Защо служиш на Йехова?

„ДЕНЯТ на Йехова е близо! ‘Големият гнет’ идва, и ти няма да го преживееш, ако не служиш на Бога.“ Как би реагирал, ако някой ти каже това? — Софония 2:2, 3; Матей 24:21.

Вярно е, че трябва да помним деня на Йехова, вярно е също, че преживяването на предстоящия голям гнет зависи от преданата служба към Бога. Но дали тези факти трябва да бъдат главната причина, поради която ние принасяме свята служба на Йехова Бог? Защо ти служиш на Йехова?

Необходимост от правилни подбуди

Ако човек не служи на Бога от правилни подбуди, би било възможно да се откаже, щом очакванията му не бъдат осъществени в рамките на определен период от време. Например, някои хора очаквали Исус Христос да се върне през 1843 или 1844 г. — дати, които отминали, без надеждите им да се осъществят. Интересно в това отношение е написаното от Джордж Сторс, издател на Bible Examiner [„Библейски изследовател“] и по–късно съобщник на Чарлс Тейз Ръсел — първия президент на Дружество „Стражева кула“. В „Библейски изследовател“ от септември 1846 г., Сторс писал:

„Задължението да служиш на Бога е много по–висше от простия факт, че Денят е почти превалил. . . . Реакцията, която ще настъпи, ако 46–а и 47–а година отминат, както може да отминат, без да видим идването, ще бъде неимоверно катастрофална. Практиката доказва това — имам предвид практиката на 43–та и 44–та. Къде е сега огромното мнозинство от онези, които твърдяха, че ‘са призовани да служат на Бога’, защото са задължени от повика на времето, поради идването на Господаря? И ехото казва — КЪДЕ!!! Едва ли и един на всеки десет от тях може да се види все още да крачи по начин, който донася чест на християнската му вяра. Защо не? Те бяха подтиквани от погрешни подбуди. Тяхното себелюбие е основното нещо, към което беше отправен призив и което беше възбудено. Те бяха точно като някой грешник, който мисли, че е близо до смъртта, когато лежи болен или е застигнат от буря в морето. Ако трябва да умре, тогава ще стане християнин. Но ако знае, че е извън опасност, ще бъде равнодушен, както всякога.“

Служба от  правилни подбуди

Себелюбието и страхът от унищожение биха могли да подтикнат някои хора да вършат формално волята на Йехова. Други могат да бъдат дотолкова погълнати от надеждата за живот в рая, че да служат на Бога само заради това. Но ако хората, подтиквани главно от такива подбуди, смятат, че денят на Йехова и големият гнет не са толкова близо, те може би няма да са склонни да служат пламенно на Бога.

Разбира се, няма нищо егоистично в това да се радваш на божиите обещания и на предсказаните благословии. Бог иска да се радваме на перспективите, които ни очакват като последователи на неговия Син, Исус Христос. „Радвайте се в надеждата. — казал апостол Павел, добавяйки: — В скръб бивайте твърди, в молитва постоянни.“ (Римляни 12:12) Съчетана с молитвата, „радостта на Йехова“ ни помага да издържаме на изпитания и търпеливо да очакваме осъществяването на божиите обещания. (Неемия 8:10, NW) Междувременно ние имаме много основания да служим на Йехова. Кои са някои от тях?

Задължение и привилегия

Като Всемирен владетел, Йехова заслужава и изисква изключителна преданост. (Изход 20:4, 5) Така че всеки християнин е задължен в една и съща степен спрямо Бога, независимо от това дали големият гнет ще започне утре, догодина или по–късно. Той е задължен да служи на Йехова неегоистично, защото обича Бога с цялото си сърце, душа, ум и сила. (Марко 12:30) Някои ранни християни мислели, че денят на Бога бил наближил, но техните очаквания не били осъществени, и те умрели, без да видят това събитие. (1 Солунци 5:1–5; 2 Солунци 2:1–5) Но ако са били верни до смърт, тези помазани последователи на Христос в крайна сметка са получили възнаграждението на възкресението за небесен живот. — Откровение 2:10.

