Християнският възглед за висшестоящите власти

„Всеки човек да се покорява на властите, които са над него [висшестоящите власти — НС]; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.“ — РИМЛЯНИ 13:1.

 1, 2. (а) Защо Павел бил затворник в Рим? (б) Какви въпроси възникват във връзка с обжалването на Павел пред императора?

АПОСТОЛ Павел написал горните думи до Римляните през около 56 г. от н.е. След няколко години той се озовал в Рим като затворник. Защо? Той бил нападнат от една тълпа в Йерусалим и спасен от римските войници. Отведен в Кесария, той бил подведен под фалшиви обвинения, но умело се защитил пред римския управник Феликс. Феликс, който се надявал на подкуп, задържал Павел в затвора две години. Най–сетне Павел поискал от следващия управник Фест да представи случая му пред императора. — Деяния 21:27–32; 24:1–25:12.

² Това било негово право като римски гражданин. Но след като Исус говорел за Сатан като за истинския „княз на този свят“ и самият Павел наричал Сатан „бога на този свят“, дали тогава Павел не проявявал непоследователност, като апелирал към императорската власт? (Йоан 14:30; 2 Коринтяни 4:4) Дали римската власт била ‘отредена от Бога’, така че това правело възможно Павел да очаква от нея защита на правата си? И дали наистина думите на апостолите, изречени преди това: „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците“, позволяват християнско подчинение спрямо човешките управници там, където не се стига до неподчинение на Бога? — Деяния 5:29.

 3. Какъв зрял възглед разкрива Павел, и каква роля играе съвестта?

³ Павел ни помага да отговорим на тези въпроси в своето писмо до Римляните, където той разкрива един зрял възглед относно човешките власти. В Римляни 13:1–7 Павел изяснява ролята, която християнската съвест трябва да играе в уравновесяването на пълното послушание спрямо върховната власт — Йехова Бог, и относителното подчинение спрямо ‘висшестоящите власти’.

Разпознаване на висшестоящите власти

 4. Каква корекция на гледната точка била направена през 1962 г., и какви въпроси повдига това?

⁴ За известно време, до 1962 г. Свидетелите на Йехова смятаха, че висшестоящите власти са Йехова Бог и Исус Христос. Но в съгласие с Притчи 4:18, светлината засия по–ярко и този възглед бе уточнен, което може да предизвика въпроси в умовете на някои хора. Дали сега сме прави в твърдението, че тези власти са царете, президентите, министър–председателите, кметовете, градските наместници и други, които упражняват светска, политическа сила в света, и в това, че им дължим относително подчинение?

 5. Как контекстът на Римляни 13:1 ни помага да определим кои са висшестоящите власти, и как различните преводи на Библията подкрепят това разбиране?

⁵ Иреней, писател от 2 в. от н.е., казва, че според някои негови съвременници в Римляни 13:1 Павел говорел „по отношение на ангелските сили [или] на невидимите владетели“. Самият Иреней обаче смятал висшестоящите власти за „същинските човешки власти“. Контекстът на Павловите думи показва, че Иреней е прав. В заключителните стихове на Римляни, 12 глава, Павел обяснява как християните трябва да се държат пред „всичките човеци“, отнасяйки се дори към ‘неприятелите си’ с любов и грижа. (Римляни 12:17–21) Ясно е, че изразът „всички човеци“ се отнася до хората извън християнския сбор. Тогава „висшестоящите власти“, които Павел обсъжда след това, също трябва да са извън християнския сбор. В съгласие с това, забележи как различни преводи предават първата част на Римляни 13:1: „Всеки трябва да се подчинява на държавните власти.“ (Today’s English Version [„Версия на днешен английски“]); „всеки трябва да се подчини на управляващите власти“ (New International Version [„Нова международна версия“]); „всеки трябва да се подчинява на гражданските власти“. — New Testament in Modern English („Новият завет на съвременен английски“), от Филипс.

 6. Как Павловите думи за плащането на данъци и налози показват, че висшестоящите власти трябва да са светските власти?

