Защищавайки своята вяра

„Осветете Христос като Господар в сърцата си, винаги готови за защита пред всеки, който изисква от вас причина за надеждата във вас.“ — 1 ПЕТЪР 3:15, NW.

 1, 2. Защо Свидетелите на Йехова не са изненадани от наличието на противопоставяне, но какво желаят те?

В ПОВЕЧЕТО страни Свидетелите на Йехова общо взето са познати като честни, морални хора. Мнозина ги смятат за добри съседи, които не причиняват никакви проблеми. Но каква ирония е това, че тези миролюбиви християни понасят несправедливо преследване — във време на война и във време на мир. Те не са изненадани от това противопоставяне. Всъщност, дори го очакват. Та нали те знаят, че верните християни през първи век от н.е. ‘били мразени’, тогава защо към тези, които се стремят да бъдат истински последователи на Христос днес, да има по–различно отношение? (Матей 10:22) Освен това Библията казва: „Всички, които искат да живеят с преданост към Бога, в съобщничество с Христос Исус, също ще бъдат преследвани.“ — 2 Тимотей 3:12, NW.

² Свидетелите на Йехова не търсят преследване, нито се радват на трудностите — глоби, затвор или грубо отношение, — които то може да донесе. Те желаят да водят „тих и спокоен живот“, за да могат да проповядват добрата новина на божието Царство безпрепятствено. (1 Тимотей 2:1, 2) Те ценят религиозната свобода, която имат в повечето страни, благодарение на която могат да осъществяват поклонението си и съзнателно правят каквото могат, за да ‘живеят в мир с всичките човеци’, включително и с членовете на човешките правителства. (Римляни 12:18; 13:1–7) Тогава защо те са „мразени“?

 3. Коя е една от причините Свидетелите на Йехова да бъдат мразени неоправдано?

³ Общо взето Свидетелите на Йехова са несправедливо мразени по същите причини, поради които били мразени първите християни. Първо, Свидетелите на Йехова действуват според религиозните си вярвания по начини, заради които някои хора не ги харесват. Например, те пламенно проповядват добрата новина на божието Царство, но хората често не разбират тяхната пламенност и гледат на тяхното проповядване като на „агресивно прозелитизиране“. (Сравни Деяния 4:19, 20.) Освен това те са неутрални относно политиката и войните на народите и понякога това се разбира погрешно като означаващо, че Свидетелите са нелоялни граждани. — Михей 4:3, 4.

 4, 5. (а) Как Свидетелите на Йехова стават мишена на лъжливи обвинения? (б) Кои са често главните подстрекатели на преследването срещу служителите на Йехова?

⁴ Второ, Свидетелите на Йехова са мишена на лъжливи обвинения — отявлени лъжи и изопачени представяния на техните вярвания. В резултат на това в някои страни те са обект на несправедливи атаки. Освен това, тъй като търсят безкръвно медицинско лечение, което е в хармония с тяхното желание да се подчиняват на библейската заповед ‘да се въздържат от кръв’, те погрешно са наричани „детеубийци“ и „секта на самоубийци“. (Деяния 15:29) Истината обаче е, че Свидетелите на Йехова ценят високо живота и се стремят да получат най–добрите медицински грижи, които са на разположение, както за себе си, така и за своите деца. Обвинението, че много деца на Свидетели на Йехова умират всяка година в резултат от отказване на кръвопреливане, е напълно неоснователно. Освен това понеже библейската истина не оказва еднакво въздействие върху различните членове на едно и също семейство, Свидетелите често биват обвинявани, че разбиват семейства. Но хората, които са запознати със Свидетелите на Йехова, знаят, че те ценят високо семейния живот и се опитват да следват библейските заповеди, че съпругът и съпругата трябва да се обичат и уважават взаимно и че децата трябва да са послушни на родителите си, независимо от това дали родителите са вярващи, или не. — Ефесяни 5:21–6:3.

