Дали съм направил светия дух свой личен помощник?
ТЕОЛОЗИТЕ — да не говорим пък за хората изобщо — имат всевъзможни идеи относно същността на божия свети дух. Но не е нужно да изпитваме подобна несигурност. Библията ясно обяснява какво е светият дух. Вместо да е личност, както твърдят някои, той е мощната действена сила, която Бог използува, за да изпълни волята си. — Псалм 104:30; Деяния 2:33; 4:31; 2 Петър 1:21.
Тъй като светият дух е толкова тясно свързан с изпълнението на божиите цели, ние трябва да искаме нашият живот да бъде в съгласие с него. Трябва да искаме той да бъде наш личен помощник.
Защо се нуждаем от помощник?
Обмисляйки предварително своето заминаване от земята, Исус уверил апостолите си: „Ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител [помощник — NW], за да пребъдва с вас довека.“ И после: „Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по–добре да отида Аз, защото ако не отида, Утешителят [помощникът — NW] няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.“ — Йоан 14:16, 17; 16:7.
Исус дал на учениците си сериозна задача, като им наредил: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал.“ (Матей 28:19, 20) Това нямало да е лесно, защото щяло да се извърши при наличие на противопоставяне. — Матей 10:22, 23.
Противопоставянето отвън щяло да е придружено и от известни търкания в рамките на християнския сбор. „Моля ви се, братя — писал Павел на християните в Рим приблизително през 56 г. от н.е., — да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и отстранявайте се от тях.“ (Римляни 16:17, 18) Тази ситуация щяла да се влоши след смъртта на апостолите. Павел предупредил: „Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.“ — Деяния 20:29, 30.
Божията помощ била необходима, за да се преодолеят тези препятствия. Бог осигурил такава помощ чрез Исус. След неговото възкресение, на Петдесетница през 33 г. от н.е. около 120 от неговите последователи ‘се изпълнили със Светия Дух’. — Деяния 1:15; 2:4.
На учениците станало ясно, че светият дух, който бил излян тогава, бил обещаната от Исус помощ. Несъмнено след това те разбрали по–добре отличителната черта, която Исус посочил: „Утешителят [помощникът — NW], Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.“ (Йоан 14:26) Той също така го нарекъл ‘помощника, духа на истината’. — Йоан 15:26, NW.
По какъв начин духът е помощник?
Духът щял да служи като помощник по няколко начина. Първо, Исус обещал, че духът ще напомня на учениците му нещата, които Исус им бил казал. Но с това той имал предвид нещо повече отколкото само да им помогне да си спомнят думи. Духът щял да им помага да разберат по–дълбокото значение и важността на онова, на което Исус ги учел. (Йоан 16:12–14) Накратко казано, духът щял да води учениците към едно по–добро разбиране на истината. По–късно апостол Павел писал: „А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.“ (1 Коринтяни 2:10) За да могат да предадат точното познание на другите, помазаните Исусови последователи се нуждаели от това, тяхното собствено разбиране да има здрава основа.
Второ, Исус учел учениците си да се молят, и то често. Ако понякога били несигурни за какво точно да се молят, духът щял да се застъпи за тях или да им помогне. „Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания.“ — Римляни 8:26.
Трето, духът щял да подпомага учениците на Исус в публичната защита на истината. Исус ги предупредил: „Ще ви предават на събори, и в синагогите си ще ви бият. Да! и пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мене, за да свидетелствувате на тях и на народите. А когато ви предадат, не се безпокойте как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите. Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.“ — Матей 10:17–20.
Светият дух щял също така да помогне в идентифицирането на християнския сбор и да подбужда неговите членове така, че да взимат мъдри лични решения. Нека обсъдим тези два аспекта на темата по–подробно и да разберем какво значение имат те за нас днес.
Да служи като идентифициращ белег
Векове наред юдеите служели под властта на Моисеевия закон, като избран от Бога народ. Поради това, че отхвърлили Исус като Месията, той предсказал, че скоро те самите щели да бъдат отхвърлени: „Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: ‘Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла; от Господа е това. И чудно е в нашите очи’? Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.“ (Матей 21:42, 43) Щом християнският сбор бил основан на Петдесетница през 33 г. от н.е., последователите на Христос станали ‘народа, който принася плодовете му’. Оттогава насам този сбор бил божият канал за общуване. За да даде възможност на хората да разпознаят прехвърлянето на божието благоволение, Бог предвидил един безпогрешен идентифициращ белег.
