‘Да ходим с вяра, а не с виждане’

„С вяра ходим, а не с виждане.“ — 2 КОРИНТЯНИ 5:7, NW.

 1. Какво означава ‘да ходим с вяра’?

ВСЕКИ път, когато се молим в хармония с напътствията, дадени в божието Слово, ние показваме, че притежаваме поне известна вяра. Ние проявяваме вяра и когато започнем да свидетелствуваме на други хора за божието Царство. И когато отдадем живота си на Йехова, ние доказваме, че нашето желание е да ‘ходим с вяра’, тоест, да следваме един житейски път, който е ръководен от вяра. — 2 Коринтяни 5:7, NW; Колосяни 1:9, 10.

 2. Защо участието в дейностите на сбора не е непременно доказателство, че човек притежава вяра?

² Ако наистина искаме да живеем по такъв начин, ние се нуждаем от вяра, която има добра основа. (Евреи 11:1, 6) Много хора биват привлечени към Свидетелите на Йехова заради високите морални стандарти и заради любовта, която виждат сред Свидетелите. Това е добро начало, но не означава, че тези хора притежават вяра. Други хора може да имат съпружески партньор или родител, който е силен във вярата, и може да участвуват в някои от дейностите, в които участвува и онзи, когото обичат. Да имаш такова влияние в дома си, е наистина благословия, но то също не може да замести личната любов към Бога, както и личната вяра. — Лука 10:27, 28.

 3. (а) В какво трябва да сме лично убедени относно Библията, за да имаме добре основана вяра? (б) Защо някои хора се убеждават по–лесно от други в това, че Библията е боговдъхновена?

³ Онези хора, които наистина ходят с вяра, са твърдо убедени, че Библията е Словото на Бога. Съществува огромен брой доказателства, че Свещеното писание наистина „е боговдъхновено“.a (2 Тимотей 3:16) Колко доказателства трябва да бъдат изследвани, преди човек да бъде убеден? Това може да зависи от неговите познания и опит. Нещо, което напълно удовлетворява даден човек, може да не е убедително за друг. В някои случаи дори и на някой човек да е било предоставено изобилие от неопровержими доказателства, той може да продължава да отхвърля заключението, до което водят те. Защо? Поради желанията, скрити дълбоко в сърцето му. (Йеремия 17:9) Следователно, макар и човек да твърди, че се интересува относно божията цел, сърцето му може да копнее за признание от страна на света. Той може да не иска да изостави определен начин на живот, който противоречи на библейските стандарти. Но ако човек изпитва истински глад за истината, ако е честен пред самия себе си и ако е смирен, след време той ще осъзнае, че Библията е божието Слово.

 4. Какво се изисква от страна на даден човек, за да придобие вяра?

⁴ Често само след няколко месеца хора, на които се оказва помощ, за да изучават Библията, разбират, че вече са видели достатъчно доказателства, че тя е Словото на Бога. Ако това ги подтикне да отворят сърцата си, за да бъдат наставлявани от Йехова, тогава най–съкровените им мисли, техните желания и подбудите им постепенно ще бъдат формирани от онова, което научават. (Псалм 143:10) В Римляни 10:10 се казва, че ‘със сърцето’ човек проявява вяра. Тази вяра изразява онова, което човек наистина чувствува, и ще се прояви в неговия начин на живот.

Ной постъпвал според добре обоснована вяра

 5, 6. Върху какво била основана вярата на Ной?

⁵ Ной бил човек, който притежавал добре обоснована вяра. (Евреи 11:7) Какво основание имал той за нея? Ной не притежавал божието слово в писмена форма, а така както му било предадено устно. В Битие 6:13 се казва: „И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях.“ Йехова дал наставления на Ной да построи ковчег и му осигурил подробни напътствия относно изграждането му. След това Бог добавил: „И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко, що се намира на земята, ще измре.“ — Битие 6:14–17.

