Чудодейното изцеление на човечеството е близо

„НИКОГА не сме виждали такова нещо.“ Това казали очевидци относно чудодейното, мигновено изцеление на един паралитик, извършено от Исус. (Марко 2:12) Освен това Исус лекувал и слепи, неми и сакати, и неговите последователи правели същото. С каква сила правел Исус това? Каква роля играела вярата? Каква светлина хвърлят тези случки от първи век върху днешните чудодейни изцеления? — Матей 15:30, 31.

„Твоята вяра те изцели“

Днешните лечители чрез вяра обичат да цитират думите на Исус към една жена, която имала кръвотечение в продължение на 12 години и дошла при него за изцеление: „Твоята вяра те изцели.“ (Лука 8:43–48) Дали думите на Исус показват, че нейното изцеление зависело от нейната вяра? Дали това е пример за „изцеление чрез вяра“, за каквото става дума днес?

Когато четем внимателно библейското повествование, виждаме, че в повечето случаи Исус и неговите ученици не изисквали болният да изрази вярата си, преди да бъде излекуван. Жената, спомената по–горе, дошла и без да казва нищо на Исус, който бил гърбом, тихо се допряла до неговата дреха и ‘начаса престанало кръвотечението ѝ’. Друг път Исус излекувал един мъж, който бил сред онези, дошли да го арестуват. Той дори изцелил и един мъж, който нямал никаква представа кой е Исус. — Лука 22:50, 51; Йоан 5:5–9, 13; 9:24–34.

Тогава каква роля играела вярата? Когато Исус и неговите ученици били в областта на Тир и Сидон, една финикийка дошла при тях и извикала: „Смили се за мене, Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.“ Представи си колко отчаяна била тя, когато молела: „Господи, помогни ми.“ Изпълнен със съчувствие, Исус отговорил: „О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието.“ И дъщеря ѝ била изцелена „в същия час“. (Матей 15:21–28) Ясно е, че тук била замесена и вярата, но чия вяра? Забележи, че Исус похвалил вярата на майката, а не тази на болното дете. И вяра в какво? Обръщайки се към Исус с думите „Господи, Сине Давидов“, жената публично признала, че Исус бил обещаният Месия. Това не било само проява на вяра в Бога или на вяра в силата на изцелителя. Когато Исус казал „твоята вяра те изцели“, той имал предвид, че без вяра в него, като Месия, болните нямало да дойдат при него и да бъдат изцелени.

От тези библейски примери можем да разберем, че изцеленията, извършени от Исус, били далеч по–различни от това, което обикновено се вижда или се заявява днес. Сред множествата нямало прояви на силни чувства — викове, песни, ридания, припадъци и т.н. — и никакви драматични прояви на лудост от страна на Исус. Освен това Исус никога не се провалял при изцелението на болните, оправдавайки се, че на тях им липсва вяра, или че дарът им не е бил достатъчно щедър.

Изцеления чрез силата на Бога

Как ставали изцеленията на Исус и неговите ученици? „Сила от Господа бе с Него да изцелява“ — отговаря Библията. (Лука 5:17) В Лука 9:43 (NW) се казва, че след едно изцеление ‘всички те били смаяни от величествената сила на Бога’. Затова било уместно Исус да не привлича вниманието към себе си като изцелител. Веднъж той казал на един човек, когото бил освободил от тормоза на демоните: „Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ [Йехова — NW] и как се смили за тебе.“ — Марко 5:19.

Тъй като Исус и апостолите изцелявали чрез силата на Бога, е лесно да се разбере защо от човека, който бил лекуван, не винаги се изисквала вяра за изцелението. Но от страна на изцелителя била необходима силна вяра. Затова, когато последователите на Исус не успели да изгонят един особено силен демон, Исус им казал каква е причината: „Поради вашето маловерие.“ — Матей 17:20.

Целта на чудодейните изцеления

Въпреки че Исус извършил много изцеления по време на земната си служба, главната му цел не била ‘служба на изцелител’. Чудодейните му изцеления — за които никога не искал пари от хората, нито пък молел за някакви дарове — били на второ място спрямо неговата основна грижа — ‘проповядването на добрата новина на царството’. (Матей 9:35, NW) Повествованието казва, че веднъж ‘Той ги посрещнал с готовност, и им говорил за Божието царство, и изцелил ония, които имали нужда от изцеление’. (Лука 9:11) В разказите на евангелията Исус често е наричан „Учител“, но никога „Изцелител“.

