Библията на италиански език — една дългогодишна борба

„БИБЛИЯТА е сред най–разпространените книги в нашата страна [Италия], но вероятно е и една от най–малко четените. Вярващите все така не получават насърчение да се запознаят с нея и нямат на разположение почти никаква помощ, за да я четат като Божие Слово. Има хора, които искат да знаят повече за Библията, но няма кой да им разчупи хляба на Словото.“

Това изказване, направено през 1995 г. от представители на Конференцията на италианските епископи, извиква в ума ни много въпроси. Колко четена е била Библията в Италия през изминалите векове? Защо тя не била толкова разпространена, колкото в други страни? Защо продължава да е една от най–малко четените книги в Италия? Ще научим някои от отговорите на тези въпроси, ако разгледаме историята на преводите на Библията на италиански език.

Романските езици, като френския, италианския, португалския, испанския и др., се развивали от латинския език в продължение на много векове. Говоримият език на различните романски народи в Европа постепенно придобил по–голямо значение за хората и дори започнал да се използва в литературните творби. Развитието на говоримия народен език повлияло пряко на работата по превеждането на Библията. По какъв начин? В даден момент пропастта между латинския, свещеният език на църквата, и народния език, с неговите диалекти и местни разновидности, станала толкова голяма, че латинският повече не бил разбираем за хората без високо образование.

До 1000 г. вероятно на по–голямата част от жителите на Апенинския полуостров им било трудно да четат латинския превод „Вулгата“, дори и ако притежавали екземпляр от него. Векове наред образованието, включително и това, което можело да се получи в малкото университети по онова време, било в ръцете на църквата. От него можели да се възползват само малцина облагодетелствани. Затова Библията постепенно станала „непозната книга“. Въпреки това мнозина желаели да се докоснат до Божието Слово и да го четат на собствения си език, за да го разбират.

Духовенството като цяло се противопоставяло на идеята да бъде превеждана Библията от страх, че така бързо ще се разпространят т.нар. ереси. Според историка Масимо Фирпо „използването на говоримия народен език [щяло да означава] премахване на езиковата бариера [употребата на латински език], която пазела изключителната власт на духовенството над религиозните въпроси“. Следователно зад все още срещаната липса на познание по отношение на Библията в Италия стоят различни обществени, религиозни и социални фактори.

Първи частични преводи на Библията

През XIII век били направени първите преводи на отделни книги на Библията от латински на италиански език. Тези частични преводи се преписвали на ръка и били много скъпи. Броят на преводите постепенно нараснал и така през XIV век почти цялата Библия вече била на разположение на италиански език, макар че отделните книги били преведени от различни хора по различно време и на различни места. Повечето от тези преводи, дело на анонимни преводачи, били притежание на богати или учени хора, единствените, които имали възможност да си ги позволят. Дори след като изобретяването на печатарската преса намалило значително цената на книгите, според историчката Джильола Франито Библиите „били достъпни само за малцина“.

Векове наред по–голямата част от хората били неграмотни. Дори при обединението на Италия през 1861 г. това се отнасяло за 74,7% от населението на страната. Интересно е да се отбележи, че когато новото италианско правителство подготвяло закон, който да направи светското образование безплатно и задължително за всички, през 1870 г. папа Пий IX писал на краля и го подканил да спре издаването на този закон, който той нарекъл „чума“, целяща „окончателното унищожение на католическите училища“.

Първата Библия на италиански език

Първият цялостен превод на Библията на италиански език бил отпечатан във Венеция през 1471 г., шестнайсет години след като подвижната печатарска преса била използвана за първи път в Европа. Николо Малерби, монах от Камалдолския орден, завършил този превод за осем месеца. Той разчитал до голяма степен на съществуващите преводи, като ги преработвал въз основа на латинската „Вулгата“ и заменил някои от думите с такива, каквито се употребявали в неговата област, Венеция. Това било първото печатно издание на Библията на италиански език, разпространявано повсеместно.

Друг, който отпечатал превод на Библията във Венеция, бил Антонио Бручоли. Той бил хуманист с протестантски идеи, който обаче не напуснал официално католическата църква. През 1532 г. Бручоли превел Библията директно от еврейски и гръцки език. Това бил първият италиански превод на Библията от езиците, на които била писана тя. Въпреки че не бил на блестящ литературен език, преводът се придържал изключително точно към оригиналния текст, имайки предвид ограниченото познание за древните езици по онова време. На определени места в някои издания на превода, Бручоли възстановил Божието име, използвайки формата „Иеова“. В продължение на около век неговият превод на Библията бил широко разпространен сред протестантите в Италия и сред религиозните дисиденти.

Били отпечатани и други преводи на Библията на италиански език, които всъщност представлявали преработени издания на превода на Бручоли, като над някои от тях се били трудили католици. Нито един от тези преводи не бил широко разпространен. През 1607 г. Джовани Диодати, калвинистки пастор, чиито родители били избягали в Швейцария поради религиозно преследване, издал в Женева друг превод на италиански от езиците на оригинала. Векове наред неговият превод бил официалната Библия на протестантите в Италия и се смята за много добър италиански превод за времето си. Библията на Диодати помогнала на италианците да разберат библейските учения. Но цензурата, наложена от духовенството, попречила на този и на други преводи да бъдат разпространени.

