Какво може да ни помогне да си служим правилно със словото на истината?

ВЕДНЪЖ един театрален критик, работещ за вестник, отишъл да гледа една пиеса. Той не я харесал особено и след това написал: „Ако случайно ви се иска нещо банално, непременно отидете и гледайте тази пиеса.“ По–късно организаторите на пиесата публикували реклама, в която цитирали откъс от рецензията на критика. Цитатът гласял: „Непременно отидете и гледайте тази пиеса!“ В рекламата били цитирани точно думите на критика, но били извадени от контекста и така предали напълно погрешно неговото мнение.

Този пример показва колко важен може да бъде контекстът на дадено изказване. Изваждането на думите от контекста може да изопачи тяхното значение точно както Сатан изопачил значението на Писанията, когато се опитал да заблуди Исус. (Матей 4:1–11) От друга страна, ако имаме предвид контекста на изказването, това ни помага да разберем по–точно неговото значение. По тази причина, когато изследваме един библейски стих, е проява на мъдрост винаги да четем контекста, за да разберем по–добре какво е имал предвид писателят.

Служи си внимателно с Божието Слово

Един тълковен речник определя контекста като „част от текст около дума или израз, която определя или уточнява значението им“. Контекстът може да представлява също „обстоятелства, обстановка, събития, в които се вмества дадено явление, събитие“. Във второто значение синоним на „контекст“ може да бъде думата „фон“. Разглеждането на контекста на даден стих е много важно, особено като се има предвид какво писал апостол Павел на Тимотей: „Прави най–доброто, на което си способен, за да се представиш одобрен пред Бога, работник, който няма от какво да се срамува, като си служиш правилно със словото на истината.“ (2 Тимотей 2:15, НС) За да си служим правилно с Божието Слово, ние трябва да го разбираме добре и след това да го обясняваме честно и точно на другите. Почитта към Йехова, Авторът на Библията, ще ни подтикне да се опитваме да правим това, а разглеждането на контекста ще бъде от голяма помощ.

Историята на Второто послание към Тимотей

Нека да разгледаме например библейската книга Второто послание към Тимотейa. В началото на нашето изследване трябва да разберем каква е историята на тази книга. Кой писал Второто послание към Тимотей? Кога и при какви обстоятелства? След това можем да се запитаме: „В каква ситуация бил Тимотей, който се споменава в заглавието на книгата? Защо се нуждаел от информацията в тази книга?“ Отговорите на тези въпроси ще увеличат нашата признателност за тази книга и ще ни помогнат да разберем как ние днес можем да имаме полза от нея.

Уводните стихове на Второто послание към Тимотей показват, че книгата представлява едно писмо от апостол Павел до Тимотей. Други стихове показват, че Павел писал писмото, когато бил окован във вериги заради добрата новина. Тъй като бил изоставен от мнозина, Павел чувствал, че краят му наближава. (2 Тимотей 1:15, 16; 2:8–10; 4:6–8) Следователно той трябва да е писал книгата по времето, когато за втори път бил в затвора в Рим, вероятно около 65 г. Скоро след това Нерон явно го осъдил на смърт.

Това е историята на Второто послание към Тимотей. Струва си да отбележим обаче, че Павел не писал на Тимотей, за да се оплаква от проблемите си. По–скоро той предупредил Тимотей за предстоящите трудни времена и насърчил приятеля си да не отвлича вниманието си, да продължава ‘да придобива сила’ и да предаде напътствията на Павел и на други. Те от своя страна щели да бъдат подготвени да помагат и на други хора. (2 Тимотей 2:1–7, НС) Какъв чудесен пример на неегоистична загриженост за другите дори в трудни времена! И какъв хубав съвет за нас днес!

Павел нарича Тимотей ‘възлюбено чадо’. (2 Тимотей 1:2) Младият мъж е често споменаван в Християнските гръцки писания като верен спътник на Павел. (Деяния 16:1–5; Римляни 16:21; 1 Коринтяни 4:17) Когато Павел писал това писмо до него, изглежда, че Тимотей не бил навършил 40 години — все още бил смятан за млад. (1 Тимотей 4:12) Но той вече имал чудесна репутация на верен човек, като ‘служел с Павел’ може би 14 години. (Филипяни 2:19–22) Въпреки относително младата възраст на Тимотей, Павел му възложил да съветва другите старейшини „да не влизат в препирни за дребнавости“, а да се съсредоточават върху важни въпроси, като например вярата и издръжливостта. (2 Тимотей 2:14) Тимотей бил упълномощен също да назначава надзорници и помощник–служители в сбора. (1 Тимотей 5:22) Но той може би бил малко неуверен в проявяването на своя авторитет. — 2 Тимотей 1:6, 7.

Младият старейшина се сблъскал с някои сериозни предизвикателства. Такъв бил случаят, когато двама души, Именей и Филет, ‘събаряли вярата на някои’, като поучавали, че „възкресението е вече станало“. (2 Тимотей 2:17, 18) Явно те вярвали, че единственото възкресение било духовно и че то вече се било изпълнило за християните. Вероятно те разглеждали извън контекста изказването на Павел, че християните били мъртви в своите грехове, но били съживени чрез духа на Бога. (Ефесяни 2:1–6) Павел предупредил, че това отстъпническо влияние щяло да нараства. Той писал: „Ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение ... и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.“ (2 Тимотей 4:3, 4) Това предварително предупреждение показва, че било неотложно Тимотей да се вслуша в съвета на апостола.