⁶ Дали преди това било валяло дъжд? Библията не казва. В Битие 2:5 четем: „Господ Бог не беше дал дъжд на земята.“ Но това е начинът, по който Моисей, живял векове по–късно, изразил нещата, като обсъждал не дните на Ной, а едно много по–ранно време. Както е посочено в Битие 7:4, когато говорел на Ной, Йехова говорел за дъжд и Ной явно разбрал това, което той имал предвид. Но вярата на Ной не била в онова, което той можел да види. Апостол Павел писал, че Ной бил ‘предупреден от Бога за неща, които още не се виждали’. Бог казал на Ной, че ще донесе върху земята „водния потоп“ или „небесния океан“, както се казва в „Превод на новия свят“ в бележка под линия към Битие 6:17. До този момент не се било случвало такова нещо. Но цялото творение, което било видимо за Ной, явно показвало, че Бог наистина можел да причини такъв унищожителен потоп. Подтикнат от вяра, Ной построил ковчега.

 7. (а) Какво не било необходимо на Ной, за да извърши онова, което Бог му наредил? (б) Как ние можем да извлечем полза, когато разглеждаме вярата на Ной, и как нашата вяра може да бъде благословия за другите?

⁷ Бог не бил казал на Ной датата, на която щял да започне Потопът. Но Ной не използувал това като извинение, за да заеме позицията ‘чакай да видим’ и да постави строежа на ковчега и проповядването на второ място в своя живот. Достатъчно време предварително Бог казал на Ной кога да влезе в ковчега. Междувременно ‘Ной извършил всичко според както му заповядал Бог; така сторил’. (Битие 6:22) Ной ходел с вяра, не с виждане. Колко сме признателни, че той направил това! Поради неговата вяра ние сме живи днес. Така също и вярата, която проявяваме ние, може да повлияе значително върху това, което ще донесе бъдещето не само за нас, но и за децата ни и за други хора около нас.

Вярата на Авраам

 8, 9. (а) Върху какво основавал Авраам своята вяра? (б) По какъв начин Йехова ‘се явил’ на Авраам?

⁸ Да разгледаме един друг пример — примера на Авраам. (Евреи 11:8–10) На какво основавал Авраам своята вяра? Средата, в която той израсъл в халдейския град Ур, била идолопоклонническа и материалистична. Но възгледите на Авраам били формирани под друго влияние. Несъмнено той могъл да общува с Ноевия син Сим, понеже били съвременници в продължение на 150 години. Авраам се убедил, че Йехова е ‘Всевишният Бог, Създателят на небето и на земята’. — Битие 14:22.

⁹ Още нещо оказало силно влияние на Авраам. Йехова ‘се явил на Авраам, когато бил в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рекъл: „Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа.“’ (Деяния 7:2, 3) По какъв начин Йехова се ‘явил’ на Авраам? Авраам не видял Бога директно. (Изход 33:20) Но е възможно Йехова да се е явил на Авраам в сън, посредством свръхестествена проява на величие или чрез ангелски пратеник, или представител. (Сравни Битие 18:1–3; 28:10–15; Левит 9:4, 6, 23, 24.) Независимо от начина, посредством който Йехова се явил на Авраам, този верен човек бил убеден, че Йехова му предоставял ценна привилегия. Авраам откликнал с вяра.

10. Как Йехова укрепил вярата на Авраам?

¹⁰ Вярата на Авраам не зависела от това той да знае подробности за земята, към която Бог го водел. Тя не зависела от това той да знае кога ще му бъде дадена тази земя. Той вярвал, защото познавал Йехова като Бог Всемогъщи. (Изход 6:3) Йехова казал на Авраам, че ще има потомък, но понякога Авраам се чудел как ще стане това. Той остарявал. (Битие 15:3, 4) Йехова укрепил вярата на Авраам, като му казал да погледне към звездите и да ги преброи, ако може. „Толкова ще бъде твоето семе“ — казал Бог. Авраам бил силно развълнуван. Било очевидно, че Създателят на тези вдъхващи страхопочитание небесни тела можел да изпълни това, което бил обещал. Авраам ‘повярвал на Йехова’. (Битие 15:5, 6, NW) Авраам не повярвал просто защото харесвал онова, което чувал; той имал здраво основана вяра.

11. (а) Каква била реакцията на близо стогодишния Авраам спрямо божието обещание, че възрастната Сара ще роди син? (б) С каква вяра Авраам посрещнал изпитанието да заведе сина си на планината Мория и да го принесе в жертва?

