Дали е добре да дразниш другите?

В ЕДНО семейство в Германия имало пет деца. Най–голямото и най–малкото били момичета, а останалите три били момчета. Най–голямото момче много обичало да дразни голямата си сестра. Всеки път когато тя се оплаквала на майка си, единственото, което чувала за успокоение от иначе строгата си майка, били думите на немската поговорка: „Човек дразни онзи, когото обича.“ Така че да дразниш някого може да бъде проява на привързаност и обич.

Но дразненето има и отрицателна страна. Един възрастен християнски служител, който сключва бракове, дава следния съвет на младоженците, преди да ги обяви за съпруг и съпруга: „Не се дразнете един другиго, особено пред други хора. Това може да изглежда като безобидна шега, но другият човек винаги се чувства наранен, засрамен или унижен.“

Ясно е, че да дразниш някого не винаги е нещо невинно. Това се вижда от споменатите примери и от значението на думата. „Да дразня“ може да означава „да предизвикам у някого с думи или действия неприятно чувство“, „да ядосам“. Тази дума може да се определи и като „присмивам се“ или „дотягам“. Така че дали е добре да дразниш другите, или не, зависи от ситуацията и от начина, по който го правиш.

Дразненето между децата

Понякога, без да мислят, децата дразнят или се присмиват на онези, които имат увреждания — може би вродени или получени при злополука. Те се подиграват и на онези, които са от друга раса или националност. Често пъти, както видяхме в горния пример, момчетата са по–склонни да правят това, може би защото по принцип са по–агресивни от момичетата. Ще бъде погрешно родителите да не обърнат внимание на поведението на децата си и да не им забранят да дразнят другите по начин, който е неподходящ и нелюбезен.

Често дразненето показва липса на съчувствие, тъй като почти винаги един човек се забавлява за сметка на друг, като го наранява и го кара да се чувства неудобно. Нима както младите, така и възрастните не искат другите да се отнасят към тях с подобаващо уважение? Библията ни казва, че Бог не гледа с добро око на младите хора, които дразнят другите, като им се подиграват. Веднъж няколко момчета се присмивали на верния пророк на Йехова Елисей, наричайки го ‘плешивец’. Те не останали ненаказани, защото две мечки излезли от гората и разкъсали четирийсет и две деца. (4 Царе 2:23, 24)

Децата са склонни и към друг вид дразнене, ако родителите им го позволят. Те досаждат на родителите си, докато не получат онова, което искат. Но за подобно поведение имат вина както децата, така и родителите. Защо? Ако родителите внимателно обмислят въпроса и следват библейския съвет „Като кажете ‘да’, нека това означава ‘да’, и като кажете ‘не’ — да бъде ‘не’“, тогава децата бързо ще разберат, че няма да постигнат нищо, като досаждат на родителите си, опитвайки се да променят решението им. (Матей 5:37)

Дразненето между възрастните

На някои мъже им харесва да дразнят или да си правят шеги със своите съпруги или с други жени — техни роднини или познати. Именно това имал предвид възрастният християнски служител, споменат по–горе. Тези шеги са забавни за онези, които ги казват, и може би за някои от околните, но онзи, към когото са насочени, се чувства неудобно или е наранен. Ясно е, че хората, които са водени от Божия свети дух и проявяват плода му — любов, радост, мир, дълготърпение, милост, доброта, вяра, мекота и самоконтрол, — не могат едновременно с това да са нелюбещи, нелюбезни и т.н. (Галатяни 5:22, 23) Как биха могли да дразнят другите, казвайки „Само се пошегувах!“? (Сравни Притчи 26:18, 19.)

Понякога обаче дразненето може да има положителна страна и да бъде израз на искрена обич. Това е така, когато човек се съобразява с чувствата на другите и се поставя на тяхно място. Например един съпруг може деликатно да се пошегува със своята съпруга, когато тя прекали със сладкото, като ѝ напомни, че трябва да внимава за теглото си.

С чувство за хумор той може да постигне повече, отколкото ако се оплаква или ако упреква и критикува съпругата си.

Дразнене, показващо липса на морал

Има обаче и такова дразнене, за което не може да се каже нищо положително. Става въпрос за играта с чувствата на другите чрез флиртуване или чрез облекло и поведение, които събуждат сексуални желания. Това е крайна проява на егоизъм, макар че често човек, който постъпва така, не осъзнава напълно всички последствия от поведението си.

Не може да се отрече, че има много мъже, които пренебрегват библейските принципи и на които им харесва някой да флиртува с тях, защото това засилва желанието им за свободни сексуални връзки. Но мъжете, които са решени да живеят според принципите в Божието Слово, не желаят да се подлагат на подобно изкушение. Те не искат следните осъдителни думи на Исус да се отнасят за тях: „Аз ви казвам, че всеки, който гледа една жена така, че да събуди в себе си страст към нея, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ (Матей 5:28) Освен това угодните на Бога мъже и жени не искат да бъдат изкушавани да извършат блудство или прелюбодейство, тъй като знаят как Йехова Бог гледа на тези погрешни дела. В Божието Слово се казва: „Нека бракът е на почит сред всички вас и нека брачното легло е неомърсено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.“ (Евреи 13:4)

Следователно понякога дразненето може да е безобидно и дори да носи полза, понеже е израз на обич. Но в други случаи то е навреждащо и може да събуди в другите неподходящи чувства и да ги подтикне към нехристиянско поведение. И така, обичаш ли да дразниш другите? Тогава не забравяй, че макар понякога това да носи полза, много често е навреждащо.