Двата най–голями изрази на любов
„Защото Бог толкова много възлюби света, че даде своя единороден син, за да не погине ни един, който упражнява вяра в него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16)
1. Какво означава израза „Бог е любов“?
„БОГ е любов.“ Апостол Йоан направил това изказване два пъти (1 Йоан 4:8, 16). Да, Йехова не е само в такъв смисъл любов, както е мъдър, справедлив и могъщ; той Е любов. Той е въплъщение, олицетворение на любовта. Ти може би ще се попиташ: „Зная ли, защо това е истина? Бих ли могъл да дам на някого ясно обяснение, подкрепено с доказателства или примери, които да потвърдят, че той е любов? И какво значение има това за моя живот и начин на действие?“
2. Как Йехова видимо е изразил своята любов?
2 Колко много любов е оказал Йехова на неговите човешки създания на земята! Помисли само за съвършената красота на очите ни, за чудото на издръжливите ни кости, силата на мускулите ни и чувствата на осезателните ни органи. Имаме пълно основание да реагираме така, както псалмиста: „Ще те славя, защото съм направен по страховнушаващ начин.“ Съзерцай също величествените планини, бистрите потоци, ливадите с пролетните цветя и чудните залези на слънцето. „Колко са много видни твоите дела, о Йехова! С мъдрост си направил всичките. Земята е пълна с твоите творения“ (Псалм 139:14; 104:24).
3, 4. Кои примери от еврейските писания показват, как Бог е изразил своята любов?
3 След бунта на първите човешки създания. Бог не престанал с изразите на любовта си. Например Йехова показал любов, като позволил на онази двойка да ражда деца, които да могат да извлекат полза от приготовленията му чрез обещаното „семе“ (Битието 3:15). По–късно оставил Ной да направи ковчег за запазването на човешкия род и други земни създания (Битието 6:13–21). Също така показал голяма любов към Авраам, който станал известен като приятел на Йехова (Битието 18:19; Исаия 41:8). Освобождението на авраамовите потомци от робството в Египет е още един израз на Божията любов, защото във Второзаконието 7:8 четем: „Но понеже Йехова ви възлюби ..., ви изведе със силна ръка.“
4 Въпреки, че израилтяните се оказали неблагодарни и се бунтували непрекъснато, Йехова не ги отхъврлил веднага. Нещо повече, той мило ги подканял: „Върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, о доме Израилев?“ (Езекиил 33:11). Но въпреки, че Йехова е олицетворение на любовта, той също е справедлив и мъдър. Ето защо дошъл момента, когато бунтовническия народ достигнал границите на дълготърпението му. Стигнали до там, че „нямаше изцеление“, и затова ги оставил да отидат във вавилонско пленничество (Втора книга на летописите 36:15, 16). Но даже и тогава любовта на Йехова не угаснала завинаги. 70 години по–късно, той разрешил на един остатък от този народ да се завърне в родината си. Молим те да прочетеш Псалм 126 и обърни внимание на това, което изпитвали завръщащите се в родината си.
Приготовление за най–силния израз на неговата любов
5. Защо можем да кажем, че Йехова е изразил любовта си с това, че изпратил своя Син на земята?
5 Малко по–късно в историята на човечеството, за Йехова дошло времето, когато трябвало да покаже най–силния израз на своята любов. Тя била наистина само пожертвователна любов. Като подготовка за това, Йехова пренесъл живота на своя единороден Син, който до тогава съществувал като духовно създание на небето, в утробата на еврейската девица Мария (Матей 1:20–23; Лука 1:26–35). Представи си само каква тясна връзка съществувала между Йехова и неговия Син! Относно предчовешкото съществувание на Исус като символ на олицетворение на мъдростта, четем: „Тогава аз бях при него [Бог] като майсторски работник, и аз бях този, когото той всеки ден особено обичаше, докато аз се веселех винаги пред него“ (Притчи 8:30, 31). Не си ли също на мнение, че за Йехова даже самото лишаване от присъствито на единородния му Син е означавало жертва?
