Надзиравайте стадото на Бога охотно
„Надзиравайте стадото на Бога, което ви е поверено, не по принуда, а охотно.“ — 1 ПЕТЪР 5:2, NW.
1. Защо трябва да очакваме от християнските старейшини да ‘надзирават божието стадо охотно’?
ЙЕХОВА надзирава своя народ охотно. (Псалм 23:1–4) „Добрият пастир“, Исус Христос, охотно дал своя съвършен човешки живот за подобните на овце хора. (Йоан 10:11–15) Затова апостол Петър подканил християнските старейшини да ‘надзирават божието стадо охотно’. — 1 Петър 5:2.
2. Какви въпроси заслужават да бъдат разгледани във връзка с пастирската дейност на християнските старейшини?
2 Тази охотност е белег на божиите служители. (Псалм 110:3) Но от християнския мъж се изисква нещо повече от охота, за да бъде назначен като надзорник, или подпастир. Кои са годни да бъдат такива пастири? Какво включва тяхното пастирство? Как целите на това пастирство се постигат най добре?
Управлявайки дома
3. Защо може да се каже, че начинът, по който християнският мъж се грижи за своето семейство, оказва влияние на това дали той е годен да бъде пастир в сбора?
3 Преди един мъж да може да бъде назначен „на службата на надзорник“, той трябва да отговори на библейските изисквания. (1 Тимотей 3:1–7, NW; Тит 1:5–9) Апостол Павел казал, че един надзорник трябва да бъде мъж, „който управлява добре своя си дом и държи чедата си в послушание с пълна сериозност“. Това е много основателно изискване, защото Павел казал: „Ако човекът не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за божията църква [сбор — NW]?“ (1 Тимотей 3:4, 5) Когато назначавал стареите в сбора на остров Крит, на Тит било казано да търси всеки един мъж, който е „непорочен [чист от обвинение — NW], на една жена мъж, и има вярващи чеда, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство“. (Тит 1:6) Да, начинът, по който християнският мъж се грижи за своето семейство, трябва да бъде смятан за решаващ при определянето на това, дали той е годен да поеме по–голямата отговорност за надзираване на сбора.
4. Как християнските родители проявяват любов към своите семейства, в допълнение на това, че редовно имат библейско изучаване и се молят?
4 Мъжете, които управляват добре своя дом, правят повече, отколкото редовно да се молят и да изучават Библията със своите семейства. Те винаги са готови да помогнат на своите близки. За онези, които стават родители, това започва от деня, в който се ражда детето. Християнските родители знаят, че колкото по–близко се придържат към богоугодния начин на живот, толкова по–скоро детето им ще се вмести в тяхната ежедневна програма за християнска дейност. И това, доколко добре християнският баща ръководи в тези условия, се отразява и на годността му да бъде старейшина. — Ефесяни 5:15, 16; Филипяни 3:16.
5. Как може един християнски баща да възпитава децата си „в учение и наставление на Йехова“?
5 Управлявайки своето семейство, един съвестен християнски баща ще се вслушва в съвета на Павел: „Не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление [на Йехова — NW].“ — Ефесяни 6:4. Редовното библейско изучаване със семейството — и с децата, и със съпругата — дава чудесни възможности за любещи напътствия. Така децата получават „учение“, или коригиращи съвети. „Наставлението“, което се осъществява тогава, помага на всяко дете да опознае гледната точка на Йехова за нещата. (Второзаконие 4:9; 6:6, 7; Притчи 3:11; 22:6) В ненапрегнатата атмосфера на това духовно събиране, грижовният баща слуша внимателно, когато децата му говорят. Любезни насочващи въпроси биват използувани, за да се получат искрени изказвания от децата относно техните грижи и нагласи. Бащата не решава, че предварително знае всичко онова, което минава през техните млади умове. Наистина, „да отговаря някой преди да чуе, е безумие и позор за него“ — казва Притчи 18:13. Днес повечето родители са на мнение, че ситуациите, с които се сблъскват техните деца, много се различават от онези, които те са преживели, когато са били млади. Затова бащата ще се постарае да научи обстоятелствата и подробностите във връзка с даден проблем, преди да каже как трябва да се подходи към него. — Сравни Яков 1:19.
