Стойте съвършени и напълно уверени
‘Той всякога усърдно се моли за вас, да стоите съвършени [завършени — NW] и напълно уверени във всичко, което е божията воля.’ — КОЛОСЯНИ 4:12.
1, 2. (а) Какво относно първите християни правело впечатление на околните? (б) Как книгата Колосяни отразява любещ интерес?
ИСУСОВИТЕ последователи проявявали голям интерес към събратята си поклонници. Тертулиан (писател, живял през втори и трети век от н.е.) говорел за милостта, която те проявявали към сираците, бедните и възрастните. Тези доказателства за изразите на любов правели такова силно впечатление на невярващите, че някои казвали за християните: ‘Виж колко се обичат помежду си.’
2 Книгата Колосяни отразява любещия интерес на апостол Павел и неговия съобщник Епафрас към братята и сестрите в Колоса. Павел им писал: ‘Епафрас всякога усърдно се моли за вас, да стоите съвършени и напълно уверени във всичко, което е божията воля.’ Думите от Колосяни 4:12 ще бъдат годишният текст на Свидетелите на Йехова за 2001 г.: ‘Стойте съвършени и напълно уверени във всичко, което е божията воля.’
3. За кои две неща се молел Епафрас?
3 От тях разбираме, че Епафрас се молел за хората, които обичал, относно две неща: (1) ‘да стоят завършени’ и (2) да бъдат ‘напълно уверени във всичко, което е божията воля’. Тази информация се намира в Писанията за наша полза. Затова си задай въпросите ‘От какво се нуждая лично аз, за да стоя завършен и напълно уверен във всичко, което е божията воля? И какъв ще бъде резултатът, ако правя това?’. Нека да видим.
Стреми се ‘да стоиш завършен’
4. В какъв смисъл колосяните трябвало да бъдат „завършени“?
4 Епафрас искрено искал неговите духовни братя и сестри в Колоса ‘да стоят завършени’. Изразът, който използувал Павел, преведен в „Превод на новия свят“ като „завършен“, може да носи смисъла на съвършен, напълно израснал или зрял. (Матей 19:21; Евреи 5:14, NW; Яков 1:4, 25) Навярно знаеш, че дори някой да е покръстен Свидетел на Йехова, това само по себе си не означава, че е напълно израснал християнин. Павел писал до ефесяните, които живеели на запад от Колоса, че пастирите и учителите се опитват да помагат на ‘всеки да достигне в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество [като напълно израснал мъж — NW], в мярката на ръста на Христовата пълнота’. На друго място Павел насърчил християните да станат „напълно израснали в способностите на разбирането“. — Ефесяни 4:8–13; 1 Коринтяни 14:20, NW.
5. Как можем да направим ‘завършеността’ своя основна цел?
5 Ако някои от колосяните още не били напълно израснали в духовно отношение, или зрели, трябвало да си поставят за цел да станат такива. Нима не трябва да постъпим така и днес? Дали — независимо от това дали сме били покръстени преди десетилетия, или наскоро, — виждаме ясно, че напредваме относно своята способност да разсъждаваме и в своите възгледи? Дали се съобразяваме с библейските принципи, преди да взимаме решения? Дали нещата, свързани с Бога и с интересите на сбора, придобиват все по–голямо значение в живота ни, или са несъществени за нас? Тук не можем да изброим всички начини, по които можем да покажем това израстване към завършеност, но обърни внимание на два примера.
6. Коя е една от областите, в които човек е в състояние да напредва към това да бъде съвършен като Йехова?
6 Първи пример: Представи си, че растем в атмосфера на предразсъдъци или враждебност към хора от друга раса, националност или религия. Вече знаем, че Бог не е предубеден и ние също не бива да бъдем такива. (Деяния 10:14, 15, 34, 35) В сбора или в окръга ни има хора с точно такъв произход и сме заобиколени от тях. Но до каква степен таим в себе си отрицателни чувства или подозрения към хората с такъв произход? Дали ‘имаме едно на ум’, като бързаме да мислим отрицателно, ако някой от тях сгреши или ни обиди за нещо незначително? Задай си въпроса: ‘Дали трябва да напредвам повече в това да споделям божия безпристрастен възглед?’
7. Какъв възглед за другите трябва да придобиеш, за да станеш завършен християнин?
