат покварени от околните народи. Цар Ахав е само един пример за такъв слабохарактерен владетел. Той бил съвременник на юдейския цар Йосафат и управлявал десетплеменното царство Израил. Оженил се за дъщерята на сидонския цар, под чиято власт бил проспериращият град Тир. Тази жена на име Йезавел фанатично популяризирала поклонението на Ваал в Израил и повлияла на мъжа си да омърси чистото поклонение в небивала степен. (3 Царе 16:30–33; 18:4, 19)

3, 4. а) Към какво насочил вниманието си Езекиил след изпълнението на пророчествата за Йерусалим? б) Какви въпроси ще разгледаме?

³ Йехова бил предупредил народа си за последствията от нелоялността към него. Накрая търпението му се изчерпало. (Йер. 21:7, 10; Езек. 5:7–9) През 609 г. пр.н.е. вавилонската войска нахлула в Обетованата земя за трети път. От последното ѝ нашествие били минали почти десет години. Този път вавилонците щели да съборят стените на Йерусалим и да смажат онези, които се бунтували срещу Навуходоносор. Когато обсадата започнала и страшните пророчества на Езекиил се изпълнили до най–малката подробност, пророкът насочил вниманието си към народите около Обетованата земя.

⁴ Йехова разкрил на Езекиил, че враговете на Юда ще се радват за унищожението на Йерусалим и ще угнетяват оцелелите. Но народите, които клеветели името на Йехова и преследвали или покварявали народа му, нямало да избегнат последствията от действията си. Какви поуки можем да си извлечем от отношенията на Израил със съседите му? И как пророчествата на Езекиил за тези народи ни вдъхват надежда днес?

5, 6. Какви били отношенията между амонците и израилтяните?

⁵ Амонците, моавците и едомците били в известен смисъл кръвни роднини на израилтяните. Въпреки родствената връзка и общата им история тези народи години наред враждували с Божия народ и се отнасяли към него „с презрение“. (Езек. 25:6)

⁶ Да разгледаме амонците. Те произлизали от Авраамовия племенник Лот чрез малката му дъщеря. (Бит. 19:38) Езикът им бил толкова близък до еврейския, че Божият народ най–вероятно го разбирал. Поради тази родствена връзка Йехова казал на израилтяните да не ги нападат. (Втор. 2:19) Но в дните на съдиите амонците се съюзили с моавския цар Еглон и потискали израилтяните. (Съд. 3:12–15, 27–30) По–късно, когато Саул станал цар, амонците нападнали Израил. (1 Царе 11:1–4) А по времето на цар Йосафат отново се обединили с моавците, за да превземат Обетованата земя. (2 Лет. 20:1, 2)

 7. Как се отнасяли моавците към своите братовчеди, израилтяните?

⁷ Моавците също били потомци на Лот, но чрез голямата му дъщеря. (Бит. 19:36, 37) Йехова казал на израилтяните да не воюват с тях. (Втор. 2:9) Моавците обаче не им отвърнали с добро. Вместо да помогнат на братовчедите си, които бягали от египетско робство, те се опитали да им попречат да влязат в Обетованата земя. Моавският цар Валак наел Валаам да прокълне израилтяните, а Валаам научил Валак как да подмами израилските мъже да вършат неморалност и идолопоклонство. (Чис. 22:1–8; 25:1–9; Откр. 2:14) Моавците потискали роднините си векове наред, чак до дните на Езекиил. (4 Царе 24:1, 2)

 8. Защо Йехова казал, че Едом и Израил са братя, но как постъпвали едомците?

⁸ Едомците били потомци на Исав, брата близнак на Яков. Връзката им с Израил била толкова близка, че Йехова ги наричал братя на израилтяните. (Втор. 2:1–5; 23:7, 8) Въпреки това те се противопоставяли на Израил от излизането му от Египет до унищожението на Йерусалим през 607 г. пр.н.е. (Чис. 20:14, 18; Езек. 25:12) Тогава едомците не само злорадствали над страданието на израилтяните, призовавайки вавилонците да опустошат Йерусалим, но и препречвали пътя на бегълците и ги предавали на врага. (Пс. 137:7; Авд. 11, 14)

9, 10. а) Какво станало с Амон, Моав и Едом? б) Какви примери показват, че не всички хора от тези народи били врагове на Израил?