6. Защо християнският баща трябва да прави справки в Писанието, когато помага на своето семейство?
6 Какво става, след като проблемите, тревогите и склонностите на децата вече са известни? Бащата, който управлява добре, прави справки в Писанието, което е „полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“. Той учи своите деца как да прилагат вдъхновените напътствия на Библията. По този начин младите стават ‘съвършено приготвени за всяко добро дело’. — 2 Тимотей 3:16, 17; Псалм 78:1-4.
7. Какъв пример трябва да дават християнските бащи относно молитвата?
7 Богоугодните младежи преживяват трудни времена във връзка със своите светски съученици. Как тогава християнските бащи могат да облекчат страховете на своите деца? Един от начините е като редовно се молят с тях и за тях. Когато тези млади хора са изправени пред мъчителни ситуации, те вероятно ще подражават на това как родителите им уповават на Бога. Една 13–годишна девойка, интервюирана преди да бъде покръстена в символ на нейното отдаване на Бога, сподели, че е изпитвала подигравки и малтретиране от страна на съучениците си. Когато защитила своята основана на Библията вяра в светостта на кръвта, другите момичета я били и заплювали. (Деяния 15:28, 29) Дали тя отвърнала със същото? Не. „Аз непрекъснато се молех на Йехова да ми помогне да остана спокойна — каза тя. — И също така си припомнях какво ме бяха учили моите родители на нашите семейни изучавания относно необходимостта да се въздържаме, когато сме изправени срещу злото.“ — 2 Тимотей 2:24.
8. Как може един старейшина, който няма деца, да управлява добре дома си?
8 Един старейшина, който няма деца, също може да се грижи добре в материално и духовно отношение за хората в своето семейство. Семейството включва брачния му партньор и може би роднини, които са християни, които живеят в неговия дом и зависят от неговата помощ. (1 Тимотей 5:8) Затова едно от изискванията, на които трябва да отговаря мъжът, назначен да носи отговорност като старейшина на сбора, е да управлява добре дома си. Как тогава назначените стареи трябва да гледат на привилегированите си отговорности в сбора?
Управлявай „с усърдие“
9. Каква нагласа трябва да имат християнските старейшини относно своите служебни назначения?
9 През първи век от нашата ера апостол Павел служел като управител в божия дом — християнския сбор под главенството на Христос. (Ефесяни 3:2 [NW], 7; 4:15) От своя страна, Павел призовал събратята си по вяра в Рим: „Като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата; ако ли служене, нека прилежаваме в служенето; ако някой поучава, нека прилежава в поучаването; ако увещава, в увещаването; който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно.“ — Римляни 12:6-8.
10. Какъв пример дал Павел за днешните старейшини относно грижите за божието стадо?
10 Павел напомнил на Солунците: „Увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чедата си, и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, който ви призовава в своето царство и слава.“ (1 Солунци 1:1; 2:11, 12) Подканата била направена по такъв внимателен и любещ начин, че Павел могъл да напише: „Но сме били нежни посред вас като [кърмачка], когато се грижи за чедата си. Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.“ (1 Солунци 2:7, 8) В хармония с бащинския пример на Павел, верните стареи изпитват дълбока загриженост за всички в сбора.
11. Как назначените старейшини могат да покажат усърдие?
11 Нежност, съчетана с усърдие, трябва да характеризира любещия надзор, упражняван от нашите верни християнски надзорници. Начинът, по който те правят това, говори много. Петър съветва старейшините да пазят стадото „не по принуждение“ или „заради гнусна печалба“. (1 Петър 5:2) Тук ученият Уилям Баркли изразил нотка на предпазливост, като написал: „Постът може да се приеме и службата да се извършва така, сякаш е мрачно и неприятно задължение, сякаш е мъчение, сякаш е бреме, което не е желано. Много е възможно човек да бъде помолен да свърши нещо и той наистина да го свърши, но да го свърши по такъв неприятен начин, че цялото действие да бъде провалено. . . . Но [Петър] казва, че всеки християнин трябва да е трепетно усърден в принасянето на тази служба, доколкото може, макар че е съвсем наясно с това колко недостоен е той да я принася.“
Охотни пастири
12. Как могат християнските старейшини да проявят охота?