⁶ По–нататък Павел казва, че тези власти искат данъци и мита. (Римляни 13:6, 7) Християнският сбор не иска данъци и такси; нито пък Йехова, или Исус, или който и да е „невидим владетел“. (2 Коринтяни 9:7) Данъци се плащат само на светските правителства. В съгласие с това гръцките думи за „данък“ и „мито“, използувани от Павел в Римляни 13:7 се отнасят конкретно за пари, плащани на държавата.a

 7, 8. (а) Как различните стихове са в хармония с възгледа, че християните трябва да бъдат подчинени на политическите сили в този свят? (б) Кога единствено християните не биха действували според нарежданията на „властта“?

⁷ Освен това Павловата подкана за подчинение спрямо висшестоящите власти е в хармония с нареждането на Исус да се плащат ‘кесаревите неща на кесаря’, като тук „кесарят“ са светските власти. (Матей 22:21) Това е в съгласие също и с по–късните думи на Павел към Тит: „Напомняй им да се покоряват на началствата и властите, да ги слушат и да бъдат готови за всяко добро дело.“ (Тит 3:1) Затова, когато на християните им бъде наредено от правителството да участвуват в обществени дейности, те правят това както трябва, стига тези дейности да не бъдат някакъв компромисен заместител на противоречащи на Библията дейности, или да не нарушават по някакъв друг начин библейските принципи, като например този от Исаия 2:4.

⁸ Петър също потвърждава, че трябва да бъдем подчинени на светските власти от този свят, когато казва: „Покорявайте се заради [Господаря] на всяка човешка власт, било на царя като върховен владетел, било на управителите, като пратеници от него, за да наказват злодейците и за похвала на добротворците.“ (1 Петър 2:13, 14) В съгласие с това християните също биха послушали Павловата подкана към Тимотей: „И тъй, увещавам преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.“b — 1 Тимотей 2:1, 2.

 9. Защо наричането на човешките власти „висшестоящи“ не отнема от славата на Йехова?

⁹ Като наричаме светските власти „висшестоящи“, дали по някакъв начин не отнемаме част от почитта, която дължим на Йехова? Той е „върховният господар“, „Всевишният“. (Псалм 73:22, НС; Даниел 7:18, 22, 25, 27; Откровение 4:11; 6:10, НС) По никакъв начин подходящото подчинение на човешките власти не отнема от нашето поклонение на Всевишния властник, Върховния владетел Йехова. Тогава до каква степен тези власти са висшестоящи? Единствено по отношение на другите хора и в тяхната собствена област на действие. Те отговарят за това да управляват и защищават човешките общности и за тази цел те определят правила по отношение на протичането на обществените дела.

„Отредени от Бога“

10. (а) Какво показва за властта на Йехова Павловото изказване, че висшестоящите власти са ‘отредени’? (б) Какво е позволил Йехова по отношение на ‘отреждането’ на мястото на определени владетели, и как неговите служители биват изпитвани чрез него?

¹⁰ Върховенството на Йехова Бог дори и над светските власти се вижда в това, че тези власти „са отредени от Бога“ [„са поставени на относителните си позиции от Бога“ — НС]. Но това изречение повдига един въпрос. Няколко години след като Павел написал тези думи, римският император Нерон предизвикал кампания от ужасяващи гонения срещу християните. Дали Бог лично бил поставил Нерон на поста му? Съвсем не! Бог не избира всеки отделен владетел, за да бъде той поставен на поста си ‘поради божията милост’. По–скоро Сатан понякога нагласява нещата така, че безнравствени хора да попаднат в позицията на управници, и Йехова позволява това, заедно с изпитанията, които подобни властници донасят за неговите верни служители. — Сравни Йов 2:2–10.

11, 12. Какви случаи са записани, в които Йехова лично е поставял или махал от поста им светски управници?

¹¹ Но Йехова се е намесвал лично в някои случаи, отнасящи се до определени владетели или правителства, за да подпомогне своите високи цели. Например, по времето на Авраам на ханаанците било позволено да останат в Ханаанската земя. По–късно обаче Йехова ги изтребил и дал земята на Авраамовото потомство. По време на пътуванията на евреите из пустинята Йехова не ги оставил да прегазят земята на амонците, на моавците и планината Сиир. Но той им наредил да унищожат царствата на Сихон и Ог. — Битие 15:18–21; 24:37; Изход 34:11; Второзаконие 2:4, 5, 9, 19, 24; 3:1, 2.