6. Какъв бащин интерес е имал Йехова към първоначалния живот на Исус?
6 Несъмнено Йехова е следял с голям интерес развитието на своя Син още от самото зачеване. Божият свят дух осенил Мария, за да не се принесе някаква вреда на развиващия се ембрион. Йехова се погрижил за това, Мария и Йосиф да заминат за Витлеем по случай преброяването на народа, за да може в изпълнение на пророчеството от Михей 5:2, Исус да бъде роден там. Чрез един ангел, Бог предупредил Йосиф за убийствения план на Ирод, така че Йосиф и неговото семейство могли да избягат в Египет и да останат там до смъртта на Ирод (Матей 2:13–15). Божият интерес за напредъка на Исус продължавал. Сигурно с голяма радост Бог е наблюдавал как 12–годишния Исус с неговите въпроси и отговори силно учудил както учителите, така и други, които се намирали в храма! (Лука 2:42–47).
7. Кои три изказвания доказват Божият интерес относно службата на Исус?
7 Осемнадесет години по–късно Йехова наблюдавал как Исус отишъл при Йоан кръстителя, за да бъде потопен във водата. След това изпратил с радост своя свят дух на Исус и казал: „Това е моя Син, възлюбения, в когото е моето благоволение“ (Матей 3:17). Всеки християнски баща може да си представи, каква голяма радост е било за Бог да види и наблюдава как той за всичко е възхвалявал своя небесен Баща. При един случай Исус взел няколко апостоли със себе си на една висока планина. Там Йехова способствувал за появаването на Исус в свръхестествен блясък и Бащата казал: „Това е моя Син, възлюбения, в когото е моето благоволение, него слушайте!“ Гласът на Йехова бил чут за трети път, когато отговорил на молбата на Исус, Бог да възвеличи собственото си име. Йехова казал: „Аз го прославих и пак ще го прославя.“ Очевидно това било казано главно в полза на Исус, защото някои, които били при него, мислели, че ангел говорил, докато други пък мислели, че е гръм (Йоан 12:28, 29).
8. Как те докосва Божията любов?
8 До какво заключение стигна ти след този кратък ретроспективен поглед върху Божия начин на действие с неговия син и интереса му към него? Трябва да бъде ясно, че Йехова много силно обича своя единороден син. Ако си запаметиш това и имаш предвид какво изпитват почти всички човешки родители към единственото си дете, тогава си припомни какво се случило в последствие — Исус се самопожертвувал.
Най–голямия израз на любов
9, 10. Кой е бил най–силния израз на Божията любов и кое библейско доказателство било подтвърдено чрез това?
9 Библията показва, че нашия небесен Баща изпитва съчувствие. По отношение на неговия народ Израил четем в Исаия 63:9: „Във всичките им скърби той скърбеше, и личният му пратеник ги избави. Поради любовта си и поради милосърдието си той сам ги изкупи, и той ги дигна и ги носи през всичките древни дни.“ Колко по–тъжно трябва да е било за Йехова, да слуша ‘силния вик’ на Исус и да види неговите „сълзи“! (Евреите 5:7). Така се молил Исус в градината Гетсемания. Арестували го, направили му привиден процес, били го, бичували го, сложили му корона от тръни на главата. Обмисли добре, че всичко това било видяно от неговия любвеобилен Баща. Той видял също как Исус се огъвал под тежестта на мъченическия стълб и наблюдавал как неговия Син накрая бил прикован на този стълб. Не трябва да забравяме, че Бог е могъл да предотврати страданията на неговия любим Син. Но Йехова допуснал Исус да страда толкова много. Понеже Йехова има чувства, наблюдавенето на онези събития са му причинили най–голямата болка, която някога е изпитал или някога ще изпита.
