Изпитвай радостта от даването!
„Повече щастие има в даването, отколкото в получаването.“ — ДЕЯНИЯ 20:35, НС.
1. Как Йехова показва, че има радост в даването?
РАДОСТТА от това, че знаем истината, и произтичащите от нея благословии са скъпоценни дарове от Бога. Онези, които познават Йехова, имат много причини за радост. Но въпреки че е много радостно да получиш нещо, радост има и в даването. Йехова е Дарителят на „всяко дадено добро и всеки съвършен дар“ и е ‘щастливият Бог’. (Яков 1:17; 1 Тимотей 1:11, НС) Той осигурява полезни учения за всички, които го слушат, и се наслаждава, когато онези, които учи, му се подчиняват, точно както родителите се радват, когато техните деца приемат любещите им напътствия. — Притчи 27:11.
2. (а) Какво казал Исус за даването? (б) Какво щастие изпитваме, когато учим другите на библейската истина?
2 По подобен начин, когато Исус бил на земята, той бил щастлив, като виждал как някои хора откликват положително на неговите учения. Апостол Павел цитирал Исус, казвайки: „Повече щастие има в даването, отколкото в получаването.“ (Деяния 20:35, НС) Щастието, което изпитваме, когато учим другите на библейската истина, не е просто удовлетворение от това, че някой се съгласява с нашите религиозни вярвания. То означава много повече — ние се радваме, че даваме нещо наистина скъпоценно и трайно. Като даваме в духовно отношение, може да помагаме на хората да извличат полза както сега, така и през цялата вечност. — 1 Тимотей 4:8.
Даването носи радост
3. (а) Как апостол Павел и апостол Йоан изразили радостта си от това, че помагали на другите в духовно отношение? (б) Защо това да учим децата си на библейската истина е проява на любов?
3 Да, точно както Йехова и Исус, християните се радват да дават в духовно отношение. Апостол Павел се радвал, че помага на другите да научат истината от божието Слово. Той писал до сбора в Солун: „Коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие? Защото вие сте наша слава и радост.“ (1 Солунци 2:19, 20) По подобен начин апостол Йоан писал за духовните си деца: „По–голяма радост няма за мене от това да слушам, че моите чада ходят в истината.“ (3 Йоан 4) Помисли също за радостта от това да помагаме на родните си деца да ни станат и духовни деца! Когато родителите ги възпитават в „дисциплина и наставление Господне“, проявяват любовта си към тях. (Ефесяни 6:4, „Ревизирано издание на Библията“, 1924 г.) Така те показват, че са загрижени за вечното благополучие на децата си. Родителите изпитват голяма радост и удовлетворение, когато потомците им приемат истината.
4. Коя случка показва колко е голяма радостта от даването в духовно отношение?
4 Дел е пионерка — целодневна служителка — и майка на пет деца. Тя казва: „Напълно разбирам апостол Йоан, защото самата аз съм много благодарна, че четири от децата ми ‘ходят в истината’. Знам, че когато семействата са обединени в истинското поклонение, те носят възхвала и слава на Йехова, затова изпитвам голямо удовлетворение, като виждам как той благославя усилията ми да възпитам децата си в истината. Прекрасната перспектива да живея вечно в рая със своето семейство ме изпълва с надежда и ме подтиква да издържам въпреки трудностите и премеждията.“ За нещастие една от дъщерите на Дел била изключена от организацията, защото водела нехристиянски начин на живот. Но Дел полага големи усилия да поддържа положителна нагласа. „Надявам се някой ден дъщеря ми смирено и искрено да се върне в пътя на Йехова — казва тя. — Но благодаря на Бога, че другите ми деца продължават вярно да му служат. Радостта, която изпитвам, наистина е източник на сили за мен.“ — Неемия 8:10.
Да си създаваме вечни приятелства
5. Какво ни носи удовлетворение, когато даваме от себе си в дейността по ‘правенето на ученици’?
