‘Божият израил’ и ‘голямото множество’

„Видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи.“ — ОТКРОВЕНИЕ 7:9.

 1–3. (а) Какви славни небесни перспективи имат помазаните християни? (б) Как Сатан се опитал да унищожи сбора от първи век? (в) Какво се случи през 1919 г., което показа, че усилията на Сатан да поквари помазания християнски сбор са се провалили?

ОСНОВАВАНЕТО на „Божия Израил“ през 33 г. от н.е. било основна стъпка в осъществяването на целите на Йехова. (Галатяни 6:16) Неговите помазани членове имат надеждата да бъдат безсмъртни духовни същества и да управляват с Христос в божието небесно Царство. (1 Коринтяни 15:50, 53, 54) На този пост те имат водеща роля в освещаването на името на Йехова и в смазването на главата на големия противник, Сатан Дявола. (Битие 3:15; Римляни 16:20) Нищо чудно, че Сатан направил всичко, което било по силите му, да унищожи този нов сбор, както чрез преследването му, така и чрез опити за покваряването му! — 2 Тимотей 2:18; Юда 4; Откровение 2:10.

² Докато апостолите били живи, Сатан не могъл да успее. След смъртта им обаче отстъпничеството се разпространило безпрепятствено. Накрая, от човешка гледна точка изглеждало, че чистият християнски сбор, основан от Исус, бил покварен, когато Сатан създал отстъпническата религиозна фалшификация, позната днес под името псевдохристиянство. (2 Солунци 2:3–8) Въпреки всичко обаче истинското християнство устояло. — Матей 28:20.

³ В своята притча за житото и плевелите Исус предсказал, че за известно време истинските християни ще растат заедно с „плевелите“, или фалшивите християни; и точно това станало. Но той казал още, че през последните дни „чадата на царството“ отново ще бъдат ясно отделени от „плевелите“. (Матей 13:36–43) Това също се оказа вярно. През 1919 г. истинските помазани християни излязоха от вавилоноподобния плен. Те бяха божествено признати като ‘верния и разумен слуга’ и смело започнаха да проповядват добрата новина на Царството. (Матей 24:14, 45–47; Откровение 18:4) Почти всички те бяха езичници по произход; но тъй като притежаваха вярата на Авраам, в действителност бяха „Авраамови чада“. Те бяха членове на „Божия Израил“. — Галатяни 3:7, 26–29.

‘Голямото множество’

 4. Каква група християни се открои най–вече през 30–те години на нашия век?

⁴ В началото онези, които откликнаха на проповядването на тези помазани християни, също станаха духовни израилтяни — останалите от 144 000, с небесна надежда. (Откровение 12:17) Но особено през 30–те години на този век се открои и друга група. Нейните членове бяха идентифицирани с ‘другите овце’ от притчата за кошарите. (Йоан 10:16) Те бяха ученици на Христос с надеждата за вечен живот на райска земя. Те бяха — образно казано — духовното потомство на помазаните християни. (Исаия 59:21; 66:22; сравни 1 Коринтяни 4:15, 16.) Те признаваха членовете на помазания християнски сбор като ‘верния и разумен слуга’, и като своите помазани братя, изпитваха дълбока любов към Йехова, вяра в Исусовата жертва, пламенност за възхваляване на Бога и готовност да понесат страдание заради праведността.

 5. Как позицията на ‘другите овце’ постепенно беше по–добре разбрана?

⁵ Отначало позицията на тези „други овце“ не беше добре разбрана, но с течение на времето нещата станаха по–ясни. През 1932 г. помазаните християни бяха насърчени да подканят ‘другите овце’ да участвуват в проповедната дейност — нещо, което много от ‘другите овце’ вече правеха. През 1934 г. ‘другите овце’ бяха насърчени да се покръстят във вода. През 1935 г. те бяха идентифицирани с ‘голямото множество’ от Откровение, глава 7. През 1938 г. те бяха поканени да присъствуват на Възпоменанието на Исусовата смърт като наблюдатели. През 1950 г. за зрели мъже измежду тях се разбра, че са от ‘князете’, които служат като „заслон от вятър и като прибежище от буря“. (Псалм 45:16; Исаия 32:1, 2) През 1953 г. божията земна организация — по–голямата част от която по онова време беше съставена от „други овце“ — беше видяна като ядрото на земното общество, което ще съществува в новия свят. През 1985 г. беше разбрано, че въз основа на Исусовата изкупителна жертва ‘другите овце’ биват обявени за праведни като приятели на Бога и с перспектива да преживеят Армагедон.