¹² След като Израел се установил в Ханаанската земя, Йехова продължил да проявява пряк интерес към властите, които имали отношение към неговия народ. Когато израелтяните съгрешавали, Йехова позволявал те да попаднат под властта на езичниците. Когато се покайвали, той премахвал тази власт от земята им. (Съдии 2:11–23) В крайна сметка той позволил Юда, заедно с много други народи, да падне под господството на Вавилон. (Исаия 14:28–19:17; 23:1–12; 39:5–7) След като израелтяните станали изгнаници във Вавилон, Йехова предсказал възхода и падението на световните сили, които ще имат отношение към неговия народ от времето на Вавилон чак до наши дни. — Даниил, глави 2, 7, 8 и 11.

13. (а) Съгласно песента на Моисей, защо Йехова определил границите на народите? (б) Защо по–късно Бог върнал Израел в земята му?

¹³ Моисей казал в песен за Йехова: „Когато Всевишният даваше наследство на народите, когато разпръсна Адамовите потомци, постави границите на племената според числото на израелтяните. Защото дял на [Йехова] са неговите люде, Яков е падащото му се с жребие наследство.“ (Второзаконие 32:8, 9; сравни Деяния 17:26.) Да, за да изпълни целите си, Бог определил тогава кои власти ще останат и кои ще бъдат унищожени. По този начин той отредил на Авраамовото потомство земя за наследство, така че в крайна сметка обещаното Семе да се появи там, точно както било пророкувано. — Даниил 9:25, 26; Михей 5:2.

14. Що се отнася до мнозинството от случаите, в какъв смисъл Йехова поставя човешките власти на тяхната относителна позиция?

¹⁴ В повечето случаи обаче Йехова поставя владетелите на тяхната относителна позиция в смисъл, че той позволява хората да заемат позиции на власт по отношение един на друг, но винаги низшестоящи спрямо самия него. Затова, когато Исус бил изправен пред Понтий Пилат, казал на този управник: „Ти не би имал никаква власт над мене, ако не бе ти дадено отгоре.“ (Йоан 19:11) Това обаче не означавало, че Пилат бил поставен на поста си лично от Йехова, а че неговата власт над живота и смъртта на Исус била възможна единствено поради божието разрешение.

„Богът на тази система от нещата“

15. По какъв начин Сатан упражнява власт в този свят?

¹⁵ Но какво може да се каже за библейското изказване, че Сатан е богът, или владетелят, на този свят? (Йоан 12:31; 2 Коринтяни 4:4) Или пък за високомерните думи на Сатан, когато показал на Исус всички царства на света и казал: „Всичката [тая] власт . . . на мене е предадена и аз я давам комуто ща.“ (Лука 4:6) Исус не казал, че това не е вярно. А думите на Сатан са в съгласие с това, което Павел по–късно писал до Ефесяните: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.“ (Ефесяни 6:12) Нещо повече, книгата на Откровението описва Сатан като голям змей, който дава на звяра — символ на световната политическа система, „силата си, престола си и голяма власт“. — Откровение 13:2.

16. (а) Откъде може да се види, че властта на Сатан е ограничена? (б) Защо Йехова позволява Сатан да има власт сред човечеството?

¹⁶ Забележи обаче, че думите на Сатан към Исус: „Всичката [тая] власт . . . на мене е предадена“, също показват, че той упражнява власт единствено с разрешение. Защо Бог му дава това разрешение? Кариерата на Сатан като владетел на света започнала отдавна в градината на Едем, когато той публично обвинил Бог в лъжа и несправедливо упражняване на върховенство. (Битие 3:1–6) Адам и Ева последвали Сатан и не послушали Бога. В този момент Йехова би могъл със съвършено правосъдие, да екзекутира Сатан и двамата му нови последователи. (Битие 2:16, 17) Но думите на Сатан били наистина лично предизвикателство към Йехова. Затова в своята мъдрост позволил на Сатан да живее още известно време, а на Адам и Ева било позволено да имат деца, преди да умрат. По този начин Бог осигурил време и възможност да бъде показана неистинността на Сатановото предизвикателство. — Битие 3:15–19.

17, 18. (а) Защо можем да кажем, че Сатан е богът на този свят? (б) Как така „няма власт“ в този свят, „която да не е от Бога“?