⁵ В много случаи главните подстрекатели, подбуждащи преследването на служителите на Йехова, се оказват религиозни противници, които използуват влиянието си върху политическите власти и средствата за масова информация, опитвайки се да спрат дейността на Свидетелите. Как ние, Свидетелите на Йехова, трябва да реагираме на такова противопоставяне — било то резултат от живеенето според нашите вярвания и обичаи, или поради лъжливи обвинения?

„Нека благоразумието ви стане известно на всички хора“

 6. Защо е важно да имаме уравновесен възглед спрямо хората извън християнския сбор?

⁶ Най–напред ние трябва да имаме правилен възглед — възгледа на Йехова — за всички онези, които не споделят нашите религиозни вярвания. Иначе можем ненужно да предизвикаме враждебност или укори от другите. „Нека благоразумието ви стане известно на всички хора“ — писал апостол Павел. (Филипяни 4:5, NW) Следователно Библията ни насърчава да имаме уравновесен възглед спрямо хората извън християнския сбор.

 7. Какво означава това да се пазим ‘неопетнени от света’?

⁷ От една страна Писанията много ясно ни съветват ‘да пазим себе си неопетнени от света’. (Яков 1:27; 4:4) Изразът „свят“ тук, както и на много места в Библията, означава човешките маси извън истинските християни. Ние живеем сред това общество от хора, ние влизаме в контакт с тях в работата си, в училище, в квартала, в който живеем. (Йоан 17:11, 15; 1 Коринтяни 5:9, 10) Но ние се пазим неопетнени от света, като отхвърляме нагласата, езика и поведението, които противоречат на божиите праведни пътища. Много е важно също да съзнаваме опасността от близки приятелства с този свят, особено с онези, които показват отявлено пренебрежение към стандартите на Йехова. — Притчи 13:20.

 8. Защо съветът да останем неопетнени от света не ни дава основание да гледаме отвисоко на другите?

⁸ Но наставлението да се пазим неопетнени от света не ни дава никакви основания за това безцеремонно да подценяваме онези, които не са Свидетели на Йехова. (Притчи 8:13) Припомни си примера на юдейските религиозни водачи, обсъден в предишната статия. Формата на религия, която те развили, не им спечелила благоволението на Йехова, нито допринесла за добри взаимоотношения с онези, които не били юдеи. (Матей 21:43, 45) От висотата на своята самомнителност тези фанатици гледали с презрение на езичниците. Ние не заемаме такава тесногръда позиция, отнасяйки се към онези, които не са Свидетели, с презрение. Подобно на апостол Павел, и ние искаме всички, които чуят библейското послание на истината, да придобият божието благоволение. — Деяния 26:29; 1 Тимотей 2:3, 4.

 9. Как уравновесеният, библейски възглед трябва да повлияе на начина, по който говорим за хората, които не споделят нашите вярвания?

⁹ Уравновесеният, библейски възглед трябва да влияе върху начина, по който говорим за хората, които не са Свидетели. Павел дал напътствия на Тит да напомни на християните от остров Крит „да не злословят никого, да не бъдат крамолници, да бъдат нежни [благоразумни — NW] и да показват съвършена кротост към всичките човеци“. (Тит 3:2) Забележи, че християните не трябвало да злословят за „никого“ — дори и за нехристияните от остров Крит, някои от които били известни с лъжите си, с лакомията си и с мързела си. (Тит 1:12) Затова ще бъде небиблейско, ако използуваме показващи неуважение изрази, когато говорим за онези, които не споделят нашите вярвания. Надменната нагласа няма да привлече другите към поклонението на Йехова. Вместо това, когато гледаме на другите в хармония с благоразумните принципи на Словото на Йехова и се отнасяме към тях по този начин, ние ‘украсяваме учението’ на Бога. — Тит 2:10.

Кога да мълчим, кога да говорим

10, 11. Как Исус показал, че знае кога е (а) „време за мълчание“; (б) „време за говорене“?

