Мястото на музиката в съвременното поклонение

ПЕЕНЕТО е дар от Бога. Извисяването на гласовете ни в песен може да донесе наслада и на нас, и на нашия Създател. Чрез него ние можем да изразим чувствата си — както мъката, така и радостта. И нещо повече — можем да изразим любовта, възхищението и възхвалата си към Създателя на песента, Йехова.

Повечето от около тристата споменавания на музиката в Библията се отнасят до поклонението на Йехова. Пеенето се свързва също и с радостта — не само с радостта на онези, които пеят, но и с радост от страна на Йехова. Псалмистът писал: „Нека те му пеят възхвала. Защото Йехова се радва на своя народ.“ — Псалм 149:3, 4, NW.

Но колко е важно пеенето в съвременното поклонение? Как могат хората на Йехова днес да го радват, като извисяват гласовете си в песен? Какво място трябва да има музиката в истинското поклонение? Едно изследване на историческото развитие на музиката в поклонението ще помогне да отговорим на тези въпроси.

Историческото място на музиката в поклонението

Първото споменаване на музиката в Библията не е конкретно свързано с поклонението на Йехова. В Битие 4:21 на Ювал се приписва нещо като изобретяването на първите музикални инструменти, или може би установяването на нещо като музикален занаят. Но музиката е била част от поклонението на Йехова още преди създаването на хората. Редица преводи на Библията описват как ангелите пеят. В Йов 38:7 се говори за това как ангелите ликували и ‘възклицавали от радост’. Следователно има библейско основание да се смята, че пеенето в поклонението на Йехова било обичай дълго преди човекът да се появи на този свят.

Някои историци твърдят, че древната еврейска музика имала само мелодия, без поддържаща хармония. Но на арфа — един често споменаван в Библията инструмент — биха могли да се свирят повече ноти едновременно. Арфистите би трябвало да са забелязали хармонията, която би могло да бъде създадена при комбинирането на тонове с помощта на своя инструмент. Съвсем не примитивна, тяхната музика несъмнено била доста напреднала. А ако съдим от поезията и прозата на Еврейските писания, можем да направим извода, че израилтянската музика имала високо качество. Безспорно вдъхновението за музикалните композиции било много по–възвишено от това при съседните народи.

Организацията на древния храм давала възможност за сложни аранжименти на инструменти и гласове в храмовото поклонение. (2 Летописи 29:27, 28) Имало ‘ръководители’, „изкусни“, ‘ученици’ и „главни певци“. (1 Летописи 15:21; 25:7, 8; Неемия 12:46) Обсъждайки високите им музикални умения, историкът Кърт Закс писал: „Хоровете и оркестрите, свързани с Храма в Йерусалим, говорят за висок стандарт на музикално образование, умения и познания. . . . Макар че не знаем как е звучала тази древна музика, ние имаме достатъчно доказателства за нейната сила, достойнство и майсторство.“ (The Rise of Music in the Ancient World: East and West [„Възходът на музиката в древния свят: Изток и Запад“], 1943 г., стр. 48, 101, 102) Песен на песните е един пример за творческата енергия и качеството на еврейските композиции. Тя представлява разказ във формата на песен, подобно на едно либрето, или текста, на една опера. В еврейския текст тази песен е наречена „Песен на песните“, тоест, най–прекрасната песен. За древните евреи пеенето било неразделна част от поклонението. И то давало възможност те да изразят положителните си чувства в своята възхвала на Йехова.

Пеенето при християните от първи век

Музиката продължавала да бъде редовна част от поклонението сред ранните християни. Освен че вече имали вдъхновените Псалми, явно те композирали оригинална музика и текст за поклонение, като по този начин създали прецедент за съвременното композиране на християнски песни. (Ефесяни 5:19) В книгата The History of Music [„Историята на музиката“] от Уолдо Селдън Прат се обяснява: „Пеенето при обществено и частно поклонение било нещо обичайно за ранните християни. За дошлите от юдаизма това било продължение на обичаите в синагогата . . . В допълнение на еврейските Псалми . . . новата вяра била склонна непрекъснато да създава нови химни, отначало явно под формата на рапсодии.“a

Подчертавайки значението на пеенето, Исус Христос и неговите апостоли вероятно пели псалмите „Халел“, когато Исус основал Вечерята на Господаря. (Матей 26:26–30) Те били песни на възхвала на Йехова, записани в Псалмите и изпълнявани във връзка с чествуването на пасхата. — Псалми 113–118.