7 Втори пример: Според Филипяни 2:3, NW не бива да правим ‘нищо от заядливост или от себелюбие, но със смирение трябва да смятаме другите за по–горни от себе си’. Как се развиваме в това отношение? Всеки има слаби и силни страни. Ако преди бързо сме забелязвали слабостите на другите, дали сме напреднали, като вече не очакваме от тях да бъдат почти „съвършени“? (Яков 3:2) Дали днес повече от преди сме в състояние да виждаме — дори да търсим — области, в които другите ни превъзхождат? ‘Трябва да призная, че тази сестра ме превъзхожда в проявяването на търпение.’ ‘Този брат (или тази сестра) проявява по–силна вяра.’ ‘Честно казано той е по–добър учител от мен.’ ‘Тя ме превъзхожда в контролирането на емоциите си.’ Вероятно някои колосяни трябвало да напредват в това отношение. А ние?
8, 9. (а) В какъв смисъл Епафрас се молел колосяните ‘да стоят’ завършени? (б) Как ще се отрази на бъдещето ни това ‘да стоим завършени’?
8 Епафрас се молел колосяните ‘да стоят завършени’. Явно той се молел на Бога те ‘да стоят’, тоест, да останат, толкова завършени, зрели, напълно израснали християни, колкото били.
9 Не можем да твърдим, че всеки, който става християнин, дори и да е зрял, ще остане такъв. Исус казал, че един ангелски син на Бога ‘не устоял в истината’. (Йоан 8:44) Павел също напомнил на коринтяните за някои хора в миналото, които за известно време служели на Йехова, но после се отказали. Апостолът предупредил помазаните с духа братя: „Който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“ (1 Коринтяни 10:12) Това придава сила на молитвата колосяните ‘да стоят завършени’. Щом вече станели завършени, напълно израснали, те трябвало да продължават да бъдат такива, а не да се дръпнат назад, да се уморят или да отстъпят. (Евреи 2:1; 3:12; 6:6; 10:39; 12:25) Така те щели да бъдат „завършени“ в деня на проверката и щели да бъдат окончателно одобрени. — 2 Коринтяни 5:10; 1 Петър 2:12.
10, 11. (а) Какъв образец ни дал Епафрас във връзка с молитвата? (б) Какво трябва да сме решени да правим ние, в съгласие с онова, което правел Епафрас?
10 Вече обсъдихме колко е важно да се молим за другите по име, да бъдем конкретни, когато молим Йехова да им помогне, да ги утеши, да ги благослови и да им даде светия дух. Молитвите на Епафрас за колосяните били конкретни. Ние можем — и дори трябва — да намерим в тези думи ценни предложения за това какво да споделяме с Йехова, когато се молим за себе си. Безспорно трябва да искаме помощ от Йехова, за да можем самите ние ‘да стоим завършени’. Правиш ли това?
11 Защо не обсъдиш обстоятелствата си в молитва? Говори на Бога за степента, в която си напреднал към това да бъдеш ‘завършен’, напълно израснал, зрял. Помоли го да ти помогне да разбереш в кои области все още се нуждаеш от духовен растеж. (Псалм 17:3, NW; 139:23, 24, NW) Несъмнено има такива. Но вместо да се обезсърчаваш от това, моли се ясно, целенасочено на Бога да ти помага да напредваш. Прави това многократно. Всъщност защо не решиш от утре нататък да се молиш ‘да стоиш завършен’. И планирай да правиш това по–често, като имаш предвид годишния текст. В молитвите си се съсредоточавай върху своите склонности да се дърпаш назад, да се уморяваш или да се отдалечаваш от службата за Бога и върху това как можеш да избягваш да постъпваш така. — Ефесяни 6:11, 13, 14, 18.
Моли се да бъдеш напълно уверен
12. Защо особено колосяните трябвало да бъдат „напълно уверени“?
12 Епафрас се молел също за друго нещо, което било изключително важно, за да може колосяните да бъдат приемливи за Бога. То е също толкова необходимо и за нас. Какво е това нещо? Епафрас се молел те да стоят ‘напълно уверени във всичко, което е божията воля’. Колосяните били заобиколени от еретизъм и разяждащи философии, някои от които измамливо изглеждали като истинско поклонение. Например, на колосяните бил оказван натиск да спазват специални дни, като постят или празнуват, което в миналото било част от поклонението на юдеите. Лъжливи учители се съсредоточавали върху ангелите — тези силни духове, използувани, за да съобщят Моисеевия закон. Представи си да си поставен под такъв натиск! Съществували редица объркващи и противоречиви идеи. — Галатяни 3:19; Колосяни 2:8, 16–18.
