Християните имат отговорността да се грижат за възрастните
„Даже до старостта ви Аз съм същият, и докато побелеете, Аз ще ви нося.“ — ИСАИЯ 46:4.
1, 2. Как грижата на нашия небесен Баща се различава от това, което човешките родители могат да направят?
ЛЮБЕЩИТЕ родители се грижат за децата си от бебешка до юношеска възраст. Дори когато младите хора станат зрели и създадат свои семейства, техните майки и бащи продължават да им отделят любещо внимание и да ги подкрепят.
2 И макар че това, което родителите могат да направят за децата си има своите ограничения, нашият небесен Баща винаги е в състояние да обръща любещо внимание на своите верни служители и да ги подкрепя. Обръщайки се към своя избран народ в древността, Йехова заявил: „Даже до старостта ви Аз съм същият, и докато побелеете, Аз ще ви нося.“ (Исаия 46:4) Колко утешителни са тези думи за възрастните християни! Йехова не изоставя онези, които продължават да му бъдат лоялни. Той обещава да ги подкрепя и ръководи през целия им живот, дори до старостта им. (Псалм 48:14)
3. Какво ще разгледаме в тази статия?
3 Как можем да подражаваме на любещата загриженост на Йехова към възрастните? (Ефесяни 5:1, 2) Нека да разгледаме някои начини, по които децата на възрастните родители, старейшините в сбора и отделните християни могат да се погрижат за нуждите на възрастните членове на нашето целосветско братство.
Отговорността ни като деца
4. Каква отговорност имат християнските деца към своите родители?
4 „Почитай баща си и майка си.“ (Ефесяни 6:2; Изход 20:12) С това просто, но много смислено изречение от Еврейските писания апостол Павел напомня на децата за отговорността, която имат към своите родители. Но как тези думи са свързани с грижата за възрастните? Един стоплящ сърцето пример от предхристиянски времена ще ни помогне да отговорим на този въпрос.
5. (а) Какво показва, че Йосиф не бил забравил своите задължения като син? (б) Какво означава да почитаме родителите си, и какъв хубав пример ни е дал Йосиф в това отношение?
5 Йосиф нямал контакт с възрастния си баща, патриархът Яков, повече от 20 години. Но явно това не му попречило да съхрани синовната си обич към него. Когато разкрил своята самоличност пред братята си, Йосиф попитал: „Баща ми жив ли е още?“ (Битие 43:7, 27; 45:3) По това време в Ханаанската земя имало глад. Затова Йосиф изпратил известие на баща си, като казал: „Ела при мене незабавно. Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене ... там ще те храня.“ (Битие 45:9–11; 47:12) Да почитаме възрастните си родители включва това да им помагаме и да ги подкрепяме материално, когато те не са в състояние да се грижат сами за себе си. (1 Царе 22:1–4; Йоан 19:25–27) Йосиф с радост приел тази отговорност.
6. Как Йосиф показал искрената си любов към своя баща, и как можем да подражаваме на неговия пример?
6 С помощта на Йехова Йосиф станал един от най–богатите и влиятелни хора в Египет. (Битие 41:40) Но той не се смятал за твърде важен или твърде зает, за да почита своя 130–годишен баща. Като разбрал, че Яков (или Израил) бил много близо до Египет, ‘Йосиф впрегнал колесницата си и отишъл в Гесен да посрещне баща си Израиля, и като се явил пред него, паднал на врата му и плакал дълго на врата му’. (Битие 46:28, 29) Това посрещане било много повече от формален израз на уважение. Йосиф много обичал възрастния си баща и не се срамувал да покаже любовта си. Ако имаме възрастни родители, дали по подобен начин не се въздържаме да изразяваме привързаността си към тях?
7. Защо Яков поискал да бъде погребан в Ханаан?
7 Яков останал предан на Йехова до края на живота си. (Евреи 11:21) Тъй като проявявал вяра в Божиите обещания, Яков помолил да бъде погребан в Ханаан. Йосиф почел баща си, като изпълнил молбата му, въпреки големите разноски и усилия, които му коствало това. (Битие 47:29–31; 50:7–14)
8. (а) Какво главно ни мотивира да се грижим за възрастните си родители? (б) Какво направил един целодневен служител, за да се погрижи за възрастните си родители? (Виж блока на стр. 17.)
