Надзиравайки с нежност скъпоценните овце на Йехова

СТАРЕЙШИНИТЕ слушаха със съсредоточено внимание. Те бяха пропътували около 50 км от Ефес до Милет, за да получат напътствия от апостол Павел. Сега бяха натъжени от вестта, че го виждат за последен път. И знаеха, че думите, които ще последват, са от изключителна важност: „Внимавайте за себе си и за цялото стадо, сред което светият дух ви е назначил за надзорници, да пасете сбора на Бога, който Той откупи с кръвта на собствения си Син.“ — Деяния 20:25, 28, 38, NW.

Краткото сравнение с пастири, което Павел използувал тук, сигурно е предало богата информация на тези ефески старейшини. Те познавали работата по пасенето на стадата в околните селски области. Те били запознати също така и с множеството споменавания за пастири в Еврейските писания. И знаели, че Йехова се оприличава на пастир на своя народ. — Исаия 40:10, 11.

Павел говорел за тях като за „надзорници“ всред ‘стадото’, и за ‘пасене’ на „сбора“. Докато терминът „надзорници“ показва каква е тяхната задача, то думата „паса“ описва как трябва да се извършва този надзор. Да, надзорниците трябвало да надзирават всеки член на сбора по същия любещ начин, по който пастирът се грижи за своето стадо овце.

Днес са малко старейшините, които имат личен опит в пасенето на буквални овце. Но Библията споменава толкова често както овце, така и пастири, особено във фигуративен смисъл, че въздействието от думите на Павел не е ограничено във времето. И много може да се научи от разказите за пастири, които в древни времена са се радвали на божието благоволение. Техните забележителни примери могат да помогнат на съвременните старейшини да разберат какви качества е необходимо да развият, за да могат да надзирават сбора на Бога.

Безстрашният пастир Давид

Когато помислим за пастирите от библейските времена, най–вероятно ще се сетим за Давид, защото той започнал като овчар. Един от първите уроци, които можем да научим от живота на Давид е, че да си пастир не е някаква знатна длъжност. Всъщност, когато пророкът Самуил дошъл да помаже един от синовете на Йесей за бъдещ цар на Израел, младият Давид отначало бил напълно пренебрегнат. Едва след като Йехова отхвърлил седемте му по–големи братя, бил споменат и Давид, който ‘пасял овцете’ в полето. (1 Царе 16:10, 11) И въпреки това годините, които Давид прекарал като пастир, го подготвили за отговорната работа по надзираването на израелския народ. „[Йехова] избра слугата си Давида, и го взе от кошарите на овцете . . . , за да пасе людете му Якова.“ — казва Псалм 78:70, 71. И много уместно Давид написал прекрасния и добре известен 23–и псалм, започвайки с думите: „[Йехова — NW] е пастир мой“.

Подобно на Давид, старейшините в християнския сбор трябва да служат като смирени подпастири, без да търсят неподобаваща знатност. Както апостол Павел писал до Тимотей, онези, които се стремят към тази пастирска отговорност, ‘желаят добра работа’, а не знатност. — 1 Тимотей 3:1, NW.

Макар че работата на Давид като буквален овчар била скромна, понякога тя изисквала голяма смелост. Например, когато веднъж един лъв, а друг път една мечка отмъкнали овце от бащиното му стадо, Давид безстрашно се изправил срещу хищниците и ги убил. (1 Царе 17:34–36) Което било забележителна проява на смелост, ако помислим за това, че един лъв може да убива животни, по–големи от себе си. А сирийската кафява мечка, която тежи около 140 кг и някога населявала Палестина, може да убие елен само с един удар на мощната си лапа.

Смелата загриженост на Давид за бащините му овце е чудесен пример за пастирите в християнския сбор. Апостол Павел предупредил ефеските старейшини за „свирепи вълци“, които „няма да жалят стадото“. (Деяния 20:29) И в днешно време ще има случаи, когато християнските пастири трябва да проявяват смелост, за да запазят духовното добруване на овцете на Йехова.

И докато овцете трябва да бъдат смело защищавани, отношението към тях трябва да бъде изпълнено с най–голяма топлота и нежност, в подражание на любещия пастир Давид и Добрия пастир, Исус Христос. (Йоан 10:11) Знаейки, че стадото принадлежи на Йехова, старейшините никога не бива да бъдат деспотични с овцете, да „господаруват над онези, които са имот на Бога“. — 1 Петър 5:2, 3, NW; Матей 11:28–30; 20:25–27.

