Йехова — нашият нежно състрадателен Баща
„Йехова изпитва много нежна привързаност и е състрадателен.“ — ЯКОВ 5:11, NW (бел. под линия).
1. Защо онеправданите биват привлечени към Йехова Бог?
ВСЕЛЕНАТА е толкова огромна, че астрономите не могат дори да преброят всичките ѝ галактики. Нашата галактика, Млечният път, е толкова голяма, че човек не би могъл дори да преброи всичките ѝ звезди. Някои звезди, като например Антарес, са хиляди пъти по–големи и по–ярки от нашето слънце. Колко мощен трябва да е Великият Създател на всичките звезди във вселената! Да, той е оня, който „извежда множеството им с брой, Той ги вика всичките по име“. (Исаия 40:26) Но същият този вдъхващ страхопочитание Бог изпитва „много нежна привързаност и е състрадателен“. Колко освежаващо е това познание за смирените служители на Йехова, особено за онези, които страдат от преследване, болест, депресия или други трудности!
2. Как хората от този свят гледат често на нежните чувства?
2 Много хора гледат на по–меките емоции, като например ‘милосърдието и състраданието’ на Христос, като на слабости. (Филипяни 2:1) Повлияни от еволюционната философия, те насърчават хората да поставят себе си на първо място, дори и това да означава потъпкване на чувствата на другите. Редица личности от областта на забавата и спорта, към които хората гледат като към образци за подражание, са супермени, които не ронят сълзи или не проявяват никакви нежни чувства. Някои политически владетели действуват по подобен начин. Философът–стоик Сенека, който бил учител на суровия император Нерон, подчертавал, че „съжалението е слабост“. Cyclopædia [„Сайклопидия“] на Маклинтък и Стронг казва: „Влиянието на стоицизма . . . продължава да действува върху умовете на хората дори и днес.“
3. Как Йехова описал сам себе си пред Моисей?
3 За разлика от това, личността на Създателя на човечеството стопля сърцето. Той описва себе си пред Моисей със следните думи: „Господ, Господ, Бог жалостив и милосерд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, . . . прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния.“ (Изход 34:6, 7) Вярно е, че сам Йехова завършва това описание за себе си, наблягайки на своята справедливост. Той няма да освободи съзнателните грешници от заслужено наказание. Но въпреки това той преди всичко се описва като Бог, който е милостив.
4. Какво е стоплящото сърцето значение на еврейската дума, която често бива преведена като „милост“?
4 Понякога думата „милост“ се възприема само в студения контекст на правосъдието, в смисъл на отменяне на наказание, помилване. Но едно сравнение на различни преводи на Библията показва богатото значение на еврейското прилагателно, производно от глагола раха̀м. Според някои учени значението на неговия корен е „да бъда мек“. „Рахам — обяснява книгата Synonyms of the Old Testament [„Синонимите в Стария Завет“] — изразява дълбоко и нежно чувство на състрадание, като например онова, което се поражда, като видим слабостите или страданията на онези, които са ни скъпи, или се нуждаят от нашата помощ.“ Други стоплящи сърцето определения на това желателно качество могат да се намерят в „Прозрение върху Писанията“, том 2, страници 375–379.
5. Как милостта личала в Моисеевия закон?
5 Нежното състрадание на Бога личи ясно в Закона, който той дал на народа на Израил. Онеправданите хора — вдовици, сираци, — и бедните трябвало да получават състрадателно отношение. (Изход 22:22–27; Левит 19:9, 10; Второзаконие 15:7–11) Всички, включително слугите и животните, трябвало да имат полза от седмичния сабат за почивка. (Изход 20:10) Освен това Бог специално обръщал внимание на хората, които се отнасяли добре към сиромасите. Притчи 19:17 казва: „Който показва милост към сиромаха заема Господу, и Той ще му въздаде за благодеянието му.“
Граници на божието състрадание
6. Защо Йехова изпращал своите пророци и посланици при народа си?
