Трагедията в Руанда — кой носи отговорността за това?

„Миг преди да разсекат на две черепа на 23–годишния техник — съобщи U.S.News & World Report [„Новини от САЩ и известия от света“], — един от нападателите каза на Хитиуисе: ‘Ти трябва да умреш, защото си тутси.’“

КОЛКО често се повтаряха подобни сцени в малката централноафриканска държава Руанда през месеците април и май! По това време там, във и около Кигали, столицата на Руанда, имаше 15 сбора на Свидетелите на Йехова. Надзорникът на града, Нтабана Йожен, беше тутси. Той, съпругата му, синът му и деветгодишната му дъщеря Шами бяха сред първите убити, когато взривът на насилие избухна.

Хиляди руандийци бяха избивани всеки ден — седмица след седмица. „През последните шест седмици — съобщи в средата на май цитираното по–горе списание, — към 250 000 души загинаха в една акция на геноцид и мъст, която може да съперничи на кървавата чистка на червените кхмери в Камбоджа от средата на 70–те години.“

Списание „Тайм“ каза: „В сцена, напомняща нацистка Германия, децата от една група от 500 души бяха отделени, просто защото изглеждаха като тутси. . . . На кмета на южния град Бутаре, който е женен за тутси, селяни от хуту предложиха [мъчителната] възможност за избор: да спаси жена си и децата си, но ако предаде на смърт семейството на жена си — двамата ѝ родители и сестра ѝ. Той се съгласи на сделката.“

Шест души работели в Преводаческото бюро на Свидетелите на Йехова в Кигали, четирима от тях били хуту, двама — тутси. Двамата тутси били Анани Мбанда и Мукагисагара Дениз. Когато войниците — а с тях и грабителите, — дошли в къщата, те били много ядосани, че намират хуту и тутси да живеят заедно. Те искали да убият Мбанда и Дениз.

„Те започнаха да изтеглят предпазителите на своите гранати — разказва Еймануел Нгиренте, един от братята хуту , — заплашвайки, че ще ни убият, тъй като сред нас имаше техни врагове. . . . Те искаха огромно количество пари. Дадохме им всичко, каквото имахме, но не бяха доволни. Решиха за компенсация да вземат от нас всичко, каквото биха могли да използуват, включително и един портативен компютър, използуван в преводаческата ни дейност, копирния ни апарат, радиоприемниците ни, обувките ни и т.н. Изведнъж те си тръгнаха, без да убият никого от нас, но казаха, че ще се върнат пак.“

През следващите дни грабителите продължавали да идват и всеки път свидетелите хуту се молели за живота на своите приятели тутси. Накрая, когато оставането на Мбанда и Дениз станало много опасно, било уредено те да отидат заедно с други тутси бежанци в едно недалечно училище. Когато училището било нападнато, Мбанда и Дениз успели да избягат. Те могли да преминат през няколко поста, но накрая на един от постовете всички тутси били заловени и Мбанда и Дениз били убити.

Когато войниците се върнали в Преводаческото бюро и установили, че свидетелите тутси ги нямало, те се нахвърлили с ужасен бой върху братята хуту. Тогава една граната избухнала наблизо и братята успели да избягат.

Убийствата в страната продължаваха, и броят на мъртвите достигна към половин милион души. В крайна сметка, два или три милиона от осеммилионното население на Руанда напуснаха домовете си. Много от тях потърсиха убежище в близките Заир и Танзания. Няколкостотин Свидетели на Йехова бяха убити, а много други бяха сред онези, които избягаха в лагери извън страната.

Какво предизвика тази небивала касапница и изгнанието? Можеха ли те да бъдат предотвратени? Каква беше ситуацията, преди да избухне насилието?

Хуту и тутси

Както Руанда, така и съседната държава Бурунди, са населени от хуту — общо взето ниски, набити хора от племето банту, и от тутси — обикновено по–високи хора, с по–светла кожа, известни още като ватуси. И в двете страни хуту са около 85 процента от населението, а тутси около 14 процента. Сблъсъци между двете етнически групи са съществували още от 15–и век. Но през повечето време те са живели заедно в мир.

„Преди живеехме заедно в мир“ — една 29–годишна жена от хуту разказва за 3000 хуту и тутси, населяващи село Руганда, намиращо се на няколко километра източно от Заир. Но през април атаките на хуту банди унищожиха почти всички тутси жители от селото. „Ню Йорк Таймс“ обясни:

„Историята на селото е история на Руанда: хуту и тутси, които живееха заедно, женеха се помежду си, без да се интересуват и дори без да знаят кой е хуту и кой е тутси.