¹⁰ Има „време за мълчание и време за говорене“ — се казва в Еклисиаст 3:7. И именно тук се крие предизвикателството: да решим кога да отминем с мълчание противниците и кога да говорим, за да защитим вярата си. Можем да научим много от примера на онзи, който винаги проявявал съвършена преценка — Исус. (1 Петър 2:21) Той знаел кога е „време за мълчание“. Например, когато главните свещеници и старейшините лъжливо го обвинили пред Пилат, Исус ‘нищо не отговарял’. (Матей 27:11–14) Той не искал да каже нещо, което би могло да попречи на осъществяването на божията воля за него. Вместо това той предпочел да остави делата му да говорят сами. Той знаел, че и истината нямало да промени техните надменни умове и сърца. Затова пренебрегнал обвинението им и отказал да наруши целенасоченото си мълчание. — Исаия 53:7.

¹¹ Но Исус знаел и кога е „време за говорене“. Понякога той влизал в открит и явен словесен двубой с онези, които го укорявали, и оборвал лъжливите им обвинения. Например, когато книжниците и фарисеите се опитвали да го дискредитират пред едно множество, като го обвинили, че изгонва демоните посредством Веелзевул, Исус решил да не остави лъжливите обвинения без отговор. С унищожителна логика и силна словесна илюстрация той оборил лъжата. (Марко 3:20–30; виж също Матей 15:1–11; 22:17–21; Йоан 18:37.) Подобно на това, когато след предателството и ареста Исус бил замъкнат пред синедриона, първосвещеникът Каиафа коварно настоял: „Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син?“ Тогава също било „време за говорене“, защото липсата на отговор можела да се тълкува като отричане, че Исус е Христос. Затова той отговорил: „Аз съм.“ — Матей 26:63, 64; Марко 14:61, 62.

12. Какви били обстоятелствата, които подтикнали Павел и Варнава да говорят неустрашимо в Икония?

¹² Да разгледаме също и примера на Павел и Варнава. В Деяния 14:1, 2, NW се казва: „В Икония те влязоха заедно в синагогата на юдеите и говориха по такъв начин, че голямо множество юдеи и гърци станаха вярващи. Но юдеите, които не повярваха, разбуниха против братята душите на хората от народите и им повлияха погрешно.“ В The New English Bible [„Нова английска Библия“] се казва: „Но неповярвалите юдеи разбуниха езичниците и отровиха умовете им против християните.“ Като не се задоволили само с това да отхвърлят посланието, юдейските противници започнали злонамерена кампания, опитвайки се да създадат предубеждения у езическото население срещу християните.a Колко силна трябва да е била тяхната омраза против християните! (Сравни Деяния 10:28.) Тогава според Павел и Варнава било „време за говорене“, иначе можело новите ученици да бъдат обезсърчени от лошото мнение на обществеността. ‘Затова те [Павел и Варнава] прекарали значително време, като говорели неустрашимо от името на Йехова’, който показал одобрението си, като им дал сила да извършат чудодейни знамения. Това довело до там някои да бъдат „на страната на юдеите, но други на страната на апостолите“. — Деяния 14:3, 4, NW.

13. Кога обикновено е „време за мълчание“, когато се справяме с обвинения?

¹³ Тогава как трябва да откликнем, когато биваме обвинявани? Това зависи изцяло от обстоятелствата. В някои ситуации се изисква да приложим принципа, че има „време за мълчание“. Това е така особено когато противниците ни се опитват да ни въвлекат в безсмислени спорове. Не бива да забравяме, че някои хора просто не искат да знаят истината. (2 Солунци 2:9–12) Да се опитваме да разискваме с онези, чиито високомерни сърца са закостенели в своето неверие, е безполезно. Освен това, ако се хвърляме в спор с всеки, който ни обвинява лъжливо, може вниманието ни да бъде отвлечено от една много по–важна и възнаграждаваща дейност — помощта, която оказваме на хората с честни сърца, които наистина искат да научат библейската истина. Така че когато се сблъскаме с противници, които са решени да разпространяват лъжи за нас, вдъхновеният съвет е: „Отстранявайте се от тях.“ — Римляни 16:17, 18; Матей 7:6.