На Петдесетница светият дух дал възможност на учениците да говорят на езици, които никога не са учили, което накарало околните да реагират с удивление и да питат: „Как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени?“ (Деяния 2:7, 8) Способността да се говори на непознати езици, заедно с ‘много чудеса и знамения, [които] ставали чрез апостолите’, помогнала на около три хиляди души да разберат, че това наистина било действие на божия дух. — Деяния 2:41, 43.
Също така, като произвеждали ‘плодовете на Духа’ — любов, радост, мир, дълготърпение, милост, доброта, вяра, кротост, самоконтрол, — учениците на Христос били ясно идентифицирани като божии служители. (Галатяни 5:22, 23) Всъщност точно любовта по забележителен начин отличавала истинския християнски сбор. Исус предсказал: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ — Йоан 13:34, 35.
Членовете на ранния християнски сбор приели ръководството на божия свети дух и се възползували от помощта, която той предлагал. Макар че християните днес съзнават, че в днешно време Бог не възкресява мъртвите и не извършва чудеса както през първи век, те позволяват плодовете на божия свети дух да ги идентифицират като истински ученици на Христос. — 1 Коринтяни 13:8.
Помощник при вземането на лични решения
Библията е произведение на светия дух. Затова когато ние позволяваме да бъдем убедени от Библията, сякаш ни наставлява светият дух. (2 Тимотей 3:16, 17) Той може да ни помогне да вземаме мъдри решения. Но дали му позволяваме?
Какво може да се каже относно нашия избор на професия или работа? Светият дух ни дава възможност да гледаме на една бъдеща работа от гледната точка на Йехова. Нашето работно назначение трябва да е в хармония с библейските принципи и е за предпочитане да може да ни помага да преследваме теократични цели. Заплатата или известността и престижът, свързани с една работа, наистина са по–маловажни. По–важно е дали тази работа ни осигурява нещата от първа необходимост за живот и ни оставя достатъчно време и възможност да изпълняваме своите християнски задължения.
Желанието да се радваме на живота е нормално и уместно. (Еклисиаст 2:24; 11:9) Така един уравновесен християнин може да има свободно време за освежаване и за наслада. Но той би трябвало да избере такъв начин на прекарване на свободното време, който да отразява плодовете на духа, а не нещо, което е изпълнено с „делата на плътта“. Павел обяснява: „А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тем подобни.“ Също така трябва да избягваме ‘да бъдем егоцентрични, да се надпреварваме помежду си, да си завиждаме’ (NW). — Галатяни 5:16–26.
Подобна е и ситуацията относно избора на приятели. Мъдро е да ги избираме според духовността, а не според външния вид или материалните притежания. Очевидно Давид бил божи приятел, защото Бог го описва като ‘човек според сърцето Му’. (Деяния 13:22) Пренебрегвайки външния вид, Бог избрал Давид да бъде цар на Израил съгласно принципа: „Не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.“ — 1 Царе 16:7.
Хиляди приятелства са се разваляли, защото са били основани на външния вид или на притежанията. Приятелства, основани на несигурното богатство, могат да се прекратят внезапно. (Притчи 14:20) Божието вдъхновено от духа Слово ни съветва, когато избираме приятели, да подбираме онези, които ще могат да ни помагат да служим на Йехова. То ни казва да се съсредоточаваме по–скоро върху даването, отколкото върху получаването, защото даването донася по–голяма радост. (Деяния 20:35) Времето и привързаността са между най–ценните неща, които можем да даваме на приятелите си.
За християните, които търсят брачен партньор, Библията осигурява вдъхновен от духа съвет. Тя казва нещо подобно: ‘Не гледай лицето и фигурата. Гледай в краката.’ В краката ли? Да, в този смисъл: Дали те са използувани, за да се грижат за работата на Йехова по проповядване на добрата новина, и дали по такъв начин са хубави, образно казано, в неговите очи? Дали те са обути с посланието на истината и с добрата новина за мир? Ние четем: „Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовествува, който проповядва мир! Който благовествува добро, който проповядва спасение! Който казва на Сиона: Твоят Бог царува!“ — Исаия 52:7; Ефесяни 6:15.
Тъй като живеем в „усилни времена“, ние се нуждаем от помощ във вършенето на божията воля. (2 Тимотей 3:1) Помощникът, божият свети дух, оказал мощна подкрепа на работата на християните през първи век, като се проявил и като техен личен помощник. Основният начин, по който ние също можем да направим светия дух свой личен помощник, е като изучаваме прилежно божието Слово, това чудесно произведение на светия дух. Дали правим това?
[Снимка на цялата страница 23]