6 Израилтяните носели божието име и извършвали поклонение в храма в Йерусалим, който бил „дом за името на Йехова“. (2 Летописи 2:4, NW; 6:33) Но след време те започнали да толерират неморалността, идолопоклонството и убийството, донасяйки голям позор на името на Йехова. В хармония със своята състрадателна личност, Бог търпеливо се опитвал да поправи това лошо положение, без да донася бедствие върху целия народ. Той ‘ги предупреждавал чрез Своите посланици, като . . . ги пращал, защото жалел людете Си и обиталището Си. Но те се присмивали на Божиите посланици, презирали словата на Господа, и се подигравали с пророците Му, догдето гневът Му се издигнал против людете Му така, че нямало изцеление’. — 2 Летописи 36:15, 16.
7. Какво станало с юдейското царство, когато състраданието на Йехова достигнало предела си?
7 Макар че Йехова е състрадателен и не бърза да се гневи, когато е необходимо, той проявява праведен гняв. По онова време божието състрадание достигнало своя предел. Ние четем за последствията: ‘Затова [Йехова] довел против тях халдейския цар, който избил юношите им с нож, вътре в дома на светилището им, и не пожалил ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всичките предал в ръката му.’ (2 Летописи 36:17) Така Йерусалим и неговият храм били унищожени, и народът бил отведен в плен във Вавилон.
Милост за Неговото име
8, 9. (а) Защо Йехова заявил, че ще се смили за името си? (б) Как били накарани да замълчат враговете на Йехова?
8 Околните народи се радвали на това бедствие. Присмивайки се, те казали: „Тия са людете на Йехова, и из земята Му излязоха.“ Чувствителен към този укор, Йехова заявил: „Смилих се, обаче, за светото Си име . . . Аз ще осветя великото Си име, . . . и народите ще познаят, че Аз съм Господ [Йехова — NW].“ — Езекиил 36:20–23.
9 След като народът му бил в плен 70 години, състрадателният Бог Йехова освободил хората си и им позволил да се върнат и да изградят отново храма в Йерусалим. Това накарало околните народи, които наблюдавали поразени, да замълчат. (Езекиил 36:35, 36) Но уви, народът на Израил отново се поддал на лоши дела. Един верен юдей, Неемия, помогнал за поправянето на положението. В една молитва пред всички, той направил преглед на състрадателните постъпки на Бога спрямо народа, казвайки:
10. Как Неемия подчертал състраданието на Йехова?
10 „Във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето, и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на притеснителите им. Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха та викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето, и много пъти ги избавяше според милосърдието Си. . . . Ти много години ги търпеше.“ — Неемия 9:26–30; виж също Исаия 63:9, 10.
11. Какъв контраст съществува между Йехова и боговете на хората?
11 Накрая, след като жестоко отхвърлил възлюбения Син на Бога, юдейският народ изгубил своята привилегирована позиция завинаги. Вярната привързаност на Бога към него продължила повече от 1500 години. Тя стои като вечно свидетелство за факта, че Йехова наистина е Бог на милостта. В какъв рязък контраст е това с жестоките богове и безчувствените божества, измислени от грешните хора! — Виж страница 8.
Най–големият израз на състрадание
12. Кой бил най–големият израз на състраданието на Бога?
12 Най–големият израз на състраданието на Бога било това, че той изпратил възлюбения си Син на земята. Вярно е, че лоялният живот на Исус донесъл голяма радост на Йехова, като му дал съвършен отговор на лъжливите обвинения на Дявола. (Притчи 27:11) Но в същото време това, че трябвало да види как възлюбеният му Син понася жестока и опозоряваща смърт, причинило на Йехова много по–голяма болка от онази, която някога е трябвало да понесе някой родител измежду хората. Това била много любеща жертва, която отворила пред човечеството пътя за спасение. (Йоан 3:16) Както предсказал Захария, бащата на Йоан Кръстител, тя възвеличавала „милосърдието на нашия Бог“. — Лука 1:77, 78.
13. В кое важно отношение Исус отразявал личността на Баща си?
