Тичай към целта

„Забравяйки нещата, които са отзад, /аз/ се протягам към нещата, които са пред мен, тичам към целта“ /Филипяни 3:13, 14/.

1, 2. а/По какъв начин получил Савел от Тарс определението за християнско богослужение и в какво се състояло то? б/Как се отзовал той на това определение?

САВЕЛ от Тарс бил по пътя за Дамаск, където възнамерявал да гони християните, когато внезапно бляскала около него светлина от небето и той чул един глас да му говори: „‘Савле, Савле, защо ме гониш?’ А той отвърна: ‘Кой си ти, господарю?’ Той каза: ‘Аз съм Исус, когото ти гониш. Но стани и влез в града, и там ще ти бъде казано, какво трябва да правиш’“ /Деяние на апостолите 9:3–6/.

² Исус защо се отнесъл по този начин към Савел от Тарс? Това той обяснил на ученика Анания: „Този мъж ми е избран съд, за да разгласява моето име както между нациите, така и пред царе и израилските синове.“ Анания покорно отишъл при Савел и му положил ръцете като казал: „Исус, който ти се яви по пътя, по който ти идеше, ме изпрати тук, за да прогледаш и да се изпълниш със свят дух“ /Деяние ап. 9:15, 17/.

3, 4. а/Какво отношение имал Павел към службата си? б/Каква била разликата между становището на Павел и това на еклезията в Ефес?

³ Повечето хора познават този усърден Божи служител под името Павел. В думите му винаги се показва, колко много той ценял службата си и незаслужената добрина, която му била оказана. „Аз съм благодарен на Христа Исуса, нашия господар, който ми даде сила, за това, ме счете за верен и ми повери службата, въпреки, че в миналото бях хулител, гонител и безсрамен мъж. Но при все това ми се оказа милосърдие, защото бях невеж и сторих това в неверие“ /1 Тимотей 1:12–14/. Да, той действително високо ценял службата си /Римляни 11:13; 2 Коринтяни 4:7/.

⁴ Тези думи, изказани от апостол Павел, ясно показват становището, което той заемал спрямо службата, която станала главна цел в живота му. Той не изпаднал в състоянието, което царяло веднъж сред еклезията в Ефес, на която Исус е казал: „Но имам това против тебе, че си изоставил първата си любов“ /Откровение 2:4/. Павел никога не изгубвал целта от погледа си и запазил усърдието и ентусиазмът за службата, които имал отначало в Дамаск.

 5. Как можем ние, ако служим на Йехова вече от много години, да ободряваме други?

⁵ След десетки години вярно християнско богослужение Павел посочил собствения си пример и собствения опит, за да ободри съслужителите си в еклезията във Филипи и да им помогне да не престанат с нея. Не си ли установил и ти, че е обикновено много интересно да узнаеш, как човек се е запознал с истината и е станал Божи служител? Затова, ободряваш ли ти други чрез личният ти опит и дългогодишната ти служба като верен, отдаден на Бога Свидетел?

 6. Какъв живот е водил Павел като евреин?

⁶ В писмото си до филипяните Павел е могъл да вземе повод на живота си като практикуващ религията си евреин. Той е казал: „Ако някой мисли, че има основания да се уповава на плътта, тогава аз още повече: обрязан в осмияден, от израилевия род, от племето на Вениам, евреин, роден от евреи, що се отнася до закона: фарисей; що се отнася до усърдие: гонител на еклезията; що се отнася до праведност, идваща от закона: непорочен“ /Филипяни 3:4–6/.

 7. Защо изоставил Павел тези неща, и какво спечелил чрез това?

⁷ Въз основа на това свое минало Павел можел да придобие и да се наслаждава на много материални блага във връзка с евреите. Обаче той продължава с думите: „Нещата, които ми бяха печалба, като загуба ги счетох за Христа. Да, наистина считам всички неща като загуба заради познаването — чиято ценност надвишава всякаква друга — на Христос Исус, моя господар. Заради него изгубих всичко и считам всичко за смет, ... за да го позная него и силата на неговото възкресение и участието в неговите страдания, като се подложа на смърт, подобна на неговата за да мога, ако това е някак възможно, да стигна до ранното възкресение от мъртвите“ /Филипяни 3:7–11/. Тези думи показват пълно доверие в Христос Исус и в мярките, взети от Йехова Бог. Ти като Павел ли си и подобно на него не допускаш живота ти да бъде владян от желанието за престиж и материална печалба?

