Йехова е наша „крепост във време на беда“
„Избавлението на праведните е от Господа; Той им е крепост във време на беда.“ — ПСАЛМ 37:39.
1, 2. (а) Какво се молел Исус във връзка с учениците си? (б) Каква е волята на Бога за неговия народ?
ЙЕХОВА е всемогъщ. Той притежава силата да защитава своите верни поклонници по всякакъв начин, както пожелае. Може дори да отдели физически своя народ от останалия свят и да го постави на безопасно и спокойно място. Но относно своите ученици Исус се молел на небесния си Баща: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.“ (Йоан 17:15)
2 Йехова е решил да не ни ‘взема от света’. По–скоро волята му е да живеем сред хората в света, за да им известяваме неговото послание на надежда и утеха. (Римляни 10:13–15) Но както Исус споменал в молитвата си, като живеем в този свят, ние сме изложени на влиянието на „лукавия“, или злия. Непослушното човечество и злите духовни сили причиняват много болка и страдания, а християните не са застраховани от проблеми. (1 Петър 5:9)
3. С каква реалност се сблъскват дори верните поклонници на Йехова, но каква утеха намираме в Божието Слово?
3 Нормално е човек да се чувства обезсърчен, когато е под такива изпитания. (Притчи 24:10) Библията съдържа множество разкази за верни хора, които са изпадали в беда. „Много са неволите на праведния — казва псалмистът, — но Господ го избавя от всички тях.“ (Псалм 34:19) Да, дори на „праведния“ се случват лоши неща. Както псалмиста Давид, понякога и ние може да се чувстваме ‘изнемощели и премного смазани’. (Псалм 38:8) Утешително е да знаем обаче, че Йехова „е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух“. (Псалм 34:18; 94:19)
4, 5. (а) Какво трябва да правим в съгласие с Притчи 18:10, за да получим Божията защита? (б) Кои са някои конкретни стъпки, които трябва да предприемем, за да получим помощ от Бога?
4 В съгласие с молитвата на Исус Йехова наистина ни пази. Той е наша „крепост във време на беда“. (Псалм 37:39) В книгата Притчи се намира подобен израз: „Името Господно [на Йехова — НС] е яка кула; праведният прибягва в нея и е поставен на високо.“ (Притчи 18:10) Този стих разкрива една основна истина за нежната загриженост на Йехова към неговите творения. Бог защитава преди всичко праведните, които активно го търсят, сякаш бягат към някаква укрепена кула, за да намерят убежище.
5 Как можем да бягаме при Йехова за защита, когато изпитваме потискащи проблеми? Нека да разгледаме три изключително важни стъпки, които трябва да предприемем, за да получим помощта на Йехова. Първо, трябва да се обърнем в молитва към небесния си Баща. Второ, трябва да действаме в съгласие с неговия свети дух. Трето, трябва да се подчиняваме на уредбите на Йехова, като се стремим да общуваме със събратята си християни, които могат да облекчат страданието ни.
Силата на молитвата
6. Как гледат на молитвата истинските християни?
6 Някои здравни специалисти препоръчват молитвата като лечение за депресия и стрес. Макар и да е вярно, че моментите на спокоен размисъл, наподобяващ молитва, могат да намалят стреса, същото може да се каже и за някои звуци в природата или дори за масажа на гърба. В действителност християните не гледат на молитвата като на някаква подобряваща настроението терапия. За нас тя е изпълнено с уважение общуване със Създателя. Молитвата е свързана с нашата преданост към Бога и с доверието ни в него. Да, тя е част от нашето поклонение.
7. Какво означава да се молим с увереност, и как такива молитви ни помагат да се справим с трудностите?
7 Молитвите ни трябва да са изпълнени с увереност, или доверие, в Йехова. Апостол Йоан писал: „Увереността, която имаме спрямо Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша.“ (1 Йоан 5:14) Йехова, Върховната личност, единственият истински и всемогъщ Бог, обръща специално внимание на искрените молитви на своите поклонници. Самият факт, че нашият любещ Бог ни чува, когато споделяме с него тревогите и проблемите си, е много утешаващ. (Филипяни 4:6)
8. Защо верните християни не бива никога да се притесняват или да се чувстват недостойни, когато се обръщат към Йехова в молитва?
8 Верните християни не бива никога да се притесняват, да се чувстват недостойни или да им липсва увереност, когато се обръщат към Йехова в молитва. Вярно е, че ако сме разочаровани от себе си или сме затрупани с проблеми, не винаги може да сме склонни да се обърнем към Йехова в молитва. В такива случаи е добре да помним, че Йехова ‘се смилява за наскърбените Си’ и „утешава смирените“. (Исаия 49:13; 2 Коринтяни 7:6) Особено в моменти на страдание и мъка трябва да се обръщаме с увереност към нашия небесен Баща, който е наша крепост.
