Човешката слабост възвеличава силата на Йехова

„Всеки мислеше, че съм щастлива и жизнена целодневна служителка. Винаги бях тази, която помага на другите в проблемите им. В същото време обаче чувствувах, че сякаш вътрешно умирам. Измъчваха ме тревожни мисли и психическо страдание. Започнах да се чувствувам отчуждена от хората. Исках само да си стоя в къщи, да не ставам от леглото. В продължение на месеци се молех на Йехова да ми позволи да умра.“ — Ванеса.

КАКТО в споменатия по–горе случай, е неизбежно отвреме–навреме служителите на Йехова да усещат какво значи да се живее в тези „усилни времена“. (2 Тимотей 3:1) Някои могат дори да се отчаят. (Филипяни 2:25–27) Когато продължава повече време, унинието може да ограби силата ни, тъй като Библията казва: „Дали си се обезсърчил в ден на страдание? Силата ти ще бъде оскъдна.“ (Притчи 24:10, NW) Да, когато сме обезсърчени, ние се нуждаем от сила, може би дори се нуждаем от онова, което апостол Павел нарекъл „сила, надхвърляща нормалното“. — 2 Коринтяни 4:7, NW.

Йехова Бог е изворът на неограничена сила. Това се вижда, когато изследваме неговото творение. (Римляни 1:20) Разгледай, например, слънцето. Земята е на пътя на един постоянен енергиен поток, идващ от слънцето, равен на около 240 трилиона конски сили. Но тази цифра представлява само около една петстотинмилионна част от енергията, излъчвана от слънцето. А слънцето е малко в сравнение със звезди, известни като супергиганти. Сред тях е Ригел, една звезда от съзвездието Орион, която е 50 пъти по–голяма от нашето слънце и излъчва 150 000 пъти повече енергия!

Тогава Създателят на тези небесни електроцентрали трябва да притежава ‘изобилие от динамична енергия’. (Исаия 40:26, NW; Псалм 8:3, 4) Наистина, пророк Исаия казал, че Йехова „не отслабва и не се уморява“. И Бог е готов да сподели своята сила с всички, които поради човешка слабост се чувствуват изтощени. (Исаия 40:28, 29) Как той прави това се вижда от случая на християнския апостол Павел.

Справяне с изпитанията

Павел говорел на Коринтяните за едно препятствие, което трябвало да издържи. Той го нарекъл „трън в плътта“. (2 Коринтяни 12:7) Този „трън“ може да е бил проблем със здравето, вероятно слабо зрение. (Галатяни 4:15; 6:11) Или може би Павел говорел за фалшиви апостоли и други провокатори, които подлагали на изпитание апостолската му работа. (2 Коринтяни 11:5, 6, 12–15; Галатяни 1:6–9; 5:12) Каквото и да бил, този „трън в плътта“ силно потискал Павел и той многократно се молел за премахването му. — 2 Коринтяни 12:8.

Но Йехова не удовлетворил молбата на Павел. Вместо това Той му казал: „Достатъчна ти е моята незаслужена милост.“ (2 Коринтяни 12:9, NW) Какво имал предвид Йехова с това? Когато обърнем внимание на това как Павел преди това преследвал християните, разбираме, че само чрез незаслужена милост той можел изобщо да има взаимоотношения с Бога — да не говорим за това, че служел като апостол!a (Сравни Захария 2:8; Откровение 16:5, 6.) Вероятно Йехова казвал на Павел, че привилегията да е апостол е „достатъчна“. Тя нямало да бъде придружена от някакво чудодейно премахване на личните житейски проблеми. В действителност някои трудности може да се появят дори вследствие на допълнителни привилегии. (2 Коринтяни 11:24–27; 2 Тимотей 3:12) Независимо от всичко, Павел трябвало да търпи своя „трън в плътта“.

В никакъв случай обаче Йехова нямало безсърдечно да изостави Павел. Вместо това той му казал: „Силата Ми в немощ се показва съвършена.“ (2 Коринтяни 12:9) Да, Йехова любещо дал на Павел сила, за да се справи с положението си. Така ‘трънът в плътта’ на Павел станал нагледен пример. Той го научил да уповава на силата на Йехова, вместо на своята си сила. Явно Павел добре научил този урок, тъй като няколко години по–късно той писал на Филипяните: ‘Научих се да съм доволен в каквото състояние и да се намеря. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.’ — Филипяни 4:11, 13.

А ти? Дали ти понасяш някакъв „трън в плътта“, може би болест или обстоятелства в живота, които ти причиняват много тревоги? Ако е така, не се обезсърчавай. Въпреки че Йехова може да не премахне по чудодеен начин препятствието, той може да ти даде мъдростта и силата да се справиш с него, като продължаваш да поставяш интересите на Царството на първо място в своя живот. — Матей 6:33.

Ако болест или напреднала възраст ти пречи да вършиш толкова, колкото би искал в християнската дейност, не се отчайвай. Вместо да смяташ, че изпитанието ти ограничава твоята служба на Йехова, гледай на него като на възможност да увеличиш своето упование в Него. Помни също, че стойността на един християнин се преценява не според степента на неговата дейност, но според вярата му и дълбочината на неговата любов. (Сравни Марко 12:41–44.) Да обичаш Йехова с цялата си душа означава да му служиш според най–доброто, на което си способен ти, а не според най–доброто, на което е способен някой друг. — Матей 22:37; Галатяни 6:4, 5.