¹¹ Когато Авраам бил почти стогодишен, а неговата съпруга Сара наближила деветдесетте, Йехова още веднъж заявил своето обещание, че Авраам ще има син и че Сара ще бъде майката на този син. Авраам реалистично обмислил своето положение. „Обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава, уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.“ (Римляни 4:19–21) Авраам знаел, че не е възможно божието обещание да не се изпълни. По–късно, поради своята вяра той се подчинил, когато Бог му казал да заведе сина си в местността Мория и да го принесе в жертва. (Битие 22:1–12) Авраам имал пълната увереност, че Богът, който по чудодеен начин причинил раждането на този син, може също отново да го върне към живот, за да изпълни останалите обещания, които бил изрекъл във връзка с него. — Евреи 11:17–19.

12. Колко време Авраам продължил да ходи с вяра, и какво възнаграждение очаква него и членовете на семейството му, които проявили силна вяра?

¹² Авраам показал, че бил направляван от вяра не само в отделни случаи, а през целия си живот. Докато бил жив, Авраам не получил от Бога като наследство никакъв дял от Обетованата земя. (Деяния 7:5) Въпреки това той не се уморил и не се върнал в Ур халдейски. В продължение на 100 години, чак до смъртта си, той живял в шатри в земята, която Бог му посочил. (Битие 25:7) За него, за съпругата му Сара, за техния син Исаак и техния внук Яков в Евреи 11:16 се казва: „Затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.“ Да, Йехова има място за тях в земната област на своето месианско Царство.

13. Кои от днешните служители на Йехова показват, че имат вяра като тази на Авраам?

¹³ Днес сред народа на Йехова има такива хора, които са като Авраам. Те са ходели с вяра в продължение на много години. Чрез силата, която дава Бог, те са преодолели големи колкото планина пречки. (Матей 17:20) Това, че не знаят точно кога Бог ще им даде наследството, което е обещал, не ги кара да се колебаят във вярата си. Те знаят, че словото на Йехова няма да пропадне, и смятат за скъпоценна привилегия това, че са сред неговите Свидетели. Дали и ти мислиш по същия начин?

Вярата, която подтикнала Моисей

14. Как била положена основата на вярата на Моисей?

¹⁴ Друг пример за вяра е Моисей. Каква била основата на неговата вяра? Тя започнала да се гради от най–ранно детство. Макар че фараоновата дъщеря намерила Моисей в тръстиково ковчеже на брега на река Нил и го взела за свой син, Йохаведа, еврейката, която била майка на Моисей, откърмила момчето и се грижила за него в ранните му години. Йохаведа явно го учила добре, като внедрила в него любов към Йехова и ценене за обещанията, които Йехова бил дал на Авраам. По–късно, като член на фараоновото семейство, Моисей бил „научен на всичката египетска мъдрост“. (Деяния 7:20–22; Изход 2:1–10; 6:20; Евреи 11:23) Но въпреки привилегированата позиция, която имал Моисей, сърцето му било с божия поробен народ.

15. Какво означавало за Моисей това да се идентифицира с народа на Йехова?

¹⁵ Когато бил на четиридесет години, Моисей убил един египтянин, за да освободи израилтянин, към когото се отнесли несправедливо. Този случай показал как Моисей гледал на божия народ. Да, „с вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря“. Вместо да държи на това „да се наслаждава за кратко време на греха“ като член на египетския царски двор, той бил подтикнат от вярата да се идентифицира с божия народ, към който се отнасяли зле. — Евреи 11:24, 25; Деяния 7:23–25.

16. (а) Каква задача възложил Йехова на Моисей, и как му помогнал в това? (б) Как Моисей проявил вяра при изпълнението на своята задача?

