Въпроси на читатели
Какво имал предвид ученикът Яков, когато казал: „Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по–тежко осъждане.“? — Яков 3:1.
Несъмнено Яков не казвал християните да не бъдат учители на истината за другите. В Матей 28:19, 20 Исус наредил на своите ученици да ‘правят ученици от хора от всичките народи, . . . учейки ги да съблюдават всички неща, които той заповядал’. Така че всички християни трябва да бъдат учители. Апостол Павел наставлявал християните от еврейски произход именно защото те все още не били станали учители. Той писал: „Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най–елементарните начала на Божиите словеса.“ — Евреи 5:12.
Тогава за какво говорел Яков? Той говорел за онези, които имали специални привилегии на учители в сбора. В Ефесяни 4:11 четем: „И Той [Исус Христос, главата на сбора] даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители.“ Сред сборовете от първи век, както е и днес, имало специални учителски позиции. Например, Ръководното тяло представя ‘верния и разумен слуга’ и има специалната отговорност да надзирава поучаването на целосветския сбор. (Матей 24:45) Пътуващите надзорници и старейшините на сбора също имат специални отговорности като учители.
Дали Яков казвал на подходящите за това християни, че не бива да приемат ролята на учители поради страха от по–тежкото божие осъждане? Съвсем не! Постът на старейшина е голяма привилегия, както личи от 1 Тимотей 3:1 (NW), където се казва: „Ако някой мъж се стреми към службата на надзорник, той желае добро дело.“ Едно от изискванията за назначаване като старейшина на сбора е този човек да бъде „способен да поучава“. (1 Тимотей 3:2) Яков не противоречал на вдъхновените думи на Павел.
Изглежда обаче, че през първи век от нашата ера някои хора сами се определяли за учители, макар че не били подходящи и не били назначени. Вероятно те смятали, че тази роля носи знатност и желаели лична слава. (Сравни Марко 12:38–40; 1 Тимотей 5:17.) Апостол Йоан споменал Диотреф, който ‘обичал да първенствува между тях, но не приемал Йоан’ с уважение. (3 Йоан 9) Първо Тимотей 1:7 говори за някои, които ‘искали да бъдат законоучители, без да разбират нито що говорят, нито що твърдят’. Думите в Яков 3:1 са особено уместни за мъже, които имат желание да бъдат учители, но не от правилни подбуди. Такива хора биха могли да навредят сериозно на стадото и съответно на това биха получили по–тежко осъждане. — Римляни 2:17–21; 14:12.
Яков 3:1 също е добро напомняне за онези, които са подходящи за тази позиция и служат като учители. Тъй като много им е поверено, много и ще се изисква от тях. (Лука 12:48) Исус казал: „И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.“ (Матей 12:36) Това е особено вярно за онези, чиито думи имат по–голяма тежест, назначените старейшини.
Старейшините ще отговарят за начина, по който се отнасят с овцете на Йехова. (Евреи 13:17) Онова, което те казват, влияе върху живота на ближните им. Затова един старейшина трябва да внимава да не прокарва свои собствени мнения, или да малтретира овцете, както правели това фарисеите. Той трябва да се стреми да проявява същата любов, която проявявал Исус. Във всяка ситуация, свързана с поучаването, и особено когато става дума за дисциплинарни въпроси, старейшината трябва да претегля внимателно думите си, като не използува повърхностни фрази и не изразява чисто лични идеи. Като се облягат здраво на Йехова, на неговото Слово и ръководство, получавано чрез неговата организация, пастирите ще получат божията богата благословия, а не „по–тежко осъждане“.