⁹ Йехова потърсил сметка от родствениците на израилтяните за начина, по който се отнасяли към тях. Той заявил: „Давам за притежание на жителите на Изтока ... синовете на Амон, за да изчезне споменът за синовете на Амон сред народите.“ Освен това казал: „Ще изпълня присъдите си в Моав и тогава ще знаят, че аз съм Йехова.“ (Езек. 25:10, 11) Пет години след падането на Йерусалим тези пророчества започнали да се изпълняват, когато вавилонците покорили Амон и Моав. Относно Едом Йехова казал, че ще унищожи „и хора, и добитък в него“ и „ще го опустоши“. (Езек. 25:13) В съгласие с пророчествата Амон, Моав и Едом в крайна сметка престанали да съществуват. (Йер. 9:25, 26; 48:42; 49:17, 18)

¹⁰ Но не всички хора от тези народи били врагове на Израил. Например амонецът Силек и моавецът Итма били сред силните мъже във войската на цар Давид. (1 Лет. 11:26, 39, 46; 12:1) А моавката Рут станала лоялна поклонничка на Йехова. (Рут 1:4, 16, 17)

11. Какво можем да научим от отношенията на Израил с амонците, моавците и едомците?

¹¹ Какви поуки можем да си извадим от отношенията на Израил с тези народи? Когато израилтяните отслабвали бдителността си, сред тях се промъквали покваряващите религиозни практики на родствениците им, като например поклонението на моавския бог Ваал от Фегор и амонския бог Молох. (Чис. 25:1–3; 3 Царе 11:7) Нещо подобно може да стане и с нас. Някои роднини, които не споделят вярата ни, може да ни оказват натиск да направим компромис. Например те може да не разбират защо не празнуваме Великден, не си разменяме подаръци по Коледа и не спазваме други разпространени обичаи, свързани с фалшиви религиозни вярвания. С най–добри намерения може да се опитват да ни накарат да отстъпим, макар и за малко, от стандартите си. Колко важно е обаче да не се поддаваме на този натиск! Както показва историята на Израил, дори една стъпка към „пропастта“ на компромиса може да е пагубна.

12, 13. Какво противопоставяне може да срещнем, но какво е възможно да се случи, ако останем лоялни?

¹² Друга поука от опита на Израил с амонците, моавците и едомците е следната: може да срещнем сериозно противопоставяне от роднини, които не споделят вярата ни. Исус предупредил, че понякога посланието, което проповядваме, ще „разделя син от баща, дъщеря от майка“. (Мат. 10:35, 36) Йехова наредил на израилтяните да не влизат в конфликт с роднините си и ние не искаме да се караме с членовете на семейството ни, които не споделят нашите вярвания. Но не бива да се изненадваме, когато се появи противопоставяне. (2 Тим. 3:12)

¹³ Дори ако роднините ни не се противопоставят директно на поклонението ни, не бива да им позволяваме да имат над нас по–голямо влияние от Йехова. Защо? Защото Йехова заслужава първото място в сърцето ни. (Прочети Матей 10:37.) Освен това, ако останем лоялни на Бога, някои от тях може да бъдат като Силек, Итма и Рут и да се присъединят към нас в чистото поклонение. (1 Тим. 4:16) Тогава и те ще имат удоволствието да служат на единствения истински Бог и да се радват на неговата любов и защита.

14, 15. Как се отнасяли филистимците към израилтяните?

¹⁴ Филистимците се били преселили от остров Крит в земята, която Йехова по–късно обещал на Авраам и потомците му. И Авраам, и Исаак имали отношения с тях. (Бит. 21:29–32; 26:1) Когато израилтяните влезли в Обетованата земя, филистимците вече били силен народ със забележителна военна мощ. Те се покланяли на фалшиви богове като Ваал–зевув и Дагон. (1 Царе 5:1–4; 4 Царе 1:2, 3) Понякога и израилтяните започвали да се покланят на тези божества. (Съд. 10:6)

¹⁵ Поради неверността на израилтяните Йехова позволил на филистимците да владеят над тях много години. (Съд. 10:7, 8; Езек. 25:15) Те им налагали тежки ограниченияa и избили много от тях. (1 Царе 4:10) Но когато израилтяните се разкайвали и се връщали при Йехова, той ги спасявал. Бог издигал мъже като Самсон, Саул и Давид, които да избавят народа му. (Съд. 13:5, 24; 1 Царе 9:15–17; 18:6, 7) И както предсказал Езекиил, филистимците били „гневно порицани“, когато вавилонците и по–късно гърците нападнали страната им. (Езек. 25:15–17)

16, 17. Какви поуки можем да си извлечем от отношенията на Израил с филистимците?