¹⁷ Събитията от времето на Едем показват, че обвиненията на Сатан са чиста проба лъжи. Потомците на Адам не намерили щастие нито под властта на Сатан, нито под човешкото управление. (Еклисиаст 8:9) От друга страна, начинът, по който Бог се отнасял със своя народ, показал превъзходството на божието управление. (Исаия 33:22) Но тъй като по–голямата част от потомството на Адам не приема върховенството на Йехова, съзнателно или не, те служат на Сатан като техен бог. — Псалм 14:1; 1 Йоан 5:19.

¹⁸ Скоро спорният въпрос, повдигнат в Едем ще бъде разрешен. Божието Царство ще поеме изцяло управлението на човешките дела и Сатан ще бъде затворен. (Исаия 11:1–5; Откровение 20:1–6) Но докато това стане, сред човечеството е необходима някаква уредба, или структура, така че да бъде възможен живот в ред. Йехова „не е Бог на безредие, а на мир“. (1 Коринтяни 14:33) Затова той позволил да съществуват управленчески структури в общностите, които се образували извън Едем, а също и позволил на хора да упражняват власт в рамките на тази уредба. В този смисъл „няма власт, която да не е от Бога“.

Власти с добра воля

19. Дали всеки човешки управник е под прекия контрол на Сатан?

¹⁹ От времето на Едем Сатан има голяма свобода сред човечеството и той използува тази свобода, за да манипулира събитията на земята, в пълно съответствие със самохвалните му думи към Исус. (Йов 1:7; Матей 4:1–10) Това обаче не означава, че всеки владетел в този свят се намира директно под контрола на Сатан. Някои — като Нерон от първия век и Адолф Хитлер от нашия век — проявили истински сатанински дух. Други обаче не били такива. Сергий Павел, управителят на Кипър, бил „един разумен човек“, който поискал „да чуе божието слово“. (Деяния 13:7) Галион, управителят на Ахаия отказал да се поддаде на натиска на еврейските обвинители на Павел. (Деяния 18:12–17) Много други владетели упражнявали своята власт съзнателно и по почтен начин. — Сравни Римляни 2:15.

20, 21. Какви събития през 20–и век показват, че човешките управници не винаги вършат каквото иска Сатан?

²⁰ Книгата на Откровението предсказва, че по времето на Деня на Господаря, започващ през 1914 г., Йехова дори ще използува човешките власти, за да попречи на Сатан да постигне целите си. Откровението описва произхождаща от Сатан река от преследвания срещу помазаните християни, която бива погълната от „земята“. (Откровение 1:10; 12:16) Части от „земята“, човешкото общество, което съществува на земята сега, ще защитят народа на Йехова от преследванията на Сатан.

²¹ Дали станало така? Да. През 30–те и 40–те години на нашия век Свидетелите на Йехова в САЩ били подложени на голям натиск, нападани от тълпи и често арестувани несправедливо. Облекчение настъпило, когато Върховният съд на САЩ издал редица постановления, които признавали законността на работата на Свидетелите. На други места властите също се притекли на помощ на божиите хора. Преди около 40 години в Ирландия една тълпа от католици нападнала двама свидетели в град Корк. Един местен полицай се притекъл на помощ на свидетелите и нападателите били наказани чрез съд. Миналата година във Фиджи на едно заседание на висши управници било изслушано предложение за забрана на работата на Свидетелите на Йехова. Един от управниците смело се изказал в полза на Свидетелите и предложението набързо се провалило.

22. Кои въпроси следва да бъдат обсъдени?

²² Не, светските власти не служат винаги на целите на Сатан. Християните могат да се подчинят на висшестоящите власти, без да се подчиняват на самия Сатан. Да, те ще бъдат подчинени на висшестоящите власти дотогава, докато Бог позволява тези власти да съществуват. Какво обаче означава това подчинение? И какво могат да очакват в замяна християните от висшестоящите власти? Тези въпроси ще бъдат обсъдени в следващите две учебни статии.

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

◻ Кои са висшестоящите власти?

◻ Как можем да кажем, че „няма власт, която да не е от Бога“?

◻ Защо Йехова позволява светът да е под властта на Сатан?

◻ В какъв смисъл Бог ‘отрежда’ на човешките власти относителната им позиция?

[Снимка на страница 19]

След опожаряването на Рим Нерон проявил истински сатанински дух

[Снимка на страница 21]

Сергий Павел, управителят на Кипър, искал да чуе словото на Бога