Носене на отговорност

Друг известен пастир бил патриархът Яков. Той се смятал лично отговорен за всяка отделна овца, която била поверена на грижите му. Той се грижел толкова вярно за стадата на тъста си Лаван, че след като му служил 20 години, Яков могъл да каже: „Овцете ти и козите ти не се изяловиха, и овните на стадото ти не изядох. Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било че се открадне деня или нощя.“ — Битие 31:38, 39.

Християнските надзорници проявяват една дори още по–голяма загриженост за овцете, които Пастирът на нашите души, Йехова Бог, „откупи с кръвта на собствения си Син“. (Деяния 20:28, NW; 1 Петър 2:25; 5:4) Павел подчертал тази сериозна отговорност, когато напомнил на християните от еврейски произход, че мъжете, които поемат ръководството в сбора „бдят за душите ви като отговорни за тях“. — Евреи 13:17.

Примерът на Яков също така показва, че работата на пастира не е ограничена във времето. Тя не спира ден и нощ, и често изисква себеотрицателност. Яков казал на Лаван: „Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя — мразът, и сънят бягаше от очите ми.“ — Битие 31:40.

Това е напълно вярно за много любещи християнски старейшини днес, както показва и следващата случка. Един брат бил приет в интензивното отделение на една болница, тъй като се появили усложнения след направената му биопсия на мозъчен тумор. Неговото семейство уредило нещата така, че да може да бъде край него в болницата денем и нощем. За да осигури необходимите морална подкрепа и насърчение, един от местните старейшини променил натоварената си програма така, че да може да посещава болния и неговото семейство всеки ден. Но поради интензивните лечебни процедури, не винаги му се удавало да посети болния през деня. Това означавало, че старейшината често трябвало да отива в болницата много късно вечер. „Аз разбрах, че трябва да правя посещенията във време, което е удобно за пациента, а не във време, което е удобно за мен“ — споделил старейшината. Когато братът се възстановил дотолкова, че да бъде преместен в друго отделение на болницата, старейшината продължил своите насърчаващи ежедневни посещения.

Какво научил Моисей като пастир

Библията описва Моисей като „човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята“. (Числа 12:3) Обаче повествованието показва, че това не винаги е било така. Като младеж, Моисей убил един египтянин, който бил ударил негов събрат израелтянин. (Изход 2:11, 12) Това едва ли може да се нарече действие на кротък човек! И все пак, по–късно Бог щял да използува Моисей да води народ от няколко милиона души през пустинята към Обетованата земя. Ясно е тогава, че Моисей имал нужда от по–нататъшно обучение.

Макар че Моисей бил получил вече светско обучение и бил „научен на всичката египетска мъдрост“, било необходимо повече, за да може да надзирава стадото на Йехова. (Деяния 7:22) Какъв вид трябвало да бъде това допълнително образование? В продължение на 40 години Йехова оставил Моисей да служи като прост пастир в Мадиамската земя. И докато пасял стадата на тъста си Йотор, Моисей развивал такива чудесни качества като търпеливост, кротост, смиреност, дълготърпение, мекота на характера и самоконтрол. Той също така се научил да уповава на Йехова. Да, грижите за буквалните овце подготвили Моисей да бъде способен пастир на израелския народ. — Изход 2:15–3:1; Деяния 7:29, 30.

Нима същите тези качества не са необходими за един старейшина и днес, за да може той да се грижи за божиите хора? Да, защото Павел напомнил на Тимотей, че „робът на Господаря . . . трябва да е внимателен към всички, способен да поучава, да е сдържан, когато е подложен на зло, да напътствува с кротост онези, които не са благоприятно разположени“. — 2 Тимотей 2:24, 25, NW.

Понякога старейшината може да се чувствува разочарован от себе си, защото среща затруднения в пълното развиване на тези качества. И въпреки това, той не бива да се отчайва. Както станало с Моисей, може да мине дълго време, докато се развият напълно качествата, необходими за един добър пастир. Обаче с течение на времето искрените усилия ще бъдат възнаградени. — Сравни 1 Петър 5:10.