13 Изпращането на божия Син на земята дало на хората и по–ясна представа за личността на Йехова. Как? Защото Исус отразявал съвършено личността на своя Баща, особено в нежно състрадателния начин, по който той се отнасял към онеправданите! (Йоан 1:14; 14:9) Относно това тримата писатели на Евангелието — Матей, Марко и Лука, използуват гръцкия глагол сплагкнѝзомаи, който идва от гръцката дума за „вътрешности“. „От самия ѝ произход — обяснява библейският учен Уилям Баркли — може да се види, че тя не описва обикновена жал или съчувствие, а едно чувство, което вълнува човека до най–големите дълбочини на същността му. В гръцкия език това е най–силната дума за изразяване на състрадание.“ Тя е преведена различно като „смили се“ или „жалко Ми е“. — Марко 6:34; 8:2.
Кога Исус се смилил
14, 15. Как в един галилейски град Исус изпитал жал, и какво показва това?
14 Мястото на действието е един галилейски град. Един мъж, „цял прокажен“, се приближил до Исус, без да изрече обичайното предупреждение. (Лука 5:12) Дали Исус го укорил сурово за това, че не е извикал „Нечист! нечист!“, както се изисквало според божия закон? (Левит 13:45) Не. Вместо това Исус изслушал отчаяната молба на този човек: „Ако искаш, можеш да ме очистиш.“ И като ‘се смилил’, Исус протегнал ръка и докоснал прокажения с думите: „Искам, бъди очистен.“ Здравето на мъжа било възстановено начаса̀. Така Исус проявил не само своите чудодейни, дадени му от Бога сили, но и нежните чувства, които го подтиквали да използува тези сили. — Марко 1:40–42.
15 Дали трябвало някой да се обърне към Исус, за да прояви той състрадание? Не. След известно време той срещнал едно погребално шествие, излизащо от град Наин. Несъмнено Исус бил виждал много погребения преди, но това било особено трагично. Умрял бил единственият син на една вдовица. Като ‘се смилил’, Исус се обърнал към нея и казал: „Недей плака.“ След това той извършил забележително чудо, възкресявайки сина ѝ за живот. — Лука 7:11–15.
16. Защо Исус изпитал жал за големите множества, които го следвали?
16 Вълнуващата поука, която можем да извлечем от горните събития, е следната — когато Исус ‘се смилил’, той направил нещо положително, за да помогне. При един следващ случай Исус внимателно наблюдавал множествата, които продължавали да го следват. Матей съобщава, че той ‘се смилил за тях, защото били отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир’. (Матей 9:36) Фарисеите не правели нищо, за да задоволят духовния глад на обикновените хора. Вместо това те обременявали смирените хора с множество ненужни правила. (Матей 12:1, 2; 15:1–9; 23:4, 23) Техният възглед за обикновените хора бил разкрит, когато те казали за слушателите на Исус: „Това простолюдие, което не знае закона проклето е.“ — Йоан 7:49.
17. Как съжалението, което Исус изпитал спрямо множествата, го подтикнало към действие, и какви простиращи се далеч в бъдещето напътствия дал той там?
17 За разлика от тях Исус бил дълбоко развълнуван от духовната нищета на множествата. Но заинтересуваните хора просто били прекалено много, за да може той да им осигури лични грижи. Затова той казал на учениците си да се молят за повече работници. (Матей 9:35–38) В хармония с тези молитви Исус изпратил при хората своите апостоли с посланието: „Небесното царство наближи.“ Напътствията, дадени при този случай, са служили като ценно ръководство за християните чак до днес. Несъмнено състраданието, което Исус изпитал, го подтикнало да удовлетвори духовния глад на човечеството. — Матей 10:5–7.
18. Как реагирал Исус, когато множествата нарушили почивката му, и каква поука можем да извлечем от това?