¹⁶ Какви поуки можем да си извлечем от отношенията на Израил с филистимците? Съвременният народ на Йехова е бил преследван от някои от най–могъщите държави в света. За разлика от Израил, ние винаги сме били напълно лоялни на Йехова. Въпреки това враговете на чистото поклонение понякога сякаш вземат надмощие. Например в началото на ХХ в. правителството на Съединените щати се опитва да спре дейността на народа на Йехова, като осъжда ръководните братя в организацията на дълги години затвор. По време на Втората световна война нацистката партия в Германия се опитва да ликвидира Божиите служители, като лишава от свобода хиляди и убива стотици от тях. След войната Съветският съюз води дългогодишна кампания срещу Свидетелите на Йехова, изпращайки нашите братя в трудови лагери или на заточение в далечните райони на страната.

¹⁷ Властите може да продължават да забраняват проповедната дейност, да хвърлят в затвора Божиите служители и дори да убиват някои от нас. Трябва ли това да ни плаши или да отслабва вярата ни? В никакъв случай! Йехова ще запази верния си народ. (Прочети Матей 10:28–31.) Вече сме виждали силни репресивни правителства да изчезват от световната сцена, докато народът на Йехова продължава да процъфтява. Скоро всички човешки власти ще споделят участта на филистимците — ще бъдат принудени да узнаят кой е Йехова. И подобно на тях ще престанат да съществуват!

18. Каква империя управлявал Тир?

¹⁸ Древният град Тирb бил в центъра на една от големите търговски империи на античния свят. На запад корабите му кръстосвали цяло Средиземно море. На изток търговските му пътища го свързвали по суша с далечни страни. Векове наред Тир трупал несметни богатства от тези чужди земи. Неговите търговци и продавачи станали толкова богати, че се смятали за князе. (Иса. 23:8)

19, 20. Каква била разликата между тиряните и гаваонците?

¹⁹ Под управлението на Давид и Соломон Израил имал добри търговски отношения с жителите на Тир, които осигурявали материали и занаятчии за строежа на Давидовия дворец и по–късно на Соломоновия храм. (2 Лет. 2:1, 3, 7–16) Тир видял израилския народ в неговия духовен и икономически разцвет. (3 Царе 3:10–12; 10:4–9) Помисли само каква възможност имали хилядите тиряни да научат за чистото поклонение, да опознаят Йехова и да изпитат лично ползата от службата на истинския Бог!

²⁰ Въпреки тази възможност жителите на Тир продължили да се вълнуват само от материалните неща. Те не последвали примера на влиятелния ханаански град Гаваон, чиито жители само като чули за великите дела на Йехова, решили да станат негови служители. (Ис. Н. 9:2, 3, 22 — 10:2) В крайна сметка тиряните се противопоставили на израилтяните и дори продали някои от тях в робство. (Пс. 83:2, 7; Йоил 3:4, 6; Ам. 1:9)

21, 22. Какво станало с Тир и защо?

²¹ Чрез Езекиил Йехова казал на тези противници: „Ето, идвам против тебе, Тире, и ще надигна много народи против тебе, както морето надига вълните си. Те ще разрушат стените на Тир и ще съборят кулите му, а аз ще изстържа пръстта му и ще го превърна в гола скала.“ (Езек. 26:1–5) Жителите на Тир разчитали за защита на богатството си, което според тях им давало същата сигурност като 46–метровата стена на островния им град. Вместо това трябвало да обърнат внимание на предупреждението на Соломон: „Ценните притежания на богатия са неговият укрепен град, те са като защитна стена във въображението му.“ (Пр. 18:11)

²² Когато вавилонците и впоследствие гърците изпълнили Езекииловото пророчество, жителите на Тир установили, че сигурността от богатството и стените на града, е въображаема. След като унищожили Йерусалим, вавилонците атакували Тир и след 13–годишна обсада градът паднал. (Езек. 29:17, 18) По–късно, през 332 г. пр.н.е., Александър Велики изпълнил забележителен аспект на пророчествата на Езекиил.c Неговите войници събрали руините от континенталната част на Тир и като хвърлили във водата „камъка, дървото и пръстта“, направили насип до островната му част. (Езек. 26:4, 12) Александър пробил стените, плячкосал града, убил хиляди войници и цивилни и продал десетки хиляди в робство. Тиряните били принудени да узнаят кой е Йехова, когато научили от горчив опит, че „изобилието на скъпоценностите“ не носи трайна защита. (Езек. 27:33, 34)

23. Каква поука можем да си извлечем от жителите на Тир?