5 Исус наредил на последователите си да ‘правят’ християнски ученици и да ги учат за Йехова и неговите изисквания. (Матей 28:19, Ве, 20) Както Йехова, така и Исус неегоистично помагат на хората да научат пътя на истината. Затова като даваме от себе си в дейността по ‘правенето на ученици’, получаваме удовлетворение от това, че и ние като първите християни подражаваме на примера на Йехова и Исус. (1 Коринтяни 11:1) Като сътрудничим по такъв начин с Всемогъщия Бог и с неговия любим Син, животът ни придобива истински смисъл. Каква благословия е да бъдем божии „съработници“! (1 Коринтяни 3:9) И нима не е вълнуващо, че дори ангелите участвуват в тази дейност по проповядването на добрата новина? — Откровение 14:6, 7.
6. Кои личности стават наши приятели, когато даваме в духовно отношение?
6 Да, като участвуваме в дейността по даването в духовно отношение, можем да станем повече от съработници на Бога — ние можем да си създадем вечно приятелство с него. Поради своята вяра, Авраам бил наречен приятел на Йехова. (Яков 2:23) Като се стремим да вършим божията воля, и ние можем да станем приятели на Бога. Така ставаме и приятели на Исус. Той казал на учениците си: „Вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си.“ (Йоан 15:15) Много хора се радват да бъдат приятели на влиятелни личности или на високопоставени държавни служители, но ние можем да бъдем приятели на двете най–велики личности в цялата вселена!
7. (а) Как една жена си създала истинско приятелство? (б) Случвало ли ти се е нещо подобно?
7 Освен това, когато помагаме на хората да опознаят Бога, те също стават наши приятели, което ни носи особено щастие. Джоан от Съединените щати започнала да изучава Библията с една жена на име Телма. Въпреки че другите в семейството на Телма се противопоставяли на това да изучава, тя продължила и след една година била покръстена. Джоан писала: „С това общуването ни не свърши, а по–скоро прерасна в приятелство, което продължава вече 35 години. Често излизаме на служба двете и заедно посещаваме конгресите. След време аз отидох да живея на друго място, на 800 километра от нея. Но Телма продължава да ми изпраща изключително любещи и сърдечни писма, в които ми казва, че често мисли за мен и ми благодари за това, че съм ѝ приятелка, че ѝ давам пример и че научи от мен истината от Библията. Това, че имам такава близка и скъпа приятелка е чудесна награда за усилията, които положих да ѝ помогна да научи за Йехова.“
8. Каква положителна нагласа ще ни помага в службата?
8 Перспективата да открием някой, който иска да научи истината, може да ни помага да издържаме, дори ако много хора, с които разговаряме, не проявяват особен интерес към Словото на Йехова. Безразличието може да бъде предизвикателство за вярата и издръжливостта ни. Но положителната нагласа ще ни помогне. Фаусто от Гватемала казал: „Когато свидетелствувам на другите, си мисля колко хубаво ще бъде, ако онзи, с когото разговарям, стане мой духовен брат или сестра. Мисля си, че поне един човек, с когото ще говоря, след време може да приеме истината от божието Слово. Тази мисъл ми помага да продължавам и ми носи истинска радост.“
Да си събираме съкровища на небето
9. Какво казал Исус относно съкровищата на небето, и какво можем да научим от тези негови думи?
9 Не винаги е лесно ‘да правим ученици’ от децата си или от другите хора. За това може да се изисква време, търпение и постоянство. Но помни, че много хора са готови да работят усилно, за да се сдобият с изобилие от материални неща — неща, които обикновено не носят радост и не траят вечно. Исус казал на слушателите си, че е по–добре да се стремят да постигат духовни неща. Той казал: „Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават, нито крадат.“ (Матей 6:19, 20) Като си поставяме духовни цели — една от които е да участвуваме във важната дейност по ‘правенето на ученици’, — можем да бъдем удовлетворени, че вършим божията воля и че той ще ни възнагради. Апостол Павел писал: „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име.“ — Евреи 6:10.