18 При друг случай Исус отново изпитал загриженост за духовните нужди на множествата. Тогава той и неговите апостоли били уморени след едно изпълнено с дейност проповедно пътуване, и търсели място за почивка. Но хората скоро ги открили. Вместо Исус да се раздразни от това нарушаване на почивката им, Марко е записал, че той ‘се смилил за тях’. И какво било основанието за дълбоките чувства на Исус? Тези хора били „като овце, които нямат пастир“. Отново Исус предприел действия съгласно чувствата си и започнал да поучава множествата „за Божието царство“. Да, той бил толкова силно развълнуван от духовния им глад, че пожертвувал необходимата си почивка, за да ги поучава. — Марко 6:34; Лука 9:11.
19. Как загрижеността на Исус за множествата надхвърлила духовните им нужди?
19 Макар че бил загрижен главно за духовните нужди на хората, Исус никога не пренебрегвал и основните им физически нужди. При същия този случай той ‘изцелил ония, които имали нужда от изцеление’. (Лука 9:11) След това, веднъж множествата били дълго време с него и били далеч от домовете си. Предусещайки физическите им нужди, Исус казал на учениците си: „Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.“ (Матей 15:32) Тогава Исус направил нещо, за да предотврати евентуалните страдания. Той по чудодеен начин осигурил за хиляди мъже, жени и деца храна, която получил от седем хляба и няколко малки рибки.
20. Какво научаваме от последния записан случай, при който Исус изпитал жал?
20 Последният записан случай, при който Исус изпитал жал, станал по време на последното му пътуване към Йерусалим. Огромни множества пътували с него, за да празнуват пасхата. По пътя близо до Йерихон двама слепи просяци викали непрестанно: „Смили се над нас, Господи.“ Множествата се опитали да ги накарат да замълчат, но Исус ги извикал и попитал какво искат да направи той. „Господи, да се отворят очите ни“ — молели го те. Тогава ‘Исус се смилил’, докоснал очите им и те прогледнали. (Матей 20:29–34) Какъв важен урок можем да научим от това! Исус бил пред прага на последната седмица от своята земна служба. Той имал да свърши много работа, преди да понесе жестока смърт от ръцете на представителите на Сатан. Но той не позволил на напрежението на този изключително важен момент да заглуши нежните чувства на състрадание спрямо по–маловажните нужди на хората.
Притчи, които наблягат на състраданието
21. Какво онагледява случаят, когато господарят опростил големия дълг на слугата си?
21 Гръцкият глагол сплагкнѝзомаи, използуван при тези разкази за живота на Исус, е използуван също и в три от Исусовите притчи. В един от разказите един слуга молел господаря си за отсрочка, за да изплати един голям дълг. Господарят, ‘понеже го жалел’, му опростил дълга. Това показва как Йехова Бог е проявил голямо състрадание, като е опростил огромния дълг на греха за всеки отделен християнин, който проявява вяра в изкупителната жертва на Исус. — Матей 18:27; 20:28.
22. Какво изобразява притчата за блудния син?
22 После идва разказът за блудния син. Припомни си какво се случило, когато непокорният син се върнал в къщи. „А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.“ (Лука 15:20) Това показва как когато един отклонил се християнин прояви искрено разкаяние, Йехова ще се смили и нежно ще го приеме обратно. Така, чрез тези две притчи, Исус показва, че нашият Баща, Йехова, „изпитва много нежна привързаност и е състрадателен“. — Яков 5:11, NW (бел. под линия).
23. Каква поука можем да извлечем от притчата на Исус за самарянина, който проявил любов към ближния?
23 Третият случай, при който в притча е употребен сплагкнѝзомаи, се отнася за състрадателния самарянин, ‘смилил се’ над бедата на един юдей, който бил ограбен и изоставен полумъртъв. (Лука 10:33) Действувайки в съгласие с чувствата си, самарянинът направил всичко, което било по силите му, за да помогне на непознатия. Това показва, че Йехова и Исус очакват истинските християни да следват техния пример в проявите на нежност и състрадание. Някои от начините, по които можем да правим това, ще бъдат разгледани в следващата статия.