8 Какво подбуждало Йосиф да се грижи за баща си? Освен любовта и признателността, които изпитвал към онзи, който му е дал живот и който го е отгледал, Йосиф без съмнение имал искреното желание да бъде угоден на Йехова. Ние трябва да имаме същото желание. Павел писал: „Ако някоя вдовица има чада или внуци, те нека се учат първо да показват благочестие към домашните си и да отдават дължимото на родителите си; защото това е угодно пред Бога.“ (1 Тимотей 5:4) Всъщност, любовта към Йехова и почтителният ни страх към него ще ни подбудят да се грижим за възрастните си родители, без значение какви трудности може да включва това.a
Как старейшините могат да проявят загриженост
9. Кого е назначил Йехова да се грижи за „стадото“, включително за възрастните християни?
9 Към края на своя дълъг живот Яков казал за Йехова: „Бог, Който ме е пасъл [ми беше пастир — НС] през целия ми живот до тоя ден.“ (Битие 48:15) Днес Йехова се грижи за своите земни служители посредством християнските надзорници, или старейшини, които са под ръководството на „главния пастир“ (НС), неговият Син, Исус Христос. (1 Петър 5:2–4) Как могат надзорниците да подражават на Йехова в грижите за възрастните членове на „стадото“?
10. Какво е било правено, за да бъдат подпомогнати материално възрастните християни? (Виж блока на стр. 19.)
10 Скоро след като бил сформиран християнският сбор, апостолите назначили „седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост“, да надзирават „всекидневното раздаване“ на храната сред нуждаещите се християнски вдовици. (Деяния 6:1–6) По–късно Павел дал напътствия на надзорника Тимотей да направи списък на образцовите възрастни вдовици, които заслужавали да получат материална помощ. (1 Тимотей 5:3, 9, 10) По същия начин днес надзорниците в сборовете охотно уреждат възрастните християни да получат практична помощ, ако е необходимо. Но в грижите за възрастните верни служители се включва още нещо.
11. Какво казал Исус за бедната вдовица, която пуснала малко дарение?
11 Към края на своята земна служба Исус седнал в храма и ‘гледал как народът пуска пари в съкровищницата’. Тогава вниманието му било привлечено от някого. В повествованието се казва: „А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.“ Исус извикал учениците си и им казал: „Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата; защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.“ (Марко 12:41–44) Паричното дарение на вдовицата било малко по стойност, но Исус знаел колко много неговият небесен Баща цени такива чистосърдечни изрази на преданост към Него. Независимо от възрастта на бедната вдовица, Исус не пренебрегнал това, което тя направила.
12. Как старейшините могат да покажат признателността си за това, което възрастните християни правят?
12 Християнските надзорници, също като Исус, не пренебрегват това, което възрастните хора правят в подкрепа на истинското поклонение. Старейшините с основание могат да хвалят възрастните за участието им в службата, в събранията, за тяхното положително влияние върху сбора и за тяхната издръжливост. Една искрена дума на насърчение може да помогне на възрастните да намерят причина за радост в своята свята служба и да избегнат обезсърчаващите сравнения с други християни или с това, което те са били в състояние да правят преди. (Галатяни 6:4)
13. По какви начини старейшините могат да се възползват от уменията и опита на по–възрастните?
13 Старейшините могат да покажат признателност за ценния принос на възрастните християни в сбора и като се възползват от техния опит и умения. Образцови възрастни християни могат да бъдат канени от време на време за интервю или за представяне. „Присъстващите на събранието слушат много внимателно, когато интервюирам някой възрастен брат или сестра, които са отгледали деца в истината“ — отбелязва един старейшина. Старейшините в един друг сбор споделят, че 71–годишна сестра пионерка успява да помогне на много вестители да бъдат редовни в службата. Тя също ги насърчава да правят „основните неща“, например да четат Библията и текста за деня и после да размишляват над това, което са прочели.
14. Как едно старейшинско тяло проявило признателност за усилията на един възрастен надзорник?
