Спрямо кого трябва да бъдеш лоялен?

„Нашата страна: ... Да, нашата страна винаги е права, дори и да греши.“ — Стивън Дикейтър (1779–1820 г.), американски военноморски офицер.

МНОГО хора гледат на безусловната лоялност към родината като на свой върховен дълг. Други биха изменили думите на Стивън Дикейтър така: ‘Моята религия, да, моята религия винаги е права, дори и да греши.’

Ако погледнем реално, страната или религията, които изискват нашата лоялност, често са определени от мястото ни на раждане, но решението спрямо кого трябва да сме лоялни е твърде важно, за да го оставим в ръцете на случайността. Но за да се постави под въпрос чувството на лоялност, с което някой е бил възпитан, се изисква смелост и това създава предизвикателства.

Изпитание на лоялността

Една жена, която израснала в Замбия, казва: „Бях религиозна от ранна възраст. Ежедневната молитва пред семейното светилище, спазването на религиозните празници и редовното посещаване на храма бяха част от моето възпитание. Религията и поклонението бяха тясно преплетени с културата, общността и семейството ми.“

Въпреки това през юношеските си години тя започнала да изучава Библията със Свидетелите на Йехова и скоро след това решила да смени своята религия. Дали това била проява на нелоялност?

Златко бил отгледан в Босна и известно време участвал във военния конфликт, който обхванал неговата страна. Той също започнал да изучава Библията със Свидетелите на Йехова. Сега Златко отказва да вдигне оръжие срещу когото и да е. Дали той е нелоялен?

Начинът, по който отговаряш на тези въпроси, зависи от гледната ти точка. Жената, за която се споменава по–рано, казва: „В моята общност, когато някой промени религията си, това носи непростим позор и се смята за проява на нелоялност, предателство на семейството и общността.“ По подобен начин бившите военни другари на Златко гледали на всеки, който отказвал да се бие на тяхна страна, като на предател. Но тази жена и Златко смятат, че техните действия са подбудени от по–висша форма на лоялност — лоялност към Бога. И нещо още по–важно — как Бог гледа на онези, които искат да му бъдат лоялни?

Истинската лоялност — израз на любов

Цар Давид казал на Йехова Бог: „С лоялния ти ще постъпваш лоялно.“ (2 Царе 22:26, НС) Еврейската дума, преведена тук като „лоялно“, носи идеята за милост, която любещо се привързва към някой обект, докато целта ѝ за този обект бъде изпълнена. Подобно на отношението на майка към бебето, което кърми, Йехова любещо се привързва към тези, които са лоялни към него. Йехова казал на своите лоялни служители в древен Израил: „Може ли жена да забрави сучещото си дете, та да се не смили за чадото на утробата си? Обаче те ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.“ (Исаия 49:15) Тези, които искат да бъдат лоялни към Бога над всичко друго, са уверени в неговата любеща грижа.

Лоялността към Йехова е основана на любов. Тя ни подтиква да обичаме това, което Йехова обича, и да мразим злите неща, които Йехова мрази. (Псалм 97:10, РИ–1924) Тъй като основното качество на Йехова е любовта, лоялността към Бога ни помага да не постъпваме по нелюбещ начин с другите. (1 Йоан 4:8) Така че ако поради лоялност към Бога някой смени своите религиозни вярвания, това не означава, че той вече не обича семейството си.

Лоялността към Бога е сила, подбуждаща към добро

Жената, спомената по–рано, обяснява своите действия по следния начин: „Като изучавах Библията, опознах Йехова като истинския Бог и развих лични взаимоотношения с него. Йехова е различен от всички божества, на които се покланях преди. Той е съвършено уравновесен в любов, справедливост, мъдрост и сила. Тъй като Йехова изисква изключителна преданост, трябваше да изоставя другите богове.

Моите родители често ми казваха, че са много недоволни от мене и че ги разочаровам. Беше ми много трудно, тъй като одобрението на родителите ми е от голямо значение за мене. Но с постепенното ми израстване в познанието за библейската истина изборът стана очевиден за мене. Не можех да обърна гръб на Йехова.

Това че избрах да съм лоялна спрямо Йехова, а не спрямо религиозните традиции, не означава, че съм нелоялна към своето семейство. Стремя се да им покажа чрез думи и действия, че разбирам как се чувстват. Но ако не съм лоялна към Йехова, тогава мога да попреча на семейството си да го опознае, а това би била истинска проява на нелоялност.“

Също така човек не е предател, когато лоялността към Бога изисква да остане политически неутрален и да не насочва оръжие срещу другите. Ето как Златко обяснява своите действия: „Въпреки че бях възпитан уж като християнин, аз се ожених за жена, която не беше от същата религия. Когато войната избухна, и двете страни изискваха моята лоялност. Бях принуден да избера на коя страна да се бия. Участвах във войната три години и половина. Най–накрая с жена ми избягахме в Хърватия, където срещнахме Свидетелите на Йехова.