Може би ти, като старейшина, не си използуван така пълноценно, както другите. Дали причината не е в това, че както било с Моисей, Йехова те оставя да развиеш по–пълноценно определени важни качества? Не забравяй никога, че Йехова ‘се грижи за теб’. Но ние също така трябва да помним, че е нужно да ‘облечем смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат’. (1 Петър 5:5–7) Ако полагаш усилия и възприемаш обучението, което Йехова ти дава възможност да получиш, ще можеш да бъдеш по–полезен за Него, също както бил и Моисей.

Всички овце на Йехова са скъпоценни

Надеждните, любещи пастири от библейските времена изпитвали чувство на отговорност към всяка една от овцете. Същото трябва да важи и за духовните пастири. Това личи ясно от Павловите думи: „Внимавайте . . . на цялото стадо.“ (Деяния 20:28) Кой е включен в „цялото стадо“?

Исус онагледил това с притчата за един човек, който имал сто овце, но веднага тръгнал да търси онази, която се била заблудила, за да я върне обратно в стадото. (Матей 18:12–14; Лука 15:3–7) По същия начин един надзорник трябва да е загрижен за всеки един член на сбора. Бездейността в проповедната служба или в посещаването на християнските събрания не означава, че овцата вече не е част от стадото. Тя остава част от „цялото стадо“, за което старейшините са „отговорни“ пред Йехова.

Членовете на старейшинското тяло в един сбор били доста разтревожени от това, че някои хора, които били част от сбора, постепенно станали бездейни. Бил съставен списък на тези личности, и били положени специални усилия те да бъдат посещавани и да им се помогне да се върнат в стадото на Йехова. Колко благодарни на Йехова били тези старейшини, задето в продължение на един период от две и половина години те били в състояние да помогнат на повече от 30 души да станат отново активни в службата на Йехова. Един човек от онези, на които била оказана помощ, бил бездеен в продължение на около 17 години!

Сериозността на тази отговорност ляга с още по–голяма тежест върху старейшините и поради факта, че овцете са ‘откупени с кръвта на божия собствен Син’. (Деяния 20:28, NW) Няма по–висока цена, която би могла да бъде платена за тези скъпоценни овце. Помисли също за времето и за усилията, изразходвани в проповедната служба, за да бъде намерена и подпомогната всяка подобна на овца личност! Нима не бива да бъдат положени подобни усилия, за да бъде запазена всяка от тях в стадото на Бога? Без съмнение, всяка овца в сбора е скъпоценна.

Дори когато даден член на стадото се окаже въвлечен в сериозно прегрешение, отговорността на старейшините не се променя. Те продължават да бъдат загрижени пастири, които внимателно и кротко се стремят по всякакъв начин да спасят прегрешилия. (Галатяни 6:1, 2) За съжаление, в определени случаи става очевидно, че у даден член на сбора липсва угодното на Бога съжаление за извършените сериозни грехове. Тогава любещите пастири имат библейската отговорност да запазят останалите в стадото от това заразно влияние. — 1 Коринтяни 5:3–7, 11–13.

И все пак Йехова Бог дава съвършен пример за проява на милост спрямо заблудилите се овце. Нашият състрадателен Пастир казва: „Ще потърся изгубената и ще докарам пропъдената, ще превържа ранената и ще подкрепя немощната.“ (Езекиил 34:15, 16; Йеремия 31:10) В подражание на този великолепен пример, за съвременните духовни пастири беше подготвена любеща уредба за посещения на изключени личности, които може би сега биха откликнали на тяхната помощ. Тези милостиви усилия за възстановяване на такива изгубени овце дадоха чудесни плодове. Една възстановена сестра каза: „Посещението на старейшините беше за мен онова насърчение, от което имах нужда, за да се върна обратно.“

Без съмнение, думите на Павел към ефеските старейшини в Милет били изпълнени със значение — както за тях, така и за надзорниците днес. Неговото сравнение с пастири е едно напомняне за привлекателните качества, които трябва да са явни у надзорниците — качества като смиреност и смелост, както били показани от примера на пастира–цар Давид; лично чувство за отговорност и закриляща грижа, каквито проявил в денонощната си служба Яков; и желание търпеливо да се възприема по–нататъшно обучение, каквото било проявено от Моисей. Наистина, тези библейски примери ще помогнат на старейшините на сбора да развиват и проявяват качествата, които са им необходими, за да могат нежно да „пасат сбора на Бога, който Той откупи с кръвта на собствения си Син“.