Вечерята на Господаря — колко често трябва да се празнува?

КОЛЕДА, Великден, дни на „светиите“. Много празници и чествувания биват празнувани от църквите на т.нар. християнство. Но дали знаеш колко празници наредил Исус Христос да бъдат празнувани от неговите последователи? Отговорът е — само един! И нито един от другите празници не е бил утвърден от Основателя на християнството.

Ясно е, че щом Исус установил само един празник, то той е много важен. Християните трябва да го празнуват точно както Исус им бил заповядал. Какъв бил този уникален празник?

Единственият празник

Исус въвел този празник в деня на своята смърт. Той ознаменувал юдейския празник Пасха заедно със своите апостоли. След това им подал малко от безквасния пасхален хляб, като казал: „Това е моето тяло, което за вас се дава.“ После Исус им подал чаша с вино, казвайки: „Тази чаша е новият завет [договор — NW] в моята кръв, която за вас се пролива.“ (Лука 22:19, 20; 1 Коринтяни 11:24–26) Този празник се нарича Вечерята на Господаря, или Възпоменанието. Това е единственият празник, който Исус заповядал на своите последователи да чествуват.

Много църкви твърдят, че заедно с всички свои други празници, те спазват и този празник, но повечето го отбелязват не така, както заповядал Исус. Най–забележителната разлика може би е в честотата на празнуването. Някои църкви го празнуват всеки месец, всяка седмица, дори всеки ден. Дали това имал предвид Исус, когато казал на своите последователи: „Това правете за мое възпоменание.“? The New English Bible [„Нова английска Библия“] казва: „Правете това в моя памет.“ (1 Коринтяни 11:24, 25) Колко често се празнува един юбилей или някоя годишнина? Обикновено само един път в годината.

Не забравяй също така, че Исус поставил началото на този празник и след това умрял — на 14 нисан според юдейския календар.a Това бил денят на Пасхата — празник, който напомнял на юдеите за великото избавление, което те преживели в Египет през 16 век пр.н.е. Тогава резултатът от жертвуването на агне бил спасението на юдейските първородни, докато всички първородни на Египет били убити от ангел на Йехова. — Изход 12:21, 24–27.

Как това ще подпомогне нашето разбиране? Християнският апостол Павел писал: „Нашата пасха, Христос, биде заклан за нас.“ (1 Коринтяни 5:7) Смъртта на Исус била по–голямата пасхална жертва, която дала на човечеството възможност за много по–грандиозно спасение. Следователно, за християните Възпоменанието на Христовата смърт е заменило юдейската Пасха. — Йоан 3:16.

Празникът на Пасхата бил ежегоден. Логично е тогава същото да се отнася и за Възпоменанието. Пасхата — денят, когато умрял Исус — винаги се падала на 14–ия ден от юдейския месец нисан. В такъв случай възпоменание на Исусовата смърт трябва да се прави веднъж в годината, на календарния ден, който съответствува на 14 нисан. През 1994 г. този ден е събота, 26 март, след залез слънце. Обаче защо църквите от т.нар. християнство не са направили специален празник на този ден? Един кратък поглед към историята ще отговори на този въпрос.

Апостолският обичай е поставен под заплаха

Няма съмнение, че през първи век от н.е. онези, които били ръководени от Исусовите апостоли, празнували Вечерята на Господаря точно така, както той бил заповядал. Обаче през втори век някои започнали да променят времето на това чествуване. Те правели Възпоменанието в първия ден от седмицата (сега наричан неделя), а не в деня, съответствуващ на 14 нисан. Защо било правено това?

За юдеите денят започвал към шест часа вечерта и продължавал до същото време на следващия ден. Денят 14 нисан 33 г. от н.е., в който умрял Исус, продължил от четвъртък вечерта до петък вечерта. Исус бил възкресен на третия ден, рано сутринта в неделя. Някои искали възпоменанието на неговата смърт да се извършва на определен ден от седмицата всяка година, вместо в деня, на който се падал 14 нисан. Освен това те смятали деня на възкресението на Исус за по–важен от деня на неговата смърт. И така те избрали неделята.