 6. Какви са относителните позиции на помазаните и на ‘другите овце’ днес, което води до какви въпроси?

⁶ До днес, в този късен етап на „последните дни“, огромното мнозинство от 144 000 са умрели и са получили своята небесна награда. (2 Тимотей 3:1; Откровение 6:9–11; 14:13) Сега християните със земна надежда вършат по–голямата част от проповедната дейност и смятат за привилегия това да оказват подкрепа на помазаните братя на Христос в това отношение. (Матей 25:40) Но тези помазани са „верният и разумен слуга“, чрез когото през тези последни дни се дава духовната храна. Какво ще бъде положението на ‘другите овце’, когато всички помазани са получили небесната си награда? Какви мерки ще бъдат осигурени тогава за ‘другите овце’? Един кратък преглед на народа на древния Израил ще ни помогне да отговорим на тези въпроси.

Едно „царство свещеници“ като предобраз

 7, 8. В каква степен древният Израил бил „царство свещеници“ и свят народ под Договора на закона?

⁷ Когато Йехова избрал Израил за свой специален народ, той направил договор с тях, казвайки: „Ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие още ще Ми бъдете царство свещеници и свят народ.“ (Изход 19:5, 6) Израил бил специален народ на Йехова въз основа на Договора на закона. Но как обещанието, отнасящо се за „царство свещеници“ и за свят народ, щяло да се изпълни?

⁸ Когато бил верен, Израил признавал върховенството на Йехова и го приемал като свой Цар. (Исаия 33:22) Така членовете му били царство. Но както било разкрито по–късно, обещанието за „царство“ щяло да означава нещо повече. В допълнение, когато се подчинявали на Закона на Йехова, те били чисти и отделени от околните народи. Те били свят народ. (Второзаконие 7:5, 6) Дали те били царство от свещеници? В Израил племето на Леви било отделено за служба в храма и в рамките на това племе съществувало левитското свещеничество. Когато бил въведен Моисеевият закон, мъжете от племето Леви били взети в замяна на първородния на всяко нелевитско семейство.a (Изход 22:29; Числа 3:11–16, 40–51) По този начин всяко семейство в Израил било — така да се каже — представено в храмовата служба. Това бил моментът, когато народът бил най–близко до позицията на свещеничество. Въпреки това обаче израилтяните представяли Йехова пред народите. Всеки чужденец, който желаел да се покланя на истинския Бог, трябвало да прави това заедно с Израил. — 2 Летописи 6:32, 33; Исаия 60:10.

 9. Какво накарало Йехова да отхвърли северното царство Израил ‘да Му не свещенодействува’?

⁹ След смъртта на Соломон божият народ се разделил на северната държава Израил под управлението на цар Йеровоам и южната държава Юда под управлението на цар Ровоам. Тъй като храмът, центърът на чистото поклонение, бил на територията на Юда, Йеровоам основал незаконно поклонение, като издигнал изображения на телета върху територията на своята държава. Освен това той ‘направил капища на високите места, и поставил жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци’. (3 Царе 12:31) Северното царство затънало още по–дълбоко във фалшивото поклонение, когато цар Ахав позволил на своята съпруга чужденка Йезавел да установи поклонение на Ваал в земята. Накрая Йехова произнесъл присъда върху бунтовното царство. Чрез Осия той казал: „Людете Ми загинаха от нямане [на] знание; понеже ти отхвърли знанието, то и Аз отхвърлих тебе да Ми не свещенодействуваш.“ (Осия 4:6) Скоро след това асирийците унищожили северното царство Израил.

10. Как южното царство Юда — когато народът бил верен — представяло Йехова пред народите?

