Милостта на Йехова ни спасява от отчаяние
„Смили се за мене, Боже, според милосърдието си; според множеството на благите си милости изличи беззаконията ми.“ — ПСАЛМ 51:1.
1, 2. Как някой от служителите на Йехова може да бъде засегнат от сериозен грях?
ЗАКОНЪТ на Йехова не може да бъде нарушаван безнаказано. Колко ясно става това, когато извършим някакъв сериозен грях срещу Бога! Макар че може би сме служили вярно на Йехова години наред, нарушаването на неговия закон може да причини голямо безпокойство или дълбока депресия. Ние можем да смятаме, че Йехова ни е изоставил и че вече не сме достойни да му служим. Нашият грях може да изглежда като плътен облак, непропускащ светлината на божието благоволение.
2 Цар Давид от древния Израел веднъж се оказал в такова състояние. Как се стигнало дотам?
Погрешни стъпки могат да доведат до сериозен грях
3, 4. Какво се случило с цар Давид по време на един период на благоуспяване?
3 Давид обичал Бога, но направил някои погрешни стъпки, които довели до тежък грях. (Сравни Галатяни 6:1.) Това може да се случи на всеки несъвършен човек, особено ако той има власт над другите. Като преуспяващ цар, Давид се радвал на слава и власт. Кой би се осмелил да се противопостави на думата му? Способни мъже били готови с желание да му служат, и хората охотно изпълнявали волята му. Но Давид съгрешил, като умножил броя на жените си и като преброил народа. — Второзаконие 17:14–20; 1 Летописи 21:1.
4 През този период на материално преуспяване, Давид извършил сериозни грехове срещу Бога и хората. Да, един грях водел до друг, също като втъкани една през друга нишки на тъкан, замислена от Сатан! Докато събратята му израелтяни воювали срещу амонците, от своя покрив Давид наблюдавал как красивата съпруга на Урия, Витсавее, се къпе. И тъй като Урия бил на война, царят наредил да доведат жената в двореца му и извършил прелюбодеяние с нея. Представи си колко потресен бил той, когато по–късно научил, че тя забременяла! Давид изпратил да повикат Урия, надявайки се, че той ще прекара нощта с Витсавее и ще сметне детето за свое. Макар че Давид го опил, Урия отказал да спи с нея. В безизходицата си Давид изпратил до своя военачалник Йоав тайна заповед да постави Урия на предната бойна линия, където той със сигурност би загинал. Урия наистина бил убит в битката, вдовицата му спазила обичайния период на жалеене и Давид се оженил за нея преди хората да разберат за бременността ѝ. — 2 Царе 11:1–27.
5. Какво станало, след като Давид съгрешил с Витсавее, и какво отражение имали греховете му върху него?
5 Посредством пророка Натан, Бог изобличил греховете на Давид: „Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини.“ В съгласие с това детето, родено от Витсавее, умряло. (2 Царе 12:1–23) Първородният син на Давид, Амнон, изнасилил своята сестра Тамар и бил убит от брат ѝ. (2 Царе 13:1–33) Синът на царя, Авесалом, се опитал да узурпира трона и донесъл позор на баща си, като съжителствувал с неговите наложници. (2 Царе 15:1–16:22) Гражданската война завършила със смъртта на Авесалом и с още повече мъка за Давид. (2 Царе 18:1–33) Но греховете на Давид го смирили и го накарали да разбере необходимостта да бъде близо до своя състрадателен Бог. Ако ние сбъркаме, нека смирено да се покаем и да се приближим до Йехова. — Сравни Яков 4:8.
6. Защо цар Давид носел особено голяма вина?
6 Давид имал особено голяма вина, защото бил израелски владетел, напълно наясно със Закона на Йехова. (Второзаконие 17:18–20) Той не бил египетски фараон или вавилонски цар, който не би имал такова познание и за който би било нещо обичайно да върши неодобрени от Бога неща. (Сравни Ефесяни 2:12; 4:18.) Като член на народ, отдаден на Йехова, Давид разбирал, че прелюбодейството и убийството са тежки грехове. (Изход 20:13, 14) Християните също познават божия закон. Но подобно на Давид, някои от тях го нарушават поради наследения грях, човешката слабост и изкушенията, на които не са се противопоставили. Ако това се случи с някой от нас, не бива да оставаме в такова мрачно състояние, което замъглява духовното ни зрение и ни хвърля в дълбоко отчаяние.
