Дали умееш да чакаш?

МОЖЕШ ли да си представиш колко време хората прекарват всяка година просто в чакане? Те чакат на опашка в магазина или на бензиностанцията. Чакат да бъдат обслужени в ресторанта. Хората чакат, когато ходят на лекар или на зъболекар. Те чакат автобуси или влакове. Да, изненадващо много време от живота на човека минава в чакане да се случат разни неща. Според едно проучване, само германците губят 4,7 милиарда часа на година, чакайки просто в задръстванията по пътищата! Направено е изчисление, че това се равнява на целия изчислен от статистиката живот на около 7000 души.

Чакането може да бъде много мъчително. Днес изглежда, че никога няма достатъчно време за нищо, а като мислим за всички неща, които трябва да свършим, чакането може да се превърне в истинско изпитание. Авторът Алегзандър Роуз преди време казал: „Половината от мъчението в живота е чакането.“

Американският държавник Бенджамин Франклин разбрал, че чакането може да бъде и скъпо. Преди около 250 години той казал: „Времето е пари.“ Ето защо фирмите търсят начини да избегнат ненужното забавяне на работния процес. Повече стоки, произведени за по–кратко време, може да означават по–големи печалби. Фирмите, които работят в сферата на услугите, се опитват да предлагат бързо обслужване — бърза храна, банкови операции от колата, и други подобни, — защото знаят, че за да угодят на клиента, трябва да намалят времето за чакане.

Пропиляване на живота

Американският поет Ралф Уолдо Емерсън, живял през деветнадесети век, веднъж се оплакал: „Колко голяма част от човешкия живот се губи в чакане!“ В по–ново време авторът Ланс Мороу се оплакал от скуката и физическото неудобство на чакането. Но след това наблегнал на „по–коварното страдание на чакането“. Какво е то? „Да знаеш, че най–ценното богатство — времето, част от човешкия живот — бива откраднато, безвъзвратно загубено.“ Тъжно, но факт. Времето, загубено в чакане, е загубено завинаги.

Разбира се, ако животът не беше толкова кратък, чакането нямаше да е повод за притеснение. Но животът е кратък. Преди хиляди години библейският псалмист казал: „Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, гдето има сила, осемдесет години; но и най–добрите от тях са труд и скръб, защото скоро прехождат и ние отлитаме.“ (Псалм 90:10) Където и да живеем, които и да сме, животът ни — дните, часовете, минутите, които ни предстоят от раждането — е ограничен. Но не можем да избегнем ситуации, в които сме принудени да изгубим малко от скъпоценното си време в чакане на събития или хора.

Да се научим да чакаме

Повечето от нас са били в кола, управлявана от шофьор, който постоянно се опитва да изпревари превозното средство пред себе си. Често това не е толкова необходимо — шофьорът няма спешна уговорка. И въпреки това не може да търпи друг шофьор да определя начина, по който да се движи той. Липсата на търпение показва, че той не се е научил как да чака. Научил ли? Да, да умеем да чакаме е урок, който трябва да научим. Никой не се ражда научен да умее да чака. Бебетата искат незабавно да им бъде обърнато внимание, когато са гладни или не им е добре. Едва когато пораснат, те разбират, че понякога трябва да чакат, преди да получат онова, което искат. Да, тъй като чакането е неизбежна част от живота, да чакаме търпеливо, когато е необходимо, е признак на зрялост.

Разбира се, има спешни ситуации, в които е оправдано да проявим нетърпение. Естествено, че един млад съпруг, който бърза да заведе жена си в болницата, защото новото им бебе всеки момент ще се роди, не търпи забавяне. Ангелите, които подканяли Лот да напусне Содом, не били склонни да го чакат, докато се бавел. Унищожението било неизбежно и животът на Лот и на семейството му бил в опасност. (Битие 19:15, 16) Но в повечето случаи животът на хората не е изложен на риск, когато са принудени да чакат. Тогава нещата могат да бъдат много по–приятни, ако всеки се научи да бъде търпелив — дори ако чакането е причинено от нечия некомпетентност или безразличие. Освен това, ако всеки се научи пълноценно да използува времето, което прекарва в чакане, ще бъде по–лесно да бъдем търпеливи. В блока на страница 5 има някои предложения за това как да направим чакането не само поносимо, но дори полезно.