Изведнъж нещо стана. През април тълпи от хуту из цялата страна започнаха да убиват тутси, където ги намерят. Когато започнаха убийствата, тутси потърсиха закрила в църквите. Тълпите ги последваха, превръщайки убежищата в гробища, оставащи опръскани с кръв.“

Какво предизвика убийствата? Смъртта на президентите на Руанда и Бурунди, и двамата хуту, в самолетна катастрофа на 6 април. Това събитие някак си предизвика касапницата не само на тутси, но и на всеки хуту, за който се смяташе, че им симпатизира.

По същото време се засилиха боевете между бунтовническите сили — ръководения от тутси РПФ (Руандийски патриотичен фронт) — и ръководените от хуту правителствени сили. През юли РПФ победи правителствените сили и завладя Кигали и по–голямата част от Руанда. Опасявайки се от отмъщение, в началото на юли стотици хиляди хуту избягаха от страната.

Кой носи отговорността за това?

Когато бил попитан защо избухнало насилието през април, един фермер тутси казал: „Заради лошите водачи.“

Да, векове наред политическите водачи са разпространявали лъжи за своите врагове. Под ръководството на „княза на този свят“, Сатан Дявола, светските политици са убеждавали хората от своя народ да воюват срещу хората от друга раса, племе или народ и да ги убиват. (Йоан 12:31; 2 Коринтяни 4:4; 1 Йоан 5:19) Ситуацията в Руанда не е по–различна. „Ню Йорк Таймс“ каза: „Политиците многократно се опитваха да подхранват етническа лоялност и етнически страхове: в случая с хуту — да държат правителството под контрол; в случая с тутси — да оказват подкрепа на бунтовническия фронт.“

Тъй като хората в Руанда си приличат в много отношения, никой не предполагаше, че те ще се мразят и убиват. „Хуту и тутси говорят един и същ език, и общо взето имат едни и същи традиции — писа журналистът Реймонд Бонер. — След като много поколения са се женили помежду си, физическите разлики: тутси — високи и слаби, хуту — по–ниски и по–набити, са изчезнали до такава степен, че руандийците често не са сигурни дали някой е хуту или тутси.“

Но неотдавнашната масирана пропагандна атака имаше невероятно въздействие. Онагледявайки ситуацията, Алекс де Ваал, директор на групата „Африкански права“, каза: „Твърди се, че селяните в областите, завзети от РПФ, са наистина смаяни, че войниците тутси нямат рога, опашки и пламтящи в тъмното очи — такива неща разпространяват радиопредаванията, които те слушат.“

Не само политическите водачи формират мисленето на хората, но и религията. Какви са главните религии в Руанда? Дали те също са отговорни за трагедията?

Ролята на религията

The World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“] (1994) казва за Руанда: „Повечето хора са католици. . . . Католическата и другите християнски църкви ръководят повечето от началните и средните училища.“ Всъщност National Catholic Reporter [„Национален католически репортьор“] дори нарече Руанда „70 процента католическа държава“.

Вестник „Обзървър“ от Великобритания обяснява възникването на религиозната ситуация в Руанда с думите: „През 30–те години, когато църквите се бореха за контрол върху образователната система, католиците протежираха аристокрацията на тутси, докато протестантите се съюзяваха с потиснатото мнозинство на хуту. През 1959 г. хуту завзеха властта и светкавично започнаха да се радват на подкрепата както на католиците, така и на протестантите. Подкрепата на хуту от страна на протестантите продължава да бъде много силна.“

Дали протестантските църковни водачи, например, осъдиха кланетата? „Обзървър“ отговаря: „Двама [англикански] духовници бяха запитани дали осъждат убийците, които са изпълнили крилата на руандийските църкви с телата на обезглавени деца.