14 Старейшините ценят също приноса на възрастните надзорници. Жозе, който е над 70–годишен и е служел като старейшина десетилетия наред, неотдавна претърпял сложна операция. Тъй като бил нужен дълъг период на възстановяване, той мислел да прекрати службата си като председателстващ надзорник в сбора. „Реакцията на другите старейшини ме изненада — казва Жозе. — Вместо да приемат предложението ми, те ме попитаха с какво могат да ми помогнат, за да продължа да се грижа за отговорностите си в сбора.“ С помощта на един млад старейшина Жозе бил в състояние да продължи да служи с радост като председателстващ надзорник, и това било благословия за сбора. Друг старейшина казва: „Братята са много признателни за службата на Жозе като старейшина. Те го обичат и уважават заради опита и вярата му. Той обогатява нашия сбор.“
Да се грижим един за друг
15. Защо всички християни трябва да бъдат загрижени за добруването на възрастните сред тях?
15 Не само назначените служители и децата на възрастните родители трябва да се грижат за възрастните хора. Сравнявайки християнския сбор с човешко тяло, Павел писал: „Бог е сглобил тялото така, че е дал по–голяма почит на оная част, която не я притежава; за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.“ (1 Коринтяни 12:24, 25) За да може християнският сбор да функционира хармонично, всеки негов член трябва да е загрижен за добруването на своите събратя по вяра, включително и за по–възрастните. (Галатяни 6:2)
16. Как можем да проявим интерес към възрастните хора, когато посещаваме християнските събрания?
16 Християнските събрания предоставят чудесна възможност да покажем интерес към възрастните хора. (Филипяни 2:4; Евреи 10:24, 25) Дали отделяме време да разговаряме с тях тогава? Освен че можем да попитаме за физическото им състояние, защо да не им ‘дадем някой духовен дар’, като споделим с тях насърчителна случка или мисъл от Библията? Тъй като на някои им е трудно да се придвижват, ще бъде мило от наша страна ние да отидем при тях, а не да чакаме те да дойдат при нас. Ако имат проблем със слуха, може би трябва да говорим по–бавно и по–ясно. И ако искаме „да се насърчим взаимно“, трябва да слушаме внимателно това, което възрастният човек казва. (Римляни 1:11, 12, НС)
17. Как можем да покажем загриженост за възрастните християни, които не могат да излизат от къщи?
17 А какво да правим, когато някои възрастни братя и сестри не могат да посещават християнските събрания? В Яков 1:27 се казва, че наше задължение е ‘да се грижим за сираците и вдовиците в неволята им’. Едно от значенията на гръцкия глагол, преведен като ‘да се грижим’, е ‘да посещаваме’. (Деяния 15:36) Нека имаме предвид, че възрастните хора са много признателни за нашите посещения. Когато бил в затвора в Рим през 65 г., ‘старецът’ Павел бил самотен. Той копнеел да види съработника си Тимотей, затова писал: „Постарай се да дойдеш скоро при мене.“ (Филимон 9; 2 Тимотей 1:3, 4; 4:9) Макар че не са буквални затворници, някои възрастни хора не могат да излизат от къщи поради здравословни проблеми. Да, те също може би казват: „Моля те, направи всичко възможно да дойдеш при мене скоро.“ Дали откликваме на такава молба?
18. Каква полза може да има от посещението ни при възрастните хора?
18 Никога не подценявай положителното влияние, което може да има твоето посещение при един възрастен брат или сестра. Когато християнинът Онисифор бил в Рим, той старателно търсел Павел, намерил го и ‘много пъти го освежавал’. (2 Тимотей 1:16, 17) „Обичам да прекарвам време с младите хора — казва една възрастна сестра. — Това, което най–много ми харесва, е, че всеки един от тях ме приема като част от своето семейство. Това повдига духа ми.“ Друга възрастна християнка казва: „Много ценя, когато някой ми изпрати картичка, когато ми се обади по телефона за няколко минути или ме посети за малко. Това за мене е като глътка чист въздух.“
Йехова възнаграждава онези, които проявяват загриженост
19. Какви благословии произлизат от грижите за възрастните?