14. Как можем ние да защитим своята вяра пред другите?

¹⁴ Разбира се, това не означава, че ние не защищаваме своята вяра. Та нали също така има и „време за говорене“. Ние основателно сме загрижени за искрените хора, които чуват тези позорящи ни укори. Ние имаме желание да дадем точно обяснение на нашите искрени убеждения пред другите; да, ние с радост посрещаме възможността за това. Петър писал: „Осветете Христос като Господар в сърцата си, винаги готови за защита пред всеки, който изисква от вас причина за надеждата във вас, но като правите това с кротост и дълбоко уважение.“ (1 Петър 3:15, NW) Когато искрено заинтересувани хора питат за доказателства за убежденията, които имат стойност за нас, когато разпитват относно лъжливите обвинения, повдигнати от противниците, тогава имаме задължението да защитим вярата си, като дадем разумни библейски отговори. В добавка на това нашето добро поведение може да каже много. Когато непредубедените наблюдатели видят, че ние наистина се опитваме да живеем в хармония с божиите праведни стандарти, те лесно ще разберат, че обвиненията, отправени срещу нас, са лъжливи. — 1 Петър 2:12–15.

А когато се публикуват клевети?

15. Какво представлява един пример относно това как Свидетелите на Йехова са станали мишена на изопачени сведения в средствата за масова информация?

¹⁵ Понякога Свидетелите на Йехова са мишена на изопачена информация в средствата за масова информация. Например, на 1 август 1997 г. един руски вестник публикува клеветническа статия, в която между другото се твърдеше, че Свидетелите изискват задължително от своите членове ‘да се откажат от съпругите си, съпрузите си и родителите си, ако те не разбират и не споделят тяхната вяра’. Всеки, който действително е запознат със Свидетелите на Йехова, знае, че това обвинение е лъжливо. Библията показва, че християните трябва да се отнасят с любов и уважение към невярващите членове на своите семейства и Свидетелите се стремят да спазват тези напътствия. (1 Коринтяни 7:12–16; 1 Петър 3:1–4) Въпреки това статията беше отпечатана и много читатели бяха информирани погрешно чрез нея. Как можем да защитим вярата си, когато бъдем обвинявани?

16, 17 и блока на страница 16. (а) Какво се каза веднъж в „Стражева кула“ относно отклика спрямо лъжливи сведения в средствата за масова информация? (б) При какви обстоятелства Свидетелите на Йехова могат да откликнат на негативни сведения във вестниците?

¹⁶ Тук отново има „време за мълчание и време за говорене“. „Стражева кула“ веднъж изрази това по следния начин: „Дали ще пренебрегнем лъжливите сведения в средствата за масова информация, или ще защитим истината с подходящи средства, зависи от обстоятелствата, от източника на обвиненията и от неговата цел.“ В някои случаи ще е по–добре да пренебрегнем негативните сведения, като по този начин не участвуваме в по–нататъшното разпространяване на лъжите.

¹⁷ В други случаи може да е „време за говорене“. Един притежаващ чувство за отговорност журналист или репортер може да е бил дезинформиран относно Свидетелите на Йехова и да приеме с радост истинна информация за нас. (Виж блока „Коригиране на едно представяне в погрешна светлина“.) Ако негативни съобщения в средствата за масова информация предизвикат предубеденост, която пречи на нашата проповедна дейност, представители от офиса на клона на Дружество „Стражева кула“ може да поемат инициативата да защитят истината с уместни средства.b Например, на подходящи старейшини може да бъде възложено да представят фактите, да речем в телевизионно предаване, където неявяването може да се изтълкува като доказателство, че Свидетелите на Йехова не могат да отговорят. Отделните Свидетели разумно сътрудничат с насоките, дадени от Дружество „Стражева кула“ и неговите представители във връзка с тези въпроси. — Евреи 13:17.