Правилното становище

 8. а/Какво казал Павел относно целта си след дълги години, прекарани в службата? б/По какъв начин могат думите на Павел от 1 Коринтяни 9:24–27 да са валидни и за нас?

⁸ След като прекарал десетки години в службата за Бога, Павел престанал ли да преследва или гони целта си? На Филипяните той писал: „Братя, аз не се зачитам така, като че ли съм я вече хванал; но във връзка с това има едно /нещо/: Забравяйки нещата, които са отзад, /аз/ се протягам към нещата, които са пред мен, тичам /гоня/ към целта, наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса“ /Филипяни 3:13, 14/. Той се бил вече оказал годен в християнската служба и бил преживял вече много неща, когато написал тези думи на филипяните, а и дори по време на самото писане се намирал в затвор в Рим, но неговата служба още не била завършила. Ако той искал да получи възнаграждението, което имали за переспектива тези, които служели в християнската еклезия през първото столетие, а именно „наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса“, тогава трябвал да продължава да гони целта си. Това е правилното становище, което се заема предимно от зряли християни, независимо от това, дали имат небесна или земна надежда. Всеки от нас трябва да провери собственото си становище и собствените си мисли, за да провери, дали наистина цени службата, която му е възложена чрез Божие уреждане.

 9. Какво зряло становище можем ние да покажем?

⁹ Павел изяснил зрялото християнско становище, като казал: „И тъй, ние, които сме зряли, нека мислиме така; и ако вие в някаква насока мислите иначе, тогава Бог ще ви открие гореспоменатия възглед“ /Филипяни 3:15/. Зрелият християнски възглед води към успех. Той изисква да вървим по стъпките на Исус Христос, който успешно завършил възложената му земна служба. Исус можел да каже следната молитва към Баща си: „Аз те прославих на земята и завърших делото, което ти ми даде да върша. И сега, Отче, прослави ме на твоята страна със славата, която имах на твоята страна, преди създаването на света“ /Йоан 17:4, 5/.

10. Какво може още да се каже за примерното становище на Христос относно службата за Йехова?

¹⁰ Ако ние искаме да сме угодни на Бог и да достигнем по този начин възнаграждение с вечен живот, тогава трябва да имаме същото становище и възглед като Христос Исус. Павел мислел за това изискване като писал: „Имайте и занапред същия възглед в себе си, който беше и в Христа Исуса, който, въпреки че съществуваше в Божи образ, не възнамери насилно заграбване, а именно да бъде равен с Бог. Не, той се отказа от всичко и взе образ на роб и стана равен на хората. А и повече от това, като се намери в човешки образ, сам се унижи и стана покорен до смърт, дори до смъртта на мъченически стълб. Точно поради тази причина Бог го възвеличи на по–горно място и му дари с благост името, което е над всяко друго име“ /Филипяни 2:5–9/. Какво прекрасно становище е имал Исус! Ние можем ли да го подражаваме? Да се върши Божията воля със смирение винаги донася благословия. И да се извърши една възложена задача води към добро.

11. Какво би трябвало да вършат тези, които са духовно силни и зряли?

¹¹ С оглед на писаното от Павел, очевидно е имало някои в еклезията във Филипи, които трябвало да положат усилия, за да достигнат този зрял християнски възглед. Павел поел инициативата, за да ги ободри и да им помогне. В повечето от християнските еклезии днес има някои, които имат силна вяра и други, които са слаби в известна насока. Силните трябва да следват примера на Павел да ободряват другите. Христос Исус положил много усилия, за да помогне на тези, които се нуждаели от духовна помощ и дал по този начин пример за християни. „Но ние, силните, сме задължени да носим слабостите на тези, които не са силни и да не се харесваме на нас самите. Нека всеки да се харесва на ближния си с това, което е добро за негово ободрение. Нека и Бога, който дава изтрайване и утеха, да ви даде и на вас същия възглед, който имаше Христос Исус, за да можете в един дух, с една уста, да прославяте Бога и Бащата на нашия господар Исус Христос“ /Римляни 15:1, 2, 5, 6/.