10. (а) Защо Исус имал духовни съкровища? (б) Как Исус давал от себе си, и каква огромна полза имат другите от това?
10 Както казал Исус, ако се трудим усърдно, за да ‘правим ученици’, си събираме „съкровища на небето“. Така изпитваме радостта от получаването. Ако даваме неегоистично, се чувствуваме много обогатени. Самият Исус служел вярно на Йехова в продължение на милиарди години. Помисли само какви съкровища си е събрал той на небето! И въпреки това Христос не преследвал личните си интереси. Апостол Павел писал: „[Исус] даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят според волята на нашия Бог и Отец.“ (Галатяни 1:4) Исус не само давал от себе си в службата, но дал дори живота си като откуп, за да може другите да имат възможност да си събират съкровища на небето.
11. Защо духовните дарове са по–добри от материалните?
11 Като учим хората за Бога, ние им помагаме да разберат как и те могат да си събират трайни духовни съкровища. Какъв по–голям подарък можеш да им дадеш? Ако подариш на приятеля си скъп часовник, кола или дори къща, вероятно той ще бъде благодарен и щастлив и ти ще изпиташ радостта от даването. Но как ще изглежда подаръкът ти след 20 години? А след 200 години? Ами след 2000 години? От друга страна, ако даваш от себе си, за да помагаш на някого да служи на Йехова, той или тя може да има полза от този дар вечно.
Да търсим онези, които искат да приемат истината
12. Как много братя и сестри дават от себе си, за да помагат на другите в духовно отношение?
12 За да изпитват радостта от даването в духовно отношение, хората на Йехова проповядват по цялата земя. Хиляди от тях напускат дома и семейството си, за да служат като мисионери в страни, където трябва да се приспособят към нов език и бит. Други се преместват в райони в собствената си страна, където има по–голяма необходимост от възвестители на Царството. Трети научават чужд език, което открива пред тях нови възможности да проповядват на емигрантите в техния район. Например, след като отгледали двете си деца, които днес служат в световната централа на Свидетелите на Йехова, двама семейни партньори в Ню Джърси (САЩ) започнали да служат като пионери и да учат китайски. За три години те изучавали със 74 души, говорещи китайски, които посещавали местния колеж. Дали можеш да увеличиш службата си по някакъв начин, за да изпитваш повече радост в дейността по ‘правенето на ученици’?
13. Какво можеш да правиш, ако искаш службата ти да бъде по–резултатна?
13 Навярно силно желаеш да водиш библейско изучаване, но не успяваш да започнеш нито едно. В някои страни е трудно да бъдат намерени заинтересувани хора. Може би хората, с които разговаряш, не проявяват интерес към Библията. Ако е така, вероятно можеш по–често да говориш в молитвите си за това свое желание, като знаеш, че както Йехова, така и Исус Христос силно се интересуват от проповедната дейност и могат да те заведат при някой човек с овцеподобна нагласа. Търси предложения от по–опитните и по–резултатни в службата братя и сестри в своя сбор. Възползувай се от обучението и предложенията, осигурявани на християнските събрания. Извличай полза от съветите на пътуващия надзорник и на неговата съпруга. Но преди всичко — не се предавай. Мъдрецът писал: „Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; защото не знаеш кое ще успее.“ (Еклисиаст 11:6) Освен това помни примера на такива верни мъже като Ной и Йеремия. Въпреки че малцина откликнали положително на тяхното проповядване, службата им била успешна. И най–важното — Йехова бил доволен от тях.
Да правим най–доброто, на което сме способни
14. Как гледа Йехова на онези, които са остарели, служейки на него?
14 Може би твоите обстоятелства не ти позволяват да правиш в службата толкова, колкото би искал. Например, поради напреднала възраст може да си ограничен в онова, което си в състояние да правиш в службата към Йехова. Но помни, че мъдрецът писал: „Белите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата.“ (Притчи 16:31) За Йехова всеки живот, прекаран в служба към Него, е ‘славен’. Писанията казват още: „Даже до старостта ви Аз [Йехова] съм същият, и докато побелеете Аз ще ви нося. Аз ви направих, и Аз ще ви държа, да! Аз ще ви нося и избавя.“ (Исаия 46:4) Нашият любещ небесен Баща обещава да поддържа и подкрепя лоялните си служители.