9. Каква е ролята на вярата в молитвите ни към Бога?
9 За да извлечем пълна полза от привилегията на молитвата, трябва да имаме истинска вяра. В Библията се казва, че „който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят“. (Евреи 11:6) Вярата не означава просто да признаваш, че Бог съществува, че ‘го има’. Истинската вяра означава силно убеждение в способността и желанието на Бога да възнагради послушанието ни към него. „Очите на Господа са върху праведните, и ушите Му към тяхната молитва.“ (1 Петър 3:12) Ако непрестанно съзнаваме любещата загриженост на Йехова към нас, това придава особен смисъл на молитвите ни.
10. Какви трябва да са молитвите ни, ако искаме да получим духовна подкрепа от Йехова?
10 Йехова слуша молитвите ни, когато са отправяни с цяло сърце. Псалмистът писал: „Извиках от все сърце; послушай ме, Господи.“ (Псалм 119:145) За разлика от ритуалните молитви в много религии, нашите молитви не са повърхностни или лишени от искреност. Когато се молим на Йехова „от все сърце“, думите ни имат смисъл и цел. След такива искрени молитви започваме да изпитваме облекчението, което произлиза от това, че сме прехвърлили „бремето си на Йехова“. Както казва Библията, ‘той ще ни подкрепи’. (Псалм 55:22, НС; 1 Петър 5:6, 7)
Божият дух ни е помощник
11. Кой е един от начините, по които Йехова ни отговаря, когато ‘искаме’ помощта му?
11 Йехова не само чува молитвите, но и им отговаря. (Псалм 65:2) Давид писал: „В деня на неволята си ще призова Тебе, защото ще ме послушаш.“ (Псалм 86:7) В съгласие с това Исус насърчавал учениците си ‘да искат’ помощ от Йехова, защото „небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него“. (Лука 11:9–13) Да, действената сила на Бога служи като помощник, или утешител, на неговия народ. (Йоан 14:16)
12. Как Божият дух може да ни помогне, когато проблемите изглеждат прекалено тежки?
12 Дори когато се сблъскваме с изпитания, Божият дух може да ни даде ‘сила, надхвърляща нормалното’. (2 Коринтяни 4:7, НС) Апостол Павел, който преживял много изпълнени със стрес ситуации, казал с увереност: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя.“ (Филипяни 4:13) По подобен начин много християни днес са изпитали възстановяване на духовните и емоционалните си сили в отговор на своите молитви. Често потискащите проблеми не изглеждат толкова тежки, след като получим помощта на Божия свети дух. Поради тази дадена от Бога сила можем да кажем като Павел: „Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.“ (2 Коринтяни 4:8, 9)
13, 14. (а) Как Йехова показва посредством Словото си, че е наша крепост? (б) Как прилагането на библейските принципи е помогнало лично на тебе?
13 Освен това светият дух е вдъхновил и запазил писаното Слово на Бога за наша полза. Как Йехова показва посредством Словото си, че е наша крепост във време на беда? Един начин е, като ни дава практическа мъдрост и мисловни способности. (Притчи 3:21–24) Чрез Библията ние обучаваме ума си и подобряваме своите „мисловни способности“. (Римляни 12:1, НС) Като четем редовно Божието Слово, като го изучаваме и го прилагаме на практика, можем да ‘обучим чувствата си [своите възприемателни способности — НС] да разпознават доброто и злото’. (Евреи 5:14) Може би лично си изпитал как библейските принципи са ти помогнали да вземеш разумни решения, когато си имал трудности. Библията ни дава проницателност, която може да ни помогне да намерим практични решения на потискащите проблеми. (Притчи 1:4)
14 Божието Слово ни осигурява още един източник на сила — надеждата за спасение. (Римляни 15:4) Библията ни казва, че няма вечно да се случват лоши неща. Всичките ни страдания са временни. (2 Коринтяни 4:16–18) Ние имаме надежда за „вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже“. (Тит 1:2) Ако се радваме в тази надежда, като непрестанно помним щастливото бъдеще, което Йехова обещава, можем да понесем страданията. (Римляни 12:12; 1 Солунци 1:3)
Сборът — израз на Божията любов
15. Как християните могат да си помагат един на друг?