Изповедта донася облекчение
7, 8. (а) Какво се случило с Давид, когато се опитал да скрие греховете си? (б) Защо човек трябва да изповяда и да прекрати греха си?
7 Ако сме се провинили в тежко нарушение на божия закон, за нас може да е трудно да изповядаме греховете си дори пред Йехова. Какво може да се случи при тези обстоятелства? В Псалм 32 Давид признал: „Когато мълчах [вместо да направя изповед], овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден; понеже денем и нощем ръката ти [на Йехова] тежеше върху мене; влагата ми се обърна на лятна суша.“ (Стихове 3, 4) Опитът да прикрие греха си и да потисне виновната си съвест измъчили непокорния Давид. Безпокойството отнело силата му дотолкова, че той бил като поразено от суша дърво без носеща живот влага. Всъщност, много е възможно той да е изпитвал тежки последствия както в психическо, така и във физическо отношение. Каквото и да било, той загубил радостта си. Ако някой от нас се окаже в подобно състояние, какво трябва да направи?
8 Изповедта пред Бога може да донесе прошка и облекчение. „Признах греха си пред тебе и беззаконието си не скрих — изпял Давид. — Рекох: ‘Ще изповядам [на Йехова] престъпленията си.’ И ти прости вината на греха ми.“ (Псалм 32:5) Дали ти си притеснен от някой прикрит грях? Няма ли да бъде най–добре да го изповядаш и да престанеш да го правиш, за да получиш божията милост? Защо не се обърнеш към старейшините в сбора и не потърсиш духовно лечение? (Притчи 28:13; Яков 5:13–20) Твоят разкайващ се дух ще бъде признат и след време християнската ти радост може да бъде възстановена. „Блажен оня, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит — казал Давид. — Блажен оня човек, комуто [Йехова] не вменява беззаконие и в чийто дух няма измама.“ — Псалм 32:1, 2.
9. Кога бил композиран 51 псалм, и защо?
9 Давид и Витсавее били отговорни пред Йехова Бог за своето закононарушение. Макар че те биха могли да бъдат наказани със смърт за греховете си, Бог се смилил над тях. Той проявил милост особено към Давид заради Договора за Царството. (2 Царе 7:11–16) Разкайващата се нагласа на Давид към греховете му с Витсавее се вижда от Псалм 51. Този вълнуващ псалм бил композиран от разкайващия се цар след като пророкът Натан накарал съвестта му да се събуди спрямо размера на неговото нарушение на божествения закон. От страна на Натан се изисквала смелост, за да насочи той вниманието на Давид към греховете му, както трябва да са смели и назначените християнски старейшини, за да могат да правят същото днес. Вместо да отрече обвиненията и да заповяда Натан да бъде екзекутиран, царят смирено се изповядал. (2 Царе 12:1–14) Псалм 51 посочва какво казал той на Бога в молитва относно своите безчестни дела; този псалм е много подходящ за молитвен размисъл, особено ако сме сбъркали и жадуваме за милостта на Йехова.
Ние сме отговорни пред Бога
10. Как Давид могъл да изпита духовно оздравяване?
10 Давид не се опитвал да извини греха си, а молел: „Смили се за мене, Боже, според милосърдието си; според множеството на благите си милости изличи беззаконията ми.“ (Псалм 51:1) Съгрешавайки, Давид престъпил границите на божия Закон. Но имало надежда за духовното му възстановяване, ако Бог проявял благоволение към него, в съгласие със своята любеща милост, или вярна любов. Изобилието на предишните милости на Бога предоставило на разкайващия се цар основа за вярата, че неговият Създател ще заличи беззаконията му.
11. За какво говорели жертвоприношенията в Деня на изкуплението, и какво се изисква за спасение днес?
11 Чрез пророческото представяне на жертвоприношенията в Деня на изкуплението, Йехова дал да се разбере, че той има начин да очисти разкайващите се от техния грях. Сега ние знаем, че неговата милост и прошка ни се предоставят въз основа на вярата ни в изкупителната жертва на Исус Христос. И ако Давид, който разполагал само с предобрази и прототипи на тази жертва, можел да уповава на любещата милост и милосърдие на Йехова, колко повече трябва да проявяват вяра в откупа, осигурен за тяхното спасение, съвременните служители на Йехова! — Римляни 5:8; Евреи 10:1.
12. Какво означава да извършиш грях, и какво чувствувал Давид относно своето нарушение?