15. Вярваш ли, че Йехова вижда обстоятелствата ти? Защо?
15 Може би се бориш с някаква болест, с противопоставяне от страна на невярващия си брачен партньор, с много задачи в семейството или с други трудности и проблеми. Йехова вижда нашите ограничения и обстоятелства и ни обича, защото полагаме искрени усилия да му служим. Това е така, дори ако правим в службата по–малко от другите. (Галатяни 6:4) Йехова знае, че сме несъвършени и има реалистични очаквания спрямо нас. (Псалм 147:11) Ако правим най–доброто, на което сме способни, може да бъдем сигурни, че сме скъпоценни в очите на Бога и че той няма да забрави нашите верни дела. — Лука 21:1–4.
16. По какъв начин всички в сбора участвуват в ‘правенето’ на един ученик?
16 Помни също, че дейността по ‘правенето на ученици’ е групова задача. Никой не може сам да направи ученик, както една капка дъжд не може да напои дадено растение. Вярно е, че един Свидетел може да открие някой заинтересуван човек и да изучава с него Библията. Но щом новият дойде в Залата на Царството, всички в сбора му помагат да разбере, че това е истината. Сърдечността на братята и сестрите е проява на влиянието, което оказва божият дух. (1 Коринтяни 14:24, 25) Децата и юношите дават насърчителни отговори, като показват на новия, че са различни от младежите в света. Болните, немощните и възрастните в сбора помагат на новите да научат какво означава издръжливост. Независимо от възрастта или ограниченията си, всички ние имаме важната задача да помагаме на новите, докато те обикват още повече библейската истина и напредват към покръстване. Всеки час, който прекарваме в службата, всяко повторно посещение, всеки разговор със заинтересуван човек в Залата на Царството може би изглеждат незначителни, но тези неща са част от обширната дейност на Йехова.
17, 18. (а) Освен като участвуваме в дейността по ‘правенето на ученици’, как още можем да изпитваме радостта от даването? (б) На кого подражаваме, когато изпитваме радостта от даването?
17 Разбира се, освен когато участвуваме във важната дейност по ‘правенето на ученици’, като християни ние изпитваме радостта от даването и по други начини. Можем да отделяме средства, за да подкрепяме чистото поклонение и да помагаме на хората в беда. (Лука 16:9; 1 Коринтяни 16:1, 2) Можем да търсим възможности да проявяваме гостоприемство спрямо другите. (Римляни 12:13) Можем да се стремим ‘да правим добро на всички, а най–вече на своите по вяра’. (Галатяни 6:10) Можем да даваме на другите и по много простички, но важни начини — като им изпратим едно писмо, като им се обадим по телефона, като им подарим нещо, като им протегнем ръка за помощ, като им кажем няколко насърчителни думи.
18 Като даваме, ние показваме, че подражаваме на небесния си Баща. Така проявяваме и братската си любов — идентифициращия белег на истинските християни. (Йоан 13:35) Това да помним тези неща може да ни помогне да изпитваме радостта от даването.
Можеш ли да обясниш?
• Как Йехова и Исус са пример относно даването в духовно отношение?
• Как можем да си създаваме вечни приятелства?
• Какви стъпки може да направим, за да може службата ни да стане по–резултатна?
• Как всички в сбора могат да изпитват радостта от даването?
[Снимки на страница 13]
Родителите изпитват голяма радост и удовлетворение, когато децата им приемат тяхното обучението
[Снимка на страница 15]
Като ‘правим ученици’, можем да си създаваме истински приятелства
[Снимка на страница 16]
Йехова ни подкрепя, когато остареем
[Снимки на страница 17]
Ние изпитваме радост, когато даваме по простички, но важни начини