Защо тогава Исус лекувал по чудодеен начин? Това било главно за да докаже, че именно той е обещаният Месия. Когато Йоан Кръстител бил затворен несправедливо, поискал потвърждение за това, че е извършил онова, за което Бог го бил изпратил. Той изпратил своите ученици при Исус и попитал: „Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?“ Забележи какво казал Исус на учениците на Йоан: „Идете, съобщете на Йоана това, което чувате и виждате: Слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието.“ — Матей 11:2–5.

Да, фактът, че Исус не само изцелявал, но също така вършел и други чудодейни дела, записани в евангелията, доказал извън всяко съмнение, че Исус е „оня, Който има да дойде“, обещаният Месия. Не било необходимо да ‘очакват друг’.

Чудодейни изцеления днес?

Тогава дали днес трябва да очакваме Бог да доказва силата си посредством изцеления? Не. С чудодейните дела, които извършил чрез силата на Бога, Исус показал извън всяко съмнение, че той е Месията, за когото Бог обещал, че ще дойде. Могъщите дела на Исус са записани в Библията, за да ги четат всички. Не е необходимо Бог да доказва това, като повтаря тези дела за всяко следващо поколение от хора.

Интересно е, че изцеленията и други чудодейни дела убеждавали само до известна степен. Дори някои очевидци на чудесата на Исус не вярвали, че той бил подкрепян от своя небесен Баща. „Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него.“ (Йоан 12:37) Затова, след като обсъдил различните чудодейни дарове — пророкуване, говорене на езици, лекуване и т.н., — които Бог дал на различни членове на християнския сбор през първи век, апостол Павел бил вдъхновен да каже: „Пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.“ — 1 Коринтяни 12:28–31; 13:8–10.

Разбира се, да вярваме в Бога е жизненоважно за нашето благополучие. Но ако вярата на човека се основава на фалшиви обещания за изцеление, това ще доведе единствено до разочарование. Нещо повече, относно времето на края Исус дал следното предупреждение: „Ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните.“ (Матей 24:24) Освен шарлатанство и измама щяло да има също и прояви на демонична сила. В резултат на това не бива да се изненадваме от твърдения за необясними събития и те безспорно не са основа за искрена вяра в Бога.

Тъй като днес никой не върши такива изцеления, каквито вършел Исус, дали ние сме лишени от нещо? Всъщност онези, които били излекувани от Исус, в крайна сметка можели отново да се разболеят. Те всички остарели и умрели. Ползата, която получили от изцелението, била сравнително краткотрайна. Но чудодейните изцеления на Исус имат трайно значение, защото предизобразяват бъдещи благословии.

Затова, след като изследвали божието Слово, Библията, Алишандре и Бенедита, споменати по–горе, вече не вярват в съвременните изцеления с вяра и спиритическите лечения. В същото време те са убедени, че чудодейните изцеления не са неща от миналото. Защо? Както милиони хора по целия свят, те очакват благословиите на изцелението под управлението на божието Царство. — Матей 6:10.

Няма да има болести и смърт

Както разбрахме по–рано, основната цел на службата на Исус не била да лекува болните и да върши други чудеса. Вместо това той направил проповядването на добрата новина на божието Царство своя основна дейност. (Матей 9:35; Лука 4:43; 8:1) Това Царство е средството, чрез което Бог ще постигне чудодейното изцеление на човечеството и ще премахне цялата вреда, която грехът и несъвършенството са причинили на човешкото семейство. Как и кога ще извърши той това?

Гледайки векове напред в бъдещето, Христос Исус дал на своя апостол Йоан едно пророческо видение: „Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос.“ (Откровение 12:10) Всички доказателства посочват, че от 1914 г. насам големият противник на Бога, Сатан, е изхвърлен в околностите на земята и Царството сега управлява в действителност! Исус е поставен за Цар на месианското Царство и сега е готов да направи големи промени на земята.

В най–близко бъдеще небесното правителство на Исус ще управлява над едно праведно ново човешко общество, всъщност една „нова земя“. (2 Петър 3:13) Какви ще бъдат условията тогава? Ето една славна предварителна представа: „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха . . . [Бог] ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“ — Откровение 21:1, 4.

Можеш ли да си представиш какъв ще бъде животът, когато се осъществи чудодейното изцеление на човечеството? „И жителят няма да рече: Болен съм; на людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.“ Да, Бог ще извърши това, което изцелителите с вяра никога не могат да направят. „Ще погълне смъртта завинаги.“ Наистина, „Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица“. — Исаия 25:8; 33:24.

[Снимка на страница 7]

Под управлението на божието Царство човечеството ще бъде излекувано по чудодеен начин