13. Разбирането на какво можело да помогне на колосяните, и как това може да помогне и на нас?
13 Павел отговорил на тези философии, като наблегнал на важното място, което заема Исус Христос. „Както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в [ходете в единство с — NW] Него, вкоренени и назидавани [изградени — NW] в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени.“ Да, за колосяните (а също и за нас) било необходимо да бъдат напълно уверени в това колко важно място заема Христос в божията цел и в живота ни. Павел обяснил: „В Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството [божието качество — NW]; и вие имате пълнота в [чрез — NW] Него, Който е глава на всяко началство и власт.“ — Колосяни 2:6–10.
14. Защо надеждата на колосяните била истинска?
14 Колосяните били помазани с духа християни. Те имали ясна надежда — небесен живот — и имали пълни основания да пазят тази надежда силна. (Колосяни 1:5) „Божията воля“ била те да са напълно уверени в това, че надеждата им е сигурна. Дали трябвало някои от тях да се съмняват в тази надежда? Съвсем не! Дали днес това трябва да е по–различно за онези, които имат дадената от Бога перспектива да живеят в земен рай? Разбира се, че не! Ясно е, че тази здрава надежда е част от „Божията воля“. Сега помисли върху следните въпроси: Ако се стремиш да бъдеш сред ‘голямото множество’, което ще преживее ‘големия гнет’, колко е действителна твоята надежда? (Откровение 7:9, 14) Дали си ‘напълно уверен във всичко, което е божията воля’?
15. Каква поредица от мисли, включваща надеждата, посочил Павел?
15 Като говорим за „надежда“, нямаме предвид неясно желание или мечта. Това става ясно от поредицата от мисли, които Павел бил написал по–рано до римляните. Всяко от нещата, които апостолът изброил последователно, е свързано със следващото или водело до него. Обърни внимание на кое място в своите разсъждения Павел поставя „надеждата“: „Нека се радваме и когато имаме трудности, защото знаем, че трудностите произвеждат издръжливост, издръжливостта на свой ред — одобрено състояние, а одобреното състояние на свой ред — надежда, а надеждата не води до разочарование; защото любовта на Бога се изля в нашите сърца чрез светия дух.“ — Римляни 5:3–5, NW.
16. Каква надежда имаш, откакто научи библейската истина?
16 Когато Свидетелите на Йехова за първи път споделиха с теб библейското послание, вниманието ти може би се е спряло на някоя истина, като например състоянието на мъртвите или възкресението. За много хора първото ново разбиране е било основаната на Библията възможност да живеят в земен рай. Спомни си момента, в който за първи път чу това учение. Каква чудесна надежда — няма да има вече болести и старост, ще можеш да живееш, за да се радваш на плодовете на своя труд, и ще се наслаждаваш на мир с животните! (Еклисиаст 9:5, 10; Исаия 65:17–25; Йоан 5:28, 29; Откровение 21:3, 4) Ти придоби чудесна надежда!
17, 18. (а) Как в поредицата от мисли, за която писал Павел до римляните, се стига до надеждата? (б) За каква надежда се говори в Римляни 5:4, 5, и ти имаш ли такава надежда?
17 След време навярно си се сблъскал с противопоставяне и преследване. (Матей 10:34–39; 24:9) Дори напоследък в много страни някои домове на Свидетели са разграбвани или самите Свидетели са принуждавани да станат бежанци. Някои биват бити, конфискуват литературата им или са обект на лъжлива информация в медиите. С каквото и преследване да се сблъскваш, както се казва в Римляни 5:3, ти си успял да ликуваш над трудностите и това е довело до хубави резултати. Трудностите дори са произвели в теб издръжливост, както писал Павел. После издръжливостта е довела до одобрено състояние. Ти си знаел, че постъпваш правилно, като вършиш волята на Бога, затова си бил сигурен, че се радваш на неговото одобрение. Усетил си, че си в „одобрено състояние“, по думите на Павел. Продължавайки, апостолът писал, че „одобреното състояние на свой ред [произвежда] надежда“. Това може да изглежда малко странно. Защо Павел посочил „надеждата“ толкова назад в тази редица? Нима не придоби надежда още когато чу добрата новина за първи път?