19 Когато се грижим за възрастните, получаваме и много благословии. Общуването с тях и това, че можем да черпим от техния опит и знания, е наистина привилегия. Тези, които се грижат за възрастните, изпитват щастие от даването, а също и удовлетворение и вътрешен мир от това, че са изпълнили своята библейска отговорност. (Деяния 20:35) Освен това онези, които се грижат за възрастните, не бива да се страхуват, че те самите ще бъдат изоставени, когато остареят. Божието Слово ни уверява: „Благотворната [щедрата — НС] душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен.“ (Притчи 11:25)
20, 21. Как Йехова гледа на онези, които се грижат за възрастните, и какво трябва да сме решени да правим?
20 Йехова възнаграждава боящите се от него деца на възрастни родители, надзорници и други грижовни християни, които неегоистично помагат на възрастните събратя по вяра. Това е в съгласие с пословицата: „Който показва милост към сиромаха, заема Господу, и Той ще му въздаде за благодеянието му.“ (Притчи 19:17) Ако любовта ни подтиква да бъдем милостиви към онеправданите и бедните, Бог гледа на такова даване като на заем, който той ще ни върне с благословии. Той също ще ни върне за любещите грижи към нашите възрастни братя и сестри, много от които са ‘сиромаси в светски неща, но богати с вяра’. (Яков 2:5)
21 Наистина, колко щедро е възнаграждението на Бога! То включва вечен живот. За по–голямата част от служителите на Йехова това ще означава вечен живот на райска земя, където последствията от наследения грях ще бъдат премахнати и верните възрастни хора ще се върнат към младостта си. (Откровение 21:3–5) Докато чакаме това благословено време, нека продължаваме да се грижим за възрастните, като така изпълняваме християнската си отговорност.
[Бележки под линия]
a В броя на „Пробудете се!“ от 8 февруари 1994 г. (англ.), стр. 3–10 са дадени практични предложения как да се грижим за възрастните си родители.
Как би отговорил?
• Как децата могат да почитат възрастните си родители?
• Как старейшините показват признателността си към възрастните членове на „стадото“?
• Какво може да направи всеки един християнин, за да покаже искрен интерес към възрастните хора?
• Какви благословии произлизат от грижата за възрастните християни?
[Блок на страница 17]
Когато родителите му се нуждаели от помощ
Филип служел като доброволец на строежа в Либерия през 1999 г., когато получил известие, че баща му е сериозно болен. Филип знаел, че майка му не би могла да се справи сама със ситуацията, затова решил да се върне вкъщи и да се погрижи за баща си.
„Не беше лесно да се върна вкъщи — спомня си Филип, — но знаех, че задълженията към родителите ми са на първо място.“ През следващите три години той помогнал на родителите си да се преместят в по–удобно жилище, като с помощта на местните християни приспособил жилището спрямо специалните нужди на баща си.
Майката на Филип сега е по–добре подготвена да се справя със сериозните здравословни проблеми на баща му. Неотдавна Филип прие поканата да работи като доброволен служител в клона на Свидетелите на Йехова в Македония.
[Блок на страница 19]
Те не пренебрегнали нуждите ѝ
Когато Ейда, една 85–годишна християнка от Австралия, не можела повече да излиза от къщи заради лошото си здраве, старейшините на сбора създали уредби, за да ѝ помогнат. Те организирали група от събратя по вяра, които да я посещават. Тези братя и сестри се радвали да помагат с почистването, прането, готвенето и с други домакински задължения.
Това било организирано преди десет години. Досега повече от 30 братя и сестри са помагали в грижите за Ейда. Те продължават да я посещават, да ѝ четат библейските издания, да я уведомяват за духовния напредък на хората в сбора и редовно да се молят с нея.
Един местен старейшина казва: „Тези, които се грижат за Ейда, го правят с радост. Много от тях са насърчени от нейната вярна служба десетилетия наред и не могат да си представят да пренебрегнат нуждите ѝ.“
[Снимка на страница 16]
Дали щедро изразяваме обичта си към възрастните си родители?
[Снимки на страница 18]
Всички в сбора могат да проявят любовта си към своите по–възрастни събратя по вяра