Исус заповядал да бъде припомняна неговата смърт, а не неговото възкресение. И тъй като всяка година юдейската Пасха се пада на различен ден според григорианския календар, който ние използуваме сега, съвсем естествено е същото да важи и за Възпоменанието. Затова мнозина се придържали към първоначалната уредба и празнували Вечерята на Господаря на 14 нисан всяка година. След време започнали да ги наричат квартодецимани, което означава „четиринадесетници“.

Някои учени потвърдили, че тези „четиринадесетници“ следвали оригиналния образец на апостолите. Един историк казал: „Що се отнася до деня за празнуване на Пасхата [Вечерята на Господаря], практиката на квартодециманските църкви от Азия била продължение на тази на йерусалимската църква. През 2–ри век, на своята Пасха на 14 нисан, тези църкви чествували изкуплението, извършено чрез смъртта на Исус.“ — Studia Patristica [„Студиа патристика“], том V, 1962, стр. 8.

Нараства спор

Докато мнозина в Мала Азия следвали апостолската практика, в Рим за празнуване била установена неделята. През 155 г. от н.е. Поликарп от Смирна, представител на сборовете от Азия, посетил Рим, за да обсъди този и други проблеми. За съжаление, по този въпрос не било постигнато съгласие.

Иреней Лионски писал в едно писмо: „Нито Аницет [Римски] можа да убеди Поликарп да не спазва празника, който винаги беше спазвал с Йоан, ученика на нашия Господар, и с другите апостоли, с които Поликарп беше съобщник; нито пък Поликарп убеди Аницет да го спазва, защото Аницет каза, че трябва да се придържа към обичая на старейшините преди него.“ (Eusebius [„Евсебий“], книга 5, глава 24) Забележи, че Поликарп основал своето становище на авторитета на апостолите, докато Аницет се позовал на обичая на предишните старейшини в Рим.

Този спор се изострил към края на втори век от н.е. Около 190 г. от н.е. някой си Виктор бил избран за епископ на Рим. Той смятал, че Вечерята на Господаря трябва да бъде празнувана в неделя, и потърсил подкрепата на колкото се може повече хора от останалите водачи. Виктор оказал натиск върху азиатските сборове да преминат към неделно празнуване.

Отговаряйки от името на сборовете в Мала Азия, Поликрат Ефески отказал да се поддаде на този натиск. Той казал: „Ние спазваме този ден, без да го подменяме, нито прибавяме, нито изваждаме.“ После той изброил много авторитетни личности, включително и апостол Йоан. „Всички те — поддържал становището си той, — празнуваха на четиринадесетия ден Пасха според евангелието, без да се отклоняват по никакъв начин от това.“ Поликрат добавил: „Що се отнася до мен, братя, . . . аз не се плаша от заплахите. Защото онези, които са по–добри от мен, са казали: „Ние трябва да се покоряваме на Бога, а не на човеците.“ — Eusebius, книга 5, глава 24.

Този отговор предизвикал недоволството на Виктор. Една историческа книга казва, че той „отлъчил всички църкви в Азия, и изпратил свои окръжни писма до всички църкви, които били на неговото мнение, да не общуват с тях“. Обаче „тази необмислена и самонадеяна негова постъпка била приета зле от всички разумни и трезви хора измежду собствените му съобщници, някои от които му изпратили остри писма, в които го съветвали . . . да пази любовта, единството и мира“. — Antiquities of the Christian Church [„Древности на християнската църква“], от Бингам, книга 20, глава 5.

Установяване на отстъпничеството

Въпреки тези протести, изолацията на християните в Мала Азия по въпроса за това кога да се празнува Вечерята на Господаря нараствала все повече. Постепенно навсякъде се възприели най–различни варианти. Някои празнували целия период от 14 нисан до следващата го неделя. Други отбелязвали това събитие по–често — всяка седмица в неделя.

През 314 г. от н.е. Арлският събор (във Франция) направил опит да наложи със сила римската уредба и да премахне всяка алтернатива. Остатъкът от квартодециманите удържали позициите си. За да се разреши този въпрос, а и други подобни, които оказвали разделящо влияние върху изповядващите християнството в неговата империя, през 325 г. от н.е. езическият император Константин свикал екуменически синод — Никейския събор. Този събор издал декрет, който наредил на всички в Мала Азия да спазват римската традиция.