Влиянието на фалшивото поклонение

До настъпването на т.нар. мрачно Средновековие религиозната музика вече била сведена до жалейно опяване. През около 200 г. от н.е. Климент Александрийски заявил: „Трябва ни само един инструмент: мирното слово на възхвала, а не арфи или тъпани, или тръби, или тромпети.“ Били наложени ограничения, които свели църковната музика до вокали. Този стил станал известен като песнопение. „По–малко от четиридесет години след издигането на Константинопол, Лаодикийският събор (367 г. сл.Хр.) забранил участието както на инструменти, така и на сбора в литургията. Ортодоксалната музика била чисто вокална“ — се казва в книгата Our Musical Heritage [„Нашето музикално наследство“]. (Курсивът наш.) Тези ограничения нямали основание сред ранното християнство.

По време на мрачното Средновековие Библията била затворена книга за обикновените хора. Християните, които се осмелявали да притежават или да четат Библията, били преследвани и дори убивани. Не е чудно тогава, че обичаят да се пеят възхвали на Бога почти изчезнал през този тъмен период. Та как обикновените хора биха могли да знаят, че една десета част от цялата Библия са песни, щом не могли да имат достъп до Писанията? Кой би могъл да им каже, че Бог наредил на своите поклонници да ‘пеят на Йехова нова песен, неговата възхвала в събранието на лоялните’? — Псалм 149:1, NW.

Възстановяването на музиката на полагащото ѝ се място в поклонението

Организацията на Йехова е направила много за възстановяването на музиката и пеенето на полагащото им се място в поклонението. Например, броят на Zion’s Watch Tower [„Сионска стражева кула“] от 1 февруари 1896 г. се състоял само от песни. Той бил озаглавен „Сионските щастливи песни на зората“.

През 1938 г. на събранията на сбора почти не се пееше. Но мъдростта на това да се следват примерът и ръководството на апостолите скоро надделя. На Областния конгрес през 1944 г. Ф. У. Франц изнесе доклада „Песента на царската служба“. Той показа, че песни за възхвала на Йехова били пети от божиите небесни творения много преди сътворението на човека, и каза: „Уместно е и е угодно на Бога неговите земни служители да извисяват гласовете си в буквална песен.“ След като разви доводите, подкрепящи пеенето в поклонението, той съобщи за издаването на Kingdom Service Song Book [„Песнопойка на царската служба“] за използуване по време на седмичните събрания за службата.b После, през 1944 г. в своя брой от декември Informant [„Информант“] (сега наричан „Нашата служба на Царството“) съобщи, че други събрания също ще включват песен в началото и в края. Пеенето отново стана част от поклонението на Йехова.

‘Да пеем в сърцата си за Йехова’

Стойността на искрената песен е показана от нашите братя в Източна Европа и Африка, които преживяха дълги години на враждебност и преследване. Лотар Вагнер прекарал седем години в единична килия. Как издържал това? „Няколко седмици поред се съсредоточих върху това да попълня запаса си от песни на Царството. Когато не знаех точния текст, просто съчинявах един или два куплета . . . Какво изобилие от насърчителни и укрепващи мисли съдържат нашите песни на Царството!“ — 1974 Yearbook of Jehovah’s Witnesses [„Годишник на Свидетелите на Йехова за 1974 г.“], стр. 226–228.

По време на петте години, които прекарал в единична килия поради своята позиция на вярност, Харолд Кинг намерил утеха в композирането и пеенето на песни на възхвала за Йехова. Няколко от неговите композиции сега се използуват от Свидетелите на Йехова в тяхното поклонение. Радостта, свързана с пеенето, е укрепваща. Но не е необходимо да има преследване, за да се убедим в стойността на пеенето на възхвали за Бога.

Всички от народа на Йехова могат да намерят радост в пеенето. Макар и да имаме някакви пречки относно това да се изразяваме словесно, нашите чувства спрямо Йехова могат да бъдат свободни, когато ги изразим в песен. Апостол Павел показал как можем да намерим радост при пеенето на възхвали, когато подканил християните да продължават да ‘разговарят помежду си с псалми и възхвали на Бога, и с духовни песни, като пеят за Йехова и съпровождат песните с музика в сърцата си’. (Ефесяни 5:19, NW) Когато сърцата ни са изпълнени с духовни неща, ние изразяваме себе си мощно в песен. Затова ключът към подобреното пеене е правилната нагласа на сърцето.