Покръстените Свидетели на Йехова трябва да му служат вярно, защото те доброволно са поели задължението да вършат неговата воля. Помисли само! Подобно на светите ангели, и ние можем да вършим волята на Всемирния владетел. (Псалм 103:20, 21) Исус оценявал тази привилегия толкова високо, че казал: „Моята храна е да върша волята на Онзи, който ме е пратил, и да върша неговата работа.“ (Йоан 4:34) Ако имаме същия дух, ние пламенно ще прогласяваме възхвалата на Йехова и ще разказваме на другите за Неговите цели, както са разкрити в Писанията. По този начин ние ще имаме привилегията да помагаме на другите в духовно отношение. И няма съмнение, че да вършим волята на Йехова, подтиквани от любов към него, е прекрасна привилегия, независимо от това кога започва денят на Йехова.

Благодарността дава мотивацията

Благодарността за любовта на Бога, проявена в осигуряването на изкупителната жертва на неговия Син, също трябва да ни подтиква да служим на Йехова. По–рано ние бяхме отчуждени от Йехова Бог поради греха. Но Исус казал: „Бог толкова възлюби света [на човечеството], че даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16) Йехова поел инициативата в това отношение, както писал Павел: „Бог препоръчва своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“ (Римляни 5:8) Благодарността за този израз на божията любов трябва да ни подтиква да му служим от цялото си сърце.

Признателността за духовните и материалните неща, които Йехова осигурява, ни дава още основания да му служим вярно. Божието Слово е сигурно ръководство — светлина върху пътя ни. Публикациите, осигурени чрез „верния и разумен слуга“, ни помагат да приведем своя живот в хармония с божията воля. (Матей 24:45–47; Псалм 119:105) И понеже ние търсим на първо място Царството, Йехова се грижи за нас и в материално отношение. (Матей 6:25–34) Дали ти проявяваш своята признателност за тези неща?

Благодарността за дадената ни от Бога свобода от фалшивата религия ни дава друго основание да служим вярно на Йехова. Религиозната блудница Вавилон Велики „седи на много води“, означаващи „люде и множества, народи и езици“. (Откровение 17:1, 15) Но тя не седи върху служителите на Йехова — не им оказва религиозно влияние и контрол. Например, те отхвърлят фалшивата религиозна доктрина, че човешката душа е безсмъртна. Те знаят, че човекът е създаден „жива душа“, че мъртвите „не знаят нищо“, и че ще има възкресение. (Битие 2:7; Еклисиаст 9:5, 10; Деяния 24:15) Затова те нито се боят от мъртвите, нито им се покланят. Дали благодарността за тази духовна свобода те кара да се противопоставяш на отстъпничеството и да се държиш здраво за чистото поклонение на Йехова? — Йоан 8:32.

Признателността за ежедневната подкрепа на Йехова трябва да засили решимостта ни да му служим предано. Псалмистът Давид заявил: „Благословен да е [Йехова — NW], който всеки ден носи бремето ни.“ (Псалм 68:19) На друго място псалмистът казал: „Дори ако собственият ми баща и собствената ми майка ме изоставят, самият Йехова ще ме привдигне.“ (Псалм 27:10, NW) Да, човек, който вярно служи на Йехова, може да прехвърли фигуративното си бреме — като например грижи и изпитания — върху Бога. Дали ти проявяваш признателност за винаги действуващата подкрепа на Йехова, като му служиш вярно? — Псалм 145:14.