Интересно е да се обърне внимание на един от основните аргументи, представени в полза на това да се изостави чествуването на Възпоменанието за Христовата смърт според датата от юдейския календар. A History of the Christian Councils [„История на християнските събори“] от К. Дж. Хефеле казва: „Беше заявено, че е особено недостойно този най–свят от всички празници да следва обичая (пресмятането) на юдеите, които изцапаха ръцете си с най–страшното от всички престъпления, и чиито умове бяха заслепени.“ (Том 1, стр. 322) Такава позиция се смятала за „‘унизително подчинение’ на Синагогата, което безпокои Църквата“, казва Дж. Джъстър, цитиран в Studia Patristica, том IV, 1961, стр. 412.

Това било антисемитизъм! Онези, които празнували Възпоменанието на Исусовата смърт на същия ден, в който той умрял, били смятани за последователи на юдаизма. Забравено било това, че самият Исус бил юдей и че той придал значението на този ден, като жертвувал живота си в полза на човечеството. Оттогава нататък квартодециманите били порицавани като еретици и разколници, и били преследвани. Антиохийският събор през 341 г. от н.е. постановил те да бъдат изключени. Въпреки това през 400 г. от н.е. имало още много квартодецимани, и дори дълго време след това се запазили малобройни групи от тях.

Оттогава т.нар. християнство повече не се върнало към Исусовата първоначална уредба. Професор Уилям Брайт признава: „Когато бил установен един специален ден — Разпети петък — за възпоменанието на мъките Христови, било вече много късно да му бъдат приписани ‘пасхалните’ асоциации, които св. Павел свързвал с жертвената смърт: те били приложени най–свободно към самия празник на Възкресението, и в ритуалния речник на латинското и гръцко християнство се установило едно объркване на идеи.“ — The Age of the Fathers [„Епохата на Отците“], том 1, стр. 102.

Как стои въпросът днес?

‘След толкова много години — може би ще запиташ, — дали наистина има значение кога се празнува Възпоменанието?’ Да, има. Промените били направени от своеволни мъже, стремящи се към власт. Хората следвали своите собствени идеи, вместо да послушат Исус Христос. Ясно било изпълнено предупреждението на апостол Павел: „Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас [християните] свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.“ — Деяния 20:29, 30.

Става въпрос за послушанието. Исус установил само един празник, който да съблюдават християните. Библията ясно обяснява кога и как трябва да бъде спазван той. Тогава кой има правото да променя това? Ранните квартодецимани понесли преследвания и били отлъчвани, но не направили компромис във връзка с това.

Може би те интересува дали все още има християни на земята, които уважават желанията на Исус и отбелязват Възпоменанието на неговата смърт на датата, която той установил. Тази година Свидетелите на Йехова ще се съберат в своите Зали на Царството по цялата земя на 26 март, събота, след 18 часа — когато започва денят 14 нисан. Тогава те ще направят точно онова, което Исус казал, че трябва да се направи в този изпълнен със значение момент. Защо не отбележиш Вечерята на Господаря с тях? Чрез своето присъствие ти също можеш да покажеш уважението си към желанията на Исус Христос.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 6]

„ТОЗИ СКЪПОЦЕНЕН ОТКУП“

Изкупителната жертва на Исус Христос е нещо много повече от една доктрина. Исус казал за себе си: „Човешкият син не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина.“ (Марко 10:45) Той обяснил също: „Бог толкова възлюби света [на човечеството], че даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16) За мъртвите откупът открива пътя към възкресение и перспективата за вечен живот. — Йоан 5:28, 29.

Именно жизненоважната смърт на Исус Христос бива припомняна на празника за Вечерята на Господаря. Неговата жертва постига толкова много! Една жена, която била възпитана от богоугодни родители и която ходи вече десетилетия в божията истина, изрази своята благодарност със следните думи:

„Ние очакваме с радост Възпоменанието. От година на година то става все по–специално събитие за нас. Спомням си как стоях в Дома на покойника преди 20 години, прощавайки се с моя скъп татко. Тогава наистина оцених със сърцето си стойността на откупа. Преди това беше просто въпрос на интелектуално познание. Да, аз знаех всички стихове от Библията и можех да ги обясня! Но едва след като почувствувах студената реалност на смъртта, сърцето ми беше силно развълнувано от радостта за онова, което ще бъде постигнато за нас посредством този скъпоценен откуп.“