Ако твоят „трън в плътта“ включва потискащи обстоятелства в живота, като например смъртта на близък човек, следвай библейския съвет: „Възложи бремето си на Йехова, и той самият ще те подкрепи. Той никога няма да позволи праведният да се поклати.“ (Псалм 55:22, NW) Една християнка на име Силвия направила това. В продължение на само няколко години тя изгубила съпруга си, след 50 години брак, а също и девет други члена на семейството — като между тях били и две малки внучета. „Ако не беше Йехова — казва Силвия, — щях да скърбя неудържимо. Но аз намирам голяма утеха в молитвата. Всъщност постоянно разговарям с Йехова. Зная, че той ми дава силата да издържам.“

Колко успокояващо е да знаем, че ‘Богът на всяка утеха’ може да даде на скърбящите сила, за да издържат! (2 Коринтяни 1:3; 1 Солунци 4:13) Като ценим това, можем да разберем заключението, което Павел направил по този въпрос. Той писал: „Намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.“ — 2 Коринтяни 12:10.

Справяне с проявите на несъвършенство

Всички ние сме наследили несъвършенството от нашите първи човешки родители. (Римляни 5:12) В резултат на това ние водим борба против желанията на падналата плът. Колко обезсърчаващо би било да разберем, че чертите на „старата личност“ ни оказват по–силно влияние, отколкото сме си мислели! (Ефесяни 4:22–24, NW) В такива моменти може да се чувствуваме като апостол Павел, който писал: „Аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.“ — Римляни 7:22, 23.

И в това отношение ние можем да се възползуваме от силата, идваща от Йехова. Когато се бориш с лична слабост, никога не преставай да се обръщаш към него в молитва, като искрено търсиш неговата прошка, колкото и често да трябва да се обръщаш към него относно един и същ проблем. Поради своята незаслужена милост Йехова, който „преценява сърцата“ и който може да види дълбочината на твоята искреност, ще ти даде изчистена съвест. (Притчи 21:2, NW) Посредством своя свети дух Йехова може да ти даде силата да продължиш борбата срещу слабостите на плътта. — Лука 11:13.

Ние се нуждаем от сила от Йехова и когато се сблъскваме с несъвършенствата на другите. Например, някой събрат християнин може да ни говори ‘несмислено, пронизващо като нож’. (Притчи 12:18) Това може дълбоко да ни нарани, особено ако идва от някой, за когото си мислим, че би трябвало да постъпва по–иначе. Може силно да се разстроим. Някои са използували тези обиди като оправдание да напуснат Йехова — най–голямата възможна грешка!

Но една уравновесена нагласа ще ни помогне да виждаме слабостите на другите в подходяща светлина. Не можем да очакваме съвършенство от несъвършени хора. „Няма човек, който да не греши“ — ни напомня мъдрият мъж Соломон. (3 Царе 8:46) Артър, един помазан християнин, който в продължение на седем десетилетия лоялно служил на Йехова, отбелязал: „Слабостите на нашите съслужители създават у нас област за проява на морална безкомпромисност, която изпитва нашия християнски дух. Ако допускаме това, което хората казват или правят, да пречи на нашата служба на Йехова, тогава значи служим на хората. Освен това нашите братя също обичат Йехова. Ако търсим доброто в тях, скоро разбираме, че те всъщност не са толкова лоши.“

Силата да проповядваме

Преди да се възнесе на небето, Исус казал на своите ученици: „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“ — Деяния 1:8.

Съгласно думите на Исус, тази работа днес се извършва от Свидетелите на Йехова в 233 страни по цялото земно кълбо. Общо те прекарват над един милиард часа всяка година, като помагат на другите да опознаят Йехова. Извършването на тази работа не винаги е лесно. В някои страни проповедната дейност на Царството е под възбрана или са ѝ наложени ограничения. Помисли и за това кой върши тази работа — слаби, несъвършени хора, всеки от които също има собствени проблеми и тревоги. Но работата продължава и в резултат на това през последните три години над един милион души отдадоха живота си на Йехова и символизираха своето отдаване с покръстване във вода. (Матей 28:18–20) Наистина, тази работа се извършва само с божията сила. Йехова казал чрез пророк Захария следното: „Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез духа Ми.“ — Захария 4:6.

Ако си вестител на добрата новина, ти имаш дял — колкото и малък да изглежда — в тази грандиозна дейност. Въпреки ‘тръните’, на които трябва да издържаш, можеш да бъдеш уверен, че Йехова няма да забрави ‘това, което си извършил, и любовта, която си показал към Неговото име’. (Евреи 6:10) Затова продължавай да уповаваш за подкрепа на Източника на цялата динамична енергия. Помни, че само със силата на Йехова можем да издържим; неговата сила се показва съвършена в нашата слабост.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 26]

Проповедната дейност се извършва само чрез силата на Йехова