Те отказаха да отговорят. Те избягваха въпросите, разгневиха се, гласовете им изтъняваха все повече и повече от нерви, и дълбоките корени на кризата в Руанда лъснаха на бял свят — повечето от старшите членове на англиканската църква действуваха като момчета за всичко, изпълнявайки поръчките на политическите господари, които проповядваха убийство и изпълниха реките с кръв.“

Да, църквите на псевдохристиянството в Руанда не са по–различни от църквите по света. Например, британският бригаден генерал Франк П. Кроужър казал следното за подкрепата, която църквите оказали на политическите водачи: „Християнските църкви са най–изтънчените творци на кръвожадност, които притежаваме, и ние се възползувахме щедро от услугите им.“

Да, религиозните водачи носят огромна част от отговорността за онова, което се случи! „Национален католически репортьор“ от 3 юни 1994 г. съобщи: „Воюването сред африканската нация включва ‘един истински, действителен геноцид, за който, уви, дори и католиците носят отговорност’ — каза папата.“

Ясно е, че църквите не поучават принципите на истинското християнство, основани на такива стихове като Исаия 2:4 и Матей 26:52. Според френския вестник „Льо Монд“, един свещеник се вайкал: „Те се убиват помежду си, забравяйки изобщо, че са братя.“ Друг руандийски свещеник признал: „Християни биват избивани от други християни, след столетие на проповеди за любовта и прошката. Какъв провал!“ „Льо Монд“ попита: „Как човек да не мисли за това, че тутси и хуту, които воюват в Бурунди и Руанда, са били обучавани от едни и същи християнски мисионери и са посещавали едни и същи църкви?“

Истинските християни са различни

Истинските последователи на Исус Христос съблюдават неговата заповед ‘да се любят един другиго’. (Йоан 13:34) Можеш ли да си представиш Исус или някой от неговите апостоли да вземе мачете и да съсече някого до смърт? Такова беззаконническо убийство определя тези хора като ‘дяволски чада’. — 1 Йоан 3:10–12.

Свидетелите на Йехова не участвуват изобщо във войните, революциите или другите конфликти, подкрепяни от световните политици, които са под контрола на Сатан Дявола. (Йоан 17:14, 16; 18:36; Откровение 12:9) Вместо това Свидетелите на Йехова проявяват истинска любов помежду си. Така, по време на кланетата свидетелите хуту доброволно излагаха живота си на опасност, за да предпазят своите братя тутси.

Но такива трагедии не трябва да ни учудват. В своето пророчеството относно „завършека на системата на нещата“, Исус предсказал: „Тогава хората ще ви . . . убиват.“ (Матей 24:3, 9, NW) За щастие, Исус обещал, че верните хора няма да бъдат забравени при възкресението на мъртвите. — Йоан 5:28, 29.

Междувременно Свидетелите на Йехова в Руанда и навсякъде по света са решени да продължават да показват, че са ученици на Христос, като се обичат помежду си. (Йоан 13:35) Тяхната любов служи за свидетелство дори и сред сегашните трудности, както показва съпътствуващото сведение „Свидетелите в лагерите за бежанци“. Всички ние трябва да помним какво казал Исус в своето пророчество: „Който устои до край, той ще бъде спасен.“ — Матей 24:13.

[Блок на страница 29]

СВИДЕТЕЛИТЕ В ЛАГЕРИТЕ ЗА БЕЖАНЦИ

През юли тази година около 4700 Свидетели и техни съобщници се намираха в лагери за бежанци. В Заир 2376 души бяха в Гома, 454 души в Букаву и 1592 души в Увира. Освен това имаше и в Танзания — около 230 души в Бенако.

Самото достигане до лагерите за бежанци не беше лесно. Членовете на един сбор от 60 Свидетели се опитали да пресекат моста Русумо, главния маршрут, водещ към лагерите за бежанци в Танзания. Като не им било позволено да минат, те обикаляли по бреговете на реката около седмица. Тогава те решили да опитат да преминат с канута. Това се оказало успешно, и след няколко дни те достигнали безопасно до лагера в Танзания.

Свидетелите на Йехова от другите страни организираха голямо събиране на помощи. Свидетелите във Франция събраха повече от сто тона дрехи и девет тона обувки, и тези запаси, заедно с хранителни продукти и лекарства, бяха изпратени в нуждаещите се райони. Но често първото нещо, за което молеха братята в бежанските лагери, бяха Библия или списанията „Стражева кула“ или „Пробудете се!“.

Много наблюдатели бяха впечатлени от любовта, проявена от Свидетелите в Заир и Танзания, които посетиха своите братя–изгнаници и им помогнаха. „Вие бяхте посетени от хора от вашата религия — казваха бежанците, — а нас не ни посети нито един свещеник от нашата религия.“

Свидетелите станаха известни в лагерите, главно поради тяхното единство, подреденост и любеща нагласа. (Йоан 13:35) Интересно е да се отбележи, че в Бенако, Танзания, на Свидетелите им трябваха само 15 минути да открият своите събратя–бежанци сред около 250 000 души в лагера.