10 От гореказаното можем да познаем, какво голямо значение имат Исусовите думи отправени към Никодим: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). От подобно значение са и думите на Йоан, любимия апостол на Исус: „В това се прояви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света своя единороден Син ... като омилостивение за греховете ни“ (1 Йоан 4:9, 10).
11. Как подчертал апостол Павел най–силния израз на Божията любов?
11 Следователно можеш да разбереш, защо апостол Павел подчертал силната любов на Йехова със следните думи: „Понеже, когато ние бяхме още немощни, в определеното време Христос умря за безбожните. Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; да, за добър човек е възможно някой да дръзне да да умре. Но Бог препоръчва своята любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляните 5:6–8). Чрез това, че Йехова изпрати на земята своя единороден Син, и го остави да страда и умре от извънредно позорна смърт, изрази любов в най–висшата и форма.
Вторият най–силен израз на любов
12, 13. (а) По какъв безподобен начин изразил Исус неговата любов? (б) Как привлекъл Павел вниманието върху голямата Исусова любов?
12 Кой е бил следващия най–силен израз на на любовта? Исус Христос казал: „Никой няма по–голяма любов от тази, да даде живота си в полза на своите приятели“ (Йоан 15:13). Наистина, в историята на човечеството е имало от време на време хора, които са пожертвали живота си за други. Но те са имали само един ограничен живот; рано или късно щяха да умрат и без това. Исус напротив е бил съвършен, с правото на живот. В противоположност на всички други тогава и сега живеещи хора, него не го е очаквала онаследената смърт; нито пък било възможно за някого насилствено да отнеме живота на Исус, ако той не го допуснал (Йоан 10:18; Евреите 7:26). Не забравяй думите му: „Или мислиш, че не мога да се примоля на Баща ми, да ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели?“ (Матей 26:53; Йоан 10:17, 18).
13 Ние ще ценим още по–дълбоко любовта, която изразил Исус, когато се съобразим със следната гледна точка: Той се отказал от едно славно съществувание като духовно създание на небето, където живял като тесен съдружник и сътрудник на универсалния Суверен и Цар на вечността. Въпреки това, от безкористна любов, Исус направил това, което описал апостол Павел: „Въпреки, че беше в Божи образ, той не се съобрази насилствено да присвои нещо, а именно да бъде равен на Бога. Не, но се отказа от всичко, като взе на себе си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, понижи себе си и стана послушен до смърт, даже смърт на един мъченически стълб“ (Филипяните 2:6–8).
14. Как потвърдил пророкът Исаия стойността на израза на Исусовата любов?
14 Не бе ли това израз на любов? Несъмнено — надвишен само от любовта на Йехова, неговия небесен Баща. Пророческите думи от Исаия, глава 53 потвърждават всичко това, което Исус е изтърпял: „Той бе презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и навикнал на печал ... Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари. А ние го счетохме за ударен, поразен от Бога, и наскърбен. Но той биде наранен поради нашите престъпления, бит поради нашите беззакония. ... и с неговите рани ние се изцелихме. ... защото изложи душата си на смърт“ (Исаия 53:3–5, 12).
15, 16. Кои думи на Исус показват, че за него е било наистина жертва?
15 Заради всичко това, което било свързано със смъртта му, Исус се молил в градината Гетсемания: „Отче мой, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша; не обаче както аз искам, но ти както искаш“ (Матей 26:39). За какво се молил Исус когато произнесъл онези думи? Искал ли е да измоли освобождението си от това, да бъде „Божието агне“, което „да отнеме греха на света“ (Йоан 1:29). Това не би могло да бъде, понеже преди това Исус обяснявал винаги на своите ученици, че ще страда и ще умре, даже посочил и вида на смъртта (Матей 16:21; Йоан 3:14). Ето защо, при тази молитва Исус е имал сигурно нещо друго в предвид.