Не можем да пренебрегнем факта, че духът на нетърпение може би е проява на горда нагласа — чувство, че някой е прекалено важен, за да бъде каран да чака. Всеки човек с такава нагласа трябва да обърне внимание на следните думи от Библията: „Търпелив е по–добър от високомерен.“ (Еклисиаст 7:8, „Синодално издание“, 1998 г.) Надменността, или гордостта, е голям недостатък на личността и в една библейска притча се казва: „Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце.“ (Притчи 16:5) Ето защо, за да се научим на търпение — да се научим да чакаме, — може да се изисква подробно да изследваме личността си и своите взаимоотношения с хората около нас.

Търпението ще бъде възнаградено

Обикновено ни е по–лесно да чакаме, ако сме убедени, че онова, което чакаме, си заслужава закъснението и че накрая наистина ще дойде. Във връзка с това е добре да помислим за факта, че всички искрени поклонници на Бога чакат изпълнението на неговите великолепни обещания от Библията. Например, в един вдъхновен от Бога псалм се казва: „Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея довека.“ Апостол Йоан повторил това обещание, като казал: „Който върши Божията воля, пребъдва довека.“ (Псалм 37:29; 1 Йоан 2:17) Ясно е, че ако живеехме вечно, чакането нямаше да бъде голям проблем. Но днес не живеем вечно. Дали изобщо е реалистично да говорим за вечен живот?

Преди да отговорим на този въпрос, обърни внимание, че Бог създал нашите прародители с перспектива да живеят вечно. Те изгубили тази перспектива за себе си и за своите деца — в това число и за нас, — защото извършили грях. Но веднага след греха им Бог обявил целта си да промени последствията от тяхното непослушание. Той обещал, че щяло да дойде едно „семе“, което бил Исус Христос. — Битие 3:15, „Цариградско издание на Библията“, 1871 г.; Римляни 5:18.

От нас зависи да решим, дали ние лично ще извлечем полза от изпълнението на божието обещание. За това се изисква търпение. За да ни помогне да се научим на такова търпение, Библията ни насърчава да размишляваме върху примера на един земеделец. Той сее семето и трябва търпеливо да чака до времето на жетвата, като прави всичко, което е по силите му, за да предпази насажденията си. Тогава търпението му е възнаградено и той вижда плодовете на своя труд. (Яков 5:7) Апостол Павел дава друг пример за търпение. Той ни напомня за верните мъже и жени от древността. Те трепетно очаквали изпълнението на божиите цели, но трябвало да чакат определеното от Бога време. Павел ни насърчава да подражаваме на тези, „които чрез вяра и търпение наследяват обещанията“. — Евреи 6:11, 12, „Верен“.

Да, чакането е неизбежен факт от живота. Но не е задължително да бъде постоянен източник на нещастие. За хората, които очакват изпълнението на божиите обещания, чакането може да бъде източник на радост. Те могат да оползотворят времето, прекарано в чакане, като развиват близки взаимоотношения с Бога и като вършат дела, показващи тяхната вяра. А като се молят, изучават и размишляват върху наученото, те могат да изградят непоклатимо доверие, че всичко, което Бог е обещал, ще стане в определеното време.

[Блок/Снимки на страница 5]

НАМАЛИ МЪКИТЕ НА ЧАКАНЕТО!

Планирай предварително! Ако знаеш, че ще трябва да чакаш, си приготви нещо за четене, писане, плетене, бродиране или прави други полезни неща.

Използувай времето за размисъл — нещо, което е все по–трудно в нашия забързан свят.

Дръж някакво четиво близо до телефона, което можеш да използуваш, ако трябва да чакаш по време на разговора; за пет–десет минути можеш да прочетеш няколко страници.

Когато чакаш с други хора, използувай възможността, ако е подходящо, да заговориш някого и да споделиш градивни мисли с него.

Дръж бележник или нещо за четене в колата си, в случай че ненадейно ти се наложи да чакаш.

Затвори очи, отпусни се или се моли.

УСПЕШНОТО ЧАКАНЕ СЕ ДЪЛЖИ ПРЕДИМНО НА НАГЛАСАТА И ПРЕДВИДЛИВОСТТА.