12. Как би трябвало да мислим за възнаграждението, което предлага Бог?

¹² За да укрепне вярата на римляните, Павел посочил, че ‘дарбата, която дава Бог, е вечен живот чрез Христос Исус, нашия господар’ /Римляни 6:23/. По времето на своята служба Исус също казал много неща за вечния живот. Това е прекрасно възнаграждение, което Бог предлага на служителите си. Бог иска, служителите му да държат погледа си отправен към това възнаграждение, защото това е за тях насърчение да останат вярни. Ако ние вършим това, тогава показваме силна вяра в неговите обещания. При нашите християнски срещичесто имаме възможност да говорим за възнаграждението, което Бог дава на вярните.

Нашето богослужение въпреки трудности

13. Какво влияние има Святото Писание върху това, ние да имаме правилното становище?

¹³ Да имаме постоянно правилно становище или възглед, се оказва за нас от неоценима помощ, за да вършим нашето богослужение в последните дни. Въпреки че има някои, които губят любовта, която са имали в началото, трябва ние да внимаваме и да сме здраво решени да не ни се случи подобно нещо. В тази насока Святото Писание ни дава укрепа /Римляни 15:4/. С това, че ние го проучваме, нашата надежда расте. Ти благодарен ли си на Йехова от все сърце за Святото Писание с многобройните описания за верни служители на Йехова, като например това за Павел?

14. По какъв начин бил Павел в състояние да запази позитивно становище въпреки редица изпитания?

¹⁴ Какво бихме направили, ако лично сме били преживяли всичко това, което Павел описва във 2–ри Коринтяни 11:23–28? Павел защо не се отказал? Защото никога не бил загубил целта от погледа си. Възможно е, ние да преживеем одобни неща. Въпреки това трябва постоянно да преследваме целта, възнаграждението, което Бог ни показва. Павел открива в писмото си до филипяните своето добро становище, като споменава, че е бил в затвора заради благата вест /Филипяни 1:7, 16/. Той добре бил разбрал, защо е попаднал на това място. Подобно и ние, ако бъдеме подложени на таково изпитание, не бива да забравяме причината за това. Освен това знаем, че Йехова може да ни употреби, за да дадем свидетелство за негова прослава.

15. а/Защо еклезията във Филипи се нуждаела от ободрение, и какво писал Павел на братята там, за да ги ободри? б/Как реагирала еклезията в Рим на арестуването на Павел?

¹⁵ Филипяните преживяли подобни изпитания като Павел в Рим. Той пише: „Вие имате същата борба, която сте видели в моя случай и за която сте чули сега във връзка с мене“ /Филипяни 1:30/. Под тези обстоятелства Павел можел да им каже думи на утеха. Така например им казал, че благата вест е станала известна сред стражата на претория. Християнската вест очевидно била пробила чак до дома на императора, така че някои хора там се били отдали на Бога и били станали християни. Римската християнска еклезия благоприятно реагирала на това положение; братята не допуснали задържането на Павел да ги обезкуражи или сплаши. Напротив, те с усърдие продължили делото, което Йехова им е бил възложил и показали още повече кураж при смелото проповядване на Божието Слово /Филипяни 1:12–14; 4:22/.

16. Какво би трябвало най–напред да направим, ако се появи съпротива?

¹⁶ Когато се появи съпротива, запазването на единството се оказва като голяма благословия. Павел подчертал съгласието и единството /Филипяни 1:27 до 2:4/. В такива времена е необходимо, взаимно да се укрепваме във вярата чрез ободрителни думи, за да не отслабнем в преследването на целта. В таково положение е важно да запазим смирено и пълно с любов становище, да вършим добро един на друг и да обръщаме внимание на интересите на другите. /Сравни с Филипяни 2:19–21/.