Да защищаваме добрата новина по правен път

18. (а) Защо не ни е необходимо разрешението на човешките правителства, за да проповядваме? (б) Как постъпваме, когато ни бъде отказано разрешение да проповядваме?

¹⁸ Упълномощаването ни да проповядваме добрата новина за божието Царство идва от небето. На Исус, който ни е възложил да вършим тази работа, е дадена „всяка власт на небето и на земята“. (Матей 28:18–20; Филипяни 2:9–11) Затова ние нямаме нужда от разрешение от човешките правителства, за да проповядваме. И все пак съзнаваме, че наличието на религиозна свобода подпомага разпространяването на посланието на Царството. В страни, където имаме свобода да осъществяваме своето поклонение, ние ще използуваме правната система, за да защитим свободата си. Където ни се отказва такава свобода, ще се стремим, в рамките на закона, да я получим. Нашата цел не е социална реформа, а ‘да защитим и утвърдим по правен път добрата новина’.c — Филипяни 1:7, NW.

19. (а) Какъв може да бъде резултатът от това, че ‘плащаме божиите неща на Бога’? (б) Какво сме решени да правим?

¹⁹ Като Свидетели на Йехова ние признаваме Йехова като Върховен господар на вселената. Неговият закон е най–висш. Ние съвестно се подчиняваме на човешките правителства, като по този начин ‘плащаме кесаревите неща на кесаря’. Но няма да позволим нищо да попречи на това да изпълним едно далеч по–важно задължение — ‘да плащаме божиите неща на Бога’. (Матей 22:21, NW) Напълно разбираме, че като постъпваме така, ще ‘бъдем мразени’ от народите, но го приемаме като част от цената на това да си ученик на Христос. Правната история на Свидетелите на Йехова през 20–и век е свидетелство за нашата решимост да защищаваме своята вяра. С помощта и подкрепата на Йехова ние ще продължаваме ‘непрестанно да поучаваме и да известяваме добрата новина’. — Деяния 5:42, NW.

[Бележка под линия]

Спомняш ли си?

◻ Защо Свидетелите на Йехова са „мразени“?

◻ Как трябва да гледаме на онези, които не споделят нашите религиозни възгледи?

◻ Какъв уравновесен пример дал Исус за отношенията с противниците?

◻ Как можем да прилагаме принципа, че има „време за мълчание и време за говорене“, когато биваме обвинявани?

[Блок на страница 16]

Коригиране на едно представяне в погрешна светлина

„В Якуиба (Боливия) една местна евангелска група уредила телевизионна станция да излъчи филм, който явно бил направен от отстъпници. Поради отрицателното въздействие на това предаване старейшините решили да посетят две телевизионни станции и да им предложат срещу заплащане да покажат на зрителите видеофилмите Jehovah’s Witnesses—The Organization Behind the Name [„Свидетелите на Йехова — организацията зад това име“] и The Bible—A Book of Fact and Prophecy [„Библията — книга на факти и пророчества“]. След като гледал видеофилмите на Дружеството един човек, който бил собственик на радиостанция, се възмутил от това как предаването на отстъпниците представяло Свидетелите в погрешна светлина и предложил да пусне по радиото безплатни реклами за наближаващия областен конгрес на Свидетелите на Йехова. Броят на посетителите бил необикновено висок и много хора с честни сърца започнали да задават искрени въпроси, когато Свидетелите ги посещавали в своята проповедна служба.“ — 1997 Yearbook of Jehovah’s Witnesses [„Годишник на Свидетелите на Йехова за 1997 г.“], страници 61, 62.

[Снимка на страница 17]

В някои случаи Исус открито оборил лъжливите обвинения на онези, които го укорявали