„Бог обича онзи, който дава на драго сърце“
ЙЕХОВА е олицетворение на щедростта. Наистина, Библията казва, че той е Дарителят на „всеки добър дар и всеки съвършен подарък“. (Яков 1:17, NW) Обърни внимание, например, на нещата, които Бог е създал. Направил е храна, която е изключително вкусна, а не безвкусна; цветя, които имат различни цветове, а не са безцветни; залези, които са грандиозна гледка, а не невзрачни. Да, всеки аспект от творението на Йехова дава доказателство за неговата любов и щедрост. (Псалм 19:1, 2; 139:14) Освен това Йехова дава на драго сърце. Той се радва да прави добро на своите служители. — Псалм 84:11; 149:4.
На израилтяните било заповядано да отразяват божията щедрост в отношенията помежду си. „Да не закоравяваш сърцето си, нито да затваряш ръката си от бедния си брат — им казал Моисей. — Непременно да му дадеш, и да ти не е тежко на сърцето.“ (Второзаконие 15:7, 10) Тъй като даването трябвало да произтича от сърцето, израилтяните трябвало да изпитват наслада от проявената щедрост.
На християните било дадено подобно напомняне. Наистина, Исус казал, че има ‘щастие в даването’. (Деяния 20:35, NW) Учениците на Исус били образцови в охотното даване. Например, в Библията се казва, че в Йерусалим онези, които станали вярващи, ‘продавали стоката и имота си, и разпределяли парите на всички, според нуждата на всекиго’. — Деяния 2:44, 45.
Но по–късно тези щедри жители на Юдея изпаднали в бедност. Библията не уточнява какво конкретно довело до тяхното положение. Някои учени казват, че причината за това може да е бил гладът, за който се говори в Деяния 11:28, 29. Независимо от случая, християните в Юдея били в трудна ситуация и Павел искал да се погрижи техните нужди да бъдат удовлетворени. Как щял да направи той това?
Събиране на средства за нуждаещите се
Павел потърсил помощ от сборове чак от Македония и организирал да бъдат събрани средства за изпадналите в бедност християни в Юдея. Павел писал на Коринтяните: „Точно както дадох заповеди на сборовете в Галатия, и вие самите правете така. На първия ден от седмицата нека всеки от вас в дома си да отделя по нещо настрана в запас, според това как му вървят работите.“a — 1 Коринтяни 16:1, 2, NW.
Павел възнамерявал всички тези средства бързо да бъдат изпратени до братята в Йерусалим, но Коринтяните откликвали бавно на напътствията му. Защо? Дали те били безчувствени към бедствието на своите братя в Юдея? Не, понеже Павел знаел, че Коринтяните ‘изобилвали във всяко нещо — във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов’. (2 Коринтяни 8:7) Вероятно те били много заети с други важни неща, за които Павел им писал в своето първо писмо. Но по това време неотложна била ситуацията в Йерусалим. Затова Павел поставил този въпрос в своето второ писмо до Коринтяните.
Призиви към щедростта
Първо, Павел казал на Коринтяните относно македонците, чийто отклик на кампанията за събиране на помощи бил образцов. „Макар и да търпят голямо утеснение — писал Павел, — пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.“ Не било необходимо македонците да бъдат подканяни. Напротив, Павел казал, че те ‘умолявали с голямо настояване относно това даване’. Сърдечната щедрост на македонците е особено забележителна, ако обърнем внимание на това, че те самите изпитвали ‘дълбока беднотия’. — 2 Коринтяни 8:2–4.
Дали като възхвалявал македонците, Павел се опитвал да събуди съревнователен дух в Коринтяните? Не, тъй като знаел, че това не е подходяща мотивация. (Галатяни 6:4) Освен това, той знаел, че не било необходимо Коринтяните да бъдат засрамвани, за да постъпват правилно. Вместо това той бил уверен, че Коринтяните наистина обичали своите братя юдеи и искали да допринесат към кампанията за събиране на помощи. „Лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете да го направите“ — казал им той. (2 Коринтяни 8:10) Наистина, в някои аспекти на кампанията по събиране на помощи самите Коринтяни били образцови. „Познавам готовността на ума ви, с която се хваля пред македонците — казал им Павел. После добавил — Вашата пламенност е подбудила повечето от тях.“ (2 Коринтяни 9:2, NW) Този път обаче Коринтяните трябвало да превърнат своята пламенност и готовността на ума си в действие.
Затова Павел им казал: „Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“ (2 Коринтяни 9:7) Следователно целта на Павел не била да поставя под натиск Коринтяните, тъй като човек едва ли би давал на драго сърце, ако е принуден да го направи. Явно Павел разбрал, че вече съществувала подходяща подбуда, че всеки вече бил решен да даде. Освен това Павел им казал: „Ако има първо готовност, тя е особено приемлива според това, което човек има, а не според това, което човек няма.“ (2 Коринтяни 8:12, NW) Да, когато има готовност — когато човек бива подтикнат от любов, — това, което той предлага, ще бъде приемливо за Бога, колкото и малка да изглежда сумата. — Сравни Лука 21:1–4.