¹⁶ Моисей горял от желание да действува, за да облекчи своя народ, но времето, което определил Бог за тяхното освобождение, още не било дошло. Моисей трябвало да избяга от Египет. Едва след като изминали около 40 години, Йехова посредством един ангел възложил на Моисей да се върне в Египет и да изведе израилтяните от тази страна. (Изход 3:2–10) Каква била реакцията на Моисей? Той не изразил съмнение относно способността на Йехова да освободи Израил, но не се чувствувал подходящ за ролята, която Бог му определил. Йехова любещо осигурил насърчението, от което се нуждаел Моисей. (Изход 3:11–4:17) Вярата на Моисей укрепнала. Той се върнал в Египет и многократно лично предупреждавал фараона относно бедствията, които щели да сполетят Египет, защото този владетел не пускал Израил да отиде и да се поклони на Йехова. Моисей не притежавал своя лична сила, за да причини тези бедствия. Той ходел с вяра, не с виждане. Вярата му била в Йехова и в неговото слово. Фараонът заплашвал Моисей. Но Моисей не се отказал. „С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.“ (Евреи 11:27) Моисей не бил съвършен. Той правел грешки. (Числа 20:7–12) Но след като Бог му възложил задачата, целият му житейски път бил ръководен от вярата.

17. Какъв бил резултатът от ходенето с вяра за Ной, Авраам и Моисей, макар че те не доживели да видят божия нов свят?

¹⁷ Нека твоята вяра се окаже като тази на Ной, Авраам и Моисей. Наистина, те не видели божия нов свят, докато били живи. (Евреи 11:39) Още не било дошло определеното от Бога време; имало и други аспекти от неговата цел, които все още трябвало да бъдат изпълнени. Но вярата им в божието слово не се поклатила и имената им са в божията книга на живота.

18. Защо е необходимо тези, които са призовани за небесен живот, да ходят с вяра?

¹⁸ „За нас Бог промисли нещо по–добро“ — писал апостол Павел. Това означава, че Бог е предвидил нещо по–добро за онези, които като Павел са призвани за небесен живот с Христос. (Евреи 11:40) Това са онези, които Павел главно е имал предвид, когато написал думите във 2 Коринтяни 5:7, NW: „С вяра ходим, а не с виждане.“ По времето, когато това било написано, никой от тях още не бил достигнал своята небесна награда. Те не можели да я видят със своите буквални очи, но вярата им в нея била здраво основана. Христос бил възкресен от мъртвите, първият плод от онези, които щели да бъдат благословени с небесен живот. И повече от 500 свидетели го видели, преди да възлезе на небето. (1 Коринтяни 15:3–8) Те имали основателна причина да ръководят целия си житейски път посредством тази вяра. Ние също имаме солидна причина да ходим с вяра.

19. Посредством кого ни говори Бог, както се вижда от Евреи 1:1, 2?

¹⁹ Днес Йехова не говори на своите хора посредством някой ангел, както говорил на Моисей при горящия храст. Той говори чрез своя Син. (Евреи 1:1, 2) Всичко, което Бог е казал посредством него, го е записал в Библията, която е преведена на езиците на хората по целия свят.

20. В какво отношение нашето положение е много по–благоприятно от това на Ной, Авраам и Моисей?

²⁰ Ние имаме много повече, отколкото имали Ной, Авраам и Моисей. Ние притежаваме цялото Слово на Бога — при това голяма част от него се е изпълнила. С оглед на всичко онова, което Библията казва за мъже и жени, доказали при сблъсък с всякакви изпитания, че са верни свидетели на Йехова, в Евреи 12:1, NW биваме подканени: „Нека също отхвърлим всяка тежест и греха, който лесно ни оплита, и нека бягаме с издръжливост в състезанието, което ни е определено.“ Не трябва да смятаме вярата си за нещо подразбиращо се. ‘Грехът, който лесно ни оплита’, е липсата на вяра. Необходимо е да водим усилна борба, за да продължаваме да ‘ходим с вяра’.

[Бележка под линия]

Какъв е твоят отговор?

◻ Какво се включва в ‘ходенето с вяра’?

◻ Как можем ние да извлечем полза от начина, по който Ной проявил вяра?

◻ Как начинът, по който Авраам проявил вяра, ни помага?

◻ Защо Библията посочва Моисей като пример за вяра?

[Снимка на страница 10]

Авраам ходел с вяра

[Снимка на страница 10]

Моисей и Аарон проявили вяра, когато били пред фараона