Това да имаш добри взаимоотношения с Йехова допринася за един радостен дух, като ни подтиква да изричаме, пеем и викаме възхвали на Йехова. (Псалм 146:2, 5) Ние пеем от сърце за неща, на които се радваме. И ако харесваме песента или чувствата в песента, най–вероятно ще я пеем с истинско чувство.

Човек не трябва да пее силно, за да пее с чувство. Силното пеене не винаги е синоним на хубавото пеене; нито пък е такова пеенето, което се чува едва–едва. Някои гласове с естествен резонанс могат да се отличават дори и когато пеенето е меко. Част от предизвикателството на доброто пеене в група е да се научиш да се смесваш добре с останалите. Независимо от това дали пееш в хармония, или в унисон, силата на гласа ти, съответствуваща на силата на гласовете покрай теб, води до приятна и обединена песен. Християнската скромност и едно готово да слуша ухо помагат на човек да постигне равновесието между това да пее с дух, но гласът му да не надмогва другите. Но онези, които умеят да пеят, или имат изключително хубав глас, никога не бива да бъдат обезсърчавани относно яркото пеене. Един хубав глас може да осигури силна подкрепа на сбора, пеещ възхвали на Йехова.

Пеенето на нашите събрания също така осигурява и уместна обстановка за пеенето на хармонични гласове към мелодиите. Онези, които имат хармоничен слух, или които могат да четат хармоничните редове в песнопойките и да ги изпяват, са насърчени да се включват в пеенето и да добавят към красотата на музиката.c

Някой може да каже: ‘Не мога да изпея една мелодия вярно’ или ‘Имам ужасен глас; одрезгавява на високите ноти’. Затова те са плахи относно пеенето, дори и в Залата на Царството. Истината е, че нито един глас, извисен за възхвала на Йехова, не може да бъде „ужасен“ от Негова гледна точка. Както при говоренето гласът на човека може да бъде подобрен чрез упражнения и като се следват полезните препоръки, давани в Теократичното училище за проповедна служба, така и пеенето може да бъде подобрено. Някои хора са подобрили гласа си просто като си тананикат, докато вършат домакинска работа. Тананикането помага да се изглади звученето на гласа. А в подходящо време, когато човек е сам или работи някъде, където няма да пречи на другите, може да пее песните на Царството, което е чудесно упражнение за гласа и начин за постигане на радостна, ненапрегната нагласа на ума.

Ние можем също да насърчим пеенето на няколко песни на Царството и по време на нашите събирания. Такова пеене със съпровод на някакъв инструмент, като китара или пиано, или със съпровод на записите за пиано на Дружеството, придава духовна атмосфера на нашите събирания. То също така подпомага научаването на песните и тяхното добро пеене на събранията на сбора.

За да помогне на сборовете да навлязат в духа на пеенето по време на събранията, Дружеството е осигурило записи на музикални акомпанименти. Когато се пускат те, братът, който се занимава с озвучаването, трябва да внимава за силата. Ако музиката не е достатъчно силна, пеенето на сбора може да бъде плахо. Когато братът, контролиращ озвучаването, пее заедно със сбора, той ще може да определи дали музиката води и оказва подкрепа, или не.

Пейте възхвала на Йехова

Пеенето ни дава възможност да изразим чувствата си към своя Създател. (Псалм 149:1, 3) То не е просто един емоционален изблик, а контролиран, разумен и радостен израз на нашата възхвала. Ако пеем от сърце на събранията на сбора, това може да създаде правилна нагласа на ума и сърцето ни за програмата, която следва, и може да ни подтикне да имаме по–голямо участие в поклонението на Йехова. Освен емоционалното въздействие, което ни оказва пеенето, думите също могат да ни дават напътствия. Като изразяваме по този начин в унисон и в хармония това, което чувствуваме, ние кротко и смирено подготвяме сърцата си, за да можем да учим заедно като обединен народ. — Сравни Псалм 10:17.

Пеенето винаги ще бъде част от поклонението на Йехова. Затова ние имаме перспективата да споделяме вечно чувствата на псалмиста: „Ще хваля Господа [Йехова — NW], докато съм жив, ще пея хваление на моя Бог, догдето съществувам.“ — Псалм 146:2.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 27]

Някои препоръки за по–добро пеене

1. Дръж песнопойката високо, когато пееш. Това помага за по–естественото дишане.

2. Поемай дълбоко въздух в началото на всяка фраза.

3. Ако устата се отварят малко по–широко, отколкото на човек му се струва удобно в началото, това по естествен начин ще увеличи силата и резонанса на гласа.

4. Съсредоточи се най–вече върху чувствата, изразявани от песента, която се пее в момента.