12 „Надзиравайте стадото на Бога, което ви е поверено, . . . охотно“ — подканя също така Петър. Християнският надзорник, който се грижи за овцете, върши това с охота, по собствената си свободна воля, под ръководството на Добрия пастир, Исус Христос. Да се служи охотно означава още, че християнският пастир се покорява на властта на Йехова — ‘пастира и надзорника на нашите души’. (1 Петър 2:25, NW) Християнският подпастир с готовност проявява уважение към теократичната уредба. Той прави това, когато насочва търсещите съвет към божието Слово, Библията. Макар че опитът ще помогне на старейшината да изгради запас от основани на Библията съвети, това не означава, че той ще разполага веднага с библейско разрешение на всеки проблем. Дори и да знае отговора на даден въпрос, той може би ще сметне за разумно да направи справка заедно с питащия в „Показалец на публикациите на ‘Стражева кула’“ или в друг подобен показалец. Така той учи в две отношения: показва как може да бъде намерена полезна информация и смирено проявява уважение към Йехова, като насочва вниманието към публикуваното от божията организация.
13. Какви стъпки могат да бъдат предприети, за да подпомогнат старейшините в даването на благонадеждни съвети?
13 Какво може да направи един старейшина, ако в литературата на Дружеството не е публикувано нищо по дадения проблем? Несъмнено той ще се моли за прозрение и ще търси библейски принципи, които могат да бъдат приложени по въпроса. Той може би ще сметне за полезно да предложи на човека, който търси помощ, да има предвид примера на Исус. Старейшината може да попита: „Ако Исус, Великият учител, беше на твое място, какво мислиш щеше да направи?“ (1 Коринтяни 2:16) Подобно разсъждение може да помогне на питащия да вземе мъдро решение. Но колко неразумно ще е от страна на старейшината да предложи просто своето лично мнение, сякаш то е благонадежден библейски съвет! Вместо това, старейшините могат да обсъждат трудните проблеми помежду си. Те могат дори да представят важните въпроси за разглеждане на заседанията на старейшинското тяло. (Притчи 11:14) Последвалите решения ще дадат възможност на всички тях да говорят в съгласие. — 1 Коринтяни 1:10.
Необходима е кротост
14, 15. Какво се изисква от старейшините, когато те поправят християнин, който е ‘паднал в някое прегрешение’?
14 Един християнски старейшина трябва да проявява кротост, когато учи другите, особено когато ги съветва. „Братя — съветва Павел, — даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух.“ (Галатяни 6:1) Интересно е да се отбележи, че гръцката дума, преведена тук като „поправяйте“, е свързана с един хирургически термин, използуван, за да опише нагласяването на кост, така че да се предотврати недъг за цял живот. Лексикографът У. Е. Вайн свързва това с възстановяването „с помощта на духовните на онзи, който е бил победен в прегрешение, като той е сякаш изкълчен член на духовното тяло“. Алтернативни преводи дават значения като „да възстановя на правилното място; да върна в правилния ред“.
15 Да поправиш мисленето си не е лесно, и може да бъде много трудно да се приведат мислите на онзи, който греши, в правилния ред. Но помощта, предложена с кротък дух, вероятно ще бъде приета с признателност. Следователно, християнските старейшини трябва да следват съвета на Павел: „Облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.“ (Колосяни 3:12) Какво трябва да правят старейшините, когато дадена личност, която има нужда от поправяне, притежава лоша нагласа? Те трябва ‘да следват . . . кротостта’. — 1 Тимотей 6:11.
Надзираване с предпазливост
16, 17. От какви опасности трябва да се пазят старейшините, когато дават съвети на другите?