Хора, които днес дават на драго сърце
Кампанията за събиране на помощи за християните в Юдея е отличен пример за наши дни. Свидетелите на Йехова са предприели една целосветска проповедна кампания, като носят храна на милиони хора, които са гладни в духовен смисъл. (Исаия 65:13, 14) Те правят това в подчинение на Исусовата заповед: „Затова идете и правете ученици от хора от всичките народи, като ги покръствате . . . , като ги учите да съблюдават всичките неща, които съм ви заповядал.“ — Матей 28:19, 20, NW.
Изпълнението на тази задача не е лесна работа. То включва поддържането на мисионерски домове и над сто клона по целия свят. То също така включва строенето на Зали на Царството и Конгресни зали, така че поклонниците на Йехова да имат удобни места да се срещат и да се насърчават взаимно. (Евреи 10:24, 25) Понякога Свидетелите на Йехова също осигуряват помощ в области, които са били опустошени от природни бедствия.
Помисли също за огромните разходи по печатната дейност. Всяка седмица биват отпечатвани средно над 22 000 000 екземпляра на списание „Стражева кула“ или около 20 000 000 екземпляра на списание „Пробудете се!“. Освен това редовно снабдяване с духовна храна, има и милиони книги, брошури, аудиокасети и видеокасети, които биват произвеждани всяка година.
Как се поддържа цялата тази работа? Чрез доброволни дарения. Те не се правят за слава или от себелюбиви подбуди, но за да подкрепят напредъка на истинското поклонение. Така че това даване донася щастие на този, който дава, а също и божията благословия. (Малахия 3:10, NW; Матей 6:1–4) Дори децата сред Свидетелите на Йехова се проявяват като щедри, даващи на драго сърце личности. Например, след като чула за опустошението, причинено от ураган в една част на Съединените щати, четиригодишната Алисън направила дарение от 2 долара. „Това са всичките пари, които имам в касичката си — писала тя. — Зная, че децата са изгубили всичките си играчки, книги и кукли. Вероятно можете да използувате тези пари, за да купите една книга за някое малко момиче на моята възраст.“ Маклейн, който е на осем години, писал, че е щастлив, че нито един от неговите братя не е загинал в бурята. Той добавя: „Изкарах 17 долара, като продавахме с татко капачки за главини. Щях да си купя нещо с парите, но тогава се сетих за братята си.“ — Виж също блока по–горе.
Наистина, сърцето на Йехова се радва да види както млади, така и възрастни да поставят интересите на неговото Царство на първо място, като ‘Го почитат с ценните си неща’. (Притчи 3:9, 10, NW) Разбира се, никой не може в действителност да обогати Йехова, тъй като той притежава всички неща. (1 Летописи 29:14–17) Но подкрепянето на работата е привилегия, която дава на божия поклонник възможността да прояви своята любов към Йехова. Ние сме благодарни на всеки, чието сърце го подбужда по този начин.
[Бележка под линия]
a Макар че Павел ‘дал заповеди’, това не означава, че той поставял деспотични, принудителни изисквания. Не, Павел просто надзиравал събирането на средства, което обхващало няколко сбора. Освен това Павел казал, че всеки „в дома си“ трябвало да даде „според това как му вървят работите“. С други думи всяко дарение трябвало да бъде направено насаме и доброволно. Никой не бил принуждаван.
[Блок на страница 26]
Децата също дават на драго сърце!
Искам да ви дам това, за да правите повече книги за нас. Спестих тези пари, когато помагах на татко. Благодаря ви много за всичката усилена работа, която вършите. — Памела, на седем години.
Изпращам ви 6,85 долара, за да помогна за построяването на повече Зали на Царството. Спечелих ги това лято, като продавах лимонада. — Селена, на шест години.
Отглеждах една кокошка, от която имам един петел и още една кокошка. Новата кокошка посветих на Йехова. Най–накрая тя стана майка на три кокошки, които продадох. Изпращам ви сумата за делото на Йехова. — Тиери, на осем години.
Това са всичките пари, които имам! Моля, използувайте ги разумно. Не беше лесно да ги спестя. Тук са 21 долара. — Сара, на десет години.
Спечелих първа награда в един училищен конкурс и затова трябваше да отида на окръжен конкурс. Там също спечелих първо място и след това второ място на областните финали. За всичко това спечелих пари. Исках да споделя част от тези пари с Дружеството. Смятам, че имах възможност да спечеля тези награди заради обучението, което получавам в Теократичното училище за проповедна служба. Чувствувах се уверена, когато се представях пред журито. — Амбър, в шести клас.
Бих искала да ви дам това за Йехова. Питайте Него какво да правите с това. Той знае всичко. — Карън, на шест години.
[Снимки на страница 25]
Дейността на Свидетелите на Йехова е подкрепяна от доброволни дарения