Въпроси за преговор
◻ Какво означава да бъдеш милостив?
◻ Как Йехова проявил милост към своето име?
◻ Кой е най–големият израз на състрадание?
◻ По какъв забележителен начин Исус отразява личността на Баща си?
◻ Какво научаваме от състрадателните действия на Исус и от неговите притчи?
[Блок на страници 12, 13]
ИЗРАЗИТЕЛЕН ТЕРМИН ЗА „НЕЖНА ЛЮБЕЩА ГРИЖА“
„УТРОБО моя! утробо моя!“ — извикал пророк Йеремия. Дали той се оплаквал от чревни проблеми, дължащи се на това, че бил изял нещо лошо? Не. Йеремия използувал една еврейска метафора, за да опише своята дълбока загриженост от бедствията, идващи върху царството на Юда. — Йеремия 4:19, „Синодален превод на Библията“, 1993 г.
Тъй като Йехова Бог изпитва дълбоки чувства, еврейската дума за „вътрешности“ или „утроба“ (меѝм), се използува също и за да опише неговите нежни чувства. Например, десетилетия преди времето на Йеремия, десетплеменното царство на Израил било пленено от царя на Асирия. Йехова позволил това като наказание за тяхната невярност. Но дали Бог ги забравил в изгнаничество? Не. Той все още бил дълбоко привързан към тях като част от неговия народ, с който той имал сключен договор. Наричайки ги с името на знатното племе Ефрем, Йехова попитал: „Ефрем не Ми ли е драг син, не е ли обично дете? Защото, щом заговоря за него, винаги с любов си спомням за него; вътрешността Ми се раздвижва за него; ще се смиля над него.“ — Йеремия 31:20, СП–93.
Като казал „вътрешността Ми се раздвижва“, Йехова използувал един словесен похват, за да опише дълбоките си чувства на привързаност към своя изгнанически народ. В коментара си върху този стих библейският изследовател от 19–и век Е. Хендерсон писал: „Нищо не може да надмине вълнуващата проява на родителско чувство към един завръщащ се блуден син, което е изразено тук от Йехова. . . . Макар че говорел против [идолопоклонниците ефремци] и ги наказал . . . , той никога не ги забравил, точно обратното — той изпитвал удоволствие от очакването, че в крайна сметка те ще бъдат възстановени.“
Гръцката дума за „утроба“ или „вътрешности“ се използува по подобен начин в Християнските гръцки писания. Когато не е използувана буквално, като например в Деяния 1:18, тя изразява нежни чувства на привързаност или състрадание. (Филимон 12) Понякога думата е присъединена към гръцката дума, означаваща „добре“ или „хубаво“. Апостолите Петър и Павел използуват съставния израз, когато насърчават християните да бъдат „нежно състрадателни“, буквално „добре разположени към жалене“. (Ефесяни 4:32, NW; 1 Петър 3:8, NW) Гръцката дума за „утроба“ може също така да бъде комбинирана с гръцката дума полѝ. Съчетанието буквално означава „имам много утроба“. Този изключително рядък израз се използува само веднъж в Библията, и се отнася за Йехова Бог. „Превод на новия свят“ го предава по следния начин: „Йехова изпитва много нежна привързаност и е състрадателен.“ — Яков 5:11.
Колко благодарни трябва да бъдем за това, че най–могъщата личност във вселената, Йехова Бог, е толкова различен от жестоките богове, измислени от неспособни да изпитват състрадание хора! Подражавайки на своя „нежно състрадателен“ Бог, истинските християни биват подтикнати да постъпват като него в своите отношения с другите. — Ефесяни 5:1.
[Снимка на страница 10]
Когато божието състрадание достигнало предела си, Йехова позволил вавилонците да завладеят неговия непокорен народ
[Снимка на страница 11]
Това, че Йехова Бог видял как възлюбеният му Син умира, сигурно Му е причинило най–голямата болка, която е бил принуден да изпита някой
[Снимка на страница 15]
Исус отразявал по съвършен начин състрадателната личност на Баща си