18 Явно тук Павел не говори за първоначалното ни чувство на надежда за съвършен живот. Става въпрос за нещо по–голямо, по–дълбоко, по–подбуждащо. Поради това, че издържаме вярно и разбираме, че се радваме на одобрение от Бога, ние добавяме още към своята първоначална надежда и я укрепваме. Тя става по–истинска, по–добре основана, по–лична. Тази задълбочена надежда става по–ярка. Тя обхваща цялата ни същност. „А надеждата не води до разочарование; защото любовта на Бога се изля в нашите сърца чрез светия дух.“
19. Как трябва да включваш своята надежда в редовните си молитви?
19 Епафрас искрено се молел неговите братя и сестри в Колоса да останат под въздействието на онова, което им предстояло, и да са убедени в него, като бъдат ‘напълно уверени във всичко, което е божията воля’. Нека всеки от нас по подобен начин се обръща редовно към Бога относно своята надежда. В личните си молитви говори за надеждата относно новия свят. Споделяй с Йехова колко много копнееш за новия свят, напълно уверен, че ще дойде. Моли го за помощ да засилва и укрепва твоята увереност. Прави като Епафрас, който се молел колосяните да бъдат ‘напълно уверени във всичко, което е божията воля’. Прави го често.
20. Защо това, че някои хора се отклоняват от християнския път, не бива да ни обезсърчава?
20 Не бива да се дразниш и не се обезсърчавай от факта, че не всички стоят завършени и напълно уверени. Някои може да не успеят, да се отклонят или просто да се откажат. Това се случило на някои хора, които били най–близки с Исус — неговите апостоли. Но дали когато Юда станал предател, другите апостоли се отдръпнали или се отказали? Съвсем не! Петър използувал Псалм 109:8, за да покаже, че друг щял да заеме мястото на Юда. Бил избран негов заместник и божиите лоялни хора се заели активно със задачата си да проповядват. (Деяния 1:15–26) Те били решени да стоят завършени и напълно уверени.
21, 22. В какъв смисъл ще бъде видяно, че стоиш завършен и напълно уверен?
21 Можеш да бъдеш абсолютно сигурен, че като стоиш завършен и напълно уверен във всичко, което е божията воля, това не остава незабелязано. Някои личности виждат и ценят старанието ти. Кои са те?
22 Твоите братя и сестри, които те познават и обичат, ще го забележат. Дори повечето от тях да не казват нито дума, резултатът ще бъде подобен на онова, което четем в 1 Солунци 1:2–6: „Всякога благодарим на Бога за всички ви и ви споменаваме в молитвите си, като си спомняме непрестанно пред нашия Бог и Отец вашата работа с вяра и труд, с любов и с твърда надежда в нашия Господ Исус Христос. Понеже ... нашето благовествуване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност. ... И вие станахте подражатели на нас и на Господа.“ Лоялните християни около теб ще се чувствуват по подобен начин, като виждат, че ‘стоиш завършен и напълно уверен във всичко, което е божията воля’. — Колосяни 1:23.
23. Какво трябва да бъдеш решен да правиш през тази година?
23 Несъмнено небесният ти Баща също вижда и харесва това. Бъди сигурен. Защо? Защото ти стоиш завършен и напълно уверен ‘във всичко, което е божията воля’. Павел писал до колосяните, за да ги насърчи ‘да ходят достойно за Йехова, да му бъдат угодни във всичко’. (Колосяни 1:10) Да, несъвършените хора са в състояние да бъдат напълно угодни на Бога. Твоите братя и сестри от Колоса постигнали това. Днес християните около теб правят същото. И ти можеш да го постигнеш! Затова през тази година нека твоите всекидневни молитви и редовните ти действия показват, че си решен ‘да стоиш съвършен и напълно уверен във всичко, което е божията воля’.
Можеш ли да си спомниш?
• Какво означава ‘да стоиш завършен’?
• Какви неща относно себе си трябва да включваш в молитвите си?
• Каква надежда искаш да имаш, както е посочено в Римляни 5:4, 5?
• Каква цел те насърчи да си поставиш през тази година нашето изучаване?
[Снимка на страница 20]
Епафрас се молел братята му да стоят завършени и да бъдат напълно уверени в Христос и в своята надежда
[Снимки на страница 23]
Милиони хора споделят твоята сигурна надежда и пълна увереност