16 Има още нещо във връзка със съвета на Павел в Галатяни 6:1. Той обръща внимание на духовно годните мъже: „Поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.“ Колко сериозни могат да бъдат последствията, ако такъв съвет не бъде последван! По повод на съобщенията за един англикански свещеник, уличен в прелюбодеяние с две енориашки, лондонският „Таймс“ писа, че това е „ситуация, която се повтаря във всички времена: даващият съвет, явно бащински или братски настроен човек, се поддава на греха, съблазнен от оказаното му доверие“. След това авторката на статията привежда твърдението на д–р Питър Ратър, че „злоупотребяващите със ситуацията връзки между жени, търсещи помощ, и мъже, които са техни съветници — доктори, адвокати, свещеници и работодатели, — са се превърнали в нашето позволяващо всичко в сексуално отношение общество, в една непризнавана, вредяща и позорна епидемия“.
17 Ние не бива да си мислим, че хората на Йехова имат имунитет срещу такива съблазни. Един уважаван старейшина, който години наред служил вярно и предано, изпаднал в неморалност, защото правел пастирски посещения на една омъжена сестра, когато тя била сама. Макар и разкайващ се, този брат загубил всички свои привилегии в службата. (1 Коринтяни 10:12) Как тогава назначените стареи могат да правят пастирски посещения по такъв начин, че да не изпаднат в изкушение? Как могат те да уредят нещата така, че да бъде осигурено известно уединение, да има подходяща възможност за молитва и за обсъждане на божието Слово и християнските публикации?
18. (а) Как прилагането на принципа на главенството помага на старейшините да избегнат компрометиращи ситуации? (б) Каква подготовка може да бъде извършена за правене на пастирско посещение на сестра?
18 Един от факторите, който старейшините трябва да имат предвид, е принципът на главенството. (1 Коринтяни 11:3) Ако някой млад човек търси напътствие, постарай се да включиш и родителите в разговора, когато това е подходящо. Когато омъжена сестра желае духовна помощ, можеш ли да уредиш и съпругът ѝ да присъствува по време на посещението? Но ако това е невъзможно, или ако той е невярващ, който я малтретира по някакъв начин? Тогава подготви нещата така, както би постъпил, ако пастирското посещение се прави при неомъжена сестра. Разумно ще бъде двама духовно квалифицирани братя да посетят сестрата заедно. Ако това не е удобно, може да се избере подходящо време, когато двамата братя ще могат да проведат разговор с нея в Залата на Царството, за предпочитане в стая, която позволява уединение. Когато в залата присъствуват други братя и сестри, макар че те няма да виждат или чуват разговора, вероятно ще бъде избегнат всякакъв повод за препъване. — Филипяни 1:9, 10.
19. Какви добри резултати донася охотното надзираване на божиите овце, и към кого изразяваме признателност за охотните пастири?
19 Охотното надзираване на божиите овце донася добри резултати — духовно здраво, добре насочвано стадо. Както апостол Павел, и днешните християнски старейшини са дълбоко загрижени за събратята си по вяра. (2 Коринтяни 11:28) Особено тежка е отговорността за надзираване на божия народ в тези усилни времена. Така че ние изпитваме искрена признателност за чудесната работа, извършвана от нашите братя, които служат като старейшини. (1 Тимотей 5:17) Затова, че ни е благословил с „дарове в човеци“, които пазят стадото охотно, ние принасяме възхвала на Дарителя на „всяко дадено добро и всеки съвършен дар“ — нашия любещ небесен Пастир, Йехова. — Ефесяни 4:8, NW; Яков 1:17.
Как би отговорил?
◻ Как може мъжът да управлява добре дома си?
◻ Какви качества трябва да характеризират надзора, извършван от християнските старейшини?
◻ Как старейшините могат да проявят смиреност и кротост при даването на съвет?
◻ Какво помага духовното поправяне да бъде резултатно?
◻ Как старейшините могат да избегнат компрометиращи ситуации, когато надзирават стадото?
[Снимка на страница 18]
Християнският старейшина трябва добре да управлява дома си
[Снимка на страница 21]
Християнското пастирство трябва да бъде извършвано с кротост и добра преценка