Да се преодолеят препятствия

17. Защо не трябва да преставаме, да преследваме целта ни, ако се появат здравословни проблеми?

¹⁷ Епафродита бил тесен сътрудник на апостол Павел. Заради делото на Господаря той гледал смъртта в очите, обаче няма нито следа за това, че неговата болест го е накарала, да отвърне погледа си от целта си /Филипяни 2:25–30/. Във 2–ри Коринтяни 12:7 Павел посочва собствения си проблем — един „трън в плътта“ —, с което той вероятно описва болест на очите, от която страдал. Той се молел за това, тази болест да бъде отстранена от него, но молбата му не била удволетворена. Независимо от някакви телесни болести, Павел продължавал да преследва целта си, защото цялото му внимание било съсредоточено на нея. Въпреки слабостите си той намирал изход от проблемите благодарение на помоща на Христос Исус /2–ри Коринтяни 12:9/.

18. Как така Павел имал уравновесено становище относно материални блага?

¹⁸ В писмото до Филипяните /4:11–13/ също така се говори и за необходимите на живота неща. Оскъдица може да стане изпитание за един християнин, което да го накара да престане с преследването на целта си. Или пък той е придобил вече толкова зрялост, че може да се справи с проблема и въпреки това да не се откаже от християнската си служба. Каква ще бъде неговата реакция? /Сравни Деян. ап. 18:1–4./ Независимо от това, дали страдал от лишения или имал в изобилие, за Павел службата заемала винаги първото място. Когато имал в изобилие, той не допуснал да бъде подведен да отдели много време за развлечения, а продължил да преследва целта, възнаграждението.

19. Кой съвет от Филипяни 4:6, 7 е валиден и за нас, ако се нуждаем от помощ? Какъв ще бъде резултатът?

¹⁹ Павел не споменал всички положения, в които един християнин може да изпадне. Обаче ако възникнат обстоятелства, които биха могли да ни попречат в изпълняването на службата, тогава като зряли християни трябва да последваме препоръката от Филипяни 4:6, 7 да се обърнем към Йехова с молитва. Тогава Йехова ще ни даде мир на сърцето, което ще ни помогне да разсъждаваме ясно и да преодоляваме проблемите, докато и занапред останем негови верни служители. Молитвата ни помага, да запазим нашата вяра и непрестанно да преследваме и гоним нашата цел.

20. а/Към какво ни ободрява примера на тези, които верно служат на Йехова вече от дълги години? б/Какво трябва ние да правиме? Защо?

²⁰ В еклезиите днес намираме много, които вече десетилетия наред служат на Йехова. Всички те са трябвали да преодолеят трудности в течение на службата си. Обаче Йехова им е помогнал, така че те са могли да продължат да тичат и преследват целта, възнаграждението. Ние благодарим на Йехова за това, че както в първото столетие, така и днес има братя и сестри, които са образци в издържането, верни в службата за Царството и чиито погледи твърдо са изправени към възнаграждението. Младите, или тези, които отскоро са се присъединили към „пътят“, би трябвало да се занимаят с описанията на апостол Павел или на верните служители днес, за да установят, как са преодолели трудностите и проблемите /Деяние на апостолите 9:2; Евреи 13:7/. Нека ние всички да ползваме всяка възможност да се ободряваме един друг да продължаваме със службата ни и обединени да преследваме целта, която Йехова е изправил пред погледа ни. В този случай нашата переспектива за бъдещето е завинаги да служим на Йехова Бог в задружие с неговите верни служители /Филипяни 3:13, 16/.

Точки, които би трябвало добре да запомним

◻ Павел, какво бил вече преживял и как използвал той опита си, за да ободри братята си?

◻ Как така ни показват Христос Исус и Павел чрез примера си, какво представлява зрялото християнско становище?

◻ Ако се появи съпротива, как можем ние да докажем нашето християнско единство?

◻ Защо трябва да продължаваме да преследваме нашата цел?

[Снимка на страница 16]

Христос Исус положил много усилия, за да помогне на тези, които се нуждаели от духовна помощ.