16 Без съмнение, Исус е бил загрижен поради укора на богохулство, с който бил обвинен. Това било най–жестокото престъпление в което можел да се провини един евреин. Защо бил загрижен поради това фалшиво обвинение? Защото смъртта при такива обстоятелства би била позор за небесния му Баща. Да, безупречния Божий Син, който така силно обичал справедливостта и мразел беззаконието и бе дошъл на земята, да прослави името на неговия Баща, трябвало сега да бъде наказан със смърт като богохулник и то от Божия собствен народ (Евреите 1:9; Йоан 17:4).
17. Защо този вид смърт, която предстояла на Исус, означавала такова голямо изпитание за него?
17 Известно време преди това Исус казал: „Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!“ (Лука 12:50). Ето, че сега била настъпила връхната точка на това кръщение. Очевидно това е била причината, защо потта му се превърнала в големи капки кръв, когато се молил (Лука 22:44). Освен това, в онази нощ върху него тежело огромно бреме, бреме надвишаващо нашите възможности на представа. Той знаел, че трябва да се окаже верен, защото какъв удар щяло да бъде в лицето на Йехова, ако той се бил провалил! Сатана щял да твърди, че той има право и че Йехова няма право. Но какъв удар бил нанесен на Сатана, Дявола с това, че Исус останал верен до смъртта! Чрез това заклеймил Сатана като подъл лъжец (Притчи 27:11).
18. Защо Исус бил изправен в онази нощ пред таково ужасно бреме?
18 Йехова Бог имал такова доверие в лоялността на Сина си, щото предварително предсказал, че той ще се окаже верен (Исаия 53:9–12). Но Исус знаел също, че главната отговорност за запазване на безупречността е при него. Той бил могъл да откаже. Той бил могъл да сгреши. В онази нощ, неговия вечен живот и този на цялото човечество е бил поставен на риск. Какво ужасно бреме е било това за него! Ако Исус се бил оказал слаб и бил сгрешил, не бил имал възможността, за разлика от нас, несъвършените създания, да се моли за милосърдие въз основа на жертва принесена от друг.
19. Какво предизвикал Исус чрез неговия безкористен начин на действие?
19 Несъмнено непоколебимостта на Исус на 14 нисан 33 година, наше време, е била най–силния израз на самопожертвователна любов от страна на някой човек — надмината само от Йехова. И какви грандиозни благословии е предизвикала за нас неговата смърт! Чрез смъртта си той стана „Божието агне, което отнема греха на света“ (Йоан 1:29). Той изравнил пътя за 144 000 последователи на стъпките му да станат царе и свещеници и да царуват с него хиляда години (Откровението 20:4, 6). Освен това членовете на „голямото множество“ от „другите овце“ извличат вече днес полза от Христовата жертва и могат да се надяват да преживеят края на старата система на нещата. Те ще бъдат първите, които ще се радват на благословиите на земен Рай. Също така, въз основа на това, което Исус направил, без съмнение ще бъдат възкресени милиарди хора. Те също ще имат възможност да се радват на един безкраен земен Рай (Откровението 7:9–14; Йоан 10:16; 5:28, 29). Наистина, „понеже в него е ДА за всичките Божии обещания, колкото много и да са те“ (2 Коринтяните 1:20).
20. Как би трябвало да реагираме на двата най–големи израза на любов?
20 Сигурно е доста подходящо, да покажем уважение към всичко, което Йехова Бог и Исус са направили за нас, като са изразили любовта си към нас по един един такъв великолепен начин. Ние им дължим такова уважение, и ако искаме наистина да имаме полза, трябва също да го изразим. В следващата статия ще бъдат посочени някои от най–добрите възможности за това.
Спомняш ли си?
◻ Кои изразни форми на божията любов са видими за цялото човечество?
◻ Откъде знаем, че Йехова е страдал, когато е видял как страда Сина му?
◻ По какво се различава Исусовата смърт в полза на хората от тази на други, които също са пожертвали живота си?
◻ Как трябва да ни засегне любовта, която са ни оказали Йехова и Исус?