12 Умолявайки Бога, Давид добавил: „Измий ме съвършено от беззаконието ми, и очисти ме от греха ми. Защото престъплението си аз признавам, и грехът ми е винаги пред мене.“ (Псалм 51:2, 3) Да грешиш означава да не достигаш висотата на стандартите на Йехова. Давид несъмнено направил това. И все пак той не бил като някой убиец или прелюбодеец, който не се интересува за престъплението си, а се тревожи само от наказанието си, или от вероятността да се зарази от някоя болест. Като човек, който обича Йехова, Давид мразел злото. (Псалм 97:10) Той бил отвратен от своя грях и искал Бог да го очисти напълно от него. Давид бил съвсем наясно относно греховете си и дълбоко съжалявал за това, че оставил грешното си желание да надделее. Неговият грях бил непрекъснато пред него, защото виновната съвест на боящия се от Бога човек не може да бъде облекчена, докато не настъпи разкаяние, изповед и прошка от Йехова.
13. Защо Давид могъл да каже, че съгрешил единствено срещу Бога?
13 Признавайки своята отговорност пред Йехова, Давид казал: „Пред тебе, пред тебе едничкия съгреших и лошо пред твоите очи извърших; тъй че си прав в своята присъда и чист в своя съд.“ (Псалм 51:4 [по слав. 50:6], „Български превод на Библията“, 1925 г.) Давид нарушил божиите закони, нанесъл позор върху царската длъжност и „безспорно се отнесъл непочтително към Йехова“, излагайки го на укори. (2 Царе 12:14, NW; Изход 20:13, 14, 17) Грешните деяния на Давид били престъпление също и срещу израелското общество, както и срещу членовете на неговото семейство, точно както днес един покръстен грешник причинява мъка и притеснения в християнския сбор и сред близките си. Разкайващият се цар знаел, че е съгрешил и срещу събратята си, като например срещу Урия, но освен това той признавал и своята по–висша отговорност пред Йехова. (Сравни Битие 39:7–9.) Давид признавал, че присъдата на Йехова ще бъде праведна. (Римляни 3:4) За християните, които са съгрешили, е необходимо да имат същата гледна точка.
Смекчаващи вината обстоятелства
14. Какви смекчаващи вината обстоятелства били изказани от Давид?
14 Макар че Давид не се опитвал да се оправдае, той казал: „Ето, родих се в нечестие [и с родилни болки — NW], и в грях ме зачна майка ми.“ (Псалм 51:5) Давид бил роден в несъвършенство и майка му изпитвала родилни болки поради наследения грях. (Битие 3:16; Римляни 5:12) Неговите думи не означават, че порядъчните брачни взаимоотношения, зачеването и раждането са грешни, тъй като сам Бог е осигурил брака и раждането; нито пък Давид имал предвид някакъв конкретен грях на майка си. Той бил заченат в грях, защото родителите му били грешни, като всички несъвършени хора. — Йов 14:4.
15. Макар че Бог може да вземе предвид смекчаващите вината обстоятелства, какво не бива да правим ние?
15 Ако сме съгрешили, ние можем да изкажем в молитва към Бога всички смекчаващи вината обстоятелства, които може би са допринесли за нашето нарушение. Но нека не превръщаме божията незаслужена милост в извинение за разпуснато поведение, или пък да използуваме наследения грях като димна завеса, зад която да се крием от отговорността за греха си. (Юда 3, 4) Давид поел отговорността си за това, че поддържал в себе си нечисти мисли и се поддал на изкушението. Нека се молим никога да не бъдем оставени на изкушението, и нека предприемаме действия в хармония с тази молитва. — Матей 6:13.
Молба за пречистване
16. Кое качество е угодно на Бога, и как трябва да влияе това на поведението ни?
16 Хората може би изглеждат като прекрасни личности, предани на Бога, но той прозира под повърхността и вижда какво представляват те отвътре. Давид казал: „Ето, понеже [ти, Йехова] желаеш искреност вътре в човека, научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми.“ (Псалм 51:6) Давид бил виновен в лъжа и нечестност, заради машинациите, довели до смъртта на Урия и заради опитите да прикрие фактите относно бременността на Витсавее. Но въпреки това той знаел, че на Бога са угодни истинността и светостта. Това трябва да влияе добре на нашето поведение, защото Йехова ще ни осъди, ако сме измамни. (Притчи 3:32) Давид разбирал също така, че ако Бог ‘го научи мъдрост’, като разкайващ се цар той щял да съумее да се съобразява с божествените стандарти до края на живота си.
