Те извършили волята на Йехова

Павел свидетелствува смело пред високопоставени хора

КОНТРАСТЪТ между тези двама мъже не би могъл да бъде по–очебиен. Единият носел корона, докато другият носел вериги. Единият бил цар, а другият — затворник. След като прекарал две години в затвора, сега апостол Павел стоял пред управника на юдеите, Ирод Агрипа II. Царят и неговата съпруга, Верникия, дошли ‘с голям блясък и влезли в съдебната стая с хилядниците и по–видните граждани’. (Деяния 25:23) В един изследователски труд се казва: „Вероятно там присъствували няколкостотин души.“

Новоназначеният управител Фест организирал тази среща. Неговият предшественик, управителят Феликс, бил доволен, че оставил Павел да гние в затвора. Но Фест се съмнявал във валидността на обвиненията срещу Павел. Да, Павел толкова настоявал, че е невинен, че поискал да представи своя случай пред Кесаря! Случаят на Павел събудил любопитството на цар Агрипа. „Искаше ми се и [на] мене да чуя тоя човек“ — казал той. Фест бързо уредил това, като вероятно се питал какво ли ще си помисли царят за този необикновен затворник. — Деяния 24:27–25:22.

На следващия ден Павел се озовал пред едно голямо множество от високопоставени хора. „За мен е чест, че ще представя защитата си пред теб днес — казал той на Агрипа, — най–вече защото си добре запознат с всичките обичаи, както и със споровете сред юдеите. Затова те моля да ме изслушаш търпеливо.“ — Деяния 26:2, 3, NW.

Смелата защита на Павел

Първо Павел разказал на Агрипа за своето минало като преследвач на християните. „Стараех се да ги накарам да хулят — казал той. — И в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.“ Павел продължил да разказва как получил едно поразително видение, в което възкресеният Исус го попитал: „Защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.“a — Деяния 26:4–14.

След това Исус дал на Савел задачата да свидетелствува на хора от всичките народи за ‘това, че го видял и за онова, което щял да му открие’. Павел споделил, че усърдно се стремял да изпълни своето назначение. Но „по тая причина — казал той на Агрипа — юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият“. Като се позовал на интереса на Агрипа към юдаизма, Павел подчертал, че свидетелството му в действителност не включвало ‘нищо друго освен това, което пророците и Моисей говорили, че ще бъде’ относно смъртта и възкресението на Месията. — Деяния 26:15–23.

Фест го прекъснал. „Голямата ти ученост те докарва до лудост!“ — възкликнал той. Павел отговорил: „Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.“ След това Павел казал за Агрипа: „Царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.“ — Деяния 26:24–26.

После Павел се обърнал направо към Агрипа. „Дали ти, царю Агрипа, вярваш в пророците?“ Този въпрос несъмнено накарал Агрипа да се почувствува неудобно. Та нали той трябвало да поддържа авторитета си, а да се съгласи с Павел би означавало да застане на страната на това, което Фест нарекъл „лудост“. Вероятно усещайки колебанието на Агрипа, Павел отговорил на собствения си въпрос. „Зная, че вярваш“ — казал той. Тогава Агрипа отговорил, но се стараел думите му да бъдат необвързани. „Не след дълго ти би ме убедил да стана християнин“ — казал той на Павел. — Деяния 26:27, 28, NW.

Павел умело използувал уклончивия отговор на Агрипа, за да изрази една силна мисъл. „Бих поискал от Бога — казал той, — независимо дали след кратко или след дълго време, не само ти, но всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм и аз, с изключение на тези вериги.“ — Деяния 26:29, NW.

Агрипа и Фест не намерили в Павел вина, заслужаваща смърт или затвор. И все пак неговата молба да представи случая си пред Кесаря не можело да бъде анулирана. Затова Агрипа казал на Фест: „Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се обърнал към Кесаря.“ — Деяния 26:30–32, NW.

Поуката за нас

Методът на Павел за свидетелствуване пред високопоставени хора ни дава забележителен пример. Когато говорел с цар Агрипа, Павел бил дискретен. Той несъмнено знаел за скандала около Агрипа и Верникия. Техните взаимоотношения били кръвосмесителни, тъй като Верникия в действителност била сестра на Агрипа. Но при този случай Павел решил да не поучава относно морала. Вместо това той наблегнал на въпроси, които били общи за него и Агрипа. Освен това, въпреки че Павел бил обучен от образования фарисей Гамалиил, той признал, че Агрипа е запознат с юдейските обичаи. (Деяния 22:3) Въпреки личния морал на Агрипа Павел му говорел с уважение, защото Агрипа заемал авторитетна позиция. — Римляни 13:7.

Въпреки че свидетелствуваме смело за своите вярвания, нашата цел не е да изобличим или да осъдим нечистите действия на нашите слушатели. Вместо това, за да могат те по–лесно да приемат истината, ние трябва да наблягаме на положителните аспекти на добрата новина, като наблягаме на общата ни надежда. Когато говорим с по–възрастни хора или с хора, които имат власт, трябва да признаваме тяхната позиция. (Левит 19:32) По този начин можем да подражаваме на Павел, който казал: „На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.“ — 1 Коринтяни 9:22.

[Бележка под линия]