¹⁰ Какво станало с южната държава — Юда? По времето на Езекия Йехова им казал чрез Исаия: „Вие сте Мои свидетели . . . и служителят Ми, когото избрах, . . . людете, които създадох за Себе Си, за да оповестяват хвалата Ми.“ (Исаия 43:10, 21; 44:21) Когато били верни, хората от южното царство оповестявали пред народите славата на Йехова и привличали онези с правилна нагласа на сърцата да Му се покланят в храма Му и да бъдат обслужвани от законното левитско свещеничество.

Чужденци в Израил

11, 12. Назови някои от чужденците, които станали служители на Йехова заедно с Израил.

¹¹ За чужденците, които откликвали на това целонародно свидетелство, имало осигурена уредба, включена в Закона, даден чрез Моисей, чиято съпруга Сепфора била мадиамка. „Голямо разноплеменно множество“ от неизраилтяни напуснало Египет с Израил и членовете му присъствували, когато бил даден Законът. (Изход 2:16–22; 12:38; Числа 11:4) Раав и семейството ѝ били спасени от Йерихон и по–късно приети в юдейския сбор. (Исус Навиев 6:23–25) Скоро след това гаваонците сключили мир с Израил и им били възлагани задачи във връзка със скинията. — Исус Навиев 9:3–27; виж също 3 Царе 8:41–43; Естир 8:17.

¹² В последствие чужденци заемали високи постове. Хетеецът Урия, съпругът на Витсавее, бил включен сред „силните мъже“ на Давид, както било и с амонеца Селек. (1 Летописи 11:26, 39, 41; 2 Царе 11:3, 4) Етиопецът Авдемелех служел в двореца и имал достъп до царя. (Йеремия 38:7–9) След като Израил се върнал от изгнаничество във Вавилон, на неизраилтянските нетиними били възложени увеличени отговорности в помощ на свещениците. (Ездра 7:24) Тъй като редица от тези верни чужденци, или пришълци, се смятат за предобраз на голямото множество днес, тяхното положение представлява интерес за нас.

13, 14. (а) Какви били привилегиите и задълженията на прозелитите в Израил? (б) Как израилтяните трябвало да гледат на верните прозелити?

¹³ Такива хора били прозелити — отдадени поклонници на Йехова, подчинени на Моисеевия закон и заедно с израилтяните отделени от народите. (Левит 24:22) Те принасяли жертви, не участвували във фалшиво поклонение и се въздържали от кръв, точно както правели израилтяните. (Левит 17:10–14; 20:2) Те помагали в строежа на Соломоновия храм и се присъединили към възстановяването на истинското поклонение по времето на цар Аса и цар Езекия. (1 Летописи 22:2; 2 Летописи 15:8–14; 30:25) Когато Петър използувал първия ключ на Петдесетница през 33 г. от н.е., неговите думи били чути от „юдеи и [неюдейски] прозелити“. Вероятно някои от трите хиляди покръстени през този ден били прозелити. (Деяния 2:10, 41) Скоро след това един етиопски прозелит бил покръстен от Филип — преди Петър да използува последния ключ на Царството при Корнилий и неговото семейство. (Матей 16:19; Деяния 8:26–40; 10:30–48) Явно прозелитите не били смятани за езичници.

¹⁴ Въпреки всичко положението на прозелитите в страната не било същото като това на израилтяните по рождение. Прозелитите не служели като свещеници и техните първородни не били представени в левитското свещеничество.b Прозелитите нямали също и наследство от земята на Израил. И все пак на израилтяните било наредено да се отнасят със загриженост към верните прозелити и да гледат на тях като на братя. — Левит 19:33, 34.

Духовният народ

15. Какво станало, когато членовете на физическия Израил отказали да приемат Месията?

¹⁵ Законът бил замислен да пази израилтяните чисти, отделени от народите около тях. Но той служил и за друга цел. Апостол Павел писал: „Законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.“ (Галатяни 3:24) За нещастие повечето израилтяни не се оставили да бъдат доведени до Христос от Закона. (Матей 23:15; Йоан 1:11) Затова Йехова Бог отхвърлил този народ и причинил раждането на „Божия Израил“. Освен това той отправил към неюдеите поканата да станат пълноправни граждани на този нов Израил. (Галатяни 3:28; 6:16) Именно върху този нов народ обещанието на Йехова от Изход 19:5, 6 относно царското свещенство има своето прекрасно окончателно изпълнение. Как?