15 Друга мярка от Йехова, която може да ни помогне във време на беда, е общуването, на което се радваме в християнския сбор. В Библията се казва: „Приятел обича всякога и е роден като брат за във време на нужда.“ (Притчи 17:17) Божието Слово насърчава всички в сбора да се уважават и да се обичат един друг. (Римляни 12:10) „Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго“ — писал апостол Павел. (1 Коринтяни 10:24) Такава нагласа може да ни помогне да се съсредоточим върху нуждите на другите, вместо върху своите изпитания. Когато даваме от себе си за другите, ние не само им помагаме, но и изпитваме щастие и удовлетворение, които облекчават собствените ни товари. (Деяния 20:35)
16. Как всеки християнин може да насърчава другите?
16 Духовно зрелите мъже и жени играят важна роля в укрепването на другите. За тази цел те са леснодостъпни и са на разположение. (2 Коринтяни 6:11–13) Сборът е наистина благословен, когато всички отделят време, за да хвалят младите, да укрепват новите и да насърчават всички потиснати. (Римляни 15:7) Братската любов ще ни помогне също да не сме подозрителни един към друг. Не бива да бързаме да си правим заключението, че личните проблеми са признак за духовна слабост. Павел подходящо насърчил християните да ‘говорят утешително на потиснатите души’. (1 Солунци 5:14, НС) Библията показва, че дори верните християни изпитват трудности. (Деяния 14:15)
17. Какви възможности имаме, за да укрепваме връзките на християнското братство?
17 Християнските събрания ни дават отлична възможност да се утешаваме и насърчаваме помежду си. (Евреи 10:24, 25) Това любещо общуване не се ограничава само до събранията на сбора. Божиите служители търсят възможности да общуват ползотворно и на неофициални събирания. Когато се появят проблеми, ние охотно ще си помагаме, защото вече сме установили здрави приятелски отношения. Апостол Павел писал: „Да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат ... една за друга. И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.“ (1 Коринтяни 12:25, 26)
18. Каква склонност трябва да избягваме, когато се чувстваме обезсърчени?
18 Понякога може да се чувстваме прекалено обезсърчени, за да се наслаждаваме на общуването със събратя християни. Трябва да се борим срещу такива чувства, за да не ни лишават от утехата и помощта, която могат да ни предложат братята. Библията ни предупреждава: „Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, и се противи на всеки здрав разум.“ (Притчи 18:1) Нашите братя и сестри са израз на Божията загриженост за нас. Ако признаваме тази любеща уредба, ще намерим облекчение във време на беда.
Запази положителна нагласа
19, 20. Как Писанията ни помагат да отхвърлим отрицателните мисли?
19 Когато сме обезсърчени и тъжни, е лесно да се поддадем на отрицателни мисли. Например, когато се сблъскват с трудности, някои може да започнат да се съмняват в собствената си духовност, като си правят извода, че проблемите им са знак за Божието неодобрение. Помни обаче, че Йехова не изпитва никого със „зло“. (Яков 1:13) „[Бог] не оскърбява, нито огорчава от сърце човешките чада“ — казва Библията. (Плачът на Йеремия 3:33) Напротив, Йехова много се натъжава, когато служителите му страдат. (Исаия 63:8, 9; Захария 2:8)
20 Йехова е „Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха“. (2 Коринтяни 1:3, СИ) Той е загрижен за нас и ще ни въздигне в определеното време. (1 Петър 5:6, 7) Ако непрестанно помним, че Бог ни обича, ще можем да запазим положителна нагласа и даже да се радваме. Яков писал: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни.“ (Яков 1:2) Защо? Той отговаря: „Защото [човек], като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.“ (Яков 1:12)
21. Каква гаранция дава Бог на онези, които са му верни, независимо от трудностите, с които се сблъскват?
21 Както ни е предупредил Исус, в света ще срещаме трудности. (Йоан 16:33) Но в Библията се обещава, че нито ‘скръб или утеснение, гонение или глад, голота или беда’ няма да ни разделят от любовта на Йехова и на неговия Син. (Римляни 8:35, 39) Колко утешаващо е да знаем, че всички беди, които ни сполитат, са временни! А докато чакаме края на човешките страдания, нашият любещ Баща, Йехова, ще ни пази. Ако бягаме при него за защита, той ще ни докаже, че е „прибежище на угнетените, прибежище в скръбни времена“. (Псалм 9:9)
Какво научихме?
• Какво трябва да очакват християните, докато живеят в тази зла система?
• Как ни укрепват пламенните ни молитви, когато се сблъскваме с изпитания?
• В какъв смисъл Божият дух е помощник?
• Какво можем да правим, за да си помагаме един на друг?
[Снимка на страница 18]
Трябва да търсим Йехова така, сякаш бягаме към укрепена кула
[Снимки на страница 20]
Духовно зрелите християни използват всяка възможност, за да хвалят и насърчават другите