²³ Каква поука можем да си извлечем от жителите на Тир? Не искаме да се поддаваме на „измамливата сила на богатството“ и да разчитаме на материалните неща, гледайки на тях като на защитна стена. (Мат. 13:22) Не можем да сме „роби и на Бога, и на богатството“. (Прочети Матей 6:24.) Само онези, които служат всеотдайно на Йехова са в истинска безопасност. (Мат. 6:31–33; Йоан 10:27–29) Пророчествата за края на настоящата система ще се изпълнят до най–малката подробност, така както се изпълнили пророчествата срещу Тир. Онези, които разчитат на богатството, ще бъдат принудени да узнаят кой е Йехова, когато той унищожи алчната и егоцентрична търговска система на този свят.

24–26. а) Защо Йехова нарекъл Египет „тръстика“? б) Как цар Седекия пренебрегнал напътствията на Йехова и с какъв резултат?

²⁴ Още от преди дните на Йосиф чак до вавилонското настъпление срещу Йерусалим, Египет упражнявал значително политическо влияние в Обетованата земя. Неговите древни корени може би създавали впечатлението, че е стабилен като старо дърво. Но в сравнение с Йехова той бил слаб като „тръстика“. (Езек. 29:6)

²⁵ Неверният цар Седекия не осъзнавал този факт. Чрез пророк Йеремия Йехова му казал да се подчини на вавилонския цар. (Йер. 27:12) Седекия дори се заклел в името на Йехова да не се бунтува срещу Навуходоносор. После обаче пренебрегнал Божиите напътствия, нарушил клетвата си към Навуходоносор и потърсил помощ от Египет в борбата си срещу вавилонците. (2 Лет. 36:13; Езек. 17:12–20) Но израилтяните, които разчитали на египетската политическа мощ, много си навредили. (Езек. 29:7) Самият Египет може би изглеждал страшен като „голямо морско чудовище“. Йехова обаче казал, че ще постъпи с него като ловците на крокодили в Нил — „ще закачи куки за челюстите му“ и ще го завлече към унищожение. Той направил това, когато изпратил вавилонците да завладеят тази древна страна. (Езек. 29:3, 4, 9–12, 19)

²⁶ Какво станало с отстъпника Седекия? Понеже той се разбунтувал срещу Йехова, Езекиил предсказал, че този „неправеден предводител“ ще загуби короната си и управлението му ще бъде съсипано. Но пророкът дал и надежда. (Езек. 21:25–27) Йехова го вдъхновил да предскаже, че на престола ще се възкачи владетел от царската линия, който има „законното право“ да управлява. В следващата глава ще видим кой бил той.

27. Какво научаваме от отношенията на Израил с Египет?

²⁷ Каква е поуката за нас от отношенията на Израил с Египет? Служителите на Йехова днес трябва да внимават да не полагат доверието си в политическите сили, като си мислят, че те ще донесат трайна сигурност. Дори в мислите си не бива да сме „част от света“. (Йоан 15:19; Як. 4:4) Политическата система може да изглежда силна, но подобно на древния Египет тя е крехка като тръстика. Колко недалновидно би било да се надяваме на смъртните хора вместо на всемогъщия Владетел на Вселената! (Прочети Псалм 146:3–6.)

28–30. В какъв смисъл народите ще узнаят кой е Йехова и в какъв смисъл ние познаваме Йехова?

²⁸ В книгата на Езекиил Бог заявява няколко пъти на народите: „Тогава ще знаете, че аз съм Йехова.“ (Езек. 25:17) Тези думи определено се изпълнили в древността, когато Йехова наказал враговете на своя народ. Но те ще имат по–голямо изпълнение в наши дни. Как?

²⁹ Подобно на Божия народ в миналото ние също сме заобиколени от народи, в чиито очи сме беззащитни като овце. (Езек. 38:10–13) Както ще разгледаме в 17 и 18 глава на това издание, скоро те ще предприемат яростна атака срещу Божия народ. Но тогава ще научат какво е истинска сила. Ще бъдат принудени да узнаят кой е Йехова — да признаят неговото върховенство, — когато той ги унищожи във войната Армагедон. (Откр. 16:16; 19:17–21)

³⁰ За разлика от тях, ние ще бъдем спасени и благословени от Йехова. Защо? Защото още сега сме се възползвали от възможността да покажем, че го познаваме, като разчитаме на него, слушаме го и му принасяме чистото поклонение, което той заслужава. (Прочети Езекиил 28:26.)