Възвеличи Йехова като Цар

Желанието да прославим Йехова също трябва да ни подтиква да му служим. Небесните създания са представени как прославят Бога с думите: „Достоен си, [Йехова — NW] наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото ти си създал всичко, и поради твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“ (Откровение 4:11) Цар Давид възвеличил Йехова с думите: „Твое, [Йехова — NW], е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата . . . Твое е царството, [Йехова — NW] . . . Богатствата и славата са от тебе и ти владееш над всичко . . . Сега, прочее, Боже наш, ние ти благодарим и хвалим твоето славно име.“ (1 Летописи 29:10–13) Нима като служители на Йехова ние не се чувствуваме задължени да го прославяме чрез думи и дела, докато очакваме изпълнението на обещанията му? — 1 Коринтяни 10:31.

Един силен подтик да говорим за божието Царство ни дава още един стимул да служим на Йехова. Тази здрава подбуда е добре изразена в думите на псалмиста: „Всичките твои творения ще те хвалят, [Йехова — NW], и твоите светии ще те благославят; ще говорят за славата на царството ти и ще разказват за твоето могъщество, за да изявят на човешките чеда мощните му дела и славното величие на неговото царство. Твоето царство е вечно и владичеството ти трае през всички родове.“ (Псалм 145:10–13) Прогласяването на посланието на Царството е задача на християните и е най–важната работа, която се върши в наше време. (Матей 24:14; 28:19, 20) Дали у теб съществува изгарящо желание да възхваляваш Йехова и да разказваш на другите за неговото Царство?

Освещаването на името на Йехова и реабилитацията на неговото върховенство трябва да бъдат толкова важни за нас, че да искаме да Му служим вярно. Ние можем да се молим за освещаването на името на Йехова и за реабилитацията на неговото върховенство. (Матей 6:9) Ние можем да подкрепим молитвите си, като участвуваме редовно в християнската служба и като разпространяваме истината за тези толкова жизненоважни неща. — Езекиил 36:23; 39:7.

Радост и удовлетворение

Служейки на Йехова вярно, ние имаме удовлетворението от това да зарадваме сърцето му и да докажем, че Дяволът е лъжец. Макар че Сатан отправя фалшивото твърдение, че хората служат на Бога по егоистични причини, нашата предана служба на Йехова, принасяна от любов, доказва, че укорите на оскърбителя са фалшиви. (Йов 1:8–12) Това ни дава солидни основания да продължаваме да правим онова, което се казва в Притчи 27:11: „Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.“ Освен това, като служим предано на Йехова въпреки всичко, което Сатан прави, за да ни спре, сигурно нашата лоялна линия на поведение ще укрепи и събратята ни по вяра. — Филипяни 1:12–14.

Радостта и удовлетворението от участието в духовната жетва също трябва да ни подтикват да служим вярно на Йехова. Исус намерил щастие в това да помага на хората, особено в духовно отношение. Матей 9:35–38 казва: „Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ. А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир. Тогава рече на учениците си: ‘Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата си.’“ Ако работата по жетвата продължи по–дълго, отколкото сме очаквали, това ще ни предостави повече възможности да намерим радост и удовлетворение, като помагаме на другите в духовно отношение. Това е също така и начин да проявим любовта към ближния, която се очаква от нас. — Матей 22:39.

Защо ти служиш на Бога?

Разгледахме само няколко от многото основания, които неудържимо ни подтикват да служим вярно на Йехова. Добре е да помислим молитвено за това какви са нашите лични причини да служим на Бога, защото всеки един от нас ще трябва да Му даде сметка. (Римляни 14:12; Евреи 4:13) И онези, които продължават да имат единствено егоистични подбуди, няма да се радват на божието благоволение.

Какво можем да очакваме, ако основната ни грижа е освещаването на името на Йехова и ако принасяме свята служба на Бога от неегоистични подбуди? Тогава Йехова ще благослови и нас, и нашата служба! (Притчи 10:22) Също така ние ще получим вечен живот, защото сме служили вярно на Йехова.

[Информация за източника на снимката на страница 8]

SIX SERMONS от Джордж Сторс (1855)

[Снимка на страница 9]

Хиляди служат на Йехова в Япония

[Снимка на страница 10]

Служейки на Йехова в Кот д’Ивоар