От своето изучаване на Библията разбрахме, че Йехова е главната личност, спрямо която трябва да сме лоялни, и че той иска да обичаме ближния си, независимо към коя религия или раса принадлежи. Сега с жена ми сме обединени в поклонението към Йехова и научих, че не мога да съм лоялен към Бога и в същото време да се бия с моя ближен.“

Лоялност, оформена от точно познание

Тъй като Йехова е нашият Създател, лоялността към него с право взема връх над всички останали изисквания към нашата лоялност. (Откровение 4:11) Но за да попречим на лоялността към Бога да се изроди във фанатична и разрушителна сила, тя трябва да бъде оформяна чрез точно познание. Библията ни увещава: „Трябва да се обновявате в силата, подбуждаща ума ви, и ... да облечете новата личност, която беше създадена според волята на Бога в истинска ... лоялност.“ (Ефесяни 4:23, 24, НС) Прочутият мъж, който записал тези вдъхновени думи, имал смелостта да постави под въпрос лоялността, с която бил отгледан. Неговото изследване довело до носеща полза промяна.

Да, лоялността на Савел била изпитана в много отношения, подобно на много хора в днешно време. Савел бил възпитан в строгите традиции на своето семейство и проявявал забележителна лоялност спрямо религията, с която бил роден. Лоялността към неговата кауза дори го подтикнала към насилие срещу тези, които не се съгласявали с гледната му точка. Савел бил известен с това, че нахлувал в къщите на християните и ги измъквал оттам за наказание и дори смърт. — Деяния 22:3–5; Филипяни 3:4–6.

Но когато Савел придобил точно познание според Библията, направил това, което много от неговите съобщници смятали за немислимо. Той променил своята религия. Савел, който по–късно бил познат като апостол Павел, избрал да бъде лоялен към Бога, а не към традицията. Лоялността към Бога, основана на точното познание, подбудила Савел да бъде толерантен, любещ и укрепващ, за разлика от неговото предишно разрушително, фанатично поведение.

Защо да бъдеш лоялен?

Ако позволиш на своето чувство за лоялност да бъде формирано от божиите стандарти, това ще ти донесе явни благословии. Например, в едно известие от Австралийския институт по проучванията на семейството за 1999 г. се казва, че сред основните неща, допринасящи за дълготрайните и удовлетворяващи бракове, са „доверието и верността ... [и] чувство за духовност“. В същото проучване било открито, че „стабилните и удовлетворяващи бракове“ допринасят за това мъжете и жените да бъдат по–щастливи, по–здрави и да живеят по–дълго и че стабилните бракове дават на децата по–добра възможност да се радват на щастлив живот.

В днешния несигурен свят лоялността е като спасително въже, което крепи борещия се с вълните плувец към притеклия се на помощ кораб. Ако „плувецът“ не проявява лоялност, той ще бъде блъскан, като че ли от вълни и вятър. А ако неговата лоялност е насочена в погрешната посока, тогава все едно въжето му е прикрепено към потъващ кораб. Подобно на Савел той може да се окаже завлечен в разрушителен курс на поведение. Но лоялността към Йехова, основана на точното познание, е спасително въже, което ни дава стабилност и ни води към нашето спасение. — Ефесяни 4:13–15.

Йехова обещава на тези, които са му лоялни: „Господ обича правосъдие и не оставя [своите лоялни хора — НС]; довека те ще бъдат опазени.“ (Псалм 37:28) Скоро всички, които са лоялни на Йехова, ще бъдат въведени в рай на земята, където ще се радват на свобода от печал и болка и ще се наслаждават на трайни взаимоотношения без религиозни и политически разделения. — Откровение 7:9, 14; 21:3, 4.

Дори сега милиони хора по целия свят са открили, че истинското щастие идва само от лоялността им към Йехова. Защо не позволиш на Свидетелите на Йехова да ти помогнат да изследваш своя възглед за лоялността в светлината на библейската истина? Библията ни казва: „Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си.“ — 2 Коринтяни 13:5.

Необходима е смелост, за да поставим под въпрос своята религия и това защо сме лоялни към нея, но благословиите може да си заслужават усилията, тъй като резултатът ни приближава към Йехова Бог. Жената, цитирана по–рано, изразява чувствата на много хора, като казва: „Научих, че това да сме лоялни на Йехова и на неговите стандарти ни помага да бъдем уравновесени във взаимоотношенията си с нашите семейства и да станем по–добри членове на обществото. Независимо колко трудни са изпитанията, ако сме лоялни към Йехова, той винаги ще бъде лоялен към нас.“

[Снимки на страница 6]

Точното познание подтикнало Савел да промени обекта на своята лоялност

[Снимка на страница 7]

Защо не изследваш в светлината на библейската истина лоялността, която проявяваш?

[Информация за източника на снимката на страница 4]

Чърчил, най–горе вляво: U.S. National Archives photo; Гьобелс, по–вдясно: Library of Congress