16, 17. В какъв смисъл помазаните християни на земята са ‘царски’? А „свещенство“?

¹⁶ Петър цитирал Изход 19:6, когато писал до помазаните християни от свое време: „Вие . . . сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби.“ (1 Петър 2:9) Какво означава това? Дали помазаните християни са царе на земята? Не, тяхното царуване е все още в бъдещето. (1 Коринтяни 4:8) Въпреки това те са ‘царски’ в смисъл, че са отбрани за бъдещи царски привилегии. Дори и сега те са народ под управлението на цар, Исус, назначен от Великия върховен владетел Йехова Бог. Павел писал: „[Йехова] ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.“ — Колосяни 1:13.

¹⁷ Дали помазаните християни на земята са свещеничество? В известен смисъл — да. Като сбор те изпълняват една безспорно свещеническа функция. Петър обяснил това, като казал: „Вие . . . се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство.“ (1 Петър 2:5; 1 Коринтяни 3:16) Днес остатъкът от помазаните християни като цяло представлява „верният и разумен слуга“, каналът за разпределяне на духовна храна. (Матей 24:45–47) Както при древния Израил, всеки, който желае да се покланя на Йехова, трябва да прави това заедно с тези помазани християни.

18. Какво основно задължение има помазаният християнски сбор на земята като свещеничество?

¹⁸ Освен това помазаните християни поели от Израил привилегията да свидетелствуват сред народите за величието на Йехова. Контекстът показва, че когато Петър нарекъл помазаните християни „царско свещенство“, той имал предвид проповедната дейност. Всъщност, той съчетал в едно цитата на обещанието на Йехова от Изход 19:6 с Неговите думи към Израил от Исаия 43:21, където казал: ‘Вие сте царско свещенство, за да възвестявате превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.’ (1 Петър 2:9) В хармония с това Павел говорел за възвестяването на превъзходствата на Йехова като за храмова жертва. Той писал: „Чрез [Исус] нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.“ — Евреи 13:15.

Небесно изпълнение

19. Какво е окончателното, грандиозно изпълнение на обещанието, че Израил ще бъде „царство свещеници“?

¹⁹ Но в крайна сметка Изход 19:5, 6 има далеч по–славно изпълнение. В книгата Откровение апостол Йоан чува небесни създания да прилагат този стих, отдавайки възхвала на възкресения Исус: „[Ти] си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, народ и нация; и направил си ги царство и свещеници на нашия Бог; и те ще царуват над земята.“ (Откровение 5:9, 10, „Верен“) Следователно, в своето окончателно значение царското свещенство е божието небесно Царство, управляващата власт, за коята Исус ни учи да се молим. (Лука 11:2) Всички 144 000 помазани християни, които издържа̀т верни докрай, ще имат дял в тази уредба за Царството. (Откровение 20:4, 6) Какво прекрасно изпълнение на обещанието, дадено преди толкова много време чрез Моисей!

20. Какъв въпрос все още трябва да получи отговор?

²⁰ Какво общо има всичко това със ситуацията на голямото множество и с бъдещето на неговите членове, когато всички помазани получат своето чудесно наследство? Това ще стане ясно в последната статия от тази поредица.

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

◻ Как позицията на ‘другите овце’ постепенно беше разбрана по–добре?

◻ Защо Йехова отхвърлил северното царство Израил ‘да Му не свещенодействува’?

◻ Когато народът бил верен, каква била позицията на Юда пред народите?

◻ Какво било положението на верните прозелити в Израил?

◻ Как помазаният сбор служи като „царство свещеници“?

[Снимка на страница 16]

Като царско свещенство помазаните християни възвестяват славата на Йехова на земята

[Снимка на страница 18]

Окончателното изпълнение на Изход 19:6 е Царството