Стойността на книгата днес

От гореспоменатото разбираме, че Павел писал Второто послание към Тимотей най–малко поради следните причини: (1) Той знаел, че краят му е неизбежен, и искал да подготви Тимотей за времето, когато нямало да бъде с него. (2) Искал да подготви Тимотей да пази сборовете, които са под негов надзор, от отстъпничество и други вредни влияния. (3) Искал да насърчи Тимотей да остане зает в службата на Йехова и да се осланя на точно познание от вдъхновените Писания в своята позиция срещу фалшивите учения.

Разбирането на тази информация придава на Второто послание към Тимотей по–голямо значение за нас. Днес също има отстъпници като Именей и Филет, които въвеждат свои собствени идеи и искат да унищожат вярата ни. Освен това ние живеем в „усилните времена“, които предсказал Павел. Мнозина са изпитали истинността на предупреждението му: „Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.“ (2 Тимотей 3:1, 12) Но как можем да останем твърди? Също като Тимотей, ние трябва да се вслушваме в съветите на онези, които служат на Йехова вече много години. Чрез личното изучаване, молитвата и християнското общуване можем ‘да продължаваме да придобиваме сила’ посредством незаслужената милост на Йехова. Освен това с увереност в силата на точното познание можем да обърнем внимание на призива на Павел: „Дръж образеца на здравите думи.“ — 2 Тимотей 1:13.

„Образецът на здравите думи“

Какво представляват „здравите думи“, за които говорел Павел? Той използва този израз за истинското християнско учение. В своето първо писмо до Тимотей, Павел обяснява, че „здравите думи“ са главно думите „на нашия Господ Исус Христос“. (1 Тимотей 6:3) Следването на образеца на здравите думи има за резултат здрав разум, любеща нагласа и загриженост за другите. Тъй като службата и ученията на Исус са в хармония с всички други учения в Библията, изразът „здрави думи“ може да се отнася в разширен смисъл за всички библейски учения.

За Тимотей, както и за всички християнски старейшини, образецът на здравите думи бил „добро нещо“, което трябвало да се пази. (2 Тимотей 1:13, 14) Тимотей трябвало да ‘проповядва словото, да прави това с чувство на неотложност в благоприятно време, във време на трудности; да поправя, да порицава, да напътства с пълно дълготърпение и умение да поучава’. (2 Тимотей 4:2, НС) Когато разберем, че по времето на Тимотей били разпространявани отстъпнически учения, тогава разбираме и защо Павел наблягал на неотложността от поучаване на здравите думи. Разбираме също, че Тимотей трябвало да защитава стадото, като ‘поправя, порицава и напътства’ с дълготърпение, проявявайки добри умения за поучаване.

На кого трябвало да проповядва словото Тимотей? Контекстът показва, че като старейшина, той трябвало да проповядва словото в християнския сбор. С оглед на натиска, оказван от противниците, Тимотей трябвало да запази своето духовно равновесие и да изявява смело словото на Бога, а не човешки философии, лични идеи или безполезни предположения. Вярно е, че това можело да доведе до противопоставяне от страна на някои, които може би имали погрешни склонности. (2 Тимотей 1:6–8; 2:1–3, 23–26; 3:14, 15) Но като следвал съвета на Павел, Тимотей щял да продължи да бъде бариера за отстъпничеството точно както Павел. — Деяния 20:25–32.

Дали думите на Павел за проповядването на словото са приложими и за проповядването извън сбора? Да, както показва контекстът. Павел продължава: „Но ти бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си.“ (2 Тимотей 4:5) Евангелизирането — проповядването на добрата новина за спасение на невярващите — е основна дейност в християнската служба. (Матей 24:14; 28:19, 20) И точно както Божието слово е проповядвано в сбора дори „във време на трудности“, така и ние постоянстваме в проповядването на словото на хората извън сбора дори при трудни обстоятелства. — 1 Солунци 1:6.

Основата за нашето проповядване и поучаване е вдъхновеното Божие Слово. Ние имаме пълно доверие в Библията. Павел казал на Тимотей: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“ (2 Тимотей 3:16) Тези думи често са цитирани подходящо, за да се докаже, че Библията е вдъхновеното Божие Слово. Но с каква цел ги написал Павел?

Павел говорел на старейшина, който имал отговорността ‘да изобличава, да поправя, да наставлява в правдата’ в сбора. Следователно той напомнил на Тимотей да се доверява на мъдростта от вдъхновеното Слово, в което Тимотей бил наставляван от най–ранна възраст. Старейшините, като Тимотей, трябва понякога да порицават съгрешилите. Когато правят това, те винаги трябва да се доверяват на Библията. Освен това, тъй като Писанията са вдъхновени от Бога, порицанието, основано на тях, всъщност е порицание от Бога. Всеки, който отхвърля основаното на Библията порицание, не отхвърля някакви човешки идеи, но вдъхновените съвети, които произлизат от самия Йехова.

Какво изобилие от Божия мъдрост намираме във Второто послание на апостол Павел към Тимотей! И колко по–голямо значение придобива тя за нас, когато разглеждаме съветите в нея според контекста! В тази статия разгледахме накратко само малка част от чудесната вдъхновена информация в тази книга, но това е достатъчно, за да покаже колко полезно е да имаме предвид контекста, когато четем Библията. Така ще бъдем сигурни, че наистина ‘си служим правилно със словото на истината’.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 27]

Павел искал да подготви Тимотей да пази сборовете

[Снимка на страница 30]

Павел напомнил на Тимотей да се доверява на мъдростта на вдъхновеното Слово