Библията — една „непозната книга“

В „Британска енциклопедия“ се казва: „Църквата винаги е изпълнявала дълга си да следи какви книги се издават, но преди изобретяването на печатането тя не виждала необходимост да съставя списък със забранени книги, защото трудовете, смятани за опасни, били изгаряни.“ Дори след началото на Реформацията духовенството в няколко европейски държави правело всичко по силите си да ограничи разпространението на т.нар. еретични книги. Повратен момент настъпил след Тридентския събор през 1546 г., на който бил разгледан въпросът за преводите на Библията на говорим език. Имало две противоположни мнения по този въпрос. Привържениците на идеята тези преводи да бъдат забранени твърдели, че Библията на говорим език е „майка и начало на всякаква ерес“. Онези, които били против подобна забрана, заявили, че техните „врагове“, протестантите, щели да кажат, че църквата забранява Библията на говоримите езици, за да скрие своята „измама и заблуда“.

Поради липса на единодушие на събора не било взето окончателно решение по въпроса, а само преводът „Вулгата“ бил обявен за авторитет и станал стандартен текст за католическата църква. Карло Будзети, преподавател в Папския университет „Салесианум“ в Рим, отбелязва, че обявяването на превода „Вулгата“ за „автентичен“ „подкрепило идеята, че на практика той бил единственото законно издание на Библията“. Последвалите събития потвърдили това.

През 1559 г. папа Павел IV издал първия „Индекс на забранените книги“ — списък на трудове, които католиците не трябвало да четат, да продават, да превеждат или да притежават. На тях се гледало като на порочни и опасни за вярата и морала. В списъка се забранявало четенето на преводи на Библията на народен език, включително и на превода на Бручоли. Онези, които нарушавали забраната, били отлъчвани от църквата. Издаденият през 1596 г. „Индекс на забранените книги“ бил още по–строг. Вече не било разрешено да се превеждат или печатат Библии на народен език. Такива преводи трябвало да бъдат унищожавани.

В резултат на това в края на XVI век пред църквите все по–често били изгаряни Библии. За повечето хора Свещеното писание се превърнало в книга на еретиците и тази представа продължава да съществува и до днес. Почти всички Библии и коментари върху Библията в обществените и частните библиотеки били унищожени и през следващите двеста години никой католик не се осмелил да преведе Библията на италиански. Единствените издания на Библията на Апенинския полуостров били преводите, направени от протестантски книжовници, като при това те били разпространявани тайно от страх да не бъдат конфискувани. Затова историкът Марио Чиньони казва: „На практика векове наред Библията напълно престанала да бъде четена от обикновените хора. Тя станала почти непозната книга и животът на милиони италианци преминал, без да са прочели дори една страница от нея.“

По–голяма свобода

По–късно в указ във връзка с „Индекса на забранените книги“ от 13 юни 1757 г. папа Бенедикт XIV променил предишната забрана, „като разрешил четенето на преводи на Библията на говоримия език, които са одобрени от Светия престол и издадени под ръководството на епископите“. Впоследствие Антонио Мартини, който по–късно станал архиепископ на Флоренция, започнал да превежда „Вулгата“. Първата част на превода била издадена през 1769 г., а целият труд бил завършен през 1781 г. Според един католически източник преводът на Мартини бил „първият, който наистина заслужава специално внимание“. Дотогава католиците, които не разбирали латински, не можели да четат изданията на Библията, одобрени от църквата. През следващите 150 години преводът на Мартини бил единственият одобрен превод, който католиците в Италия можели да четат.

Повратен момент настъпил на Втория Ватикански събор. През 1965 г. документът „За Божественото откровение“ (Dei Verbum) за първи път насърчил издаването на „подходящи и точни преводи ... на различни езици, и най–вече на преводи, направени директно от оригиналния текст на свещените книги“. Малко преди това, през 1958 г., Папският библейски институт издал „първия цялостен католически превод от езиците на оригинала“. На някои места в този превод било възстановено Божието име във формата си „Яхве“.

Противопоставянето срещу издаването на Библията на народен език се оказало пагубно и последствията от това могат да се видят и днес. Както казва Джильола Франито, това „накарало вярващите да се съмняват в собствената си свобода на мисълта и на съвестта“. Освен това били въведени много религиозни традиции, които за много католици са по–важни от Библията. Всичко това е отчуждило хората от Свещеното писание, макар че неграмотността сред населението вече е почти забравена.

Проповедната дейност на Свидетелите на Йехова обаче отново събуди интереса към Библията на италиански език. През 1963 г. Свидетелите издадоха „Превод на новия свят на Християнските гръцки писания“ на италиански. През 1967 г. вече беше на разположение цялата Библия. Само в Италия бяха разпространени над 4 000 000 екземпляра от този превод. „Превод на новия свят“, в който е възстановено Божието име, Йехова, се отличава с това, че се придържа стриктно към смисъла на оригиналния текст.

Свидетелите на Йехова посещават хората по домовете им, като четат и обясняват на всички, които искат да слушат, посланието за надежда, съдържащо се в Свещеното писание. (Деяния 20:20) Следващия път, когато срещнеш Свидетели на Йехова, защо не ги помолиш да ти покажат в твоята Библия какво се казва относно прекрасното обещание на Бога скоро да направи „нова земя“, в която „ще живее праведност“? (2 Петър 3:13)

[Карта на страница 13]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Венеция

РИМ

[Снимка на страница 15]

В превода на Бручоли се използва Божието име Иеова

[Снимка на страница 15]

В „Индекса на забранените книги“ преводите на Библията на народен език били изброени като опасни

[Информация за източника на снимката на страница 13]

Заглавна страница на Библията: Biblioteca Nazionale Centrale di Roma

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Преводът на Бручоли: Biblioteca Nazionale Centrale di Roma; „Индекс“: Su concessione del Ministero per i Beni e le Attività Culturali