17. Какво означавала молбата за очистване с исоп?
17 Тъй като псалмистът виждал нуждата от божията помощ за преодоляване на грешните склонности, той продължил да се моли: „Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; измий ме, и ще стана по–бял от сняг.“ (Псалм 51:7) Освен другите неща, и растението исоп (вероятно риган, или Origanum maru) било използувано в очистителния ритуал за хора, които преди били заразени с проказа. (Левит 14:2–7) Затова било уместно Давид да се моли да бъде очистен от греха си с исоп. Мисълта за чистотата е свързана също и с неговата молба Йехова да го измие, за да стане той съвършено чист, по–бял дори от снега, който не е събрал сажди или други отпадъци. (Исаия 1:18) Ако някой от нас сега страда от угризения на съвестта заради някакво нарушение, нека имаме вяра, че ако с разкаяние потърсим прошката на Бога, той може да ни пречисти въз основа на Исусовата изкупителна жертва.
Молба за възстановяване
18. Какво било състоянието на Давид преди да се разкае и изповяда, и как познанието за това може да е от полза днес?
18 Всеки християнин, който някога е страдал от виновна съвест, може да разбере думите на Давид: „Дай ми [ти, Йехова] да чуя радост и веселие, за да се зарадват костите, които си строшил.“ (Псалм 51:8) Преди Давид да се разкае и да изповяда греховете си, обременената му съвест го карала да се чувствува ужасно. Той не намирал радост дори в песните на ликуване и веселие, представени от чудесни певци и изкусни музиканти. Толкова голяма била мъката на грешния Давид заради божието неодобрение, че той бил като човек, чиито кости били болезнено строшени. Той жадувал за прошка, за духовно изцеление и за възстановяване на радостта, която изпитвал преди. Разкайващият се грешник днес също има нужда от прошката на Йехова, за да си върне радостта, която имал преди да извърши нещо, заплашващо взаимоотношенията му с Бога. Възстановяването на „радостта, която е от светия дух“, на един разкайващ се човек показва, че Йехова му е простил и го обича. (1 Солунци 1:6) Каква утеха носи това!
19. Как щял да се чувствува Давид, ако Бог би заличил всичките му грехове?
19 Давид продължил да се моли: „Отвърни лицето си от греховете ми, и всичките ми беззакония изличи.“ (Псалм 51:9) Не можело да се очаква, че Йехова ще гледа на греховете с одобрение. Затова той бил помолен да отвърне лицето си от греховете на Давид. Царят се молел също Бог да заличи беззаконията му, да премахне цялата му неправедност. О, само ако Йехова направел това! То щяло да повдигне духа на Давид, да премахне товара на една обременена съвест и да помогне на разкайващия се вече цар да разбере, че му е било простено от неговия любещ Бог.
А ако ти си съгрешил?
20. Какво се препоръчва за всеки християнин, който е извършил сериозен грях?
20 Псалм 51 показва, че всеки един от отдадените служители на Йехова, който е съгрешил сериозно, но се разкайва, може с увереност да го помоли да му окаже благоволение и да го очисти от греха му. Ако ти си християнин, който е сгрешил по такъв начин, защо не потърсиш прошката на нашия небесен Баща в смирена молитва? Признай нуждата си от помощта на Бога, за да можеш да застанеш одобрен пред него и да го помолиш да възстанови предишната ти радост. Разкайващите се християни могат с увереност да се обърнат към Йехова в молитва с такива молби, защото „той ще прощава щедро“. (Исаия 55:7; Псалм 103:10–14) Разбира се, старейшините на сбора трябва да бъдат потърсени, за да могат те да окажат нужната духовна помощ. — Яков 5:13–15.
21. Какво ще изследваме в следващата статия?
21 Милостта на Йехова наистина спасява неговите хора от отчаяние. Но нека изследваме другите идващи от сърцето молби на разкайващия се Давид в Псалм 51. Нашето проучване ще покаже, че Йехова не презира съкрушеното сърце.
Как би отговорил?
◻ Какво въздействие може да окаже един тежък грях върху служителя на Йехова?
◻ Как бил засегнат Давид, когато се опитал да скрие греха си?
◻ Защо Давид казал, че съгрешил единствено срещу Бога?
◻ Макар че Бог може да има предвид смекчаващите вината обстоятелства, какво не бива да правим?
◻ Какво трябва да направи един християнин, ако е извършил сериозен грях?